01-03-2005
ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕС
Списък по член 20 на Протокола:
Преходни мерки, България
1. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА
Договор за създаване на Конституция за Европа
- 31968 R 1612: Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2), последно изменен с:
- 32004 L 0038: Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.4.2004 г. (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77);
- 31996 L 0071: Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1);
- 32004 L 0038: Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите-членки, която изменя Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменя Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
1. Член III-133 и член III-144, първи параграф от Конституцията се прилагат изцяло само по отношение на свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги, включващи временно движение на работници, както е определено в член 1 от Директива 96/71/ЕО, между България от една страна, и всяка от настоящите държави-членки, от друга страна, при условията на преходните разпоредби, постановени в параграфи 2 - 14.
2. Чрез дерогация от членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и до края на двегодишния период след датата на присъединяване, настоящите държави-членки ще прилагат национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, за регулиране достъпа на български граждани до техните пазари на труда. Настоящите държави-членки могат да продължат да прилагат такива мерки до края на петгодишния период след датата на присъединяване.
Български граждани, които работят законно в настояща държава-членка към датата на присъединяване и са допуснати до пазара на труда на тази държава-членка за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг, ще имат достъп до пазара на труда на тази държава-членка, но не и до пазара на труда на други държави-членки, които прилагат национални мерки.
Български граждани, допуснати до пазара на труда на настояща държава-членка след присъдиняването за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг, се ползват от същите права.
Българските граждани, посочени във втора и трета алинеи по-горе, престават да се ползват от правата, съдържащи се в тези алинеи, ако доброволно напуснат пазара на труда на съответната настояща държава-членка.
Българските граждани, които работят законно в настояща държава-членка към датата на присъединяване или през период на прилагане на национални мерки и, които са били допуснати до пазара на труда на тази държава-членка за срок, по-кратък от 12 месеца, не се ползват от тези права.
3. Преди края на двегодишния период след датата на присъединяване, Съветът, въз основа на доклад от Комисията, разглежда действието на преходните разпоредби, постановени в параграф 2.
При завършване на този преглед и не по-късно от края на двегодишния период след датата на присъединяване, настоящите държави-членки уведомяват Комисията дали ще продължат да прилагат национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения, или ще прилагат занапред членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. При липса на такова уведомление, се прилагат членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68.
4. По искане на България може да се извърши един допълнителен преглед. Прилага се процедурата, посочена в параграф 3, като прегледът бъде завършен до шест месеца от получаване на искането от България.
5. В края на петгодишния период, посочен в параграф 2, държава-членка, прилагаща национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване. При липса на такова уведомление, се прилагат членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68.
6. По време на седемгодишния период от датата на присъединяване, тези държави-членки, в които, по силата на параграфи 3, 4 или 5, що се отнася български граждани, се прилагат членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и, които през този период издават разрешения за работа на граждани на България с цел мониторингги издават автоматично.
7. Тези държави-членки, в които по силата на параграфи 3, 4 или 5 се прилагат членове от 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 по отношение на български граждани, могат да прибягнат до процедурите, описани в алинеите по-долу, до края на седемгодишния период от датата на присъединяване.
Когато държава-членка, посочена в първата алинея, изпитва или предвижда затруднения на нейния пазар на труда, които биха могли сериозно да застрашат стандарта на живот или нивото на заетост в даден регион или професия, то тази държава-членка уведомява за това Комисията и другите държави-членки и им предоставя всички релевантни данни. Въз основа на тази информация държавите-членки могат да поискат от Комисията да обяви, че, изцяло или частично, се спира прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 за да се възстанови нормалното състояние в съответните регион или професия. Комисията взема решение за спирането и за продължителността и обхвата на тази мярка до две седмици след получаване на такова искане и уведомява Съвета за това решение. Всяка една държава-членка може да поиска до две седмици от датата на решението на Комисията, Съветът да анулира или измени решението. По това искане Съветът се произнася до две седмици с квалифицирано мнозинство.
Държава-членка, посочена в първата алинея, в неотложни или извънредни случаи може да спре прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и след това да отправи мотивирано уведомление до Комисията.
8. Докато прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 е спряно по силата на параграфи 2- 5 и 7 по-горе, по отношение на граждани на настоящите държави-членки в България и по отношение на български граждани в настоящите държави-членки, доколкото се засяга правото на членове на семействата на работниците да постъпват на работа, се прилага член 23 на Директива 2004/38/ЕО при следните условия:
– съпругът или съпругата на работник и техните низходящи, които са на възраст под 21 години или са зависими лица, законно пребиваващи с работника на територията на държава-членка към датата на присъединяване, получават към момента на присъединяване незабавен достъп до пазара на труда на тази държава-членка. Това не се отнася за членове на семейството на работник, който е законно допуснат до пазара на труда на тази държава-членка за срок, по-кратък от 12 месеца;
– съпругът или съпругата на работник и техните низходящи, които са на възраст под 21 години или са зависими лица, законно пребиваващи с работника на територията на държава-членка от дата, по-късна от датата на присъединяване, но по време на срока на прилагане на преходните разпоредби, постановени по-горе, имат достъп до пазара на труда на съответната държава-членка, след като са пребивавали в тази държава-членка най-малко осемнадесет месеца, или от третата година след присъединяването, която от двете дати е по-близка.
Тези разпоредби не засягат по-благоприятни мерки, независимо дали са национални или произтичащи от двустранни споразумения.
9. Доколкото някои разпоредби на Директива 2004/38/EО, коите изменят разпоредбите на Директива 68/360/ЕИО(1), са неотделими от тези на Регламент (ЕИО) № 1612/68, прилагането на които е отложено съгласно параграфи 2-5, 7 и 8, България и настоящите държави-членки могат да дерогират от тези разпоредби до степента, необходима за прилагането на параграфи 2- 5, 7 и 8.
10. В случаите, когато по силата на преходните разпоредби, настоящи държави-членки прилагат горепосочените национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, България може да поддържа в сила еквивалентни мерки по отношение на гражданите на съответната държава-членка или членки.
11. Ако някоя от настоящите държави-членки спре прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) №1612/68, България може, по отношение на Румъния, да прибегне до процедурите, постановени в параграф 7. През този период България издава автоматично разрешения за работа с цел мониторинг на граждани на Румъния.
12. Всяка една настояща държава-членка, която прилага национални мерки в съответствие с параграфи 2-5 и 7-9, може да въведе в националното законодателство по-голяма свобода на движение в сравнение със съществуващата към датата на присъединяване, включително пълен достъп до пазара на труда. След третата година от датата на присъединяване всяка настояща държава-членка, прилагаща национални мерки, може по всяко време да реши да ги замени, като приложи членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. Комисията се уведомява за всяко такова решение.
13. С оглед предприемане на мерки срещу сериозни затруднения или заплаха от такива в специфични чувствителни отрасли на услугите на техните пазари на труда, които биха могли да възникнат в някои региони вследствие от транснационалното предоставяне на услуги, така както е определено в член 1 на Директива 96/71/ЕО и, докато прилагат по силата на горепосочените преходни разпоредби, национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения относно свободното движение на български работници, Германия и Австрия, след като уведомят Комисията, в контекста на предоставянето на услуги от дружества, установени в България, могат да дерогират първи параграф на член III-144 от Конституцията с цел да ограничат, временното движение на работници, чието право да постъпват на работа в Германия и Австрия е предмет на национални мерки.
Списъкът на отраслите на услуги, които могат да бъдат предмет на такава дерогация, е както следва:
– в Германия:
Преходни мерки, България
1. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА ХОРА
Договор за създаване на Конституция за Европа
- 31968 R 1612: Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 г. относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 2), последно изменен с:
- 32004 L 0038: Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.4.2004 г. (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77);
- 31996 L 0071: Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1);
- 32004 L 0038: Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на гражданите на Съюза и членовете на техните семейства да се придвижват и пребивават свободно на територията на държавите-членки, която изменя Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменя Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
1. Член III-133 и член III-144, първи параграф от Конституцията се прилагат изцяло само по отношение на свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги, включващи временно движение на работници, както е определено в член 1 от Директива 96/71/ЕО, между България от една страна, и всяка от настоящите държави-членки, от друга страна, при условията на преходните разпоредби, постановени в параграфи 2 - 14.
2. Чрез дерогация от членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и до края на двегодишния период след датата на присъединяване, настоящите държави-членки ще прилагат национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, за регулиране достъпа на български граждани до техните пазари на труда. Настоящите държави-членки могат да продължат да прилагат такива мерки до края на петгодишния период след датата на присъединяване.
Български граждани, които работят законно в настояща държава-членка към датата на присъединяване и са допуснати до пазара на труда на тази държава-членка за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг, ще имат достъп до пазара на труда на тази държава-членка, но не и до пазара на труда на други държави-членки, които прилагат национални мерки.
Български граждани, допуснати до пазара на труда на настояща държава-членка след присъдиняването за непрекъснат срок от 12 месеца или по-дълъг, се ползват от същите права.
Българските граждани, посочени във втора и трета алинеи по-горе, престават да се ползват от правата, съдържащи се в тези алинеи, ако доброволно напуснат пазара на труда на съответната настояща държава-членка.
Българските граждани, които работят законно в настояща държава-членка към датата на присъединяване или през период на прилагане на национални мерки и, които са били допуснати до пазара на труда на тази държава-членка за срок, по-кратък от 12 месеца, не се ползват от тези права.
3. Преди края на двегодишния период след датата на присъединяване, Съветът, въз основа на доклад от Комисията, разглежда действието на преходните разпоредби, постановени в параграф 2.
При завършване на този преглед и не по-късно от края на двегодишния период след датата на присъединяване, настоящите държави-членки уведомяват Комисията дали ще продължат да прилагат национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения, или ще прилагат занапред членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. При липса на такова уведомление, се прилагат членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68.
4. По искане на България може да се извърши един допълнителен преглед. Прилага се процедурата, посочена в параграф 3, като прегледът бъде завършен до шест месеца от получаване на искането от България.
5. В края на петгодишния период, посочен в параграф 2, държава-членка, прилагаща национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване. При липса на такова уведомление, се прилагат членове 1 - 6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68.
6. По време на седемгодишния период от датата на присъединяване, тези държави-членки, в които, по силата на параграфи 3, 4 или 5, що се отнася български граждани, се прилагат членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и, които през този период издават разрешения за работа на граждани на България с цел мониторингги издават автоматично.
7. Тези държави-членки, в които по силата на параграфи 3, 4 или 5 се прилагат членове от 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 по отношение на български граждани, могат да прибягнат до процедурите, описани в алинеите по-долу, до края на седемгодишния период от датата на присъединяване.
Когато държава-членка, посочена в първата алинея, изпитва или предвижда затруднения на нейния пазар на труда, които биха могли сериозно да застрашат стандарта на живот или нивото на заетост в даден регион или професия, то тази държава-членка уведомява за това Комисията и другите държави-членки и им предоставя всички релевантни данни. Въз основа на тази информация държавите-членки могат да поискат от Комисията да обяви, че, изцяло или частично, се спира прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 за да се възстанови нормалното състояние в съответните регион или професия. Комисията взема решение за спирането и за продължителността и обхвата на тази мярка до две седмици след получаване на такова искане и уведомява Съвета за това решение. Всяка една държава-членка може да поиска до две седмици от датата на решението на Комисията, Съветът да анулира или измени решението. По това искане Съветът се произнася до две седмици с квалифицирано мнозинство.
Държава-членка, посочена в първата алинея, в неотложни или извънредни случаи може да спре прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и след това да отправи мотивирано уведомление до Комисията.
8. Докато прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68 е спряно по силата на параграфи 2- 5 и 7 по-горе, по отношение на граждани на настоящите държави-членки в България и по отношение на български граждани в настоящите държави-членки, доколкото се засяга правото на членове на семействата на работниците да постъпват на работа, се прилага член 23 на Директива 2004/38/ЕО при следните условия:
– съпругът или съпругата на работник и техните низходящи, които са на възраст под 21 години или са зависими лица, законно пребиваващи с работника на територията на държава-членка към датата на присъединяване, получават към момента на присъединяване незабавен достъп до пазара на труда на тази държава-членка. Това не се отнася за членове на семейството на работник, който е законно допуснат до пазара на труда на тази държава-членка за срок, по-кратък от 12 месеца;
– съпругът или съпругата на работник и техните низходящи, които са на възраст под 21 години или са зависими лица, законно пребиваващи с работника на територията на държава-членка от дата, по-късна от датата на присъединяване, но по време на срока на прилагане на преходните разпоредби, постановени по-горе, имат достъп до пазара на труда на съответната държава-членка, след като са пребивавали в тази държава-членка най-малко осемнадесет месеца, или от третата година след присъединяването, която от двете дати е по-близка.
Тези разпоредби не засягат по-благоприятни мерки, независимо дали са национални или произтичащи от двустранни споразумения.
9. Доколкото някои разпоредби на Директива 2004/38/EО, коите изменят разпоредбите на Директива 68/360/ЕИО(1), са неотделими от тези на Регламент (ЕИО) № 1612/68, прилагането на които е отложено съгласно параграфи 2-5, 7 и 8, България и настоящите държави-членки могат да дерогират от тези разпоредби до степента, необходима за прилагането на параграфи 2- 5, 7 и 8.
