ЕКСПЕРТИТЕ И ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ: ДЕМОКРАЦИЯ, ДИАЛОГ И ДЕБАТ

Как експертите помагат на гражданите при формулирането на визията им за Европейския съюз? Проучване на Портал ЕВРОПА във връзка с проекта "Каква Европа желаем? Граждани на Европа - твоят глас е важен!"

Резюме

Проучването на Портал ЕВРОПА е по повод участието на България чрез Центъра за либерални стратегии и Институт "Отворено общество" в проекта за общоевропейска дискусия "Граждани за Европа". Както вече писахме, проектът е подкрепен от Европейската комисия: общият бюджет е 3.4 милиона евро, от които 1 895 752 евро са дадени от Европейската комисия. ЕК подкрепя специфична част от общия проект за консултации с гражданите - т.нар. "План Д". Останалите пари са дадени от 17 европейски фондации, сред които авторитетната Фондация "Крал Бодуен". Това уточни от Белгия специално за Портал ЕВРОПА представителят на фондацията Жан-Пол Колет.

Заради сериозната сума и амбициозната задача Портал ЕВРОПА реши да провери доколко синхронно действат Европейската комисия и нейните партньори при осъществяването на "План Д".

Оказва се, че всеки има различно разбиране за правилата, по които трябва да се провеждат консултациите и за това, какво следва да правят поканените на дискусиите експерти. Методиката на общоевропейската дискусия е неясна и се прилага по различен начин и с различен ефект във всяка държава, разкрива още нашата проверка.

Липсват достатъчно ясни правила за ролята и мястото на експертите и "знаещите фигури" в консултативния процес. Освен това в стремежа си да окуражат гражданското участие, видни обществени и политически дейци в страните-членки могат волно или неволно "да моделират", "да коригират" - изобщо, "да редактират" гражданското мнение. Това би компрометирало девиза на кампанията - "всеки глас да бъде чут", следователно парите на европейските данъкоплатци биха били похарчени не по предназначение.

Според експерти в цялата инициатива са объркани най-малко три жанра: консултации (както казват организаторите - тя трябва да доведе до "моментна снимка", неповлияна от експертни разяснения върху случайно подбраните граждани: точно затова те са случайно подбрани); проучване (предполагащо много повече социологическа представителност) и обучение (целящо чрез експерти и лектори да формира мнение у семинаристите).

Фактът, че жанровете са недоизяснени, е довел до големи разлики в начина, по който различните участници в проекта са схванали идеята. Например говорителят на ресорния еврокомисар казва, че "Политиците не коментират трите теми на консултациите, нито пък следва да коментират ролята на ЕС в тези три сфери" - а националната организация в Чехия казва: "Имаше свободно пространство за дискусия - за политиците, които да коментират, както и за участниците, които да реагират." Противоречиво звучат думите на представителя на Фондация "Крал Бодуен" - веднъж той казва, че експертите "не трябва да са политически ангажирани" и че до сега те "не са играли почти никаква роля", друг път твърди: "Не виждаме с какво политическият или административен профил на някои от експертите представлява организирано и целенасочено политическо влияние".

В опит да предупреди за евентуални рискове от опорочаване на начинанието, което тепърва продължава в останалите страни-членки на ЕС, Портал ЕВРОПА предоставя своите изводи на вниманието на обществеността.

Целта и предисторията

"План Д" означава "Демокрация, диалог, дебат" - с тази инициатива в края на 2005 г. Европейската комисия положи основите на задълбочени дискусии относно бъдещето на Европа. Както каза ресорният еврокомисар, отговарящ за комуникационната стратегия и връзките между институциите - "План Д" има за цел да внесе в Съюза повече демокрация, да стимулира широкия обществен дебат, както и да изгради нов консенсус за бъдещата посока на развитие на Европейския съюз.

Част от "План Д" са така наречените "Консултации на европейските граждани - да бъде чут вашият глас" - European Citizens' Consultations, Making your voice heard. Това са първите паневропейски консултации между европейски граждани, подчертават хората, които организират всичко това - а именно консорциум с лидер белгийската фондация "Крал Бодуен", подкрепена от Compagnia di San Paolo, фондация "Роберт Бош" и Европейската комисия в лицето на Генерална дирекция "Комуникация".

