Схема на единно плащане (СЕП) и схема за единно плащане на площ (СЕПП)

Подробен преглед на историята и целите на ОСП, на инструментите на политиката и на състоянието й в момента, на политиката на млечните квоти и на механизмите за взимане на решения и финансирането на ОСП можете да прочетете в предишните ни публикации от поредицата ТУК.

Основа на Схемата на единно плащане (СЕП) и Схемата за единно плащане на площ (СЕПП)

Схемата на единно плащане (СЕП) и Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) са част от първия стълб на Общата селскостопанска политика на ЕС - това са т.нар. директните плащания и пазарната подкрепа на земеделските производители.

Двете схеми са въведени в рамките на реформата от 2003 г. С тази система за директно плащане, наречена единно плащане, субсидиите не обвързват с наличието и вида на производството (decoupling).

Целта на реформата бе засилване на пазарната ориентация на земеделието, при което решенията за инвестиции да се ръководят не от разликите във финансовата подкрепа на различните отрасли на селското стопанство, а от пазарното търсене и изискванията на потребителите.

Реформата има и за цел да гарантира по-голяма стабилност на приходите на земеделските стопани при намаляването на интервенционната цена вследствие изменение на Общата организация на пазара. Земеделските произваодители могат да решават какво да произвеждат, като са сигурни, че ще получат същия размер на помощта без значение избраната култура и така да се адаптират към търсенето.

За ЕС-15 бе въведена Схемата за единно плащане - СЕП (Single Payment Scheme - SPS). На новите страни-членки, включително и България се предлага избор да прилагат Схемата за единно плащане в две алтернативи: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Регионална схема за единно плащане.

България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Словакия и Румъния прилагат СЕПП. Тези държави ще трябва да приложат СЕП на края на преходния период, предвиден в СЕПП, т.е. на края на 2010 г., освен България и Румъния, които могат да прилагат СЕПП до края на 2011 г.

Словения и Малта прилагат стандартните схеми на Общата селскостопанска политика.

За получаването на помощта по СЕП и СЕПП е необходимо фермерите да спазват стандартите за безопасност на храните, опазване на околната среда, хуманно отношение към животните, опазване здравето на хората, безопасността на труда, както и поддържане на земеделската земя в добро състояние.

СЕП се регламентира по Регламент на Съвета 1782/2003 за общи правила за схеми за директни плащания. Регламентът е изменен с Регламент №381/2007 г. .pdf (70.77 Kb)

СЕПП се регламентира с решение на Съвета 2004/281/EC от 22 март 2004 г. При СЕПП, общата сума на директните плащания за страната (получена при преговорите) се разделя на допустимата за подпомагане използвана земеделска земя (според дефиницията на ЕВРОСТАТ тя включва обработваемата земя, пасищата, многогодишните култури и семейните градини) и така се получава размерът на помощта в евро на хектар.

Прилагане на СЕПП

Схемата за плащане на единица площ представлява плащане на единица площ (хектар ), което у нас ще се прилага 3 години ( за периода 2007 - 2009 год. ). Размерът на плащането на хектар за България се изчислява, като се раздели годишният финансов пакет, определен за страната, на използваната земеделска площ ( ИЗП ).

Плащания се получават само за земя, а размерът е един и същ за всички производители в страната. Минималната площ за подпомагане на стопанство е от 0,3 до 1 ха, като всяка страна-членка взема решение за точния размер. За получаване на плащане земята трябва да се поддържа в добро земеделско състояние и да се опазва околната среда.

Прилагането на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) е една от основните дейности на РА. Плащането се определя на хектар използвана земя и не е обвързано с продукция или брой отглеждани животни. Допустимите за отпускане на помощи земи са:

• Обработваема (орна) земя
• Постоянно затревени площи (пасища и ливади)
• Земи, заети с постоянни култури (в т. ч. лозя)
• Семейни градини

Българските земеделски стопани получават подкрепа чрез директни плащания в съответствие с определена схема на нарастване, изразена в проценти от прилаганото ниво на такива плащания в ЕС-15, както следва:

25% през 2007 г., 30% през 2008 г., 35% през 2009 г., 40% през 2010 г., 50% през 2011 г., 60% през 2012 г., 70% през 2013 г., 80% през 2014 г., 90% през 2015 г., и 100% от 2016 г.

