ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ

Помощ от ЕС

ЕС и държавите-членки предоставят около половината от цялата официална международна помощ. Всяка година, Европейската комисия дава 6 милиарда евро като помощи. Тези помощи отиват до бенефициенти от всички континенти и се използват не само за икономическо развитие, но и за изграждането на демократични институции, за възстановителна работа, за проекти за макроикономически програми и за подобрение на човешките права.

В момента ЕС настоява всички споразумения за търговия и сътрудничество с партньори от цял свят да съдържат клауза за човешките права. Това дава на Съюза възможността да отмени целите споразумения или части от тях, ако партниращата страна нарушава човешките права.
 
Отношения със Съединените Щати

Въпреки периодичните напрежения, трансатлантическите отношения са в основата на външните отношения на ЕС. Търговията между ЕС и САЩ възлиза на около 1 милиард евро на ден.

Освен срещи на върха на шест месеца, интензивни контакти има през цялото време и на всички нива: бизнес диалози, диалози между потребителите, профсъюзните деятели и деятелите за опазване на околната среда, а така също и чести срещи включващи официални лица, министри и членове на Европейския Парламент и Конгреса на САЩ. Начинът, по който ЕС и САЩ разрешиха съвместни въпроси, включващи закона за конкуренцията или взаимното признаване на техническите стандарти, служи за модел на отношенията на Съюза с други страни, включително Япония и Канада.
 

Източна Европа и Централна Азия

В 15-те години от 1991 до 2006 г., ЕС ще е предоставил на страните от бивша Югославия и Албания 10 милиарда евро помощи. Освен военният ангажимент на страни-членки на ЕС в Босна и Херцеговина, Косово и Бившата Югославска Република Македония, политиката на ЕС е фокусирана върху серия от стабилизационни и присъединителни споразумения. Те са начало на процес, който някой ден ще доведе тези страни до готовност да бъдат приети в ЕС.

Хърватско бяха първите, които подписаха подобни споразумения. Междувременно Хърватско започна преговори за членство в ЕС, а през март 2004 г., Бившата Югославска Република Македония подаде молба за членство в ЕС. Тази молба се разглежда от Европейската Комисия.
 

Средиземноморието и Близкия Изток

Средиземноморските страни, подобно на Русия и страните от Източна Европа, биват третирани като близки съседи на Европейския Съюз. Целта е да се създаде Евро-Средиземноморска зона за свободна търговия до 2010 г. Това ще включва арабските страни от южното и източно Средиземноморие, както и Израел. Индивидуални присъединителни споразумения между ЕС и всеки партньор са елемент от тези взаимоотношения. Финансова помощ от грантове и заеми за около 2 милиарда евро годишно е друг такъв елемент.

Да допринася към усилията на пълно мирно разрешение на конфликтите в Близкия Изток е цел на ЕС от много време. Съюзът е назначил специален пратеник в региона и си сътрудничи отблизо със САЩ и Русия в търсенето на трайно политическо решение. Междувременно, ЕС финансира инфраструктура и административна поддръжка за палестинците и дава 100 милиона евро годишно за агенцията на ООН, която се грижи за палестинските бежанци.
 

Регионални групи

Освен двустранните отношения, ЕС има все по-интензивни отношения с международни организации, включително и ООН, НАТО и Съветът на Европа, и с регионални групи по света. С азиатските си партньори, ЕС разви отношенията си от отношения базирани на търговия и помощ до това, което Съюзът нарича подобрени партньорства, отразяващи по-добър баланс между икономическите, политическите, социалните и културни елементи на взаимоотношенията.

ЕС насърчава държавите-членки на споразумението от Котону да създават регионални групи помежду си, където от това има икономически и търговски смисъл, така че да се интегрират по-добре в световната икономика.