Мрежата от партньори - оперативни и финансиращи - е впечатляваща, те са над 40. Сред тях от България са неправителствената организация Център за либерални стратегии (ЦЛС), социологическата агенция "Алфа рисърч" и Институт "Отворено общество" - София. Всъщност България е единствената страна от първата "петорка", в която ЕК не дава пари - финансирането е изцяло дело на Фондация "Крал Бодуен" и на софийското "Отворено общество".

Именно българските съорганизатори проведоха консултативен форум в София на 10 и 11 февруари, едновременно с още четири страни-членки на ЕС: Ирландия, Естония, Словения и Чехия, а до края на април предстои - отново в групи от по пет държави - и останалите страни-членки да обсъдят същите теми и да формулират писмената визия по тях на техните граждани. Както Портал ЕВРОПА вече писа, предварително формулираните теми са енергетика, имиграция и социална политика.

Резултатите под форма на постигнати с консенсус и гласуване писмени визии на гражданите, трябва да послужат като аргументи в дебата за бъдещето на Европа: както на европейско, така и на национално ниво. През май на заключителна проява в Брюксел, получените визии ще бъдат обединени в една обща: на всичките 27 страни-членки.

Само седмици след присъединяването на България към ЕС, дискусията „Граждани за Европа: твоят глас е важен" ще предложи интересна моментна снимка на настроенията на българските граждани след членството - се казва в предварителното съобщение за проявата.

Какво се постигна в България

Как да изглежда България към 2020 година - с тази отправна точка 65 участници, подбрани на случаен принцип от "Алфа Рисърч", се разделиха на три групи и на ротационен принцип - така че всеки да участва в работата на всяка група - формулираха различни предложения по зададените теми. В края на двудневния дискусионен форум предложенията бяха подложени на гласуване. Изреченията, събрали най-много гласове, оформиха българската гражданска визия за Европа.

Портал ЕВРОПА сравни предварителния и заключителния документ. Първият е формулиран самостоятелно от гражданите - с помощта на модератори. Вторият е преформулиран след участието на експерти по обсъжданите теми.

Разликата е значителна и когато човек гледа таблицата, у него се поражда въпросът какво точно са правили експертите: дали са помогнали на гражданите да вземат информирано решение по зададените теми, или по-скоро са им повлияли да си променят мнението.

По темата енергетика например гражданите са обърнали гледището си почти на 180 градуса след участието на експерта Георги Ганев: от "Искаме да живеем в Европа... с по-евтин ток..." в първоначалния документ, в окончателния те стигат до категоричното: "ЕС не трябва да бъде въвличан в развитието на АЕЦ, в политиките на използване на алтернативни източници и за енергийна ефективност." По темата за имиграцията думата "имигранти" е заменена с думата "мигриране": в черновата гражданите искат да живеят в Европа, "... в която в която имигрантите не са дискриминирани и са с равни икономически и социални права с останалите граждани", а след участието на експерта Лазар Копринаров, те записват в окончателната визия: "Европа, в която националните икономики са достатъчно развити, така че хората да не мигрират". В изречението за социалната политика, българската чернова отсича: "Европа, която осигурява средства за достоен живот на пенсионерите", а в окончателния вариант на визията - след разясненията на експерта Иван Нейков - за пенсионерите не се говори въобще. Те са споменати във втората тема - за имиграцията.

Експертите

Кои са тримата експерти от България: Лазар Копринаров е доцент във философския факултет на Югозападния университет в Благоевград. Бил е посланик във Венецуела (2001-2006 г.). Иван Нейков е общински съветник, бивш социален министър в кабинета Костов, бивша ключова фигура в КНСБ, шеф на Балкански институт по труда и социалната политика. Георги Ганев е икономист и програмен директор по икономически въпроси в Център за либерални стратегии. Бърза справка за техните публикации и мнения указва до голяма степен доколко възгледите им са консервативни, либерални или социални. Нечестно би било да обвиним господата Копринаров, Нейков и Ганев в пристрастие - те действително са реални представители на академичните и неправителствените среди.