За някои сектори директните плащания обаче остават обвързани с размера на стопанисваната земя.

България, така както е и при десетте нови страни-членки, има право да доплащане от националния бюджет към директните плащания - национални доплащания, които могат да се използват за различни сектори в зависимост от решението на страната.

Задължително условие, за да бъде отпусната помощта, е земите, за които се кандидатства, да бъдат поддържани в добро земеделско и екологично състояние. Плащането се определя на хектар и е обвързано с отглеждане на култури, определени с акт на Министерството на земеделието и продоволствието. Допустими за подпомагане са всички площи, с изключение на площите заети от трайни насаждения и тютюн и постоянно затревените площи.

В средата на декември започна изплащането на средствата за преки плащания на единица площ за Кампания 2008 г., което ще продължи и през януари 2009 г., съобщи Министерство на земеделието.

МЗХ отчете, че през 2008 година е изплатило по линия на директните плащания на площ за Кампания 2007 субсидия в размер на 466 053 466 млн. лева. Това е първото безвъздмездно подпомагане, което българските фермери получават за обработка на земята.

Финансовата помощ включва европейско подпомагане в размер на 324 401 622 лв. по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и национални доплащания към тях от 109 815 308 лв.

На 10 декември под натиска на обществото правителството гласува 207 млн. лв. за национални доплащания на хектар земеделска земя, за краве мляко и за овце-майки. Кабинетът одобри допълнителни бюджетни кредити за 2008 г. на стойност 302,6 млн. лв. От тях 207 млн. лв. са за сметка на икономии на разходи по план-сметката на Държавен фонд „Земеделие" за 2008 г., а до 89 млн. лв. са от резерва за непредвидени и неотложни разходи, предвиден за структурни реформи в държавния бюджет.

От осигурените 207 млн. лв. за ДФ „Земеделие" 147 млн. лв. ще бъдат за национални доплащания на хектар земеделска земя с изключение на площите, заети с малини и ягоди, предназначени за обработка, винени лозя, тютюн и постоянно затревени площи към директните плащания в съответствие с §88 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за т. г. 60 млн. лв. ще бъдат за национални доплащания за краве мляко и за овце-майки, след получаване на одобрение на схемите от Европейската комисия.

Максималният размер на националното доплащане на хектар земеделска земя ще бъде левовата равностойност на 25,33 евро или не повече от 49,54 лв. Одобрените схеми за национални доплащания за краве мляко и за овце-майки са:

• за краве мляко - въз основа на размера на разпределената индивидуална квота за производство на мляко на стопанствата към 31 март т. г. Избираеми за подпомагане са стопанства, които имат млечна квота 10 т или повече, получена по реда на Наредба №23 от 2007 г. за управлението на националната млечна квота;
• за овце-майки - според броя на овцете-майки в стопанствата, които имат повече от 50 овце-майки, включени в Системата за идентификация и регистрация на животните към 1 октомври т. г.

Максималният размер на националните доплащания ще бъде левовата равностойност на 22,68 евро или 44,36 лв. за тон мляко от индивидуалната млечна квота и левовата равностойност на 16 евро или 31,29 лв. за брой овца-майка.

Във връзка с Решение № 837 от 2006 г. правителството разреши прехвърляне за 2008 г. на 20% от средствата, осигурени от бюджета на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 към бюджета на национални доплащания към директните плащания за т. г.

Сумата, която се прехвърля, е 52 690 633 евро (103 052 340 лв.), която заедно със сумата от 13 172 658 евро (или 25 763 085 лв.) от националния бюджет като съфинансиране към тези прехвърлени средства, общо възлиза на 65 863 291 евро (или равностойността на 128 815 425 лв.). Тя ще допълни сумата от 147 млн. лв. от икономии, постигнати по план-сметката на ДФЗ, като средствата ще се разпределят за национални доплащания към директните плащания на хектар.

