МАРИЕЛА БОГДАНОВА: „ЕВРОПА Е РАВНА НА СЛЪНЦЕ, КОЕТО ОБИЧА ЕДНАКВО ВСИЧКИ ПОД ЛЪЧИТЕ СИ”

Есето на Мариела Богданова, 13 години, от град Гоце Делчев, е класирано на 4-то място в конкурса на Портал Европа, „Европа ="

Родена съм в град Гоце Делчев на 23.08.1994 година. Родителите ми са интелигентни хора, и двамата завършили две висши образования - педагогика и право в СУ „Свети Климент Охридски" в ЮЗУ „Неофит Рилски".

Първите седем години от живота си прекарах в родния град на баща ми - Котел. Началното си образование завърших в град Гоце Делчев - роден град на майка ми. В момента се обучавам в I ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" и съм седми клас. Успехите ми са в хуманитарната област.

Публикация на своя творба имам в Националния ученически вестник „Рики кандидат - гимназист", с което се гордея. В Национален конкурс, обхващаш творчеството на Джоан Роулинг и известните и произведения „Хари Потър" ( на тема: „Как ще завърши последната книга от поредицата?" ) заемам I - во място. Имам отличия и в Община Ягодово и детските им литературни дни. Преди броени дни получих отличие и в най - големия портал за деца в web пространството: az-deteto.com с творбата си „Моята гора". За тази учебна година съм стипендиант на фондация 1000 стипендии. През втори срок се класирах на олимпиада по БЕЛ на общинско ниво и се представих добре и на областен кръг.

И за в бъдеще смятам да не спирам да се занимавам с литература и чужди езици. Плановете ми са след края на тази учебна година да продължа обучението си в гимназия с хуманитарен профил.

„Европа е равна на Слънце, което обича еднакво всички под лъчите си"

Следобедното слънце не щадеше лъчите си. В топлия юнски ден аз и моето любвеобилно кученце се излежавахме на градинката пред блока. Опряла глава на ръцете си, не спирах да съзерцавам широкото и безкрайно небе. Около мен къщите, наредени в стройна редица, привличаха окото ми с неповторим чар, макар и до болка познати...

А Слънцето продължаваше да грее с меките си обаятелни лъчи, поздравявайки ме с приятелския си облик... Вперих поглед към края на пътя. Ето, в дъното на улицата за пореден път съзрях една по - изпъкнала и красиво боядисана къща.

Съзерцавах я и не спирах да си мисля за това колко грижи са положили стопаните й за да изглежда тя така. Как ли? С двор изметен и чист, с градина, ухаеща на цъфнали овошки, с грижливо подредени цветя по первазите... Не можех да откъсна погледа си от тази обгрижвана и щастлива къща, която, не се и съмнявах, се отблагодаряваше щедро на стопаните си...

Не знам дали сте били скоро на моята улица, но не се е променила много. Има само няколко нови къщи, някои от тях сега започват да се развиват, а други претърпяват началото на младостта и пълния си разцвет. Но това, което най - много радваше очите ми, беше основно констатацията ми, че старите къщи се променяха главоломно в последно време и сега спокойно можех да ги меря по красота с тези от новите поколения...

Изведнъж ми стана мъчно и скоро сама прозрях причината. Защо така се получаваше?
Защо някои домове грееха с хубавото у себе си и предизвикваха възторг, а други попиваха само човешкото презрение и погнуса? Вярно, не бяха малко красивите и поддържани къщи, но там - в дъното още имаше забравени от хорската съвест двори... Защо? Та, нали Слънцето грееше еднакво за всички? Всяка стряха трябваше да е осветена, колкото и другата до нея. Но не беше, не беше дори на половината!

Затворих очите си и съзнанието ми веднага обрисува картина, учудващо близка до реалността. Онова Слънце - точно то - което трябваше да сипе лъчите си равномерно, не беше ли то майката Европа? А всички стройно подредени къщи на улицата, не се ли явяваха нейните чеда - Европейските държави. За пръв път поглеждайки нещата от тази страна, аз извиках високо и уверено: „ДА!". Слънчева Европа, грижовна майка на всяко отроче, галеше с ласките си всеки покрив, но не всички оценяваха грижите й!

Родителите помагат и възпитават, но детето расте само! Струва ми се, че само малка част от стопаните поливаха и сееха цветя, на пръсти се брояха и тези, които всеки ден съвестно метяха двора си и не допускаха по полиците на шкафовете им да има прах. Нали? А какво правеха останалите - не разбираха, колко го обича Слънчева Европа и не и се отблагодаряваха както подобава! Защо? Нима беше толкова трудно да проумеят, че когато светлината е насочена към теб, а ти не успяваш, то значи сам си правиш сянка! А Слънцето никога не е спирало, няма и да спре да грее, и никога не късно да поправиш грешките си!

А моята къща - родната ми България - не тънеше вече в мрачни сенки и аз искрено се надявах, че лазурните отблясъци по стените й няма да изчезнат никога повече!

Слънцето грее еднакво за всички! Нека сами изберем колко светло ще ни бъде!

Кученцето ми до мен излая - преливащо от обич и топлота. Май твърде много се застоях, предвид буйния му енергичен нрав. Надигнах се с мъка, изтърсих панталона си и погледнах Слънчева Европа с поглед, пълен с нови надежди!

На 9 май авторитетното жури на конкурса за младежко есе „Европа е равно на..." обяви победителите, избрани сред тежка селекция от над 30 участници. Конкурсът за младежко есе на тема „Европа е равно на..." започна на 24 март и за близо месец привлече вниманието на много ученици и студенти на възраст от 13 до 24 години. Конкурсът бе организиран от Портал Европа и Центъра за модернизиране на политики като част от инициативата „Говори с Европа". Жури в състав евродепутатът Кристиян Вигенин /ПЕС-БСП/, заместник-председателят на Народното събрание проф. Любен Корнезов, преподавателят в Катедра „Европеистика" в СУ доц. д-р Нели Огнянова, журналистът от Програма „Хоризонт" на БНР Никола Миладинов и директорът на Европейски институт Юлиана Николова оцениха есетата на участниците.