В останалите страни, където паралелно текоха консултации обаче, въпросителните за влиянието на експертите се умножават: сред тях има служители на държавната администрация и политически дейци, установи Портал ЕВРОПА.  

Шокиращ пример дава не коя да е, а страната - ротационен председател на ЕС. В Германия, където консултациите се случиха на 24 и 25 февруари, откриването е направил държавният министър по европейските въпроси Гюнтер Глозер, а проявата - както четем на официалния сайт на Германското председателство на ЕС - е протекла "под патронажа на външния министър Франк-Валтер Щанмайер." Самите консултации са протекли "в офисите на Външното министерство в Берлин"! Главен спонсор на консултациите в Германия е фондация "Роберт Бош".

В Чехия - една от петте страни, които заедно с България дадоха старт на паневропейските граждански консултации на 10 и 11 февруари, експертът по социални въпроси е бил Ретр Вишек - пенсиониран функционер от Министерството на труда и социалните въпроси. Като експерт в дискусията са се включили още зам.-министърката по околна среда Рут Бишкова и Томаш Хайшман от Министерството на вътрешните работи. Участието на тези представители на държавната власт се е случило във втория, заключителен ден на дискусията, т.е. в деня на гласуването на визията. Останалите експерти в Чехия са били Зузана Дърхова от асоциацията на чешките екоорганизации "Зелен кръг", Душан Дърбохлав от Карловския университет и Радомир Шпок от Europeum. Това Портал ЕВРОПА научи от Вероника Ендърщова, координатор на проекта от чешка страна - от неправителствената организация "Partners Czech". От прессъобщенията на чешката страна става ясно, че чешки депутати и евродепутати са "... коментирали финалната визия" на участниците. Освен това представители на посолствата на другите страни, дискутиращи паралелно трите теми (включително Мила Петрович от българското посолство) са представили пред чешките участници "междинните резултати от работата, за да послужат като вдъхновение преди те да финализират тяхната визия". Според дневния ред на чехите, "Гражданите се опитват да идентифицират проблемите и залозите / компромисите... Експертите попълват липсващите предизвикателства." Чак след това участниците разменят местата си по групи и чрез последователни гласувания и дискусии оформят финалната визия. Експертите са били инструктирани да не изразяват лични мнения, а фасилитаторите са "опазвали" независимия дух по време на дискусиите, писаха чешките организатори до Портал ЕВРОПА. Представителите на държавната администрация и политиците, участвали в дискусията на втория ден, са били там само като "наблюдатели" - въпреки че им е определено "кратко време за коментари", както обясни Ендърщова. "Прав сте, че може би трябваше да им дадем време за говорене след гласуването, вероятно не бяхме осъзнали това добре", призна пред Портал ЕВРОПА Ендърщова и допълни: "Обаче участниците отчетливо настояваха за това, което бяха написали, което е видимо от резултата от гласуването." Тя обясни, че по всяка от трите теми е имало максимум по два гласа "против" на крайното гласуване. Визиите са били приети средно с по 30 гласа "за"; гласовете "приемам с някои резерви" варират между 5 и 10. Портал ЕВРОПА запита Вероника Ендърщова дали това не е пряко политическо влияние върху мнението и избора на участниците. Отговорът беше: "Имаше свободно пространство за дискусия - за политиците, които да коментират, както и за участниците, които да реагират. Имаше пространство за влияние, но беше дадена възможност на хората директно да кажат това, което имат да кажат. Не е ли това всъщност базата за демократичния процес?"

В Естония имат правителствен представител сред експертите - Ейнари Кисел от Министерството на икономиката и комуникациите. Пред Портал ЕВРОПА организаторът на проявата - Кадри Олино от Фондация "Отворена Естония" заяви, че позицията на Ейнари Кисел в Министерството не е политическа - "той работи като държавен служител и е експерт в своята област", каза тя. Другите експерти са Томас Пало (частна консултантска фирма), Вилу Вахер от Техническия университет в Талин, Хейко Паабло и Габриел Тавитс - също от академичните среди. Кадри Олино от Фондация "Отворена Естония" същевременно отбеляза, че разликите в текстовете на междинната и окончателната визия на гражданите са минимални - главно езикови.

