БЪЛГАРИЯ СЕ ГОТВИ ЗА ЕС

След падането на диктатурата през 1989 г., България започва да се подготвя за присъединяване към ЕС и търси нови ориентири за това, пише в коментар, посветен на страната ни френският вестник Dernieres nouvelles d’Alsace.
Членството на България в ЕС се предвижда едва през 2007 г., но европейското знаме присъства навсякъде. Откриваме го дори по строежите (то уведомява за съвместно финансиране от Брюксел), в предприятията, при продавачите на сувенири, както и по фасадите на административни сгради, редом до българското знаме. “Не става вече дума да се питаме дали сме “за” или “против” Европа” подчертава Алeксандър Пешев, председател на сдружението на работодателите в Пловдив.
Както и в други страни от Централна Европа, живели под опеката на Москва, влизането в ЕС е форма на международно признание, връщане към историческите корени. “Ние сме част от Европа толкова отдавна, колкото и италианците”, отбелязва Георги Симеонов, отговарящ ! за международното сътрудничество в община Стара Загора.

“Старски и Хъч при Марк Аврелий”

Много от българските градове са били основани от римляните. В Стара Загора (някога наричана Аугуста Траяна) в пощата има мозайки, които датират отпреди 1500 години и останки от форума на император Траян (98-117 сл.Хр.), които съседстват с бившето седалище на комунистическата партия.
В Пловдив (Филипополис), който е бил етап от пътя на Годфроа дьо Буйон при Първия кръстоносен поход от 1096 г., е запазен римски амфитеатър с 3500 места, който служи като сцена на открито. През месец юли там можеха да бъдет гледани филми като “Старски и Хъч”, “Шрек 2”, “Апокалипсис сега” и “Последно танго в Париж”, прожектирани над гигантски екран над градините на Марк Аврелий.

Чувство за отдалечаване

Всичко онова, което силно напомня за Италия и Южна Франция, е дори по-важно, отколкото изглежда. То свидетелства за принадлежността на България към средиземноморската цивилизаци! я и компенсира двойната маргинализация - географска и историче! ска - от която страдат българите. София не е по-далеч от Брюксел, отколкото Лисабон - 2 200 км, Марсилия е на 1900 км, но отоманската, после и комунистическата окупация са заличили тези дадености.
Българите искат да се измъкнат от това мрачно минало. Те обичат да си спомнят, че дори под похлупака на СССР тяхната плодородна страна се е развивала по-бързо от Гърция. Понякога се опитват да преправят историята. “А какво би станало, ако десантът в Нормандия беше станал в Гърция?” Това би променило нещата и би отклонило Червената Армия от Балканите, отбелязва Георги Симеонов.
45-годишното преклонение пред Москва лишиха България от част от нейните международни ориентири. Френски журналист на път из България вижда, обаче, как нещата се променят; сега той бива бомбардиран от въпроси. “Какви са впечатленията Ви от България? Дали сме по-напред от Румъния? Как виждате влизането ни в ЕС? Френските винопроизводители страхуват ли се от нашите вина?” Понякога българите нямат доверие в себ! е си, те вперват поглед в други, все едно че ще разчетат там съдбата си, дълго пилотирана отвън - в Истанбул или Москва.

Призив за “глътка въздух”

Исторически, българските елити винаги са били принуждавани да се съобразяват с външна сила - Рим, Византия, османската окупация, СССР. Изчислява се, че почти 1 млн. българи (при население около 8 млн. жители) е напуснало страната след 1990 г.
Ирландският модел, който донесе на тази страна икономически бум в рамките на ЕС, обаче се възприема със смесени чувства: “Не забравяйте една подробност: Ирландия не познава комунизма”, отбелязва иронично Станимир Стоянов, директор на изданието “Национална бизнес-поща”.
Преходът (за по-малко от двадесет години - 1989-2007) от комунизъм към ЕС се извършва с марш на скок. След откриването към света призивите за “глътка въздух” се увеличават. Сблъсъкът с ЕС се усеща на всички психологически фронтове. От една страна, това е сблъсък с глобализацията, от друга - със самите себ! е си. Какво е да си българин? Какви са нашите предимства, спец! ифики, ц енности? Ускоряването на нещата е фактор на безпокойство.

“Трябва да отидем да ловим риба”

Страхът от ЕС идва от убеждението, че на първо време цените рязко ще скочат и то далеч по-бързо от доходите. А 1 млн. българи живеят с по малко от 50 евро на месец.
“Ако някой е прав на плажа и вижда как морето приижда, той може да запази хладнокръвие; друго е ако си инвалид и си на колене, тогава нещата не ти изглеждат по същия начин”, коментира Станимир Стоянов. “Комунизмът, добавя той, ни научи да стоим на брега; време е да се научим да ловим риба”.
Някога България беше част от СИВ и нещата изглеждаха прости. “От СССР внасяхме газ, петрол, електричество, плутония за ядрената централа”. България пък изнасяше парфюми, електрокари, дрехи, обувки, припомня Георги Симеонов.
Да се заличат 45 години московска опека и да се преобърне историята не е никак лесно и изоставането се натрупва. “Ние имаме 170 000 жители, но още нямаме депо за обработката на отпадъци. Всичк! о се изхвърля под открито небе”, обяснява Тихомир димитров, зам.кмет на Стара Загора. Що се отнася до използваните води, те се вливат в канализацията, но изтичат в река Марица, без пречиствателна станция. Новите метални съдове, в които ферментира гроздето на марките “Менада” и “Тодоров” са били закупени благодарение на фонда “САПАРД”, който финансира 50 % от модернизацията на селското стопанство. ЕС също кофинансира хранилищата, които германсксата група RWE ще изгради преди 2009 в ядрената централа “Козлодуй”.

Да разнообразим сирената

“Освен финансиране, ЕС разширява нашата визия, дава ни възможност да развием нови методи. Това е жизнено важно за малкия и средния бизнес. Ние имаме добра традиция в млекопроизводството, но млечните ни продукти, особено сирената, не са много разнообразни. Бих искал французите да ни научат на това, което умеят”, пледира Георги Ганчев, икономически консултант и голям защитник на Международния панаир в Пловдив.
Той уточнява, че ! през 2005 г. в Пловдив ще се открие Дом на франкофоните, който! ще служ и като мост за икономически и културни връзки. “Ние имаме добри университети, младите ни кадри са добре образовани, работната ръка е съвестна. Това трябва да се знае” - прибавя Георги Ганчев.
“Данон”, “Хайнекен”,”Икеа” вече са в България. Женски ранички, носещи подписа на Филип Старк и “Самсонит” вече се правят в “Чайка” Пловдив. “Във Франция, допълва индустриалецът Александър Пешев, има тенденцията да съдите за нас по това, което ни остава да направим, без да забелязвате вече направеното. А щом България бе приета за членство в ЕС, това означава, че сме спазили ангажименитте си”.
 

 
Всички права запазени - Информационна агенция "ФОКУС"