10. В случаите, когато по силата на преходните разпоредби, настоящи държави-членки прилагат горепосочените национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, България може да поддържа в сила еквивалентни мерки по отношение на гражданите на съответната държава-членка или членки.
11. Ако някоя от настоящите държави-членки спре прилагането на членове 1-6 на Регламент (ЕИО) №1612/68, България може, по отношение на Румъния, да прибегне до процедурите, постановени в параграф 7. През този период България издава автоматично разрешения за работа с цел мониторинг на граждани на Румъния.
12. Всяка една настояща държава-членка, която прилага национални мерки в съответствие с параграфи 2-5 и 7-9, може да въведе в националното законодателство по-голяма свобода на движение в сравнение със съществуващата към датата на присъединяване, включително пълен достъп до пазара на труда. След третата година от датата на присъединяване всяка настояща държава-членка, прилагаща национални мерки, може по всяко време да реши да ги замени, като приложи членове 1-6 на Регламент (ЕИО) № 1612/68. Комисията се уведомява за всяко такова решение.
13. С оглед предприемане на мерки срещу сериозни затруднения или заплаха от такива в специфични чувствителни отрасли на услугите на техните пазари на труда, които биха могли да възникнат в някои региони вследствие от транснационалното предоставяне на услуги, така както е определено в член 1 на Директива 96/71/ЕО и, докато прилагат по силата на горепосочените преходни разпоредби, национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения относно свободното движение на български работници, Германия и Австрия, след като уведомят Комисията, в контекста на предоставянето на услуги от дружества, установени в България, могат да дерогират първи параграф на член III-144 от Конституцията с цел да ограничат, временното движение на работници, чието право да постъпват на работа в Германия и Австрия е предмет на национални мерки.
Списъкът на отраслите на услуги, които могат да бъдат предмет на такава дерогация, е както следва:
– в Германия:
– в Австрия
До степента, до която Германия или Австрия дерогират първи параграф на член III-144 на Конституцията в съответствие с предходните алинеи, България може, след като уведоми Комисията, да приеме еквивалентни мерки.
Действието на прилагането на настоящия параграф не води до условия относно временното движение на работници в контекста на транснационалното предоставяне на услуги между Германия или Австрия и България, които са по-ограничителни от тези, преобладаващи на датата на подписване на Договора за присъединяване.
14. Действието на прилагането на параграфи 2-5 и 7-12 не следва да води до условия за достъп на български граждани до пазарите на труда на настоящите държави-членки, които са по-ограничителни от тези, преобладаващи към датата на подписване на Договора за присъединяване.
Независимо от прилагането на разпоредбите, постановени в параграфи 1-13, за периода на прилагане на национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, по отношение на достъпа до техните пазари на труда, настоящите държави-членки дават предимство на работници, които са граждани на държавите-членки, отколкото на работници, които са граждани на трети страни.
Български работници мигранти и техните семейства, които законно пребивават и работят в друга държава-членка, или работници мигранти от други държави-членки и техните семейства, които законно пребивават и работят в България, не се третират по-ограничително от тези от трети страни, които съответно пребивават и работят в тази държава-членка или в България. В допълнение, при прилагането на принципа на общностните преференции, работниците мигранти от трети страни, които пребиват и работят в България, не се третират по-благоприятно от гражданите на България.
2. СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
31997 L 0009: Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за компенсиране на инвеститорите (OВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22).
Чрез дерогация от член 4, параграф 1 на Директива 97/9/ЕО минималното ниво на компенсиране не се прилага в България до 31 декември 2009 г. България гарантира, че нейната схема за компенсиране на инвеститорите предвижда покритие не по-малко от EUR 12 000 от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. и не по-малко от EUR 15 000 от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2009 г.
По време на преходния период другите държави-членки ще запазят правото си да не позволят на клон на българско инвестиционно дружество, установен на техните територии, да функционира, освен ако, и докато съответният клон не се присъедини към официално призната схема за компенсиране на инвеститори на територията на съответната държава-членка, с цел да бъде покрита разликата между българското ниво на компенсиране и минималното ниво по член 4, параграф 1 на Директива 97/9/ЕО.
3. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ
Договор за създаване на Конституция за Европа.
1. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от пет години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани на държавите-членки или държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП), които не пребивават в България и, от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП.
Граждани на държавите-членки и граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, които законно пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.
2. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от седем години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на друга държава-членка, от граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейска икономическо пространство и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП. В никакъв случай, при придобиването на земеделска земя, гори и горска земя, гражданин на държава-членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване или да му бъдат налагани по-големи ограничения в сравнение с гражданин на трета страна.
Самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.
Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване. За тази цел, Комисията представя доклад пред Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в първа алинея.
4. ЗЕМЕДЕЛИЕ
A. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
- 31997 R 2597: Регламент (EО) № 2597/97 на Съвета oт 18 декември 1997 г., предвиждащ допълнителни правила за общата организация на пазара на мляко и млечни продукти по отношение на млякото за пиене (OВ L 351, 23.12.1997 г.,стр. 13), последно изменен с:
– 31999 R 1602: Регламент (EО) № 1602/1999 на Съвета oт 19.7.1999 г. (OВ L 189, 22.7.1999 г., стр. 43).
Чрез дерогация от член 3, параграф 1, б) и в) на Регламент (EО) № 2597/97, изискванията, свързани с маслеността не се прилагат за млякото за пиене, произведено в България до 30 април 2009 г., като през този период мляко с масленост 3% може да се продава като пълномаслено мляко, а млякото с масленост 2% може да се продава като полуобезмаслено мляко. Млякото за пиене, което не съответства на изискванията, свързани с маслеността, може да се продава само в България или да се изнася в трети страни.
Б. ВЕТЕРИНАРНО И ФИТОСАНИТАРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
32004R0853: Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.относно специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).
а) Предприятията за преработка на мляко, включени в глави І и ІІ на допълнението към настоящото приложение, могат до 31 декември 2009 г. да получават доставки на сурово мляко, което не съответства или не е било преработено в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004, приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, подглави ІІ и ІІІ, при условие, че тези ферми, от които е доставено млякото, са включени в списъка, поддържан за тази цел от българските власти.
б) Докато предприятията, съгласно параграф а) се ползват от разпоредбите на същия параграф, продуктите, произведени от тези предприятия, се предлагат само на националния пазар или се използват за допълнителна преработка в предприятията в България, също обхванати от разпоредбите на параграф а), независимо от датата на продажба. Тези продукти следва да носят идентификационна марка, различна от тази, по член 5 на Регламент (ЕО) № 853/2004.
в) Предприятията, включени в глава ІІ на допълнението към настоящото приложение могат до 31 декември 2009 г. да преработват на отделни производствени линии мляко, което съответства и мляко, което не съответства на критериите на ЕС. В този контекст под мляко, което не съответства на критериите на ЕС, следва да се разбира млякото, съгласно параграф а). Такива предприятия трябва напълно да съответстват на изискванията на ЕС за предприятия, които обхващат и прилагането на принципите за анализ на риска и контрола на критичните точки (НАССР) (по член 5 на Регламент (ЕО) № 852/2004(2)), и трябва да докажат своя капацитет за пълно съответствие на следните условия, включително и проектирането на техните съответни производствени линии:
― да се вземат всички необходими мерки, за да се позволи точно съблюдаване на вътрешно производствените процедури за разделяне на млякото, като се започне от събирането на мляко до окончателния производствен етап, включително пътя на събираното мляко, отделно съхраняване и преработка на млякото, което съответства, и млякото, което не съответства на критериите на ЕС; специално пакетиране и етикетиране на продуктите произведени от мляко, което не съответства на критериите на ЕС, както и отделното съхраняване на тези продукти;
― да се установи процедура, осигуряваща проследяване на суровината, включително необходимите доказателствени документи за движението на продукта и отчетността за продуктите и разпределяне на суровината, която съответства и което не съответства на критериите на ЕС в съответната категория на произведените продукти;
― да се подлага суровото мляко на топлинна обработка при температура минимум 71,7 °С за 15 секунди, и
― да се предприемат всички подходящи мерки, за да се осигури, че идентификационните марки не са използвани с цел измама.
Българските власти:
* осигуряват вземането на всички необходими мерки от операторите или управителите на всяко от въпросните предприятия, за да се позволи точно съблюдаване на процедурите във вътрешно производствените процедури за разделяне на млякото;
* провеждат тестове и необявени проверки, свързани със съблюдаването на разделянето на млякото;
* провеждат тестове в одобрени лаборатории за всички сурови и крайни продукти за проверка на тяхното съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004, приложение ІІІ, раздел ІХ, глава ІІ, включително микробиологичните критерии за продукти, произведени от мляко.
Млякото и/или продуктите, произведени от мляко, произхождащи от отделни производствени линии за преработка на сурово мляко, което не съответства на критериите на ЕС, в предприятия, одобрени от ЕС за преработка на мляко, могат да бъдат предлагани на пазара, само при спазване на условията по параграф б). Продукти, произведени от сурово мляко, което съответства на критериите на ЕС, преработени на отделна производствена линия в предприятие, включено в глава ІІ на допълнението на настоящото приложение могат да бъдат предлагани на пазара като продукти, съответстващи на критериите на ЕС, докато се изпълняват всички условия по отношение на разделянето на производствените линии.
г) Само за мляко и млечни продукти, произведени съгласно разпоредбите на параграф в) ще бъде предоставяна помощ, съгласно дял І, глави ІІ и ІІІ, с изключение на член 11 от него, и дял ІІ на Регламент (ЕО) № 1255/1999(3), ако те носят овална идентификационна марка, съгласно приложение ІІ, раздел І на Регламент (ЕО) № 853/2004.
д) България осигурява постепенно постигане на съответствие с изискванията съгласно параграф а) и изпраща годишни доклади до Комисията относно напредъка, постигнат в процеса на преструктуриране не млечните ферми и системата за събиране на мляко. България се задължава да осигури пълното съответствие с тези изисквания до 31.12.2009 г.
е) Комисията може, в съответствие с процедурите съгласно член 58 на Регламент (ЕО) № 178/2002(4), да промени допълнението към настоящото приложение преди присъединяването и до 31 декември 2009 г. и, в този контекст, да добави или заличи отделни предприятия с оглед напредъка, постигнат чрез отстраняване на съществуващите недостатъци и с оглед резултатите от мониторинга.
Подробни правила за прилагане, целящи осигуряване на гладкото действие на горепосочения преходен режим, могат да бъдат приет в съответствие с процедурата съгласно член 58 на Регламент (ЕО) № 178/2002.
5. ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА
1. 31993 R 3118: Регламент (ЕИО) 3118/93 на Съвета от 25 октомври 1993 г. за условията, при които чуждестранни превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват национален автомобилен превоз на товари в тази държава-членка (ОВ L 279, 12.11.1993 г., стр. 1), последно изменен с:
– 32002 R 0484: Регламент (ЕО) 484/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 1.3.2002 г. (ОВ L 76, 19.3.2002 г., стр. 1).
a) Чрез дерогация от член 1 на Регламент (ЕИО) № 3118/93 и до края на третата година след датата на присъединяване, превозвачи, установени в България, се изключват от предоставянето на национални автомобилни превози на товари в другите държави-членки, а превозвачи, установени в другите държави-членки, се изключват от предоставянето на национални автомобилни превози на товари в България.
б) Преди края на третата година след датата на присъединяване, държавите-членки уведомяват Комисията дали ще удължат този срок с максимум две години или занапред ще прилагат изцяло член 1 на регламента. При липсата на такова уведомление се прилага член 1 на регламента. Само превозвачи, установени в тези държави-членки, в които член 1 на регламента се прилага, могат да осъществяват национални автомобилни превози на товари в тези държави-членки, в които член 1 също се прилага.
в) Тези държави-членки, в които по силата на параграф б) по-горе, се прилага член 1 на регламента могат да прибягнат до процедурата, описана по-долу до края на петата година след датата на присъединяване.
Когато държава-членка, посочена в предходната алинея, изпитва сериозни затруднения на националния си пазар или на части от него вследствие на каботаж или каботажът допринася за тези затруднения, като сериозен излишък на предлагане спрямо търсене или заплаха за финансовата стабилност или оцеляване на значителен брой предприятия за автомобилни превози на товари, тази държава-членка уведомява Комисията и останалите държави-членки за това и им предоставя всички релевантни данни. Въз основа на тази информация държавата-членка може да поиска от Комисията да спре, изцяло или частично, прилагането на член 1 на регламента с цел възстановяване на нормалната ситуация.
Комисията разглежда ситуацията въз основа на данните, предоставени от съответната държава-членка и решава до един месец след получаването на молбата за необходимостта от приемането на защитни мерки. Прилага се процедурата, постановена във втората, третата и четвъртата алинеи на параграф 3, както и параграфи 4, 5 и 6 на член 7 на регламента.
В извънредни и изключителни случаи държава-членка, посочена в първата алинея по-горе, може да прекрати прилагането на член 1 на регламента, след което да изпрати обосновано уведомление до Комисията.
г) Докато член 1 на регламента не се прилага по силата на параграфи а) и б) по-горе, държавите-членки могат да регулират достъпа до националните си услуги за автомобилни превози на товари чрез прогресивна размяна на разрешителни за каботаж въз основа на двустранни споразумения. Това може да включва и възможност за пълна либерализация.