В Словения експертите са от неправителствени организации като Андрей Клеменк от "Словенски е-форум", Матея Целестина, Саша Симонка и Нина Санкович от "Център Европа", Митя Дурник от "Асоциация за иновативни политически науки" и Ирена Бринар от люблянския факултет по социални науки. Разликите между междинния и окончателно приетия текст на визията в Словения не са големи - "направените промени са за повече яснота", обясни Тина Мишиели от CNVOS - организатор на консултациите в тази страна.

От Ирландия организаторите с готовност изпратиха на Портал ЕВРОПА пълен списък на фасилитаторите и експертите, провели дискусията в Дъблин. Експертите са Джоузеф Къртин - Институт по европейски въпроси - Дъблин, Франсис Джейкъбс, ръководител на Офиса на Европейския парламент в Дъблин, Джери Манган, директор на Офис за социално включване, Джон Суийни, Национален икономически и социален съвет, Тобиас Тайлър и Пи Джей Пол от Университетски колеж в Дъблин. От Ирландия поясниха за Портал ЕВРОПА, че ролята на експертите не е била "да водят", а само "да насочват" дебатите, т.е. да предоставят информация и фактология, а не да предлагат свои оценки и мнения. Ето защо Ирландия е избрала експертите, участвали в дискусията, да само представители на академичните среди. Като цяло работата на Националния форум за Европа е да улеснява дебатите сред целия политически спектър в Ирландия. Главният фасилитатор на дискусиите многократно е повтарял пред участниците, че те са абсолютно свободни да изразят всяко свое мнение и че от тях не се очаква да се придържат към каквато и да е официална линия, по какъвто и да е въпрос. Това поясниха за Портал ЕВРОПА от Националния форум за Европа.

Институционалният подход при избора на експерти би могъл да породи въпроси за надпартийността и ненамесата в мнението на гражданите.

Елитните гости на дискусиите

Подобни опасения могат да се засилят, ако прегледаме какъв тип хора са присъствали на официалната част на общоевропейските дискусии, за да "окуражат" участниците в тях.

В Ирландия дискусиите са били почетени от министър-председателя Берти Аахърн (републиканец), което може да бъде прието както като институционално внимание и уважение към гражданството, така и като демонстрация на определена правителствена политика по въпросите, свързани с мястото на Ирландия в ЕС. Както обясни пред Портал ЕВРОПА Каролин Ерскин от ирландския Национален форум за Европа - организатор на проявата в тази страна - присъствието на премиера е било с цел "да се покаже на гражданите, че това, в което те участват, има стойност и важност, и че гласът им ще бъде чут от вземащите решения."

В Словения на форума е присъствал кандидатът за президент Alojz Peterle (от десницата, евродепутат) - пише на сайта на ECC. Тина Мишиели от организатора от словенска страна - "Център за информационни услуги, сътрудничество и развитие на НПО" обясни за Портал ЕВРОПА, че проявата там е протекла "под патронажа" на кандидата за президент и евродепутат! Сред присъствалите официални лица са били и други евродепутати, зам.-кметове, както и председателят на парламентарната комисия по европейски въпроси Антон Кокали. "Участието на Peterle в консултациите не беше обвързано политически с предизборната му кампания. Той беше поканен заради ролята му на евродепутат и заради репутацията, която му оказва словенският народ. Той е много ценен заради предишните си постижения на национално и на европейско ниво. Той беше министър-председател в първото демократично словенско правителство от 1990 до 1992 г., член на Президиума на Конвента за бъдещетона Европа (2002-2003 г.) и носител на наградата за 2003 г. "Европеец на годината" в категорията за постижения" - каза Тина Мишиели. По думите й дискусионното кафе за поканените гости, представители на правителствените и местни власти, медиите, научните среди и гражданския сектор, е било организирано като паралелна проява, така че не е повлияло на консултациите на участниците. "Идеята беше то да мотивира гражданите, показвайки подкрепата на политиците към участието на гражданите в дебата за бъдещето на Европа", допълни тя.

