РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕС СЕЕ СЪМНЕНИЕ ОТНОСНО БЪДЕЩЕТО

Европейският Съюз, в новия си състав от 25 коренно различни нации, простиращи се от Северно Море до Източното Средиземноморие, навлезе в период на недоволство и съмнение относно бъдещите си цели и единство.

Бездната между богатите “стари” и бедните новоприети страни-членки се увеличава, доверието в тромавия административен апарат на ЕС намалява, и несъгласието със САЩ относно Ирак и Турция продължава да създава нови проблеми.

Разширяването на ЕС през май от 15 на 25 страни-членки увеличи обвиненията за недобре вършена работа, непотизъм и кражби от “ковчежето” на Съюза, включително и от страна на 732-т члена на Европейския Парламент, които открито признават, че ‘надуват’ разходите си със средно 100,000 долара на година.

Сегашният Парламент бе избран от само 44.6% от имащите право на глас, което е рекордно нисък процент, показващ безразличие и недоволство.

“Провалихме се в опита си да продадем Европа на хората”, изказа съжалението си Доминик Моазие от френския Институт за международни отношения.

“Съществува обезпокоително недоволство и разочарование с политиките на ЕС”, каза Тимоти Гартън Аш, аналитик от Университета в Оксфорд. “Не мисля, че ЕС ще се разпадне, но считам, че е възможно да се превърне в една изключително сложна структура с още по-голяма ирелевантност”.

Въпреки, че парламентарното гласуване бе достатъчно обезпокоително, перспективите за одобряване на проекта за Европейска Конституция са още по-обезпокоителни за тези, проповядващи европейско единство.

Изработена от група експерти, водена от Валери Жискар д’Естен, бивш президент на Франция, Конституцията има за цел не толкова да положи основите на “Обединените европейски щати”, колкото да вдъхнови съпричастност сред 455 милиона европейци и да направи по-резултатен процеса на вземане на решения на ЕС.

Конституцията е впечатляващ документ, даваща на ЕС президент и външен министър с цел да даде повече тежест на зараждащите се външна политика и политика на отбраната на ЕС, които за момента съществуват само на хартия. Въпреки че прави няколко стъпки към организирането на федерална система, Конституцията ограничава възможностите за участие във вземането на решения по ключови въпроси и защитава прерогативите на страните-членки.
 
“Единодушна ратификация на Конституцията от всичките 25 страни-членки не е възможна”, каза Жан-Луи Бурланж, новоизбран евро-парламентарист центрист, “и Съюзът е изправен пред криза”.

Марк Амблар, френски политолог, заяви: “Проектът е неприемлив и трябва да бъде модифициран, преди да се провали. Европа е управлявана от екипаж от цивилни слуги произволно насочвани от държавни глави. Не можеш да управляваш кораб с 25 чифта ръце на рула”.

Въпреки че лидерите на ЕС имат вид, че са се опомнили след обидните резултати от изборите през юни, могат да направят много малко срещу общото чувство на апатия и липса на интерес. Някои европейски политолози вече се страхуват, че Конституцията може да стане жертва на всеобщото разочарование на гласоподавателите.

Конституцията в сегашния си вид позволява повече мажоритарно гласуване, улеснява избирателната система, отрежда по-големи права на Парламента и опростява  законодателните процедури. По този начин, за вземане на решение ще е нужно одобрението на поне 55% от страните-членки, което представлява поне 65% от населението на ЕС.
   
Представители на ЕС признават, че един от проблемите с документа, съставен от 350 члена в 250 страници, е че малко европейци са го прочели, и още по-малко гледат на него като нещо, което биха искали да управлява живота им.

По този начин, голям брой страни, включително Франция, Обединеното Кралство, Ирландия, Дания, Португалия, Испания и Люксембург са решили да проведат референдум през следващата година, и Полша, Чехия и Белгия предвиждат да последват техния пример.

Общоприето е, че Обединеното Кралство ще отхвърли Конституцията, а във Франция проучвания на общественото мнение показват, че съществуват силни съмнения относно приемането й.

Френски политолози гледат на идеята за организиране на референдуми не толкова като на вот за изграждане на обединена Европа, а по-скоро като на критерий за популярността на националните лидери. Неотдавнашни местни избори в Обединеното Кралство, Франция, Германия и Италия отразиха публичен гняв както към левицата така и към десницата, и наред с това язвителна критика срещу политиците на власт.

Ако тази тенденция не се промени скоро, съществуващата атмосфера не би била благоприятна за одобрение на противоречивата Конституция.

В очакване на ратификация – или на отхвърляне – на Конституцията, ЕС продължава с политическите дрязги, причинени главно от различията в богатството и влиянието на своите членове, прави неясни планове за обща външна политика и политика за сигурност, и продължава да бъде ‘смущаван’ от исканията на Турция за членство в европейския клуб.

През октомври се очаква да излезе доклад за прогреса на Турция в областта на демократичното развитие, а през декември ЕС ще реши дали да приеме официалната кандидатура на предимно мюсюлманската 70-милионна нация, 15 милиона от която живеят върху малка ивица земя в Европа по протежението на Босфора.

Турският проблем предизвика мнозинство главно негативни коментари в Европа, изтъквайки религиозните и културни различия, категоричното отричане от страна на Турция на общопризнатия отомански геноцид на арменци по време на Първата световна война, и ограниченията спрямо кюрдското малцинство, въпреки че някои от тези ограничения наскоро бяха премахнати.
 