д) Действието на прилагането на параграфи а) до в) не трябва да води до по-ограничителен достъп до национални услуги за автомобилни превози на товари в сравнение с този, преобладаващ към датата на подписване на Договора за присъединяване.
2. 31996 L 0026: Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. за достъп до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за правоспособност, с цел да се улесни упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 1), изменена с:
– 32004 L 0066: Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26.4.2004 г. (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).
До 31 декември 2010 г., член 3, параграф 3, буква в) на Директива 96/26/ЕО не се прилага в България спрямо транспортни предприятия, извършващи единствено вътрешни транспортни превози на товари и пътници.
Наличният капитал и резервите на тези предприятия постепенно достигат минималните размери, предвидени в този член, в съответствие със следния график:
– до 1 януари 2007 г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 5 850 за първото и най-малко EUR 3 250 за всяко следващо превозно средство;
– до 1 януари 2008г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 6 750 за първото и най-малко EUR 3 750 за всяко следващо превозно средство;
– до 1 януари 2009 г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 7 650 за първото и най-малко EUR 4 250 за всяко следващо превозно средство;
– до 1 януари 2010 г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 8 550 за първото и най-малко EUR 4 750 за всяко следващо превозно средство.
3. 31996 L 0053: Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г., относно максимално допустимите размери в националния и в международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59), последно изменена с:
– 32002 L 0007: Директива 2002/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.2.2002 г. (ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 47).
Чрез дерогация от член 3, параграф 1 на Директива 96/53/ЕО, превозни средства, които съответстват на ограничителните стойности на категории 3.2.1, 3.4.1, 3.4.2 и 3.5.1 на приложение І на директивата, могат да използват до 31 декември 2013 г. само тези части от пътната мрежа в България, които не са обновени, ако са съобразени с ограниченията за осово натоварване в България.
От датата на присъединяване, никакви ограничения не могат да бъдат налагани върху използването, от страна на превозни средства, които покриват изискванията на Директива 96/53/ЕО, на основните транзитни маршрути, установени в приложение I на Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. за Насоки на Общността за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа(5).
България се придържа към графика, указан по-долу в таблиците, за обновяване на основната си пътна мрежа. Всички инвестиции в инфраструктура, които включват използването на средства от бюджета на Общността, осигуряват изграждането или обновяването на пътните артерии за носеща способност от 11,5 тона на ос.
Успоредно с приключването на обновяването, българската пътна мрежа, включително мрежата, посочена в приложение I на Решение № 1692/96/ЕО, постепенно се отваря за превозни средства от международния трафик, които са съобразени с ограничителните стойности на директивата. Използването на части от второстепенната пътна мрежа, които не са обновени, с цел товарене или разтоварване, там където това е технически възможно, е разрешено по време на целия преходен период.
От датата на присъединяване, всички превозни средства от международния трафик, снабдени с пневматично окачване, в съответствие с ограничителните стойности на Директива 96/53/ЕО, не се облагат с временни допълнителни такси по цялата българска пътнотранспортна мрежа.
Временните допълнителни такси за използването на необновени части от мрежата, от страна на превозни средства от международния трафик, които не са снабдени с пневматично окачване и които покриват ограничителните стойности на директивата, се налагат без дискриминация. Режимът на облагане е прозрачен и заплащането на тези такси не трябва да поставя прекомерни административни пречки или да предизвиква забавяне на потребителя, както и плащането на тези такси не трябва да води до системни проверки на ограниченията за осово натоварване на границата. Налагането на ограниченията за осово натоварване се осигурява, без дискриминация, на цялата територия и се отнася също и за превозните средства, регистрирани в България.
Действието на прилагането на настоящия параграф не води до условия относно временното движение на работници в контекста на транснационалното предоставяне на услуги между Германия или Австрия и България, които са по-ограничителни от тези, преобладаващи на датата на подписване на Договора за присъединяване.
14. Действието на прилагането на параграфи 2-5 и 7-12 не следва да води до условия за достъп на български граждани до пазарите на труда на настоящите държави-членки, които са по-ограничителни от тези, преобладаващи към датата на подписване на Договора за присъединяване.
Независимо от прилагането на разпоредбите, постановени в параграфи 1-13, за периода на прилагане на национални мерки или такива, произтичащи от двустранни споразумения, по отношение на достъпа до техните пазари на труда, настоящите държави-членки дават предимство на работници, които са граждани на държавите-членки, отколкото на работници, които са граждани на трети страни.
Български работници мигранти и техните семейства, които законно пребивават и работят в друга държава-членка, или работници мигранти от други държави-членки и техните семейства, които законно пребивават и работят в България, не се третират по-ограничително от тези от трети страни, които съответно пребивават и работят в тази държава-членка или в България. В допълнение, при прилагането на принципа на общностните преференции, работниците мигранти от трети страни, които пребиват и работят в България, не се третират по-благоприятно от гражданите на България.
2. СВОБОДНО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА УСЛУГИ
31997 L 0009: Директива 97/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 март 1997 г. относно схемите за компенсиране на инвеститорите (OВ L 84, 26.3.1997 г., стр. 22).
Чрез дерогация от член 4, параграф 1 на Директива 97/9/ЕО минималното ниво на компенсиране не се прилага в България до 31 декември 2009 г. България гарантира, че нейната схема за компенсиране на инвеститорите предвижда покритие не по-малко от EUR 12 000 от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2007 г. и не по-малко от EUR 15 000 от 1 януари 2008 г. до 31 декември 2009 г.
По време на преходния период другите държави-членки ще запазят правото си да не позволят на клон на българско инвестиционно дружество, установен на техните територии, да функционира, освен ако, и докато съответният клон не се присъедини към официално призната схема за компенсиране на инвеститори на територията на съответната държава-членка, с цел да бъде покрита разликата между българското ниво на компенсиране и минималното ниво по член 4, параграф 1 на Директива 97/9/ЕО.
3. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ
Договор за създаване на Конституция за Европа.
1. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от пет години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земя за второ жилище от граждани на държавите-членки или държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство (СЕИП), които не пребивават в България и, от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП.
Граждани на държавите-членки и граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, които законно пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.
2. Независимо от задълженията, произтичащи от Договора за създаване на Конституция за Европа, България може да запази в сила, за срок от седем години от датата на присъединяване, ограниченията, съществуващи в нейното законодателство към датата на подписване на Договора за присъединяване, по отношение на придобиването на право на собственост върху земеделска земя, гори и горска земя от граждани на друга държава-членка, от граждани на държавите, страни по Споразумението за Европейска икономическо пространство и от юридически лица, учредени в съответствие със законите на друга държава-членка или на държава, страна по СЕИП. В никакъв случай, при придобиването на земеделска земя, гори и горска земя, гражданин на държава-членка не може да бъде третиран по-неблагоприятно отколкото към датата на подписване на Договора за присъединяване или да му бъдат налагани по-големи ограничения в сравнение с гражданин на трета страна.
Самостоятелно заети земеделски производители, които са граждани на друга държава-членка и, които желаят да се установят и законно да пребивават в България, са извън обхвата на разпоредбите на предходната алинея или на каквито и да било норми или процедури, различни от тези, прилагани към български граждани.
Общ преглед на тези преходни мерки ще бъде направен на третата година след датата на присъединяване. За тази цел, Комисията представя доклад пред Съвета. Съветът може, като гласува единодушно по предложение на Комисията, да реши да съкрати или да прекрати преходния период, посочен в първа алинея.
4. ЗЕМЕДЕЛИЕ
A. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО В ОБЛАСТТА НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО
- 31997 R 2597: Регламент (EО) № 2597/97 на Съвета oт 18 декември 1997 г., предвиждащ допълнителни правила за общата организация на пазара на мляко и млечни продукти по отношение на млякото за пиене (OВ L 351, 23.12.1997 г.,стр. 13), последно изменен с:
– 31999 R 1602: Регламент (EО) № 1602/1999 на Съвета oт 19.7.1999 г. (OВ L 189, 22.7.1999 г., стр. 43).
Чрез дерогация от член 3, параграф 1, б) и в) на Регламент (EО) № 2597/97, изискванията, свързани с маслеността не се прилагат за млякото за пиене, произведено в България до 30 април 2009 г., като през този период мляко с масленост 3% може да се продава като пълномаслено мляко, а млякото с масленост 2% може да се продава като полуобезмаслено мляко. Млякото за пиене, което не съответства на изискванията, свързани с маслеността, може да се продава само в България или да се изнася в трети страни.
Б. ВЕТЕРИНАРНО И ФИТОСАНИТАРНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО
32004R0853: Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г.относно специфични хигиенни правила за храните от животински произход (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 55).
а) Предприятията за преработка на мляко, включени в глави І и ІІ на допълнението към настоящото приложение, могат до 31 декември 2009 г. да получават доставки на сурово мляко, което не съответства или не е било преработено в съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004, приложение ІІІ, раздел ІХ, глава І, подглави ІІ и ІІІ, при условие, че тези ферми, от които е доставено млякото, са включени в списъка, поддържан за тази цел от българските власти.
б) Докато предприятията, съгласно параграф а) се ползват от разпоредбите на същия параграф, продуктите, произведени от тези предприятия, се предлагат само на националния пазар или се използват за допълнителна преработка в предприятията в България, също обхванати от разпоредбите на параграф а), независимо от датата на продажба. Тези продукти следва да носят идентификационна марка, различна от тази, по член 5 на Регламент (ЕО) № 853/2004.
в) Предприятията, включени в глава ІІ на допълнението към настоящото приложение могат до 31 декември 2009 г. да преработват на отделни производствени линии мляко, което съответства и мляко, което не съответства на критериите на ЕС. В този контекст под мляко, което не съответства на критериите на ЕС, следва да се разбира млякото, съгласно параграф а). Такива предприятия трябва напълно да съответстват на изискванията на ЕС за предприятия, които обхващат и прилагането на принципите за анализ на риска и контрола на критичните точки (НАССР) (по член 5 на Регламент (ЕО) № 852/2004(2)), и трябва да докажат своя капацитет за пълно съответствие на следните условия, включително и проектирането на техните съответни производствени линии:
― да се вземат всички необходими мерки, за да се позволи точно съблюдаване на вътрешно производствените процедури за разделяне на млякото, като се започне от събирането на мляко до окончателния производствен етап, включително пътя на събираното мляко, отделно съхраняване и преработка на млякото, което съответства, и млякото, което не съответства на критериите на ЕС; специално пакетиране и етикетиране на продуктите произведени от мляко, което не съответства на критериите на ЕС, както и отделното съхраняване на тези продукти;
― да се установи процедура, осигуряваща проследяване на суровината, включително необходимите доказателствени документи за движението на продукта и отчетността за продуктите и разпределяне на суровината, която съответства и което не съответства на критериите на ЕС в съответната категория на произведените продукти;
― да се подлага суровото мляко на топлинна обработка при температура минимум 71,7 °С за 15 секунди, и
― да се предприемат всички подходящи мерки, за да се осигури, че идентификационните марки не са използвани с цел измама.
Българските власти:
* осигуряват вземането на всички необходими мерки от операторите или управителите на всяко от въпросните предприятия, за да се позволи точно съблюдаване на процедурите във вътрешно производствените процедури за разделяне на млякото;
* провеждат тестове и необявени проверки, свързани със съблюдаването на разделянето на млякото;
* провеждат тестове в одобрени лаборатории за всички сурови и крайни продукти за проверка на тяхното съответствие с изискванията на Регламент (ЕО) № 853/2004, приложение ІІІ, раздел ІХ, глава ІІ, включително микробиологичните критерии за продукти, произведени от мляко.
Млякото и/или продуктите, произведени от мляко, произхождащи от отделни производствени линии за преработка на сурово мляко, което не съответства на критериите на ЕС, в предприятия, одобрени от ЕС за преработка на мляко, могат да бъдат предлагани на пазара, само при спазване на условията по параграф б). Продукти, произведени от сурово мляко, което съответства на критериите на ЕС, преработени на отделна производствена линия в предприятие, включено в глава ІІ на допълнението на настоящото приложение могат да бъдат предлагани на пазара като продукти, съответстващи на критериите на ЕС, докато се изпълняват всички условия по отношение на разделянето на производствените линии.
г) Само за мляко и млечни продукти, произведени съгласно разпоредбите на параграф в) ще бъде предоставяна помощ, съгласно дял І, глави ІІ и ІІІ, с изключение на член 11 от него, и дял ІІ на Регламент (ЕО) № 1255/1999(3), ако те носят овална идентификационна марка, съгласно приложение ІІ, раздел І на Регламент (ЕО) № 853/2004.
д) България осигурява постепенно постигане на съответствие с изискванията съгласно параграф а) и изпраща годишни доклади до Комисията относно напредъка, постигнат в процеса на преструктуриране не млечните ферми и системата за събиране на мляко. България се задължава да осигури пълното съответствие с тези изисквания до 31.12.2009 г.
е) Комисията може, в съответствие с процедурите съгласно член 58 на Регламент (ЕО) № 178/2002(4), да промени допълнението към настоящото приложение преди присъединяването и до 31 декември 2009 г. и, в този контекст, да добави или заличи отделни предприятия с оглед напредъка, постигнат чрез отстраняване на съществуващите недостатъци и с оглед резултатите от мониторинга.
