НАЦИОНАЛНАТА АСАМБЛЕЯ РАТИФИЦИРА ПРИСЪЕДИНИТЕЛНИЯ НИ ДОГОВОР - РЕЗЮМЕ ОТ ДЕБАТА

• Анка Боаджиу в залата на френския парламент, външният министър Дуст-Блази й засвидетелства “специалната обич на Франция към Румъния”.
• Френският външен министър успокоява депутатите, че българските и румънските работници няма да залеят френския пазар на труда.

Румънският министър на европейската интеграция Анка Боаджиу е присъствала на обсъждането на ратификацията, предава “Медиафакс”, цитирана от “Фокус” и е приветствала приемането на документа. Според нея вотът е доказателство, че на политическо ниво Франция желае присъединяването на Румъния на 1 януари 2007 г.

Единствено френските комунисти се въздържаха от гласуване заради “неуместните юридически условия на процедурата”, пояснява БНР.

Присъединителният договор бе подкрепен от парламентарните групи на управляващите и опозицията.

Както Портал ЕВРОПА вече съобщи, очаква се горната камара на френския парламент – Сенатът, да гласува ратификацията на 2 октомври. Тази дата бе обявена от румънския президент Траян Бъсеску след срещата му с френския президент Жак Ширак в Париж, непосредствено след представянето на майския мониторингов доклад на ЕК.

Портал ЕВРОПА представя резюме от хода на изказванията в пленарната зала (оригинала вижте на френскоезичната версия на Портал ЕВРОПА – бел.ред.):

Както Портал ЕВРОПА първи съобщи, изказване направи външният министър Филип Дуст-Блази. Според него присъединяването е разумен и обмислен избор, който почива на принципи и сериозни изисквания. Още в началото външният министър на Франция Филип Дуст-Блази приветства румънския министър на европейската интеграция г-жа Анка Боаджиу, която е присъства на дискусията, и специално й засвидетелства “особената обич на Франция към Румъния”.

Дуст-Блази се спира на предишното разширяване от 2004 г. и споменава, че са били нужни близо 5 години за уточняване на подробностите по присъединяването на България и Румъния, докато се стигне до подписването на присъединителния договор в Люксембург през 2005 г. “Франция беше изключително зорка”, подчертава Дуст-Блази, “следяхме дали и как тези две страни осигуряват високо ниво на контрол по границите се, реформират съдебните си системи, ефикасно се борят срещу корупцията, организираната престъпност и отношението към човешките личности.” Той посочва, че още от първия ден на членството си, България и Румъния трябва да прилагат близо 90 000 страници acquis communautaire. “Ще следим с голяма бдителност подготовката на тези страни за присъединяване”, повтаря Дуст-Блази.

Той се спира обстойно върху връзките на страната му с Румъния и казва, че за 6 години стокообменът с България се е удвоил, а с Румъния се е утроил за 4 години.

Докладчикът за ратификацията Ерве дьо Шарет посочва, че в момента ЕС е в криза по отношение на следващите разширявания и тяхната концепция. “Моето убеждение е, че да се продължи с разширяването на Съюза би било днес в противоречие с интереса на европейския проект. За Румъния и България обаче въпросът стои другояче, понеже за тези две страни става въпрос, че трябва да се завърши един процес, започнал в Копенхаген през юни 1993 г.”, казва той. Дьо Шарет обяснява на депутатите, че Комисията по външни работи в Асамблеята ги призовава да ратифицират присъединителния договор не “...за да се продължи лудешкият ход на непрекъснатото разширяване, а за да се постави финална точка на един процес, специално насочен към Централна и Източна Европа.”

По-нататък дьо Шарет припомня, че на срещата на върха в Копенхаген България и Румъния са били отделени от 10-е държави, присъединили се в предишната вълна на разширяване, защото не са отговаряли на т.нар. “Критерии от Копенхаген”. Той припомня, че ЕК контролира от близо процеса на подготовка и в крайна сметка думата е на Комисията за това каква дата на членство да бъде препоръчана на Съвета. Майският доклад на ЕК е “окуражаващ, макар и не категоричен”, допълва депутатът; казва, че според доклада положението в Румъния е много по-добро от България и че за България в редица области има сериозно безпокойство... Дьо Шарет припомня, че Комисията е отложила препоръката си за октомври. Той казва, че ратификацията на присъединителния договор в Асамблеята не засяга въпроса, “който си остава в пълна сила” за отлагателната клауза или за другите клаузи ще бъдат задействани.

Председателят на Комисията по външни работи (комисията – вносител на проекта на закон за ратификацията) и бивш френски премиер Едуар Баладюр казва, че присъединяването на България и Румъния към ЕС “ще затвори една твърде дълга скоба”. Баладюр изразява надежда, че двете страни ще се присъединят без забавяне през 2007 г. След Румъния и България Съюзът няма да може, и то за дълго време, да приема нови кандидатки, категоричен е Баладюр. В заключение той казва: “Както разбрахте, аз съм изцяло поддръжник на бързото влизане на Румъния и на България, но изцяло съм противник на това, да отиваме по-далеч в разширяването, преди да решим фундаменталните проблеми, пред които се изправяме.”

