ЕП не постигна съгласие относно единното разрешително за пребиваване и работа

Депутатите в Европейският парламент не постигнаха съгласие по проектозаконодателството за т.нар. "единно разрешително", което има за цел да облекчи процедурите за получаване на разрешително за пребиваване и работа в ЕС от граждани от трети страни, съобщава пресслужбата на ЕП. В предложението беше предвидено те да имат равни права с гражданите на ЕС в редица отношения, с цел да се избегне експлоатацията на чужда работна ръка.

След като серия от изменения на законодателството бяха одобрени, мнозинството от депутатите взе решение да не подкрепи крайния резултат поради различни причини. Така в крайна сметка промененото предложение бе отхвърлено с 306 гласа "за", 350 "против" и 25 "въздържали се" и текстът ще бъде върнат за преразглеждане от парламентарните комисии по граждански свободи и заетост.

Идеята на директивата, която върви заедно с т. нар. "синя карта" за привличане на висококвалифицирани имигранти, е да облекчи законната имиграция във връзка с нуждите на европейския пазар на труда. Целта е да се опростят административните изисквания за гражданите на трети страни, като им се даде възможност да получат разрешително за работа и пребиваване посредством една-единствена процедура и по този начин те да получат статута и правата на законни имигранти за пребиваване и работа в ЕС.

Основните точки в дискусията между политическите групи бяха обхватът на законодателството, равнопоставеното третиране на гражданите на трети страни и тези на ЕС, както и възможността държавите членки да издават допълнителни документи към разрешителното.

Проектозаконодателството няма да се прилага по отношение на граждани на трети страни, които вече са получили постоянен статут на дългосрочно пребиваващи, на бежанци, както и към самостоятелно заети работници, вътрешнокорпоративно трансферирани служители или сезонни работници.

По-голямата част от депутатите, начело с докладчика Вероник Матию (ЕНП, Франция), заеха позицията, че спрямо мнозинството от дългосрочно пребиваващите и бежанците вече се прилагат правилата на ЕС, а останалите категории трябва да бъдат включени в специални европейски директиви. От своя страна, групата на С&Д представи изменения (които бяха отхвърлени), за включване на вътрешнокорпоративно трансферирани служители, сезонни работници и бежанци, с мотива, че тази стъпка би създала работна сила "на две скорости".

Проектозаконодателството също така предвижда, че работниците от трети страни ще имат същите права по отношение наемането на работа (социално осигуряване, образование и обучение), както и гражданите на държавите членки. Според изменения текст обаче държавите членки ще могат да ограничат някои от тези права.

Една от представените поправки засяга възможността държавите членки да въвеждат допълнителни документи за пребиваване. Когато тази поправка бе одобрена, групата на АЛДЕ гласува против текста в крайното гласуване.

Докладчикът Матию изрази разочарованието си след вота, че след една година на преговори не се е стигнало до законодателство за равнопоставено третиране на работници от трети страни в ЕС. "Това законодателство ще позволи по-добро управление на миграционните потоци. То има за цел да заличи различията между държавите членки с оглед на процедурите за работа и пребиваване и относно достъпа до права на граждани на трети страни, работещи законно в ЕС", заяви депутатът.