Подробни правила за прилагане, целящи осигуряване на гладкото действие на горепосочения преходен режим, могат да бъдат приет в съответствие с процедурата съгласно член 58 на Регламент (ЕО) № 178/2002.
5. ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА
1. 31993 R 3118: Регламент (ЕИО) 3118/93 на Съвета от 25 октомври 1993 г. за условията, при които чуждестранни превозвачи, установени извън държава-членка, могат да осъществяват национален автомобилен превоз на товари в тази държава-членка (ОВ L 279, 12.11.1993 г., стр. 1), последно изменен с:
– 32002 R 0484: Регламент (ЕО) 484/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 1.3.2002 г. (ОВ L 76, 19.3.2002 г., стр. 1).
a) Чрез дерогация от член 1 на Регламент (ЕИО) № 3118/93 и до края на третата година след датата на присъединяване, превозвачи, установени в България, се изключват от предоставянето на национални автомобилни превози на товари в другите държави-членки, а превозвачи, установени в другите държави-членки, се изключват от предоставянето на национални автомобилни превози на товари в България.
б) Преди края на третата година след датата на присъединяване, държавите-членки уведомяват Комисията дали ще удължат този срок с максимум две години или занапред ще прилагат изцяло член 1 на регламента. При липсата на такова уведомление се прилага член 1 на регламента. Само превозвачи, установени в тези държави-членки, в които член 1 на регламента се прилага, могат да осъществяват национални автомобилни превози на товари в тези държави-членки, в които член 1 също се прилага.
в) Тези държави-членки, в които по силата на параграф б) по-горе, се прилага член 1 на регламента могат да прибягнат до процедурата, описана по-долу до края на петата година след датата на присъединяване.
Когато държава-членка, посочена в предходната алинея, изпитва сериозни затруднения на националния си пазар или на части от него вследствие на каботаж или каботажът допринася за тези затруднения, като сериозен излишък на предлагане спрямо търсене или заплаха за финансовата стабилност или оцеляване на значителен брой предприятия за автомобилни превози на товари, тази държава-членка уведомява Комисията и останалите държави-членки за това и им предоставя всички релевантни данни. Въз основа на тази информация държавата-членка може да поиска от Комисията да спре, изцяло или частично, прилагането на член 1 на регламента с цел възстановяване на нормалната ситуация.
Комисията разглежда ситуацията въз основа на данните, предоставени от съответната държава-членка и решава до един месец след получаването на молбата за необходимостта от приемането на защитни мерки. Прилага се процедурата, постановена във втората, третата и четвъртата алинеи на параграф 3, както и параграфи 4, 5 и 6 на член 7 на регламента.
В извънредни и изключителни случаи държава-членка, посочена в първата алинея по-горе, може да прекрати прилагането на член 1 на регламента, след което да изпрати обосновано уведомление до Комисията.
г) Докато член 1 на регламента не се прилага по силата на параграфи а) и б) по-горе, държавите-членки могат да регулират достъпа до националните си услуги за автомобилни превози на товари чрез прогресивна размяна на разрешителни за каботаж въз основа на двустранни споразумения. Това може да включва и възможност за пълна либерализация.
д) Действието на прилагането на параграфи а) до в) не трябва да води до по-ограничителен достъп до национални услуги за автомобилни превози на товари в сравнение с този, преобладаващ към датата на подписване на Договора за присъединяване.
2. 31996 L 0026: Директива 96/26/ЕО на Съвета от 29 април 1996 г. за достъп до професията на автомобилен превозвач на товари и автомобилен превозвач на пътници и взаимно признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за правоспособност, с цел да се улесни упражняването на правото на свободно установяване на тези превозвачи за осъществяване на вътрешни и международни превози (ОВ L 124, 23.5.1996 г., стр. 1), изменена с:
– 32004 L 0066: Директива 2004/66/ЕО на Съвета от 26.4.2004 г. (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).
До 31 декември 2010 г., член 3, параграф 3, буква в) на Директива 96/26/ЕО не се прилага в България спрямо транспортни предприятия, извършващи единствено вътрешни транспортни превози на товари и пътници.
Наличният капитал и резервите на тези предприятия постепенно достигат минималните размери, предвидени в този член, в съответствие със следния график:
– до 1 януари 2007 г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 5 850 за първото и най-малко EUR 3 250 за всяко следващо превозно средство;
– до 1 януари 2008г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 6 750 за първото и най-малко EUR 3 750 за всяко следващо превозно средство;
– до 1 януари 2009 г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 7 650 за първото и най-малко EUR 4 250 за всяко следващо превозно средство;
– до 1 януари 2010 г. предприятията трябва да имат наличен капитал и резерви най-малко EUR 8 550 за първото и най-малко EUR 4 750 за всяко следващо превозно средство.
3. 31996 L 0053: Директива 96/53/ЕО на Съвета от 25 юли 1996 г., относно максимално допустимите размери в националния и в международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик (ОВ L 235, 17.9.1996 г., стр. 59), последно изменена с:
– 32002 L 0007: Директива 2002/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.2.2002 г. (ОВ L 67, 9.3.2002 г., стр. 47).
Чрез дерогация от член 3, параграф 1 на Директива 96/53/ЕО, превозни средства, които съответстват на ограничителните стойности на категории 3.2.1, 3.4.1, 3.4.2 и 3.5.1 на приложение І на директивата, могат да използват до 31 декември 2013 г. само тези части от пътната мрежа в България, които не са обновени, ако са съобразени с ограниченията за осово натоварване в България.
От датата на присъединяване, никакви ограничения не могат да бъдат налагани върху използването, от страна на превозни средства, които покриват изискванията на Директива 96/53/ЕО, на основните транзитни маршрути, установени в приложение I на Решение № 1692/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 1996 г. за Насоки на Общността за изграждане на трансевропейска транспортна мрежа(5).
България се придържа към графика, указан по-долу в таблиците, за обновяване на основната си пътна мрежа. Всички инвестиции в инфраструктура, които включват използването на средства от бюджета на Общността, осигуряват изграждането или обновяването на пътните артерии за носеща способност от 11,5 тона на ос.
Успоредно с приключването на обновяването, българската пътна мрежа, включително мрежата, посочена в приложение I на Решение № 1692/96/ЕО, постепенно се отваря за превозни средства от международния трафик, които са съобразени с ограничителните стойности на директивата. Използването на части от второстепенната пътна мрежа, които не са обновени, с цел товарене или разтоварване, там където това е технически възможно, е разрешено по време на целия преходен период.
От датата на присъединяване, всички превозни средства от международния трафик, снабдени с пневматично окачване, в съответствие с ограничителните стойности на Директива 96/53/ЕО, не се облагат с временни допълнителни такси по цялата българска пътнотранспортна мрежа.
Временните допълнителни такси за използването на необновени части от мрежата, от страна на превозни средства от международния трафик, които не са снабдени с пневматично окачване и които покриват ограничителните стойности на директивата, се налагат без дискриминация. Режимът на облагане е прозрачен и заплащането на тези такси не трябва да поставя прекомерни административни пречки или да предизвиква забавяне на потребителя, както и плащането на тези такси не трябва да води до системни проверки на ограниченията за осово натоварване на границата. Налагането на ограниченията за осово натоварване се осигурява, без дискриминация, на цялата територия и се отнася също и за превозните средства, регистрирани в България.
6. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА
1. 31977 L 0388: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателството на държавите-членки за данъците върху оборота – обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1), последно изменена с:
– 32004 L 0066: Директива на Съвета 2004/66/ЕО от 26.4.2004 г. (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).
За целите на прилагането на член 28, параграф 3, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, България може да продължи да прилага освобождаване от данък върху добавената стойност за международния превоз на пътници, посочен в точка 17 на приложение Е на директивата, до изпълнение на условията, посочени в член 28, параграф 4 на директивата, или докато същото освобождаване се прилага от някоя от настоящите държави-членки, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.
2. 31992 L 0079: Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г.за сближаването на данъците върху цигари (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 8), последно изменена с:
– 32003 L 0117: Директива 2003/117/ЕО на Съвета от 5.12.2003 г. (ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 49).
Чрез дерогация от член 2, параграф 1 на Директива 92/79/ЕИО, България може да отложи прилагането на общия минимален акциз върху продажната цена на дребно (включваща всички данъци) за цигарите от най-търсената ценова категория до 31 декември 2009 г., при условие че през този период България постепенно хармонизира акцизните си ставки с общия минимален акциз, предвиден в директивата.
Без да се засяга член 8 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общите условия за стоките, които се облагат с акциз и складирането, движението и контролът на такива стоки(6), и след като са уведомили Комисията, държавите-членки, докато се прилага горепосочената дерогация, могат да поддържат същите количествени ограничения за цигари, които могат да бъдат внесени на техните територии от България без допълнително заплащане на акциз, каквито ограничения се прилагат за внос от трети страни. Държавите-членки, които прибягват до тази възможност, могат да извършват необходимите проверки, при условие че тези проверки не засягат правилното функциониране на вътрешния пазар.
3. 32003 L 0049: Директива 2003/49/EО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и на роялти между свързани дружества от различни държави-членки (OВ L 157, 26.6.2003 г., стp. 49), последно изменена с:
– 32004 L 0076: Директива 2004/76/EО на Съвета от 29.4.2004 г. (OВ L 157, 30.4.2004 г., стp. 106).
България има право да не прилага разпоредбите на член 1 на Директива 2003/49/EО
до 31 декември 2014 г. През този преходен период, данъчната ставка върху плащанията на лихви и на роялти, извършвани към свързано дружество от друга държава-членка или към място на стопанска дейност на свързано дружество от държава-членка, намиращо се в друга държава-членка, не трябва да надвишава 10% до 31 декември 2010 г. и не трябва да надвишава 5% за следващите години до 31 декември 2014 г.
4. 32003 L 0096: Директива 2003/96/EО на Съвета oт 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия (OВ L 283, 31.10.2003 г., стp. 51), последно изменена с:
– 32004 L 0075: Директива 2004/75/EО на Съвета oт 29.4.2004 г. (OВ L 157, 30.4.2004 г., стp. 100).
a) Чрез дерогация от член 7 на Директива 2003/96/EО, България може да прилага следните преходни периоди:
– до 1 януари 2011 г. да хармонизира националното ниво на облагане на безоловния бензин, използван като моторно гориво, с минималното ниво от EUR 359 на 1 000 литра. От 1 януари 2008 г., ефективната данъчна ставка, прилагана към безоловния бензин, използван като моторно гориво, не трябва да бъде по-ниска от EUR 323 на 1 000 литра;
– до 1 януари 2010 г. да хармонизира националното ниво на облагане на газьола и на керосина, използвани като моторно гориво, с минималното ниво от EUR 302 на 1 000 литра и до 1 януари 2013 г. да достигне минималното ниво от EUR 330 на 1 000 литра. От 1 януари 2008 г., ефективната данъчна ставка, прилагана към газьола и керосина, използвани като моторно гориво, не трябва да бъде по-ниска от EUR 274 на 1 000 литра.
б) Чрез дерогация от член 9 на Директива 2003/96/EО, България може да прилага следните преходни периоди:
– до 1 януари 2010 г. да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на въглищата и кокса, използвани за централно отопление с минималното ниво на данъчното облагане, посочено в приложение I, таблица В,
– до 1 януари 2009 г. да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на въглищата и кокса, използвани за цели, различни от централно отопление с минималното ниво на данъчно облагане, предвидено в Приложение I, таблица В,
От 1 януари 2007 г. ефективната данъчна ставка, прилагана към тези енергийни продукти, не трябва да бъде по-ниска от 50% от съответната минимална ставка в Общността.
в) Чрез дерогация от член 10 на Директива 2003/96/EО, България може да прилага преходен период до 1 януари 2010 г., за да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на електрическата енергия с минималното ниво на облагане, посочено в приложение I, Tаблица в. Фактическата данъчна ставка, прилагана към електрическата енергия, не трябва да бъде по-ниска от 50% от съответната минимална ставка на Общността.
7. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА И ЗАЕТОСТ
32001 L 0037: Директива 2001/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия (ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 26).
Чрез дерогация от член 3 на Директива 2001/37/ЕО, датата на прилагане на максималното съдържание на катран в цигарите, произведени и продавани на територията на България, е 1 януари 2011 г. През преходния период:
– цигари, произведени в България със съдържание на катран повече от 10 мг в една цигара не могат да се продават в други държави-членки;
– цигари, произведени в България със съдържание на катран повече от 13 мг в една цигара не могат да се изнасят в трети страни; това максимално съдържание се намалява на 12 мг от 1 януари 2008 г. и на 11 мг от 1 януари 2010 г.;
– България предоставя на Комисията редовно актуализирана информация за графика и мерките, предприети за осигуряване на съответствие с директивата.
8. ЕНЕРГЕТИКА
31968 L 0414: Директива на Съвета от 20 декември 1968 г.за задължаване на държавите-членки на ЕИО, за поддържат минимални запаси от нефт и/или петролни продукти (OВ L 308, 23.12.1968 г., стр.14), последно изменена с:
– 31998 L 0093: Директива 98/93/ЕО на Съвета от 14.12.1998 г. (OВ L 358, 31.12.1998 г., стр. 100).
