Глава 4 Свободно движение на капитали

Contents
	Обща информация
	България и Румъния

ГЛАВА 4 – СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ

ИСТОРИЯ И ПРИНЦИПИ

Либерализацията на движението на капитали и плащания се осъществява на много по-късен етап от тази на търговията със стоки и услуги в ЕС. Една от основните причини е, че през 50-те и 60-те години международното движение на капитали все още няма особено голямо значение. Но през последните две десетилетия движението на капитали значително нараства, разходите по такъв тип сделки непрекъснато намаляват и се увеличава международната конкуренция за привличане на чуждестранен капитал. През 1988 г. се приема Директива, която установява пълна свобода на движението на капитали и премахва всякакви ограничения за физически и юридически лица, пребиваващи в ЕО. В Декларацията на Европейския съюз се въвежда и член, който постановява, че всички ограничения върху движението на капитали и върху плащанията между държавите-членки и между държавите-членки и трети страни са забраняват. В резултат на това и на регламентацията на свободно предоставяне на банкови, застрахователни и борсови услуги финансовият пазар на ЕС е изцяло либерализиран от 1 януари 1993 г.
Договорът за създаване на Европейската общност забранява (Член 56) всякакви ограничения за движението на капитали. Държавите-членки могат обаче да запазят някои ограничения по отношение на държави извън Европейския съюз. Определението за свободно движение на капитали има много по-широк обхват от плащания и преводи на пари през границите. Други транзакции, позволяващи прехвърляне на собственост върху активи и задължения, също представляват част достиженията на правото на ЕС (acquis) по тази глава, например инвестиции в компании или недвижимо имущество или портфейлни инвестиции. Освен това главата обхваща областта на платежните системи, основно двете Директиви за през-граничните трансфери и за окончателното уреждане на разплащания, както и Директивите за предотвратяване на прането на пари.

ПОДГОТОВКА ЗА ЧЛЕНСТВО

Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон, с който се постига пълна хармонизация на българското валутно законодателство с правото на ЕС. С проекта се заменя режимът на предварителна регистрация в Българската народна банка на някои сделки между местни и чуждестранни лица с изискване за последващо деклариране. Премахва се разрешителният режим за износ на суми в наличност над 20 000 лева или тяхната равностойност в чуждестранна валута, като се заменя с декларативен.
Преди присъединяването към ЕС ще бъде изменен чл. 22 от Конституцията с оглед на премахване на общата забрана за чуждестранни физически и юридически лица от Европейския съюз и Европейското икономическо пространство да придобиват право на собственост върху земя в страната. Съответните законови актове, където е конкретизирана конституционната забрана, ще бъдат своевременно променени в съответствие с договорените преходни периоди преди датата на присъединяването към Европейския съюз.
Платежни средства и сетълмент
Изпълнението на ангажиментите по сектора изисква изключително големи ресурси. С покриване  на финансовите средства се е ангажирала БНБ, която е ръководната структура в сектора. Република България ще хармонизира напълно законодателството на ЕС в частта за платежните системи до края на 2004 г.
България изрично е декларирала, че се ангажира да въведе адекватни и ефективни процедури за работа с жалби на клиенти, както и за уреждане на спорове между банки и клиенти, което е предвидено в чл.10 на Директива 97/5/ЕС за презграничните плащания.
Стратегическа цел в областта на плащанията е България да оперира платежна система, която напълно съответства на европейските стандарти. Нейното внедряване ще доведе до хармонизиране на законодателството с Директивата за презграничните плащания и с Директивата за  окончателност на сетълмента на пари и ценни книжа.
Изпиране на пари
Тези мерки са предмет на регламентация в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той дава възможност за предотвратяване и разкриване действията на физически и юридически лица, насочени към изпирането на пари. Понятието “изпиране на пари” е в съответствие с действащата международноправна уредба. Изпиране на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопанския оборот. Изпиране на пари е налице и когато първоначалното престъпление е извършено в чужбина и не попада под наказателната юрисдикция на Република България.
С измененията и допълненията на Закона за мерките срещу изпирането на пари се постига пълно съответствие с европейското законодателство относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари, а именно: включване в кръга на лицата, които извършват сделки с недвижими имоти; адвокати и други лица, които извършват консултации, когато предоставят съвет в областта на финансите, като управление на пари, ценни книжа или други финансови активи от името на свой клиент, покупка или продажба на недвижим имот или търговско предприятие и др.
Изготвени са методологически указания за усъвършенстване на вътрешните правила на банките за контрол и предотвратяване на изпирането на пари. Разработен е речник на финансовите престъпления, критерии за разпознаване на съмнителни сделки, които са раздадени на банките, както и наръчник по банков надзор за извършване на инспекции по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Извършени са проверки на място във всички банки от органите на банковия надзор относно създадената организация и структура по прилагането на Закона за мерките срещу изпирането на пари.
Няколко страни-кандидатки поискаха и получиха преходни периоди за правото на чужденци да инвестират свободно в недвижимо имущество. Особено внимание се обръща също и на правилното прилагане и въвеждане в действие на Директивата за предотвратяване на прането на пари.