ПОЛИТИЗИРАНЕ НА ПОЛИТИКИТЕ НА ЕС ПО КОНКУРЕНЦИЯТА

Европейската Комисия е “заразена” от политици, фокусирани върху националните си политики, както и от собствената си Конституция.

Новата Европейска Комисия вече е сформирана. Какви трябва да бъдат нейните основни цели? Първоначално Комисията бе създадена като технократично тяло, относително независимо от национален или супра-национален контрол – което, според мандата й, трябва да е точно така. Комисията работи най-добре, когато се придържа към тази си роля.

Помислете за отличната работа, която извърши Комисията в областта на конкуренцията: разделяне на картели и спиране на държавни субсидии, дори и когато са дегизирани под формата на държавни гаранции върху фирмени дългове. Поуката е, че комисарите трябва да се съсредоточат върху конкретните си задачи, имайки в предвид интересите на ЕС, а не интересите на собствените си страни.

Марио Монти, изключително успешният комисар по конкуренцията, е италианец, но никой никога не го обвини в провеждане на про-италианска политика. Всъщност, в своята борба срещу държавните субсидии той се сблъска с типични италиански практики. Нововъведение от Комисията на сегашния президент Романо Проди помогна в тази насока. Бе взето решение комисарите да бъдат изпратени “на място”: техните кабинети вече не се намираха в съседство с кабинета на председателя, а в отделите, за които всеки един от тях бе отговорен. Това застави комисарите да се концентрират върху своята работа, както и да наглеждат генералните директори и техните административни апарати.

Но новата Комисия на Дурао Баросо, бившият португалски премиер, рискува да се бюрократизира отново. Г-н Баросо е решил да върне комисарите обратно в председателския кабинет. Това означава по-малко контрол и директни наблюдения върху административния апарат, както и по-голям стимул за прекарване на деня в правене на големи планове, вместо в концентриране върху конкретни подобрения.

Проблемът е усложнен и поради състава на новата Комисия. Комисарите са 25 на брой, по един от всяка страна-членка, докато преди големите страни имаха по два комисаря, а малките – по един. Освен това, сред новите комисари има три бивши премиери, пет бивши външни министри и три бивши търговски министри – влиятелни и способни хора със сериозни национални политики.

Вземете например Италия, където премиерът Силвио Берлускони замени Марио Монти, най-успешния и ефективен член на Комисията, с политик, замесен в тайните игри на италианските партийни политики. Интересът на Берлускони е ясен – той иска някого, когото може да свика с искане да се грижи за интересите на Италия – било то чрез забранен държавен заем за Alitalia или друга услуга. Съществува също така и макиавелско обяснение за замяната на Монти. Не е тайна, че той ядоса Франция и Германия. Последното му решение бе да накара France Telecom да изплати заедно с лихвите заем, получен преди години от френското правителство, което е в нарушение на правилата на ЕС за държавните субсидии.
 
Германия никога действително не прие решението на Монти да бъдат забранени държавните гаранции върху баланса на могъщите регионални банки Landesbanken. Немското правителство е също така обезпокоено от решението на Комисията да провери “закона Volkswagen”. Според този закон, всеки акционер, който притежава повече от 20% гласово участие във Volkswagenwerk GmbH (VW), няма право да гласува с повече от 20% от гласовете на събрания на акционерите. Законът също така постановява, че е необходимо мнозинство от повече от 80% от гласовете на акционерите за вземането на важни решения в компанията. Освен това, законът Volkswagen не позволява на частни инвеститори да закупуват дялове в компанията, въпреки принципа за свободно движение на капитали в рамките на ЕС.

Не знаем със сигурност дали канцлерът Герхахрд Шрьодер и/или френският президент Жак Ширак са се свързали с Берлускони, подсказвайки му да намери нов италиански комисар. Може би са го направили, а може би не: трудно е да се каже със сигурност, особено в момент, когато Италия най-вероятни ще се нуждае от пълната подкрепа на Ширак и Шрьодер в опитите си да спаси Alitalia.
 
Проблемът е, че с новите комисари, фокусирани върху националните си политики, екипът на Дурао Баросо ще върши много по-неефективно това, което Комисията вършеше добре. В същото време, дотолкова доколкото Комисията се превръща от група технократи в политическа група, така нареченият “демократичен дефицит” ще се превръща във все по-голям проблем.

Същината на проблема е новата европейска Конституция. С неуспеха си да ограничи размера на Комисията и с приемането на принципа една страна-един комисар, Конституцията превърна Комисията в група от национални представители. По този начин, заедно с правилото че всички решения, включително и тези от областта на държавните субсидии, трябва да бъдат одобрени от мнозинство комисари, подсказва, че Комисията е формирана така, че да бъде много по-снизходителна по политиките за държавните субсидии и конкуренцията.