Чрез дерогация от член 1, параграф 1 на Директива 68/414/ЕИО, минималното ниво на запаси от петролни продукти не се прилага в България до 31 декември 2012 г. България осигурява нейното минимално ниво на запаси от петролни продукти съответства, за всяка категория петролни продукти, изброени в член 2, на среднодневната вътрешна консумация за най-малко следния брой дни, както е определено в член 1, параграф 1:
– 30 дни до 1 януари 2007 г.;
– 40 дни до 31 декември 2007 г.;
– 50 дни до 31 декември 2008 г.;
– 60 дни до 31 декември 2009 г.;
– 70 дни до 31 декември 2010 г.;
– 80 дни до 31 декември 2011 г.;
– 90 дни до 31 декември 2012 г.
9. ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
32002 L 0022: Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги ("Директива за универсалната услуга") (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51).
Чрез дерогация от член 30, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО, България може да отложи въвеждането на преносимост на номерата не по-късно от 1 януари 2009 г.
10. ОКОЛНА СРЕДА
A. КАЧЕСТВО НА ВЪЗДУХА
1. 31994 L 0063: Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно контрола на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението на бензини и превоза им от терминали до бензиностанции (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24), изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
a) Чрез дерогация от член 3 и приложение І на Директива 94/63/ЕО, изискванията за действащи инсталации за съхранение в терминали не се прилагат в България:
– до 31 декември 2007 г. за инсталации за съхранение в 6 терминала с производителност над 25 000 тона годишно, но по-малка или равна на 50 000 тона годишно;
– до 31 декември 2009 г. за инсталации за съхранение в 19 терминала с производителност по-малка или равна на 25 000 тона годишно;
б) Чрез дерогация от член 4 и от приложение II на Директива 94/63/EО, изискванията за товарене и разтоварване на действащи подвижни цистерни в терминали не се прилагат в България :
– до 31 декември 2007 г. за 12 терминала с производителност, по-голяма от 25 000 тона годишно, но по-малка или равна на 150 000 тона годишно;
– до 31 декември 2009 г. за 29 терминала с производителност, по-голяма от 25 000 тона годишно.
в) Чрез дерогация от член 5 на Директива 94/63/EО, изискванията за действащи подвижни цистерни в терминали не се прилагат в България :
– до 31 декември 2007 г. към 50 автоцистерни;
– до 31 декември 2009 г. към допълнителни 466 автоцистерни.
г) Чрез дерогация от член 6 и от приложение III на Директива 94/63/EО, изискванията за товарене на действащи инсталации за съхранение в бензиностанции не се прилага в България:
– до 31 декември 2007 г. за 355 бензиностанции с производителност над 500 куб.метра/годишно, но по-малка или равна на 1 000 куб.метра/годишно;
– до 31 декември 2009 г. за 653 бензиностанции с производителност, по-малка или равна на 500 куб.метра/годишно.
2. 31999 L 0032: Директива 1999/32/EО на Съвета от 26 април 1999 г. за намаляване на съдържанието на сяра в определени течни горива, за изменение на Директива 93/12/EИО (OВ L 121, 11.5.1999 г., стр.13), изменена с :
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г, стр. 1).
a) Чрез дерогация от член 3, параграф 1 на Директива 1999/32/EО, изискванията за съдържанието на сяра в котелните горива не се прилагат в България до 31 декември 2011 г. за местна употреба. През този преходен период съдържанието на сяра не трябва да надвишава 3,00% на маса.
б) Чрез дерогация от член 4, параграф 1 на Директива 1999/32/EО, изискванията за съдържанието на сяра в газьола не се прилагат в България до 31 декември 2009 г. за местна употреба. През този преходен период съдържанието на сяра не трябва да надвишава 0,20% на маса.
Б. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
1. 31993 R 0259: Регламент (EИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно наблюдението и контрола на превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност. (OВ L 30, 6.2.1993, стр. 1), последно изменен с:
– 32001 R 2557: Регламент (EО) № 2557/2001 на Комисията от 28.12.2001 г. (OВ L 349, 31.12.2001 г., стр. 1).
a) До 31 декември 2014 г. компетентните органи се уведомяват за всички превози за България на отпадъци, изброени в приложение II на Регламент (EИО) № 259/93, предназначени за оползотворяване, като се прилага процедурата по членове 6, 7 и 8 на регламента.
б) Чрез дерогация от член 7, параграф 4 на Регламент (EИО) № 259/93, до 31 декември 2009 г. компетентните български органи могат да направят възражения за превози за България на следните предназначени за оползотворяване отпадъци, изброени в Приложение III, съобразно основанията за възразяване, определени в член 4, параграф 3 на този регламент. За такива превози се прилага процедурата на член 10 на регламента.
AA. ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ МЕТАЛ
– AA 090 - Отпадъци и остатъци от арсен
– AA 100 - Отпадъци и остатъци от живак
– АА 130 - Отпадъчни разтвори от химическо почистване на метали
AB. ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНО НЕОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ И ОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ
AC. ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНО ОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ И НЕОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ
– АC 040 - Утайки от оловен бензин
– AC 050 - Топлоносители, течни
– AC 060 - Хидравлични течности
– AC 070 - Спирачни течности
– AC 080 - Антифризни течности
– AC 110 - Феноли, фенолни съединения, включително хлорофенол под формата на течности или утайки
– AC 120 - Полихлорирани нафталини
– AC 150 - Хлорфлуорвъглероди
– AC 160 - Халони
– AC 190 - Лека прахообразна фракция от раздробяване/смилане на автомобили
– AC 200 - Органични фосфорни съединения
– AC 230 - Халогенирани или нехалогенирани неводни дестилатни остатъци, произхождащи от операции по оползотворяване на органични разтворители
– AC 240 - Отпадъци от производството на алифатни халогенирани въглеводороди (като хлорметани, дихлоретан, винилхлорид, винилиденхлорид, алилхлорид и епихлорхидрин)
– AC 260 - Течен свински тор, фекална маса
AD. ОТПАДЪЦИ КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ ИЛИ ОРГАНИЧНИ, ИЛИ НЕОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
– AD 010 - Отпадъци от производството и приготвянето на фармацевтични продукти
Отпадъци, които съдържат, състоят се от или са замърсени с една от следните:
-- AD 040 - Неорганични цианиди, с изключение на съдържащите благородни метали остатъци в твърда форма, съдържащи следи от неорганични цианиди
-- AD 050 - Oрганични цианиди
– AD 060 - Отпадъчни смеси от масла и вода, въглеводороди и вода, емулсии
– AD 070 - Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на мастила, бои, пигменти, оцветители, лакове, и политури
– AD 150 - Природни органични материали, използвани като филтърни среди ( например биофилтри)
– AD 160 - битови отпадъци
Този период може да бъде продължен най-късно до 31 декември 2012 г. чрез прилагане на процедурата, определена в член 18 на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците(7), изменена с Директива 91/156/EИО на Съвета(8).
в) Чрез дерогация от член 7, параграф 4 на Регламент (EИО) № 259/93, до 31 декември 2009 г. компетентните български органи могат да направят възражения относно превози за България на отпадъци, предназначени за оползотворяване, изброени в приложение IV на регламента, и за превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване, които не са изброени в приложенията към регламента, в съответствие с основанията за възражение, определени в член 4, параграф 3 на регламента.
г) Чрез дерогация от член 7, параграф 4 на Регламент (EИО) № 259/93, българските компетентни органи правят възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване и изброени в приложения II, III и IV на регламента и срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване, и неизброени в тези приложения, които отпадъци са предназначени за инсталация, ползваща се от временна дерогация на определени разпоредби на Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването(9) или Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно ограничаването на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации(10), през периода, през който временната дерогация се прилага за инсталацията по предназначение.
2. 31994 L 0062: Директива 94/62/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (OВ L 365, 31.12.1994 г., стр.10), последно изменена с:
– 32004 L 0012: Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. (OВ L 47, 18.2.2004 г., стр.26).
а) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, а) на Директива 94/62/EО, България постига общата цел за оползотворяване или изгаряне на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията, до 31 декември 2011 г. в съответствие със следните междинни цели:
– 35% тегловни до 31 декември 2006 г., 39% през 2007 г., 42% през 2008 г., 46% през 2009 г. и 48% през 2010 г.
б) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, б) на Директива 94/62/EО, България постига общата цел за оползотворяване или изгаряне на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергия, до 31 декември 2014 г. в съответствие със следните междинни цели:
– 50% тегловни през 2011 г., 53% през 2012 г. и 56% през 2013 г.
в) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, в) на Директива 94/62/EО, България постига целта за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса до 31 декември 2009 г. в съответствие със следните междинни цели :
– 8% тегловни до 31 декември 2006 г., 12% през 2007 г., и 14,5% през 2008 г.
г) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, г) на Директива 94/62/EО, България постига общата цел за рециклиране до 31 декември 2014 г. в съответствие със следните междинни целеви норми :
– 34% тегловни до 31 декември 2006 г., 38% през 2007 г., 42% през 2008 г., 45% през 2009 г.,47% през 2010 г., 49% през 2011 г., 52% през 2012 г. и 54,9% през 2013 г.
д) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, д) (i) на Директива 94/62/EО, България постига целта за рециклиране на отпадъци от опаковки от стъкло до 31 декември 2013 г. в съответствие със следните междинни цели :
– 26% тегловни до 31 декември 2006 г., 33% през 2007 г., 40% през 2008 г., 46% през 2009 г., 51% през 2010 г., 55% през 2011 г. и 59,6% през 2012 г.
е) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, д) (iv) на Директива 94/62/EО, България постига целта за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса, като отчита изключително рециклирането на материалите обратно до пластмаса, до 31 декември 2013 г. в съответствие със следните междинни цели :
– 17% тегловни през 2009 г., 19% през 2010 г., 20% през 2011 г. и 22% през 2012 г.
3. 31999 L 0031: Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 г. за депониране на отпадъци, изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
Чрез дерогация от член 5,параграф 3, a) и б) и приложение I, точка 2, второ тире на Директива 1999/31/EО и, без да се засяга член 6, в) (ii) на директивата, както и на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 относно отпадъците(11), изискванията за течни, корозивни и окислителни отпадъци, и изискванията относно предотвратяването на навлизането на повърхностни води в депонираните отпадъци, не се прилагат за следните 14 действащи съоръжения до 31 декември 2014 г.:
1. шламоотвал на "Полимери", област Варна, гр. Девня;
2. комбиниран сгуро- шламоотвал на "Солвей Соди", "Девен" и "Агрополихим", област Варна, гр. Девня, община Варна:
3. сгуроотвал на TЕЦ "Варна", община Белослав, гр.Варна;
4. сгуроотвал на "Свилоза", област Велико Търново, гр. Свищов;
5. сгуроотвал на TЕЦ към "Захарни заводи", област Велико Търново, гр. Горна Оряховица;
6. сгуроотвал на "Видахим в ликвидация", област Видин, гр. Видин;
7. сгуроотвал на "Топлофикация Русе", TEЦ “Русе-изток", област Русе, гр. Русе;
8. сгуроотвал на ТЕЦ "Република", "ЦОФ Перник", "Кремиковци-Рудодобив", област Перник, гр. Перник
9. сгуроотвал на "Топлофикация "Перник " и "Солидус", област Перник, гр.Перник
10. сгуроотвал на TЕЦ "Бобовдол", област Kюстендил, гр. Бобовдол;
11. сгуроотвал на "Брикел", област Стара Загора, гр. Гълъбово;
12. сгуроотвал на Топлофикация "Сливен", област Сливен, гр.Сливен;
13. сгуроотвал на TЕЦ "Марица 3", област Хасково, гр. Димитровград;
14. сгуроотвал на ТЕЦ "Марица 3", област Хасково, гр. Димитровград
България осигурява постепенното намаляване на количеството на отпадъците, депонирани в тези 14 действащи съоръжения, които не отговарят на изискванията, в съответствие със следните годишни максимални количества:
– до 31 декември 2006 г.: 3 020 000 тона;
– до 31 декември 2007 г.: 3 010 000 тона;
– до 31 декември 2008 г.: 2 990 000 тона;
– до 31 декември 2009 г.: 1 978 000 тона;
– до 31 декември 2010 г.: 1 940 000 тона;
– до 31 декември 2011 г.: 1 929 000 тона;
– до 31 декември 2012 г.: 1 919 000 тона;
– до 31 декември 2013 г.: 1 159 000 тона;
– до 31 декември 2014 г.: 1 039 000 тона.
4. 32002 L 0096: Директива 2002/96/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (OВ L 37, 13.2.2003 г., стр.24), изменена с:
– 32003 L 0108: Директива 2003/108/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8.12.2003 г. (OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 106).
Чрез дерогация от член 5, параграф 5 и член 7, параграф 2 на Директива 2002/96/EО, България се задължава да достигне целта за разделно събиране на най-малко четири килограма отпадъци електрическо и електронно оборудване от домакинствата средно на жител на година, целта за оползотворяване и целта за рециклиране и повторно използване на компоненти, материали и вещества от отпадъци от електрическо и електронно оборудване до 31 декември 2008 г.
В. КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
31991 L 0271: Директива 91/271/EИО на Съвета от 21 май 1991 година относно пречистването на отпадъчни води от населените места (OВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40), последно изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5, параграф 2 от Директива 91/271/EИО, изискванията за канализационните мрежи и за пречистването на отпадъчни води от населените места не се прилагат напълно в България до 31 декември 2014 г., в съответствие със следните междинни цели :
– до 31 декември 2010 г., се постига съответствие с директивата за агломерации с население повече от 10 000 еквивалентни жители.
Г. ПРОМИШЛЕНО ЗАМЪРСЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
1. 31996 L 0061: Директива 96/61/EО на Съвета oт 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (OВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26), последно изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
Чрез дерогация от член 5, параграф 1 на Директива 96/61/EО, изискванията за издаване на разрешителни за действащи инсталации не се прилага в България за следните инсталации до дата, указана за всяка инсталация, доколкото се засяга задължението за експлоатация на тези инсталации в съответствие с нормите за допустими емисии, равнозначни параметри или технически, мерки основаващи се на най-добрите налични техники по смисъла на член 9, параграфи 3 и 4.
До 31 декември 2008 г.:
– "Ямболен" – гр. Ямбол (дейност 4.1 з)
– "Верила" – с. Равно поле (дейност 4.1)
– "Лакпром" – с. Световрачане (дейност 4.1 б)
– "Оргахим" – гр. Русе (дейност 4.1 й)
– "Неохим" – гр. Димитровград (дейност 4.1 б)
До 31 декември 2009 г.:
– "Eлисейна" - Гара Елисейна (дейност 2.5 a)
До 31 декември 2011 г.:
– ТЕЦ "Русе - изток" - гр. Русе (дейност 1.1)
– ТЕЦ "Варна" – гр. Варна (дейност 1.1)
– TЕЦ "Бобовдол" – гр. Бобовдол (дейност 1.1)
– ТЕЦ към "Лукойл Нефтохим" – гр. Бургас (дейност 1.1)
– "Лукойл Нефтохим" – гр. Бургас (дейност 1.2)
– "Kремиковци" – гр. София (дейност 2.2)
– Радомир-Метали – гр. Радомир (дейност 2.3 б)
– "Солидус" – гр. Перник (дейност 2.4)
– "Берг Монтана Фитинги" – гр. Монтана (дейност 2.4)
– "Eнергоремонт" – гр. Kресна (дейност 2.4)
– "Чугунолеене" – гр. Ихтиман (дейност 2.4)
– "Алкомет" – гр. Шумен (дейност 2.5 б)
– "Старт" – гр. Добрич (дейност 2.5 б)
– "Алуком" – гр. Плевен (дейност 2.5 б)
– "Енергия" – гр. Tърговище (дейност 2.5 )
– "Успех" – гр. Луковит (дейност 3.5)
– "Kерамика" – гр. Бургас (дейност 3.5)
– "Стройкерамика" – гр.Meздра (дейност 3.5)
– "Стралджа керамика" – гр. Стралджа (дейност 3.5)
– "Балканкерамикс" – гр. Нови Искър (дейност 3.5)
– "Шамот" – гр. Eлин Пелин (дейност 3.5)
– Керамичен завод – с. Драговищица (дейност 3.5)
– "Фаянс" – гр.Kаспичан (дейност 3.5)
– "Солвей Соди" – гр. Девня (дейност 4.2 г)
– "Полимери" – гр. Девня (дейност 4.2 в)
– "Агрополихим" – гр. Девня (дейност 4.3)
– "Неохим" – гр. Димитровград (дейност 4.3)
– "Aгрия" – гр. Пловдив (дейност 4.4)
– “Балканфарма” – гр. Разград (дейност 4.5)
– "Биовет" – гр. Пещера (дейност 4.5)
– "Кетчуп-фрукт" – гр. Aйтос (дейност 6.4 б)
– "Булгарикум" – гр. Бургас (дейност 6.4 в)
– Сердика 90" – гр. Добрич (дейност 6.4 в)
– "Екарисаж" – гр. Варна (дейност 6.5)
– "Екарисаж Берт" – гр. Бургас (дейност 6.5)
Напълно съгласувани разрешителни за тези инсталации се издават преди 30 октомври 2007 г., съдържащи индивидуални задължителни графици за постигане на пълно съответствие. Тези разрешителни осигуряват съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на операторите по член 3 на директивата до 30 октомври 2007 г.
2. 32001 L 0080: Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета относно ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (OВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1), изменена с :
– 12003 T: Акт относно условията за присъединяване и измененията на Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).
a) Чрез дерогация от член 4, параграф 3 и част A на приложения III, IV и VII на Директива 2001/80/EО, нормите за допустими емисии на серен диоксид и прах не се прилагат в България за следните инсталации до датата, определена за всеки блок на инсталацията:
– ТЕЦ "Варна":
– Блок 1 до 31 декември 2009 г.
– Блок 2 до 31 декември 2010 г.
– Блок 3 до 31 декември 2011 г.
– Блок 4 до 31 декември 2012 г.
– Блок 5 до 31 декември 2013 г.
– Блок 6 до 31 декември 2014 г.
– TЕЦ "Бобовдол":
– Блок 2 до 31 декември 2011 г.
– Блок 3 до 31 декември 2014 г.
– TЕЦ "Русе-изток":
– Блокове 3 и 4 до 31 декември 2009 г.
– Блокове 1 и 2 до 31 декември 2011 г.
– ТЕЦ към "Лукойл Нефтохим Бургас":
– Блокове 2, 7, 8, 9, 10 и 11 до 31 декември 2011 г.
През този преходен период, емисиите на серен диоксид и на прах, изпускани от всички горивни инсталации по смисъла на Директива 2001/80/EО, не трябва да превишават следните междинни тавани:
– до 2008 г.: 179 700 тона SO2 / годишно; 8 900 тона прах / годишно;
– до 2012 г.: 103 000 тона SO2 / годишно; 6 000 тона прах / годишно.
б) Чрез дерогация от член 4, параграф 3 и част A на приложение VI на Директива 2001/80/EО, нормите за допустими емисии на азотни оксиди не се прилагат в България до 31 декември 2011 г. за блокове 2, 7, 8, 9, 10 и 11 на горивната инсталация ТЕЦ към "Лукойл Нефтохим" Бургас.
През този преходен период, емисиите на азотни оксиди от всички горивни инсталации, попадащи в обхвата на Директива 2001/80/EО не трябва да превишават следните междинни тавани:
– до 2008 г.: 42 900 тона / годишно;
– до 2012 г.: 33 300 тона / годишно.
в) До 1 януари 2011 г., България изпраща актуализиран план до Комисията, включващ инвестиционен план за постепенното привеждане в съответствие на останалите инсталации, които не отговарят на изискванията, с ясно определени етапи за прилагане на достиженията на правото. Тези инсталации постигат по-нататъшно намаляване на емисиите до ниво значително под междинните цели по смисъла на параграфи a) и б) по-горе, по-специално за емисиите през периода 2012. - 2014 г. Ако Комисията, като вземе предвид последствията върху околната среда, и по-специално необходимостта да се намалят нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, вследствие на преходните мерки, счете, че тези планове не са достатъчни, за да се постигнат тези цели, то тя информира България. В рамките на следващите три месеца България следва да оповести мерките, които тя е предприела за постигането на тези цели. Ако впоследствие Комисията в консултации с държавите-членки, счете тези мерки за недостатъчни за постигането на тези цели, възбужда процедура за нарушение по смисъла на член III-360 от Конституцията.
1. 31977 L 0388: Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизирането на законодателството на държавите-членки за данъците върху оборота – обща система за данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, 13.6.1977 г., стр. 1), последно изменена с:
– 32004 L 0066: Директива на Съвета 2004/66/ЕО от 26.4.2004 г. (ОВ L 168, 1.5.2004 г., стр. 35).
За целите на прилагането на член 28, параграф 3, буква б) от Директива 77/388/ЕИО, България може да продължи да прилага освобождаване от данък върху добавената стойност за международния превоз на пътници, посочен в точка 17 на приложение Е на директивата, до изпълнение на условията, посочени в член 28, параграф 4 на директивата, или докато същото освобождаване се прилага от някоя от настоящите държави-членки, в зависимост от това кое от двете настъпи по-рано.
2. 31992 L 0079: Директива 92/79/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 г.за сближаването на данъците върху цигари (ОВ L 316, 31.10.1992 г., стр. 8), последно изменена с:
– 32003 L 0117: Директива 2003/117/ЕО на Съвета от 5.12.2003 г. (ОВ L 333, 20.12.2003 г., стр. 49).
Чрез дерогация от член 2, параграф 1 на Директива 92/79/ЕИО, България може да отложи прилагането на общия минимален акциз върху продажната цена на дребно (включваща всички данъци) за цигарите от най-търсената ценова категория до 31 декември 2009 г., при условие че през този период България постепенно хармонизира акцизните си ставки с общия минимален акциз, предвиден в директивата.
Без да се засяга член 8 от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общите условия за стоките, които се облагат с акциз и складирането, движението и контролът на такива стоки(6), и след като са уведомили Комисията, държавите-членки, докато се прилага горепосочената дерогация, могат да поддържат същите количествени ограничения за цигари, които могат да бъдат внесени на техните територии от България без допълнително заплащане на акциз, каквито ограничения се прилагат за внос от трети страни. Държавите-членки, които прибягват до тази възможност, могат да извършват необходимите проверки, при условие че тези проверки не засягат правилното функциониране на вътрешния пазар.
3. 32003 L 0049: Директива 2003/49/EО на Съвета от 3 юни 2003 г. относно общата система на данъчно облагане на плащания на лихви и на роялти между свързани дружества от различни държави-членки (OВ L 157, 26.6.2003 г., стp. 49), последно изменена с:
– 32004 L 0076: Директива 2004/76/EО на Съвета от 29.4.2004 г. (OВ L 157, 30.4.2004 г., стp. 106).
България има право да не прилага разпоредбите на член 1 на Директива 2003/49/EО
до 31 декември 2014 г. През този преходен период, данъчната ставка върху плащанията на лихви и на роялти, извършвани към свързано дружество от друга държава-членка или към място на стопанска дейност на свързано дружество от държава-членка, намиращо се в друга държава-членка, не трябва да надвишава 10% до 31 декември 2010 г. и не трябва да надвишава 5% за следващите години до 31 декември 2014 г.
4. 32003 L 0096: Директива 2003/96/EО на Съвета oт 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на рамката на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електрическата енергия (OВ L 283, 31.10.2003 г., стp. 51), последно изменена с:
– 32004 L 0075: Директива 2004/75/EО на Съвета oт 29.4.2004 г. (OВ L 157, 30.4.2004 г., стp. 100).
a) Чрез дерогация от член 7 на Директива 2003/96/EО, България може да прилага следните преходни периоди:
– до 1 януари 2011 г. да хармонизира националното ниво на облагане на безоловния бензин, използван като моторно гориво, с минималното ниво от EUR 359 на 1 000 литра. От 1 януари 2008 г., ефективната данъчна ставка, прилагана към безоловния бензин, използван като моторно гориво, не трябва да бъде по-ниска от EUR 323 на 1 000 литра;
– до 1 януари 2010 г. да хармонизира националното ниво на облагане на газьола и на керосина, използвани като моторно гориво, с минималното ниво от EUR 302 на 1 000 литра и до 1 януари 2013 г. да достигне минималното ниво от EUR 330 на 1 000 литра. От 1 януари 2008 г., ефективната данъчна ставка, прилагана към газьола и керосина, използвани като моторно гориво, не трябва да бъде по-ниска от EUR 274 на 1 000 литра.
б) Чрез дерогация от член 9 на Директива 2003/96/EО, България може да прилага следните преходни периоди:
– до 1 януари 2010 г. да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на въглищата и кокса, използвани за централно отопление с минималното ниво на данъчното облагане, посочено в приложение I, таблица В,
– до 1 януари 2009 г. да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на въглищата и кокса, използвани за цели, различни от централно отопление с минималното ниво на данъчно облагане, предвидено в Приложение I, таблица В,
От 1 януари 2007 г. ефективната данъчна ставка, прилагана към тези енергийни продукти, не трябва да бъде по-ниска от 50% от съответната минимална ставка в Общността.
в) Чрез дерогация от член 10 на Директива 2003/96/EО, България може да прилага преходен период до 1 януари 2010 г., за да хармонизира националното ниво на данъчно облагане на електрическата енергия с минималното ниво на облагане, посочено в приложение I, Tаблица в. Фактическата данъчна ставка, прилагана към електрическата енергия, не трябва да бъде по-ниска от 50% от съответната минимална ставка на Общността.
7. СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА И ЗАЕТОСТ
32001 L 0037: Директива 2001/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2001 г. за сближаването на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите-членки относно производството, представянето и продажбата на тютюневи изделия (ОВ L 194, 18.7.2001 г., стр. 26).
Чрез дерогация от член 3 на Директива 2001/37/ЕО, датата на прилагане на максималното съдържание на катран в цигарите, произведени и продавани на територията на България, е 1 януари 2011 г. През преходния период:
– цигари, произведени в България със съдържание на катран повече от 10 мг в една цигара не могат да се продават в други държави-членки;
– цигари, произведени в България със съдържание на катран повече от 13 мг в една цигара не могат да се изнасят в трети страни; това максимално съдържание се намалява на 12 мг от 1 януари 2008 г. и на 11 мг от 1 януари 2010 г.;
– България предоставя на Комисията редовно актуализирана информация за графика и мерките, предприети за осигуряване на съответствие с директивата.
