Europe.bg
  Начало - Библиотека - Европа от А до Я
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Библиотека / Европа от А до Я

  • A+
  • A-

Годишен бюджетен процес и финансова прогноза

Ако се погледнат финансовите разпоредби от Договора на ЕО в чл. 268-280 от ДЕО, то се създава твърде непълна картина за финансовата конституция на ЕС. В тези разпоредби са уточнени предимно годишната бюджетна процедура и принципите на бюджета. Тези договорни норми бяха допълнени със значителни регулиращи правила чрез правни актове и договорености между бюджетните органи.
В центъра на извъндоговорните правила е инструментът “финансова прогноза”: След 1988 г. Комисията, Съветът и Парламентът в годишния бюджетен процес се ориентират спрямо съответната финансова рамка, установена за няколко години. Първата прогноза се отнася за периода 1988-1992 г. и е наречена АБВпакетът “Делор I”. Тя е последвана от пакета “Делор II”, обхващащ периода 1993-1999 г. За периода 2000-2006 г. е финансовата рамка от Програма 2000.
Във финансовата прогноза са установени както горната граница на всички разходи, така и разделението на разходите по най-важните разходни категории. В рамката на едно междуинституционално съглашение органите, които участват в бюджетния процес, се задължават да спазват фиксираното във финансовата рамка.
Тези предварително зададени данни определят тежестта на отделните разходни категории: както и преди при обем на бюджета от 89,4 млрд. евро (2000) селскостопанската политика остава онази по-литическа област, която със своя дял от 46,4% от разходната част на бюджета е най-значителна от гледна точка на количеството разходи. Следва я структурната политика с 35,7%. За вътрешните политики (сред които насърчаването на научните изследвания има найсилна позиция) се падат 6,2%, за външнополитически действия - 6,2%. Наред с резервите (0,2%) административните разходи с 5,3% бележат голям дял от разходите.
Установяването на една средносрочна финансова рамка, която е задължителна за участващите в бюджета страни, се оказа успешна стъпка след 1988 г., за да се избегнат периодично появяващите се преди това кризи в годишния бюджетен процес. До тези кризи се стига заради непрестанните конфликти между Съвета и Парламента. След 1975 г. двата органа си поделят бюджетните правомощия. При това в зависимост от категорията на разходите съществува различно съотношение на силите (чл. 272 от ДЕО). При така наречените задължителни разходи - това са разходите, определени като необходими от Договора или от вторичното право - Съветът има последна дума. За разлика от това при незадължителните разходи Парламентът взема окончателните решения. Общата селскостопанска политика се причислява към задължителните разходи, а структурната политика - към незадължителните. И тъй като определянето кои разходи да бъдат задължителни и кои - незадължителни, понякога е произволно, то тук непрестанно се пораждат конфликти.
Но предмет на спорове невинаги е само класифицирането на разходите. Спори се и по въпроса за правната основа. Парламентът се опитва да използва своите бюджетни правомощия при незадължителните разходи, за да може да оказва по-силно влияние върху политиките на Общността. При това Парламентът заема позицията, че бюджетният план представлява достатъчна правна основа за изпълнение на бюджета, докато Съветът настоява за допълнителна правна основа, при осъществяването на която той отново ще може да упражнява меродавно влияние. Тези предпоставки за създаване на конфликти са съществували и преди, но рамковите решения във финансовата прогноза отнемат от остротата на дебата за годишния процес по изпълнение на бюджета.
Годишният процес по изпълнение на бюджета (чл. 272 от ДЕО) се характеризира чрез взаимодействие между Комисията, Съвета и Парламента. При това разпоредбите по договорите се допълват от други споразумения, които определят по-дълги срокове и правят възможни допълнителни преговори между трите органа в рамките на така на-речената процедура на тристранния диалог (трилога) (� Процедура за вземане на решения).
След предварителни консултации между трите органа в начало-то на май Комисията създава проектобюджета за следващата бюджетна година и до 15 юни го представя на Съвета. Определеният в чл. 272 от ДЕО срок 1 септември се изтегля, за да може да има повече време за следващия процес на консултации. Съветът съставя на първо четене проектобюджета до 31 юли и през първата половина на септември го предава на Парламента. В края на октомври става първото четене в Парламента, а в средата на ноември второто четене в Съвета. В средата на декември се провежда зак-лючителното второ четене в Парламента и бюджетният план се установява. 



Европа от А до Я


 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.