САЩ твърдят, че отказ да се допусне членството на техния лоялен съюзник ще тласне Турция към изключително напрегнатия Близък Изток. Такъв тип натиск от страна на САЩ обаче не е добре дошъл в Европа, и би могъл да възпрепятства турската кандидатура.

Френският президент Жак Ширак, съзнаващ вълната от анти-турско настроение в своята страна, неохотно се съгласи, че Турция “притежава европейско призвание”, но подчерта, че моментът за нейното приемане в ЕС не е назрял. Много европейци все-още гледат на Турция като на “бич за християнския свят”, който нападаше и ограбваше голяма част от Европа в продължение на няколко века.

Докато политиците размишляват върху въпроса дали съставът на ЕС трябва да бъде определен географски или геополитически, Европейската Комисия продължава да увеличава своя персонал, постепенно добавяйки около 5,000 длъжностни лица от новоприетите 10 страни към вече съществуващия в Брюксел състав от 16,000 длъжностни лица.

Комисията е един от “стълбовете” на ЕС, заедно с Министерския съвет, Парламента и Европейския съд. Тя бе критикувана за проява на непотизъм, даване на прекомерно високи заплати, и влизане в разточителни разходи.

На президентството на ротационен принцип е отредено годишно заплащане в размер на 316,000 щатски долара, плюс редица странични приходи. Главният говорител печели 170,000 щатски долара годишно, а на устен преводач (като такива в момента работят 1,800) се заплащат 86,000 щатски долара на година.

Европейските комисари получават по 260,000 щатски долара – изключително висока сума за тези, идващи от страните от Източна Европа. По този начин Данута Хюбнер, избрана за европейски комисар от Полша, печели пет пъти повече от полския президент и е най-високоплатената жена в историята на Полша.

Обучаващите се от новите страни-членки получават начални заплати от 57,000 щатски долара годишно, и живеещите в Брюксел се шегуват, че никога не са виждали толкова много млади стажанти, каращи автомобили Мерцедес.

Европейският Парламент е описан като най-демократичната институция на ЕС, с качеството си на “истински представително тяло на гражданите на Европа, избирано демократично на всеки пет години от 1979”.

Всеки шест месеца, ръководителите на ЕС се събират в рамките на Европейския Съвет, и определят общи директиви и ръководни принципи, както и европейското законодателство. В последствие Парламентът може да ги подложи на обсъждане и да даде мнение – въпреки че не е задължително.

Следователно, Съветът и Парламентът трябва да постигнат съгласие върху дадено предложение, преди да бъде вписано като закон. “Система на съвместно вземане на решения” се прилага в 38 категории на ЕС, като например вътрешен пазар, защита на потребителя, околна среда и здраве.

Толкова малко европейци гласуваха при изборите за Парламент поради “апатия, обърканост и невежество”, заяви гръцкият експерт Стефанис Аврипиду. “Структурите са прекалено сложни, законите – прекалено детайлни, и процеса на вземане на решения – прекалено далеч от хората.”

Само 17% от пълнолетните словаци и един на всеки пет поляци си направиха труда да гласуват на изборите през юни.

Членовете на новия Парламент започнаха първата си заседателна сесия с дебат как да се “хармонизират” техните доходи, и постигнаха съгласие, че основна заплата от 158,000 щатски долара представлява една адекватна сума, плюс прерогативи от рода на заплатени влакови и самолетни пътувания в първа класа (много пътуват във втора класа и признават, че си вземат разликата), 7,200 щатски долара щатски долара за “езикови уроци”, както и 180,000 щатски долара заплащане на техни служители. Много членове на Парламента назначават своите съпруги или други близки.

Голям брой експерти и длъжностни лица на ЕС твърдят, че ЕС е постигнал голям напредък чрез свързването на Източна и Западна Европа,  основавайки сътрудничество на глобално ниво и внедрявайки понятието “европеец”, въпреки че някои твърдят, че това понятие е постоянно разрушавано от неправилното функциониране на сложната система.

От икономическа гледна точка, еврото, възприето от 12 страни-членки, категорично се установи като солидна международна валута. Брутният вътрешен продукт на глава на населението в петнайсетте “стари членки” е 22,000 щатски долара (сравнен със 30,000 щатски долара за САЩ).
 
Гражданите на ЕС се радват на най-късата работна седмица и на най-дългите ваканции в света. Американците работят 18% повече от средностатистическия европеец, докато европейците са защитени от високи и дълготрайни помощи за безработни и други социални мерки.

Увеличаването на безработицата в много страни от ЕС (средно 10% от работната сила) допълнително обременява пенсионната и здравна системи на ЕС, които са държавно  финансирани. Членството в ЕС на някои бивши комунистически страни със значително по-ниски нива на заплащане започна да поражда прехвърляне на индустрии на изток от Западна Европа, причинявайки безпокойство в западните индустриални кръгове за “нелоялна конкуренция в рамките на Европа”.

Непосредствената задача стояща пред ЕС се състои не само в подобряване на процеса на вземане на решения, а също и в спиране на “ерозията” на доверието сред избирателите. Според думите на един аналист, “В рамките на системата съществува определено ниво на демократичен дефицит. Парламентът има нужда от повече права, за да следи за работата на Комисията и Съвета. Но Европа вече е поела своя път, колкото и несигурен да изглежда той, и няма връщане назад.