8. ЕНЕРГЕТИКА
31968 L 0414: Директива на Съвета от 20 декември 1968 г.за задължаване на държавите-членки на ЕИО, за поддържат минимални запаси от нефт и/или петролни продукти (OВ L 308, 23.12.1968 г., стр.14), последно изменена с:
– 31998 L 0093: Директива 98/93/ЕО на Съвета от 14.12.1998 г. (OВ L 358, 31.12.1998 г., стр. 100).
Чрез дерогация от член 1, параграф 1 на Директива 68/414/ЕИО, минималното ниво на запаси от петролни продукти не се прилага в България до 31 декември 2012 г. България осигурява нейното минимално ниво на запаси от петролни продукти съответства, за всяка категория петролни продукти, изброени в член 2, на среднодневната вътрешна консумация за най-малко следния брой дни, както е определено в член 1, параграф 1:
– 30 дни до 1 януари 2007 г.;
– 40 дни до 31 декември 2007 г.;
– 50 дни до 31 декември 2008 г.;
– 60 дни до 31 декември 2009 г.;
– 70 дни до 31 декември 2010 г.;
– 80 дни до 31 декември 2011 г.;
– 90 дни до 31 декември 2012 г.
9. ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ
32002 L 0022: Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги ("Директива за универсалната услуга") (ОВ L 108, 24.4.2002 г., стр. 51).
Чрез дерогация от член 30, параграф 1 от Директива 2002/22/ЕО, България може да отложи въвеждането на преносимост на номерата не по-късно от 1 януари 2009 г.
10. ОКОЛНА СРЕДА
A. КАЧЕСТВО НА ВЪЗДУХА
1. 31994 L 0063: Директива 94/63/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно контрола на емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), изпускани при съхранението на бензини и превоза им от терминали до бензиностанции (ОВ L 365, 31.12.1994 г., стр. 24), изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
a) Чрез дерогация от член 3 и приложение І на Директива 94/63/ЕО, изискванията за действащи инсталации за съхранение в терминали не се прилагат в България:
– до 31 декември 2007 г. за инсталации за съхранение в 6 терминала с производителност над 25 000 тона годишно, но по-малка или равна на 50 000 тона годишно;
– до 31 декември 2009 г. за инсталации за съхранение в 19 терминала с производителност по-малка или равна на 25 000 тона годишно;
б) Чрез дерогация от член 4 и от приложение II на Директива 94/63/EО, изискванията за товарене и разтоварване на действащи подвижни цистерни в терминали не се прилагат в България :
– до 31 декември 2007 г. за 12 терминала с производителност, по-голяма от 25 000 тона годишно, но по-малка или равна на 150 000 тона годишно;
– до 31 декември 2009 г. за 29 терминала с производителност, по-голяма от 25 000 тона годишно.
в) Чрез дерогация от член 5 на Директива 94/63/EО, изискванията за действащи подвижни цистерни в терминали не се прилагат в България :
– до 31 декември 2007 г. към 50 автоцистерни;
– до 31 декември 2009 г. към допълнителни 466 автоцистерни.
г) Чрез дерогация от член 6 и от приложение III на Директива 94/63/EО, изискванията за товарене на действащи инсталации за съхранение в бензиностанции не се прилага в България:
– до 31 декември 2007 г. за 355 бензиностанции с производителност над 500 куб.метра/годишно, но по-малка или равна на 1 000 куб.метра/годишно;
– до 31 декември 2009 г. за 653 бензиностанции с производителност, по-малка или равна на 500 куб.метра/годишно.
2. 31999 L 0032: Директива 1999/32/EО на Съвета от 26 април 1999 г. за намаляване на съдържанието на сяра в определени течни горива, за изменение на Директива 93/12/EИО (OВ L 121, 11.5.1999 г., стр.13), изменена с :
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г, стр. 1).
a) Чрез дерогация от член 3, параграф 1 на Директива 1999/32/EО, изискванията за съдържанието на сяра в котелните горива не се прилагат в България до 31 декември 2011 г. за местна употреба. През този преходен период съдържанието на сяра не трябва да надвишава 3,00% на маса.
б) Чрез дерогация от член 4, параграф 1 на Директива 1999/32/EО, изискванията за съдържанието на сяра в газьола не се прилагат в България до 31 декември 2009 г. за местна употреба. През този преходен период съдържанието на сяра не трябва да надвишава 0,20% на маса.
Б. УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ
1. 31993 R 0259: Регламент (EИО) № 259/93 на Съвета от 1 февруари 1993 г. относно наблюдението и контрола на превозите на отпадъци в рамките на, за и от Европейската общност. (OВ L 30, 6.2.1993, стр. 1), последно изменен с:
– 32001 R 2557: Регламент (EО) № 2557/2001 на Комисията от 28.12.2001 г. (OВ L 349, 31.12.2001 г., стр. 1).
a) До 31 декември 2014 г. компетентните органи се уведомяват за всички превози за България на отпадъци, изброени в приложение II на Регламент (EИО) № 259/93, предназначени за оползотворяване, като се прилага процедурата по членове 6, 7 и 8 на регламента.
б) Чрез дерогация от член 7, параграф 4 на Регламент (EИО) № 259/93, до 31 декември 2009 г. компетентните български органи могат да направят възражения за превози за България на следните предназначени за оползотворяване отпадъци, изброени в Приложение III, съобразно основанията за възразяване, определени в член 4, параграф 3 на този регламент. За такива превози се прилага процедурата на член 10 на регламента.
AA. ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ МЕТАЛ
– AA 090 - Отпадъци и остатъци от арсен
– AA 100 - Отпадъци и остатъци от живак
– АА 130 - Отпадъчни разтвори от химическо почистване на метали
AB. ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНО НЕОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ И ОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ
AC. ОТПАДЪЦИ, СЪДЪРЖАЩИ ОСНОВНО ОРГАНИЧНИ КОМПОНЕНТИ, КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ МЕТАЛИ И НЕОРГАНИЧНИ МАТЕРИАЛИ
– АC 040 - Утайки от оловен бензин
– AC 050 - Топлоносители, течни
– AC 060 - Хидравлични течности
– AC 070 - Спирачни течности
– AC 080 - Антифризни течности
– AC 110 - Феноли, фенолни съединения, включително хлорофенол под формата на течности или утайки
– AC 120 - Полихлорирани нафталини
– AC 150 - Хлорфлуорвъглероди
– AC 160 - Халони
– AC 190 - Лека прахообразна фракция от раздробяване/смилане на автомобили
– AC 200 - Органични фосфорни съединения
– AC 230 - Халогенирани или нехалогенирани неводни дестилатни остатъци, произхождащи от операции по оползотворяване на органични разтворители
– AC 240 - Отпадъци от производството на алифатни халогенирани въглеводороди (като хлорметани, дихлоретан, винилхлорид, винилиденхлорид, алилхлорид и епихлорхидрин)
– AC 260 - Течен свински тор, фекална маса
AD. ОТПАДЪЦИ КОИТО МОГАТ ДА СЪДЪРЖАТ ИЛИ ОРГАНИЧНИ, ИЛИ НЕОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ
– AD 010 - Отпадъци от производството и приготвянето на фармацевтични продукти
Отпадъци, които съдържат, състоят се от или са замърсени с една от следните:
-- AD 040 - Неорганични цианиди, с изключение на съдържащите благородни метали остатъци в твърда форма, съдържащи следи от неорганични цианиди
-- AD 050 - Oрганични цианиди
– AD 060 - Отпадъчни смеси от масла и вода, въглеводороди и вода, емулсии
– AD 070 - Отпадъци от производството, приготвянето и употребата на мастила, бои, пигменти, оцветители, лакове, и политури
– AD 150 - Природни органични материали, използвани като филтърни среди ( например биофилтри)
– AD 160 - битови отпадъци
Този период може да бъде продължен най-късно до 31 декември 2012 г. чрез прилагане на процедурата, определена в член 18 на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 г. за отпадъците(7), изменена с Директива 91/156/EИО на Съвета(8).
в) Чрез дерогация от член 7, параграф 4 на Регламент (EИО) № 259/93, до 31 декември 2009 г. компетентните български органи могат да направят възражения относно превози за България на отпадъци, предназначени за оползотворяване, изброени в приложение IV на регламента, и за превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване, които не са изброени в приложенията към регламента, в съответствие с основанията за възражение, определени в член 4, параграф 3 на регламента.
г) Чрез дерогация от член 7, параграф 4 на Регламент (EИО) № 259/93, българските компетентни органи правят възражения срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване и изброени в приложения II, III и IV на регламента и срещу превози на отпадъци, предназначени за оползотворяване, и неизброени в тези приложения, които отпадъци са предназначени за инсталация, ползваща се от временна дерогация на определени разпоредби на Директива 96/61/EО на Съвета от 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването(9) или Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2001 г. относно ограничаването на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации(10), през периода, през който временната дерогация се прилага за инсталацията по предназначение.
2. 31994 L 0062: Директива 94/62/EО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (OВ L 365, 31.12.1994 г., стр.10), последно изменена с:
– 32004 L 0012: Директива 2004/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11.2.2004 г. (OВ L 47, 18.2.2004 г., стр.26).
а) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, а) на Директива 94/62/EО, България постига общата цел за оползотворяване или изгаряне на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергията, до 31 декември 2011 г. в съответствие със следните междинни цели:
– 35% тегловни до 31 декември 2006 г., 39% през 2007 г., 42% през 2008 г., 46% през 2009 г. и 48% през 2010 г.
б) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, б) на Директива 94/62/EО, България постига общата цел за оползотворяване или изгаряне на отпадъци в инсталации за изгаряне на отпадъци с оползотворяване на енергия, до 31 декември 2014 г. в съответствие със следните междинни цели:
– 50% тегловни през 2011 г., 53% през 2012 г. и 56% през 2013 г.
в) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, в) на Директива 94/62/EО, България постига целта за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса до 31 декември 2009 г. в съответствие със следните междинни цели :
– 8% тегловни до 31 декември 2006 г., 12% през 2007 г., и 14,5% през 2008 г.
г) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, г) на Директива 94/62/EО, България постига общата цел за рециклиране до 31 декември 2014 г. в съответствие със следните междинни целеви норми :
– 34% тегловни до 31 декември 2006 г., 38% през 2007 г., 42% през 2008 г., 45% през 2009 г.,47% през 2010 г., 49% през 2011 г., 52% през 2012 г. и 54,9% през 2013 г.
д) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, д) (i) на Директива 94/62/EО, България постига целта за рециклиране на отпадъци от опаковки от стъкло до 31 декември 2013 г. в съответствие със следните междинни цели :
– 26% тегловни до 31 декември 2006 г., 33% през 2007 г., 40% през 2008 г., 46% през 2009 г., 51% през 2010 г., 55% през 2011 г. и 59,6% през 2012 г.
е) Чрез дерогация от член 6, параграф 1, д) (iv) на Директива 94/62/EО, България постига целта за рециклиране на отпадъци от опаковки от пластмаса, като отчита изключително рециклирането на материалите обратно до пластмаса, до 31 декември 2013 г. в съответствие със следните междинни цели :
– 17% тегловни през 2009 г., 19% през 2010 г., 20% през 2011 г. и 22% през 2012 г.
3. 31999 L 0031: Директива 1999/31/EО на Съвета от 26 април 1999 г. за депониране на отпадъци, изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
Чрез дерогация от член 5,параграф 3, a) и б) и приложение I, точка 2, второ тире на Директива 1999/31/EО и, без да се засяга член 6, в) (ii) на директивата, както и на Директива 75/442/ЕИО на Съвета от 15 юли 1975 относно отпадъците(11), изискванията за течни, корозивни и окислителни отпадъци, и изискванията относно предотвратяването на навлизането на повърхностни води в депонираните отпадъци, не се прилагат за следните 14 действащи съоръжения до 31 декември 2014 г.:
1. шламоотвал на "Полимери", област Варна, гр. Девня;
2. комбиниран сгуро- шламоотвал на "Солвей Соди", "Девен" и "Агрополихим", област Варна, гр. Девня, община Варна:
3. сгуроотвал на TЕЦ "Варна", община Белослав, гр.Варна;
4. сгуроотвал на "Свилоза", област Велико Търново, гр. Свищов;
5. сгуроотвал на TЕЦ към "Захарни заводи", област Велико Търново, гр. Горна Оряховица;
6. сгуроотвал на "Видахим в ликвидация", област Видин, гр. Видин;
7. сгуроотвал на "Топлофикация Русе", TEЦ “Русе-изток", област Русе, гр. Русе;
8. сгуроотвал на ТЕЦ "Република", "ЦОФ Перник", "Кремиковци-Рудодобив", област Перник, гр. Перник
9. сгуроотвал на "Топлофикация "Перник " и "Солидус", област Перник, гр.Перник
10. сгуроотвал на TЕЦ "Бобовдол", област Kюстендил, гр. Бобовдол;
11. сгуроотвал на "Брикел", област Стара Загора, гр. Гълъбово;
12. сгуроотвал на Топлофикация "Сливен", област Сливен, гр.Сливен;
13. сгуроотвал на TЕЦ "Марица 3", област Хасково, гр. Димитровград;
14. сгуроотвал на ТЕЦ "Марица 3", област Хасково, гр. Димитровград
България осигурява постепенното намаляване на количеството на отпадъците, депонирани в тези 14 действащи съоръжения, които не отговарят на изискванията, в съответствие със следните годишни максимални количества:
– до 31 декември 2006 г.: 3 020 000 тона;
– до 31 декември 2007 г.: 3 010 000 тона;
– до 31 декември 2008 г.: 2 990 000 тона;
– до 31 декември 2009 г.: 1 978 000 тона;
– до 31 декември 2010 г.: 1 940 000 тона;
– до 31 декември 2011 г.: 1 929 000 тона;
– до 31 декември 2012 г.: 1 919 000 тона;
– до 31 декември 2013 г.: 1 159 000 тона;
– до 31 декември 2014 г.: 1 039 000 тона.
