КЕРИ, ЕС И ИРАН

В своя стремеж към президентския пост, Джон Кери се опитва да представи президента Буш като човек, проявяващ нехайно презрение към Организацията на обединените нации и европейските съюзници на САЩ. Според г-н Кери, за да бъде постигнат успех в Ирак, е нужен президент, “който е способен да привлече нашите съюзници на наша страна”. В своя реч от 3 декември пред Съвета за чуждестранни отношения, г-н Кери заяви, че ако бъде избран за президент, ще “отида в Организацията на обединените нации и ще посетя нашите традиционни съюзници, за да ги уверя, че САЩ се завръща в общността на нациите”. Според г-н Кери, това е един много по-добър подход от този на Буш за справяне със Садам Хюсеин – подход, който не спечели одобрението на Кофи Анан, Жак Ширак или Герхард Шрьодер.

Слушайки г-н Кери не става ясно обаче, че предлаганият от него подход е използван от европейците от повече от година в опит да бъде спряна атомната програма на Иран. В случая с Иран, този подход се оказа жалък неуспех, докато по-агресивната политика на г-н Буш постигна някои важни успехи.

Г-н Буш например сложи край на каквато и да било възможност от страна на Садам Хюсеин да разработва повече оръжия за масово унищожаване, и също така принуди либийския диктатор Моамар Кадафи да прекрати своята програма за разработване на оръжия на масово унищожаване. За разлика от г-н Буш, дипломати, представляващи европейската тройка (Обединеното Кралство, Франция и Германия), заявиха в събота, че разговори в Париж не доведоха до “никакъв съществен прогрес” в ограничаването на ядрените дейности на Иран. В събота иранският външен министър, Камал Кхарадзи, заяви, че Иран възобновява изграждането на центрофуги за обогатяване на уран за ядрени оръжия.
 
През последната година Международната Агенция за Атомна Енергия публикува серия доклади, документиращи незаконната програма на Иран за разработване на ядрени оръжия. По време на този период, правителството на Буш неохотно отлагаше вземането на по-сериозни мерки, оставяйки Европа да продължи със своята по-мека политика спрямо Иран.
 
Докато това се случваше, г-н Кери всъщност атакуваше екипа на Буш с обвинения, че провежда прекалено твърда политика спрямо Иран. В своята реч от 3 декември, той заяви: “Отказът на администрацията на Буш да стигне до споразумение с Иран е неразбираем и неприемлив”. Г-н Кери похвали усилията на ЕС като по-добра алтернатива от подхода на Буш. През февруари, координаторът по националните въпроси на сигурността на г-н Кери, Ранд Биърс, обвини администрацията на Буш в блокиране на разговорите между САЩ и Иран. Същия месец екипът на Кери изпрати писмо до Tehran Times (говорител на иранското ислямистко правителство), намеквайки, че администрацията на Буш е отговорна за много от световните проблеми.

Формулировката на г-н Кери е чисто и просто погрешна. Когато става въпрос за политиката спрямо Иран, основният проблем до този момент е, че Вашингтон отстъпи пред европейските идеологически съмишленици на г-н Кери, чиито дипломатически подход спрямо Иран не доведе до абсолютно нищо, и даде на режима повече време да разработи ядрени оръжия. Съществуват малко на брой по-добри примери за провала на външно-политическия подход на г-н Кери.