По този начин размерът на националните доплащания към директните плащания за хектар ще бъде до 47,53 евро или левовата им равностойност до 92,96 лв., определена като максимален размер на национално доплащане на един хектар земеделска земя. От тях 22,20 евро или 43,42 лв. са от Фонда за развитие на селските райони, а 49,54 лв. са от държавния бюджет.

Тази година ще се запомни с масовите протести на зърнопроизводители и млекопроизводители срещу закъсненията в плащанията и недостатъчните средства за национални доплащания през 2009 г. В него са заложени 337 390 000 лв за Държавен фонд "Земеделие" .  За допълнителни фискални мерки от резерва за непредвидени и неотложни разходи са предвидени 400 000 000 лв.

От резерва за непредвидени и неотложни разходи в частта за допълнителни фискални мерки ще бъдат отпуснати 211 000 000 лв. за помощи и национални програми в областта на земеделието.

Зърнопроизводителите настояват в държавния бюджет за 2009 година за зърнопроизводство да бъдат заложени 378 милиона лева.

СЕПП - до 2013?

Както вече отбелязахме 8 държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа и Кипър имат възможност да прилагат СЕПП до края на 2010 г., освен България и Румъния, които могат да прилагат СЕПП до края на 2011 г.

С последните промени в „Здравния преглед" на ОСП от ноември тази година се разреши удължаване на Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) до 2013 г., вместо да бъдат принудени да преминат към схемата за единно плащане до 2010 г. Министрите на земеделието решиха и да се отпусне допълнително финансиране за земеделските стопани от EС-12 в размер на 90 милиона евро за с цел да бъде улеснено прилагането на „член 68" от тези държави до постепенното пълно въвеждане на преките плащания за земеделските стопани в тях.

На държавите-членки, които прилагат схемата за единно плащане е разрешено или да използват неизразходваните досега парични средства от националния си пакет за мерки по член 68, или да ги прехвърлят към Фонда за развитие на селските райони. Тези средства могат да се използват от държавите-членки за подсилване на програми в областта на изменението на климата, възобновяемите енергийни източници, управлението на водите, биологичното разнообразие и свързани с предходните четири области иновации, както и за съпътстващи мерки в сектора на млякото и млечните продукти.

Тези прехвърлени парични средства ще бъдат съфинансирани от EС в размер на 75 процента и 90 процента в регионите за сближаване, където средната стойност на БВП е по-ниска.

Кандидатстване по СЕПП

Кандидатстването за отпускане на субсидия за използвани земеделски площи през дадена година става като се подаде Общо заявление за плащане на площ в Областната разплащателна агенция (ОРА).

За улеснение на кандидатите Общото заявление е разделено на две форми:
1. за физически лица и
2. за юридически лица (включително еднолични търговци).

Към заявленията е приложена подробна инструкция за попълване на Общото заявление.

Трябва да се знае, че при наличие на над-декларирани площи (т.е площи, които не се използват и не се обработват от дадения земеделски стопанин и се смятат за недопустими за подпомагане), на земеделския стопанин се начисляват санкции върху площта, с която е кандидатствал за субсидия. Тези санкции се разделят на няколко групи, спрямо това каква част от декларираната земя е допустима за субсидия. ,Санкциите поради над-деклариране са четири вида:

• Ако разликата е до 3% - субсидията се изплаща на база на допустимата за изчисления площ - допълнителни санкции няма;
• Ако разликата е над 3%, но до 30% - площта, която трябва да се санкционира се определя на база на над-декларираната площ, която се умножава по две преди да се извади от допустимата за изчисления площ. Така се получава крайната площ, за която се изчислява субсидията;
• Ако разликата е над 30%, но до 50% - не се изплаща субсидия за схемата и/или мярката - санкционира се цялата допустима за изчисляване площ;
• Ако разликата е над 50% - не се изплаща субсидия за схемата и/или мярката - санкционира се цялата допустима за изчисляване площ - и освен това се налага санкция и за бъдещ период.