Първоначалният замисъл по отношение на експертите

Нека цитираме дословно как организаторите от консорциума за ECC формулират правилата за участие в дискусиите - в частта, в която се описва ролята на експертите: "По време на разискванията участниците могат да прибягнат до експерти, ако е необходимо, но те (участниците - бел.ред.) са тези, които диктуват дневния ред на дебатите, идентифицират допирните точки и формулират препоръките към изработващите политиките. Без от тях да се изискват каквито и да е специализирани познания или езикови умения, те обменят очаквания, надежди и тревоги през граници и култури. Иновативният формат на диалога, модерните технологии и симултанният превод на всички официални езици на ЕС преодоляват обичайните препятствия пред ефективното участие, и гарантират, че на всеки гражданин гласът ще може да бъде чут."

На сайта на ECC пише още, че диалогът, който се провежда на национално ниво, "... се организира от национални партньори (по проекта, бел. ред.), тъй като те са много по-близо до гражданите, от националните фигури, взимащи решения, и от националните медии." Отбелязва се изрично, че професионалната фасилитация - тук се имат предвид ролята на модераторите и експертите в работните групи на дискусиите - играе ключова роля, и "...всички партньори преминават през професионално обучение-тренинг, за да се гарантира, че на всеки гражданин ще бъде дадена възможност да допринесе значително за резултата" от дискусиите.

"Експертите са ограничен брой, ролята им също е ограничена" - обясни за Портал ЕВРОПА Жан-Пол Колет от Фондация "Крал Бодуен". По думите му става дума за "хора за подкрепа" (resource persons) - и те са максимум по двама за всяка от трите теми. Експертите са "специалисти, с които участниците БИХА МОГЛИ да се консултират ПО ТЕХНИЧЕСКИ ВЪПРОСИ" - изрично казва Жон-Пол Колет. Той допълва, че изборът на експерти е въпрос на организаторите на национално ниво и тези експерти "не трябва да са политически ангажирани" - "Трябва да добавя, че до сега експертите не са играли почти никаква роля" в консултациите, каза още Жан-Пол Колет пред Портал ЕВРОПА.

Що се отнася до модераторите в работните групи, които се избират от всяка отделна страна-участник в дискусиите, тяхната роля по думите на Колет е да отправят "предизвикателства" към участниците, да играят "както се казва като адвокати на дявола", да сблъскват противоречивите аргументи. Колет дава за пример какво трябва да говорят модераторите: "Да, вашата идея е много интересна, но Европейската комисия мисли по друг начин..." - като те трябва да говорят по този начин "... единствено, за да предизвикат дебат, никога да изразяват свои собствени възгледи."

Всички отговорници за този проект подчертават, че изборът на експерти, които да разяснят на участниците трите дискутирани теми, е дело на партньорите на местно ниво. Жан-Пол Колет остави без отговор въпроса на Портал ЕВРОПА за критериите, по които Фондация "Крал Бодуен" е подбрала своите партньори на национално ниво в страните, където финансира консултации с европейските граждани. "Не виждаме с какво политическият или административен профил на някои от експертите представлява организирано и целенасочено "политическо влияние"... Не трябва да се изпада в страх от някакъв тревожен политически комплот!" - емоционално реагира Колет.

Методиката

Жан-Пол Колет поясни в отговор на запитване на Портал ЕВРОПА, че методологията на консултациите е избрана с една цел: да осигури реален процес на разисквания. Методиката е утвърдена през октомври 2006 г. на колективен форум, на който е набелязан дневният ред - тогава са избрани и трите теми на дискусиите. Темите били подбрани от участниците по толкова свободен начин, че това дори учудило организаторите, допълва Колет. А методиката не представлява нито сондаж, нито социологическо проучване. Методът цели да осигури "един човек - един глас", а не "един човек - едно гласуване" ("one man/woman one voice" срещу "one man/woman one vote"). Методиката дава приоритет по-скоро на обсъждането, отколкото на участието - работи се групово и задължително чрез диалог. Тази методика спомага "да се съставят или преобразуват мненията, а не просто да се изразят".