Депутатът Жан-Клод Лефор се обявява против процедурата на ратификацията – според него “След като последният Европейски съвет реши, че допълнително едногодишно отлагане е безспорно необходимо, за да бъде ефективно присъединяването, сега искат от нас да ратифицираме принципа на присъединяването, а не самия факт на присъединяване.” Освен това според него в присъединителния ни договор пише, че до 31 декември 2007 г. България и Румъния трябва да изберат свои евродепутати, което “няма никакъв смисъл”, ако присъединяването е от 1 януари 2008 г. Според депутата, да се гласува ратификацията, означава да се гласува един текст, който изцяло се разминава с действителността. “Това нито е сериозно, нито е отговорно”, смята той.  “За тези два народа се притесняваме, че предвидената финансова помощ ще е съвсем недостатъчна”, предупреждава Лефор. Той смята, че за българския и румънския народ “не го чака нищо хубаво” в една ултралиберална Европа. Първо да изметем ултралиберализма и комерсиалността от Европа, и после да приемем нашите приятелски народи, зове депутатът.

Депутатът Марк Лафиньор се обявява за приемането на България и Румъния в ЕС и припомня, че за следващите разширявания французите ще имат думата чрез референдуми. 

(Следва дискусия, свързана с границите на Европа.)

Председателят на Делегацията за ЕС в Асамблеята Пиер Лекие припомня, че Делегацията е дала положително становище за ратификацията и обобщава, че Румъния е постигнала значителен напредък, а за България ЕК е констатирала слабости в правосъдието и борбата с корупцията. За двете държави, процесът на присъединяване няма да завърши на 1 януари 2007 г., понеже ще има продължително адаптиране към европейските правила, в частност в сферата на земеделието. Селското стопанство в двете страни не е конкурентоспособно, допълва той. “Най-добре ще е, ратификационният процес да приключи преди Срещата на върха на франкофонията в Букурещ през септември”, казва Лекие.

Депутатът Жером Ламбер, докладчикът за България в Делегацията за ЕС в Асамблеята, казва, че според него едва ли ще се задейства отлагателната клауза. Той призовава депутатите да приемат България и Румъния в лоното на Европа както подобава, след което има аплодисменти от групата на социалистите.

Депутатът Филип Фойо се обявява за присъединяването на България и Румъния от името на партията ЮДФ и припомня, че колегите му биха искали, що се отнася до следващите разширявания, да се извършва допитване до мнението на парламента, преди да се пристъпва към организирането на референдуми.

Депутатът Кристиян Филип казва, че за него България и Румъния със сигурност са европейски държави, но предупреждава, че положените усилия за реформи досега, макар и големи, все още са недостатъчни. Не са изпълнени поставените в Договора условия, допълва той. Той смята, че ЕК е несигурна и не достатъчно категорична в оценките си, и не би посмяла да предложи отлагателна клауза.

Депутатът Жан-Пиер Дюфо споделя, че същия ден е бил в Букурещ в качеството си на председател на групата за френско-румънско приятелство в парламента. Той се обявява “за” членството през 2007 и обръща внимание на своите колеги върху “голямото нетърпение” към френската ратификация от страна на властите в Букурещ и София.

Депутатката Шантал Брюнел казва, че има резерви към присъединяването – “много е рано поради три причини”, изтъква тя: тези страни не са готови, присъединяването им ще затрудни функционирането на Европа, и французите не са съгласни с това разширяване. Според нея едногодишното отлагане ще е в полза на Европа, а и на България и Румъния.

Депутатът Франсоа Лонкл се обявява “за” и развива тезата за логиката в процеса на разширяване, който трябва да обхване и България, и Румъния.

Депутатът Жак Миар, докладчикът за Румъния, обширно се спира на подготвеността на Букурещ и казва, че според него и двете страни са готови за присъединяване през 2007 г.

Депутатът Кристиян Керт накратко се спира на историческия аспект, и говори за това, колко отдавна се датират отношенията на Франция с двете страни. “Румънците са влюбени във Франция”, е една от констатациите му.

След дискусията, думата отново се дава на външния министър Филип Дуст-Блази. Той казва: “Поздравявам забележителната работа, свършена от румънските министри на правосъдието и на вътрешните работи, както и дейността на моя колега външния министър на Румъния и на министърката на европейската интеграция. В България, съставеното през 2005 г правителство е декларирало, че присъединяването е негов абсолютен приоритет и поддържа усилията на предишния управленски екип.” Според министъра, доказателство за решимостта на българското правителство е “незабавното” съставяне на екшън-план в отговор на критиките на ЕК. Дуст-Блази повтаря заключенията на ЕК, че “България трябва да постигне още резултати в съответните области, докато Румъния трябва да консолидира своите постижения.”

“Както знаете, българските и румънските граждани от 2002 г не са задължени да имат визи за влизане на територията на ЕС. След приемането в ЕС, ще продължават да се прилагат стриктните правила за движение и пребиваване на техните граждани. Българските и румънските работници, желаещи да извършват платена дейност ще бъдат подложени на преходен период, за да работят. Достъпът им до нашия трудов пазар ще бъде ограничаван от нашето трудово законодателство. България и Румъния нямат от момента на присъединяването си да станат част от Шенгенското пространство. Ще остане в сила граничният контрол между двете държави, от една страна, и от друга – между тях и Шенгенското пространство. Двете страни трябва да осигурят висок граничен контрол като външна граница.” – подчертава външният министър на Франция.

След това текстът на ратификацията е приет, и заседанието се закрива в 19.05 часа парижко време, за да продължи 5 минути по-късно с други въпроси.