АУДИОВИЗИЯ
Ключовият нормативен акт в областта на аудиовизията и медиите е директивата “Телевизия без граници”, която определя условията за излъчване на телевизионни предавания в рамките на вътрешния пазар на ЕС.
Директивата е от 1989 г. и бива актуализирана през 1997 г. Тя се ревизира и в момента и може да бъде изменена отново, за да се съобрази например с влиянието на дигиталното радио- и телевизионно разпръскване и по-големият избор от канали, свързан с него. Ревизията трябва да приключи в края на 2005 г.
Директивата “Телевизия без граници” изисква Държавите-членки да координират националните си законодателства с цел да гарантират, че:
- няма пречки за свободно циркулиране на телевизионни програми на вътрешния пазар
- телевизионните канали да запазват поне половината от програмното си време за филми и програми, произведени в Европа
- културното многообразие в Европа няма да бъде накърнено
- широката публика има достъп до програми, отразяващи събития от голям обществен интерес и правата за отразяване на тези събития не се предоставят само на платените телевизии. Това изискване се отнася предимно за правата за излъчване на големи спортни събития като Олимпийските игри или Световното футболно първенство.
- подрастващите са предпазени от програми с порнографско съдържание или насилие като тези програми се излъчват късно през нощта и/или достъпът до тях е ограничен технически
по време на телевизионен дебат всяка страна има право на отговор - максималната наситеност с реклами в радио и телевизионните канали (измерена в минути на час) се спазва
Ангажиментът на ЕС да подкрепя обществените електронни медии беше потвърден в протокол към Договора от Амстердам. Документът потвърждава значението на обществените електронни медии за провеждането на правителствените политики и ролята им в подкрепа на демократичните, социални и културни потребности на всяко общество.
Протоколът дава право на всяка Държава членка да определи структурата на сектора на обществените електронни медии. Държавите членки могат да подкрепят финансово тези медии, но по начин, който обслужва обществения интерес, не пречи на нормалното им пазарно функциониране и не смущава конкуренцията.
Изискването на директивата “Телевизия без граници” за минимална квота от европейски програми в електронните медии отразява опасенията, че американските продукции ще вземат “лъвския дял” от европейското програмно време. Въпреки че в Европа се произвеждат повече филми, отколкото в Америка, 75% от приходите на европейските кина идват от американски филми.
За да защити културното многообразие и да подкрепи местните продукции, ЕС договори в Световната търговска организация (СТО) т.нар. “културно изключение”. То позволява на Държавите членки на ЕС да не отварят напълно пазарите си за културната продукция от трети страни.