Europe.bg
  Начало - Библиотека - Европа от А до Я
  НАВИГАЦИЯ
Портал ЕВРОПА на живо
Новини
Конкурси
Квартал ЕВРОПА
Европейски съюз
България - ЕС
Преговори за присъединяване
Програми и проекти
Въпроси и отговори
Библиотека
Интернет магазин
Портал "ЕВРОПА" - За нас; Етичен кодекс
Анкети
Твоят глас в ЕС
Пътна безопасност
Актуално
Анализи
Интервюта
История на ЕС
ЕС институции
Държави-членки на ЕС
Присъединяващи се страни
Асоциирани държави
Дейности
Договори на ЕС
Евро
Хронология
Ключови документи
Институции на ЕС
Финансови институции
Консултативни органи
Междуинституционални служби
Децентрализирани органи на ЕС (агенции)
Председателства на ЕС
Редовни доклади
Представяне
Договори за присъединяване
Основаващи договори
История на отношенията
Дейности
Партньорства за присъединяване
Преговорни глави
Национални позиции
Общи позиции на страните-членки
Изпълнение
Договор за присъединяване
Глава 1 Свободно движение на стоки
Глава 2 Свободно движение на хора
Глава 3 Свободно предоставяне на услуги
Глава 4 Свободно движение на капитали
Глава 5 Дружествено право
Глава 6 Политика на конкуренцията
Глава 7 Земеделие
Глава 8 Рибно стопанство
Глава 9 Транспортна политика
Глава 10 Данъчна политика
Глава 11 Икономически и валутен съюз
Глава 12 Статистика
Глава 13 Социална политика и заетост
Глава 14 Енергетика
Глава 15 Индустриална политика
Глава 16 Малки и средни предприятия
Глава 17 Наука и изследвания
Глава 18 Образование и обучение
Глава 19 Телекомуникации и информационни технологии
Глава 20 Култура и аудиовизуална политика
Глава 21 Регионална политика и координация на структурните инструменти
Глава 22 Околна среда
Глава 23 Защита на потребителите и тяхното здраве
Глава 24 Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи
Глава 25 Митнически съюз
Глава 26 Външни отношения
Глава 27 Обща външна политика и политика на сигурност
Глава 28 Финансов контрол
Глава 29 Финансови и бюджетни въпроси
Глава 30 Институции
Глава 31 Други
Мониторингови доклади
Редовни доклади
Предприсъединителни финансови инструменти
Програми на общността
ПРОГРАМА ИСПА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА САПАРД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОГРАМА ФАР НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
Мерки по Програма "САПАРД"
Фондовете за България
Стратегии
Законодателство
Планове и програми
Публикации
Европа от А до Я
Основни документи
Национални стратегии
Областни стратегии
Общински стратегии
Български нормативни документи
Международни актове
Вторично законодателство на ЕС
Доклади
Редовни Доклади на ЕК
Доклади за напредък
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Библиотека / Европа от А до Я

  • A+
  • A-

Възникване на концепцията за Европа на регионите

Идеен баща на регионализма е известният швейцарски критик на цивилизацията Дени дьо Ружмон. През 1980 г. той описва кризата на централистичната държава с ясната формула: Държавите “са твърде малки, за да играят ефективна роля в световен мащаб или за да осигурят своята отбрана. Те, с изключение на две или три държави, са и твърде големи, за да могат наистина да изпълнят своите региони с живот и да решат проблемите на безработицата, екологията и образованието”. Следователно европейските региони и европейската федерация биха могли да се формират заедно, във взаимна зависимост. Според това схващане без автономни региони като базисни единици няма да има и дееспособно европейско обединение.
През 70-те години особено популярни бяха размислите в полза на “Европа на регионите”, които бяха белязани от социокултурния знак. От средата на 80-те години настояването за засилен регионален диалог придоби популярност и навлезе в практическата политика. В тази фаза регионите претърпяха ясна промяна и от “обект на европейската политика” се превърнаха в ангажирани актьори с претенция да вземат отношение по европейските въпроси.
От средата на 80-те години представители на регионите от раз-лични европейски страни изготвиха общи каталози на исканията си, каквато бе например “Декларацията от Дюселдорф” от юни 1991 г. и “Декларацията за регионализма в Европа” на АБВАсамблеята на регионите в Европа (АРЕ) от декември 1996 г. � Комитетът на регионите (КР) се включи ангажирано в този дебат още от своето основаване. При това по отношение на ЕС най-често като приоритетни се посочват следните искания: ЕС да зачита културното и регионалното разнообразие, както и вътрешните държавни структури, включително възможностите за действие на регионите; тристепенна федеративна структура на ЕС със самостоятелни райони; регионален орган с правомощия да взема решения; укрепване на АБВпринципа на субсидиарността, както и самостоятелно право за сезиране на � Европейския съд от страна на провинциите, регионите и автономните общности със собствено законодателство.
При теоретичното обосноваване на концепцията “Европа на регионите” съществува проблемът, че и до днес няма общоприета дефиниция на понятието “регион”. Под това понятие може да се разбира: културен, икономически, социален и административен регион.
В рамките на � регионалната, структурната и кохезионната политика на ЕС под “регион” се разбира най-вече административен регион, т. е. област, която е обединена поради административни причини и която е подчинена на едно общо правомощие. От особено значение е първото административно ниво, което идва след държавното ниво. В Германия това са провинциите.
Налагането на тристепенна структура за вземане на решенията в ЕС се сблъсква - наред с принципните несъгласия от страна на националните правителства, преди всичко от централистките държави в ЕС - с едно почти непреодолимо препятствие, изразяващо се в това, че големината, правораздаването и възможностите за действие на регионите в ЕС са много различни. Наред със сравнително силните германски провинции, които имат характера на отделни държави, регионалните подразделения във Финландия, Гърция, Ирландия, Португалия или в Дания имат характера на чисти административни единици. В ЕС се наблюдава тенденция към постепенно засилване на регионалното ниво. Между другото това се наблюдава и в създаването на регионални парламенти в Шотландия и Уелс.



Европа от А до Я


 
Заедно
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.



Tyxo.bg counter