28-12-2005
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007-2013 Г.
Анализът на настоящото състояние на НПР има за цел да опише социално-икономическото развитие на страната и да идентифицира основните социално-икономически проблеми и тесни места, които задържат развитието. Паралелно с анализа е търсено сравнение с динамиката на тенденциите и процесите в ЕС, което на по-късен етап би позволило идентифицирането на най-важните области на несъответствие между България и ЕС, които оперативните програми ще адресират. На първо място анализът разглежда общата макроикономическа рамка на социално-икономическите процеси в страната: макроикономическата стабилизация след 1997 г., устойчивият и относително висок растеж на БВП, задълбочаването на финансовия пазар, тенденциите на пазара на труда и бизнес средата. Направен е и сравнителен анализ между България и средните стойности за ЕС на някои основни макроикономически показатели.
На следващо място е обърнато внимание на производствения сектор – относителна неразвитост на сектора на МСП, преструктуриране на монополните отрасли (енергетика, ж.п транспорт и др.), слабата връзка между бизнес, образование и наука, висока енергоемкост на БВП.
Към анализа е добавен и регионалният аспект на разглежданите икономически и социални процеси. Изследвани са регионалните и вътрешно-регионални различия по
отношение на доходи, заетост и качество на инфраструктурата.. В страната се наблюдават изразени разлики от вида „център-периферия” и значителни вътрешно-регионални различия по отношение на развитост на местната икономика и благоустроеност на населените места.
Друга специфична област, разгледана в анализа, е земеделието и селските райони. Посочени са основните проблеми на сектора - ниска степен на специализация и ниска производителност на земеделските стопанства. Отчетени са специфичните проблеми на селските райони, които оказват съществено влияние върху тяхното развитие в икономически, социален и екологичен аспект. Конкретно за България развитието на селските райони е съществен въпрос, доколкото значителни части от територията и заетостта в страната са обвързани със земеделски дейности.
Базисната инфраструктура се разглежда като съществен фактор както на развитието на местната и национална икономика, така и на качеството на живот. Конкретно внимание е обърнато на областите на транспортната и телекомуникационна инфраструктура, на инфраструктурата за водоснабдяване, канализация, и преработка на водите, както и на състоянието в елементите на околната среда: води, въздух, почви, биоразнообразие. Направен е също преглед на управлението на отпадъците в страната. Съществуват значителни потребности за модернизиране и разширяване на съществуващата базисна инфраструктура.
Социалните въпроси и развитието на човешките ресурси е друг съществен компонент на анализа. През последното десетилетие България се характеризира с устойчив отрицателен прираст, съпроводен със застаряване на населението и обезлюдяване на части от територията. Независимо от относително добрата образованост на населението, има ясно изразена тенденция на спад в качеството на средното образование. Много от българските компании нямат дългосрочни програми за повишаване на професионалната квалификация. Използването на икономическия потенциал на културата в страната е изключително неефикасно. В България съществуват също остри социални проблеми, свързани с хора с увреждания, наркомани, малцинствени групи, бездомници и други рискови групи, осигуряване на равни възможности на мъжете на жените. Необходими са както допълнително финансиране за социалните интервенции, така и по-добра координация между участващите институции и неправителствените организации.
На следващо място е обърнато внимание на производствения сектор – относителна неразвитост на сектора на МСП, преструктуриране на монополните отрасли (енергетика, ж.п транспорт и др.), слабата връзка между бизнес, образование и наука, висока енергоемкост на БВП.
Към анализа е добавен и регионалният аспект на разглежданите икономически и социални процеси. Изследвани са регионалните и вътрешно-регионални различия по
отношение на доходи, заетост и качество на инфраструктурата.. В страната се наблюдават изразени разлики от вида „център-периферия” и значителни вътрешно-регионални различия по отношение на развитост на местната икономика и благоустроеност на населените места.
Друга специфична област, разгледана в анализа, е земеделието и селските райони. Посочени са основните проблеми на сектора - ниска степен на специализация и ниска производителност на земеделските стопанства. Отчетени са специфичните проблеми на селските райони, които оказват съществено влияние върху тяхното развитие в икономически, социален и екологичен аспект. Конкретно за България развитието на селските райони е съществен въпрос, доколкото значителни части от територията и заетостта в страната са обвързани със земеделски дейности.
Базисната инфраструктура се разглежда като съществен фактор както на развитието на местната и национална икономика, така и на качеството на живот. Конкретно внимание е обърнато на областите на транспортната и телекомуникационна инфраструктура, на инфраструктурата за водоснабдяване, канализация, и преработка на водите, както и на състоянието в елементите на околната среда: води, въздух, почви, биоразнообразие. Направен е също преглед на управлението на отпадъците в страната. Съществуват значителни потребности за модернизиране и разширяване на съществуващата базисна инфраструктура.
Социалните въпроси и развитието на човешките ресурси е друг съществен компонент на анализа. През последното десетилетие България се характеризира с устойчив отрицателен прираст, съпроводен със застаряване на населението и обезлюдяване на части от територията. Независимо от относително добрата образованост на населението, има ясно изразена тенденция на спад в качеството на средното образование. Много от българските компании нямат дългосрочни програми за повишаване на професионалната квалификация. Използването на икономическия потенциал на културата в страната е изключително неефикасно. В България съществуват също остри социални проблеми, свързани с хора с увреждания, наркомани, малцинствени групи, бездомници и други рискови групи, осигуряване на равни възможности на мъжете на жените. Необходими са както допълнително финансиране за социалните интервенции, така и по-добра координация между участващите институции и неправителствените организации.