Допълнителни средства могат да бъдат предоставени и по мерките за Плащания за площи с природни ограничения (НР) и необлагодетелстваните райони. При тях се предвижда възможност земеделските стопани да получат средства за обработваната от тях земя в територии с природни ограничения (планински райони или райони с други ограничения). Повече информация по тези възможности потърсете ТУК. 

Земеделските произвадеители могат да се възползват и от Схемата за подпомагане на производителите на пресни ягоди и малини, предназначени за преработка (ЯМ), по мярка „Агроекологични плащания" (АЕП) и за подпомагане на отглеждане на енергейни култури.

Имената на всички земеделски стопани, получили подпомагане по схемите и мерките в Общото заявление за плащания на площ, и размерът на получената субсидия се публикуват съгласно условията на чл. 1 т. 10 на Регламент 1437/2007.pdf (78.87 Kb). На страницата на  Държавен фонд "Земеделие" има пълен списък на бенефициентите получили средства по Схемата за единно плащане на площ за 2007 г.

Прилагане на Схемите за единно плащане

Прилагането на Схемите за единно плащане има два модела :

• Плащане на база на получаваните директни плащания в стопанството през определен референтен период от 3 години или исторически;
• Регионален модел, при който общата сума за директните плащания се разпределя между районите въз основа на обективни критерии

Земеделският производител в сектора ще има възможност да получава директни плащания по следните схеми:

• единно плащане на стопанство;
• в сектора подкрепата на някои култури остава обвързана с размера на производството:
• твърда пшеница, в традиционните райони за производство - 40 евро на хектар;
  протеинови култури - 55.57 евро на хектар;
•  в зависимост от решението на страната, може да се запази частично обвързване с размера на производството за следните култури - до 25% от - директните плащания за общия списък на полски култури или до 40% от плащанията за твърда пшеница по досега действащите в ЕС схеми.

За да може да се възползва от единното плащане, земеделският производител се нуждае от права на плащане. Тези права се изчисляват въз основа на получените плащания през референтния период (исторически модел) или въз основа на броя хектари, с които е разполагал земеделският производител през първата година от прилагането на схемата за единно плащане (регионален модел).

Държавите-членки могат да решат да намалят стойността на правата на плащане, за да продължат да прилагат директни плащания, свързани с продукцията на важните култури и хмела, или свързани с броя на животните за овче и козе месо, както и за говеждо месо.

С реформата на ОСП получаването на пълния размер на директни плащания от фермерите беше обвързано със спазване на изискванията за кръстосано съответствие.ppt (87.5 Kb), които са разпределени в три пакета:

• Пакет А - опазване на околната среда, идентификация и регистрация на животните
• Пакет Б - здравеопазване на животните, обществено здраве и опазване здравето на растенията
• Пакет В - хуманно отношение към животнитe

Неспазването на някои от изискванията за кръстосано съответствие води до намаляване на размера на плащането, съответстващо на тежестта на нарушението на правилата.

Съгласно действащото законодателство (Регламент 1782/2003) българските фермери са задължени да прилагат системата за кръстосаното съответствие от 2012 г.

В резултат на дискусиите бяха приети промени в регламента, съгласно които българските фермери получиха допълнителни 2 години, в рамките на които няма да бъдат санкционирани чрез намаляване на преките плащания при неспазване на изискванията за прилагане на пакети Б и В. За българските фермери схемата ще се прилага съответно:

Пакет А - от 2012 г., Пакет Б - от 2014 г., Пакет В - от 2014 г.

През декември Европейската сметна палата представи доклад за одит на политиката на кръстосано съответствие в рамките на Общата селскостопанска политика в Европейската комисия и в седем държави-членки, представителни за разнородния характер на селското стопанство в Европа. Палатата заключава, че целите на тази политика не са били определени като конкретни, измерими, актуални и реалистични и че на ниво земеделско стопанство много задължения остават формални и поради това твърде малка е вероятността да доведат до очакваните промени, независимо дали става въпрос за намаляване на обема на плащанията или за промяна на земеделски практики.

Според одиторите така както се управлява политиката на кръстосано съотвествие понастоящем от Комисията и се прилага от държавите-членки, то не е ефективно. Можете да се запознаете с документа ТУК.pdf (1.05 Mb).