4. 32002 L 0096: Директива 2002/96/EО на Европейския парламент и на Съвета от 27 януари 2003 г. за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (OВ L 37, 13.2.2003 г., стр.24), изменена с:
– 32003 L 0108: Директива 2003/108/EО на Европейския парламент и на Съвета от 8.12.2003 г. (OВ L 345, 31.12.2003 г., стр. 106).
Чрез дерогация от член 5, параграф 5 и член 7, параграф 2 на Директива 2002/96/EО, България се задължава да достигне целта за разделно събиране на най-малко четири килограма отпадъци електрическо и електронно оборудване от домакинствата средно на жител на година, целта за оползотворяване и целта за рециклиране и повторно използване на компоненти, материали и вещества от отпадъци от електрическо и електронно оборудване до 31 декември 2008 г.
В. КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
31991 L 0271: Директива 91/271/EИО на Съвета от 21 май 1991 година относно пречистването на отпадъчни води от населените места (OВ L 135, 30.5.1991 г., стр. 40), последно изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
Чрез дерогация от членове 3, 4 и 5, параграф 2 от Директива 91/271/EИО, изискванията за канализационните мрежи и за пречистването на отпадъчни води от населените места не се прилагат напълно в България до 31 декември 2014 г., в съответствие със следните междинни цели :
– до 31 декември 2010 г., се постига съответствие с директивата за агломерации с население повече от 10 000 еквивалентни жители.
Г. ПРОМИШЛЕНО ЗАМЪРСЯВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА
1. 31996 L 0061: Директива 96/61/EО на Съвета oт 24 септември 1996 г. относно комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването (OВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26), последно изменена с:
– 32003 R 1882: Регламент (EО) № 1882/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 29.9.2003 г. (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
Чрез дерогация от член 5, параграф 1 на Директива 96/61/EО, изискванията за издаване на разрешителни за действащи инсталации не се прилага в България за следните инсталации до дата, указана за всяка инсталация, доколкото се засяга задължението за експлоатация на тези инсталации в съответствие с нормите за допустими емисии, равнозначни параметри или технически, мерки основаващи се на най-добрите налични техники по смисъла на член 9, параграфи 3 и 4.
До 31 декември 2008 г.:
– "Ямболен" – гр. Ямбол (дейност 4.1 з)
– "Верила" – с. Равно поле (дейност 4.1)
– "Лакпром" – с. Световрачане (дейност 4.1 б)
– "Оргахим" – гр. Русе (дейност 4.1 й)
– "Неохим" – гр. Димитровград (дейност 4.1 б)
До 31 декември 2009 г.:
– "Eлисейна" - Гара Елисейна (дейност 2.5 a)
До 31 декември 2011 г.:
– ТЕЦ "Русе - изток" - гр. Русе (дейност 1.1)
– ТЕЦ "Варна" – гр. Варна (дейност 1.1)
– TЕЦ "Бобовдол" – гр. Бобовдол (дейност 1.1)
– ТЕЦ към "Лукойл Нефтохим" – гр. Бургас (дейност 1.1)
– "Лукойл Нефтохим" – гр. Бургас (дейност 1.2)
– "Kремиковци" – гр. София (дейност 2.2)
– Радомир-Метали – гр. Радомир (дейност 2.3 б)
– "Солидус" – гр. Перник (дейност 2.4)
– "Берг Монтана Фитинги" – гр. Монтана (дейност 2.4)
– "Eнергоремонт" – гр. Kресна (дейност 2.4)
– "Чугунолеене" – гр. Ихтиман (дейност 2.4)
– "Алкомет" – гр. Шумен (дейност 2.5 б)
– "Старт" – гр. Добрич (дейност 2.5 б)
– "Алуком" – гр. Плевен (дейност 2.5 б)
– "Енергия" – гр. Tърговище (дейност 2.5 )
– "Успех" – гр. Луковит (дейност 3.5)
– "Kерамика" – гр. Бургас (дейност 3.5)
– "Стройкерамика" – гр.Meздра (дейност 3.5)
– "Стралджа керамика" – гр. Стралджа (дейност 3.5)
– "Балканкерамикс" – гр. Нови Искър (дейност 3.5)
– "Шамот" – гр. Eлин Пелин (дейност 3.5)
– Керамичен завод – с. Драговищица (дейност 3.5)
– "Фаянс" – гр.Kаспичан (дейност 3.5)
– "Солвей Соди" – гр. Девня (дейност 4.2 г)
– "Полимери" – гр. Девня (дейност 4.2 в)
– "Агрополихим" – гр. Девня (дейност 4.3)
– "Неохим" – гр. Димитровград (дейност 4.3)
– "Aгрия" – гр. Пловдив (дейност 4.4)
– “Балканфарма” – гр. Разград (дейност 4.5)
– "Биовет" – гр. Пещера (дейност 4.5)
– "Кетчуп-фрукт" – гр. Aйтос (дейност 6.4 б)
– "Булгарикум" – гр. Бургас (дейност 6.4 в)
– Сердика 90" – гр. Добрич (дейност 6.4 в)
– "Екарисаж" – гр. Варна (дейност 6.5)
– "Екарисаж Берт" – гр. Бургас (дейност 6.5)
Напълно съгласувани разрешителни за тези инсталации се издават преди 30 октомври 2007 г., съдържащи индивидуални задължителни графици за постигане на пълно съответствие. Тези разрешителни осигуряват съответствие с общите принципи, определящи основните задължения на операторите по член 3 на директивата до 30 октомври 2007 г.
2. 32001 L 0080: Директива 2001/80/EО на Европейския парламент и на Съвета относно ограничаване на емисиите на определени замърсители във въздуха, изпускани от големи горивни инсталации (OВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1), изменена с :
– 12003 T: Акт относно условията за присъединяване и измененията на Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).
a) Чрез дерогация от член 4, параграф 3 и част A на приложения III, IV и VII на Директива 2001/80/EО, нормите за допустими емисии на серен диоксид и прах не се прилагат в България за следните инсталации до датата, определена за всеки блок на инсталацията:
– ТЕЦ "Варна":
– Блок 1 до 31 декември 2009 г.
– Блок 2 до 31 декември 2010 г.
– Блок 3 до 31 декември 2011 г.
– Блок 4 до 31 декември 2012 г.
– Блок 5 до 31 декември 2013 г.
– Блок 6 до 31 декември 2014 г.
– TЕЦ "Бобовдол":
– Блок 2 до 31 декември 2011 г.
– Блок 3 до 31 декември 2014 г.
– TЕЦ "Русе-изток":
– Блокове 3 и 4 до 31 декември 2009 г.
– Блокове 1 и 2 до 31 декември 2011 г.
– ТЕЦ към "Лукойл Нефтохим Бургас":
– Блокове 2, 7, 8, 9, 10 и 11 до 31 декември 2011 г.
През този преходен период, емисиите на серен диоксид и на прах, изпускани от всички горивни инсталации по смисъла на Директива 2001/80/EО, не трябва да превишават следните междинни тавани:
– до 2008 г.: 179 700 тона SO2 / годишно; 8 900 тона прах / годишно;
– до 2012 г.: 103 000 тона SO2 / годишно; 6 000 тона прах / годишно.
б) Чрез дерогация от член 4, параграф 3 и част A на приложение VI на Директива 2001/80/EО, нормите за допустими емисии на азотни оксиди не се прилагат в България до 31 декември 2011 г. за блокове 2, 7, 8, 9, 10 и 11 на горивната инсталация ТЕЦ към "Лукойл Нефтохим" Бургас.
През този преходен период, емисиите на азотни оксиди от всички горивни инсталации, попадащи в обхвата на Директива 2001/80/EО не трябва да превишават следните междинни тавани:
– до 2008 г.: 42 900 тона / годишно;
– до 2012 г.: 33 300 тона / годишно.
в) До 1 януари 2011 г., България изпраща актуализиран план до Комисията, включващ инвестиционен план за постепенното привеждане в съответствие на останалите инсталации, които не отговарят на изискванията, с ясно определени етапи за прилагане на достиженията на правото. Тези инсталации постигат по-нататъшно намаляване на емисиите до ниво значително под междинните цели по смисъла на параграфи a) и б) по-горе, по-специално за емисиите през периода 2012. - 2014 г. Ако Комисията, като вземе предвид последствията върху околната среда, и по-специално необходимостта да се намалят нарушенията на конкуренцията във вътрешния пазар, вследствие на преходните мерки, счете, че тези планове не са достатъчни, за да се постигнат тези цели, то тя информира България. В рамките на следващите три месеца България следва да оповести мерките, които тя е предприела за постигането на тези цели. Ако впоследствие Комисията в консултации с държавите-членки, счете тези мерки за недостатъчни за постигането на тези цели, възбужда процедура за нарушение по смисъла на член III-360 от Конституцията.
____________
(1) Директива 68/360/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1968 г. за премахване на ограниченията за движението и пребиваването в Общността на работници от държавите членки и техните семейства (OВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 13). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г. (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33) и отменена на 30 април 2006 г. по силата на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
(2) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара за мляко и млечни продукти (ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 186/2004 на Комисията (ОВ L 29, 3.2.2004 г., стр. 6).
(4) Регламент (ЕО) № 178/2002 (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 28.1.2002 г., за установяване на общите правила и изисквания на правото в областта на храните, за учредяване на Европейския орган за безопасност на храните и за установяване на процедури по въпросите за безопасност на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1), Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1642/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 4).
(5) ОВ L 228, 9.9.1996 г., стр. 1. Решение, последно изменено с Решение № 884/2004/ЕО (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр.1).
(6) ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).
(7) OВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Регламент (EO) № 1882/2003 (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(8) OВ L 78, 26.3.1991 г., стр 32.
(9) OВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26
(10) OВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).
(11) OВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, изменена с Директива 91/156/ЕИО и последно изменена с Регламент (EO) № 1882/2003 (OВ L 284, 31.10 2003г., стр. 1).
(1) Директива 68/360/ЕИО на Съвета от 15 октомври 1968 г. за премахване на ограниченията за движението и пребиваването в Общността на работници от държавите членки и техните семейства (OВ L 257, 19.10.1968 г., стр. 13). Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г. (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33) и отменена на 30 април 2006 г. по силата на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 158, 30.4.2004 г., стр. 77).
(2) Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за хигиената на храните (ОВ L 139, 30.4.2004 г., стр. 1).
(3) Регламент (ЕО) № 1255/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара за мляко и млечни продукти (ОВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 48). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 186/2004 на Комисията (ОВ L 29, 3.2.2004 г., стр. 6).
(4) Регламент (ЕО) № 178/2002 (ЕО) на Европейския парламент и на Съвета от 28.1.2002 г., за установяване на общите правила и изисквания на правото в областта на храните, за учредяване на Европейския орган за безопасност на храните и за установяване на процедури по въпросите за безопасност на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1), Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1642/2003 (ОВ L 245, 29.9.2003 г., стр. 4).
(5) ОВ L 228, 9.9.1996 г., стр. 1. Решение, последно изменено с Решение № 884/2004/ЕО (ОВ L 167, 30.4.2004 г., стр.1).
(6) ОВ L 76, 23.3.1992 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Регламент (ЕО) № 807/2003 (ОВ L 122, 16.5.2003 г., стр. 36).
(7) OВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, последно изменена с Регламент (EO) № 1882/2003 (OВ L 284, 31.10.2003 г., стр. 1).
(8) OВ L 78, 26.3.1991 г., стр 32.
(9) OВ L 257, 10.10.1996 г., стр. 26
(10) OВ L 309, 27.11.2001 г., стр. 1. Директива, последно изменена с Акта за присъединяване от 2003 г (OВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).
(11) OВ L 194, 25.7.1975 г., стр. 39. Директива, изменена с Директива 91/156/ЕИО и последно изменена с Регламент (EO) № 1882/2003 (OВ L 284, 31.10 2003г., стр. 1).
Сподели
Svejo
Twitter
Link4e
Pipe
Web-bg
Bghot
Lubimi
Novinitednes
Ping
Facebook
Myspace
Mix
Del.ico.us
Reddit
Digg
Stumbleupon
Myweb Yahoo
Google Bookmarks
Google Buzz