Както обясни Жан-Пол Колет, методиката дава приоритет на качеството на аргументите, така че в групите водещото да не е съотношението на силите.

Колет е категоричен, че методиката цели да предложи качествена информация, неповлияна политически. Според него подборът на участници на случаен принцип позволява да се избегне наличието единствено на про-европейци и евроскептици, което се случва твърде често.

Резултатът

Може да се направи извод, че там, където ролята на експертите е била ограничена, разликата между първоначалните и окончателните визии е по-малка.

Каролин Ерскин от ирландския Национален форум за Европа каза, че до 1 април ще е готов пълният доклад на организаторите за това, как са протекли ирландските консултации. В този доклад ще бъдат включени и онези предварителни предложения на гражданите, които след гласуването са изпаднали от окончателната им визия за Европа.

Г-жа Ерскин резюмира целия механизъм на консултациите така: участниците започват с неограничен брой идеи и мнения, после гласуват кои от тези мнения и идеи са най-важни за всеки от тях. Избраните се формулират в писмен вид и по един избран представител от всяка маса ги прочита на всички участници от всички групи. След това тези мнения се сглобяват в кохерентен краен вариант - това се прави от т.нар. Content Developer, който ги връща в съответната работна група за допълнения и поправки. После пред всички участници по един избран участник за всяка тема прочита крайния вариант, по който е постигнато съгласие. Накрая всеки участник гласува електронно за всеки от трите съгласувани текста.

• Вижте резултатите от Чехия ТУК - не само финалния вариант на документа, но пълни подробности за "черновите", мненията в работните групи, дневния ред и други детайли.
• Вижте резултатите от Ирландия ТУК - не само финалния вариант на документа, но пълни подробности за "черновите", мненията в работните групи, дневния ред и други детайли.
• Вижте резултатите от Словения ТУК.
• Вижте резултатите от Естония ТУК.
• А ТУК вижте в табличен вид разликите между първоначалната и окончателната визия на участниците от България.

Както обясни Каролин Ерскин от ирландския Национален форум за Европа - организатор на проявата в тази страна - всеки участник в края на дискусията е бил попитан: "Чувствате ли, че участието ви в европейската гражданска консултация ще повлияе на бъдещото развитие на ЕС?" 70% от участниците са отговорили утвърдително, 7 на сто - отрицателно, а 23 процента са дали отговор "не знам". 91 на сто от ирландските участници освен това са декларирали, че вследствие на участието им в проявата, интересът им към ЕС се е увеличил.

Припомняме, че българският партньор на Фондация "Крал Бодуен" - Центърът за либерални стратегии "критикува" в края на април миналата година българското обществено мнение, че възприемало нереално критично нивата на българската организирана престъпност: мнение, изказано около ключовия майски мониторингов доклад на ЕК, очертаващ престъпността като наша най-голяма слабост за присъединяването към ЕС. Тогава програмният директор в ЦЛС Рашко Доросиев призова Еврокомисията да не се вслушва в българското обществено мнение, тъй като то било незряло. "ЕС трябва да избере на коя оценка да вярва: на експертната или на обществената" и "Доверието в съдебната система сред хората, които действително са имали съприкосновение с нея, е два или три пъти по-високо", каза тогава пред Портал ЕВРОПА Доросиев.

Въпросите, които Портал ЕВРОПА си задава покрай всичко това, са: възможно ли е общество, което според последния "Евробарометър" е най-нещастното в Европа; което изобщо не вярва, че институциите се борят срещу престъпността, да има 20-годишна визия за Европа - по-разумна и политически коректна даже от тази на Барозо? И възможно ли е тази визия да е списана със съдействието на същата неправителствена организация, която намекна, че Брюксел не бива да вярва на българското обществено мнение, което се било заблудило във връзка с престъпността? Разбира се, ключовото съмнение остава за начина, по който европейските институции и техните национални партньори от нестопанския сектор разходват парите на европейските данъкоплатци, включително на българите...