28-12-2005
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007-2013 Г.
3.1. Малки и средни предприятия (1)
3.1.1 .Основни икономически показатели за МСП
През последните години секторът на малките и средни предприятия все повече се утвърждава като важен фактор за осигуряване на заетост в страната. Данните от последните години за България показват, че тази група икономически субекти имат най-голям потенциал за развитие, като отбелязват изпреварващ темп на нарастване на производителността на труда и създадената добавена стойност спрямо показателите за икономиката като цяло. Проблем при МСП остава изоставането в абсолютни стойности по горните показатели в сравнение с големите предприятия, а също така и спрямо МСП в ЕС-25.
Значимостта на малките и средните предприятия в икономиката на страната се увеличава. През 2002 г. общият брой на предприятията от нефинансовия сектор в България е 202 309. Броят на малките и средните предприятия през 2002 г. е 201656 или 99.7% от всички предприятия, като средният брой заети в отделните групи за 2001 съответно е 2.1 за микропредприятията, 19.5 за малките предприятия, 69.6 за предприятията с 50 до 100 заети и 153 за предприятията със 100-250 души персонал.
През последните години МСП осигуряват над половината от заетостта в нефинансовия сектор, като техният дял нараства до 66.5% през 2002 г. Микропредприятията осигуряват 25.9% от заетостта, но най-съществено се покачва и приносът на малките предприятия като достига 18.9%.
Делът на МСП в брутния вътрешен продукт на страната нараства до 14.8% през 2002 г. Наблюдава се позитивна тенденция, която се изразява в по-бърз растеж на добавената стойност на МСП в сравнение с този на икономиката. През 2002 г. този ръст е 13.4% за МСП, а общо за икономиката 5.5%. Най-нисък е растежът на добавената стойност при микропредприятията (6.5%), а най-висок при малките предприятия (20.1%). Като процент от БДС на нефинансовите предприятия МСП произвеждат 46.9% от всички групи предприятия при средни стойности от 57% за Европейския съюз.
3.1.1 .Основни икономически показатели за МСП
През последните години секторът на малките и средни предприятия все повече се утвърждава като важен фактор за осигуряване на заетост в страната. Данните от последните години за България показват, че тази група икономически субекти имат най-голям потенциал за развитие, като отбелязват изпреварващ темп на нарастване на производителността на труда и създадената добавена стойност спрямо показателите за икономиката като цяло. Проблем при МСП остава изоставането в абсолютни стойности по горните показатели в сравнение с големите предприятия, а също така и спрямо МСП в ЕС-25.
Значимостта на малките и средните предприятия в икономиката на страната се увеличава. През 2002 г. общият брой на предприятията от нефинансовия сектор в България е 202 309. Броят на малките и средните предприятия през 2002 г. е 201656 или 99.7% от всички предприятия, като средният брой заети в отделните групи за 2001 съответно е 2.1 за микропредприятията, 19.5 за малките предприятия, 69.6 за предприятията с 50 до 100 заети и 153 за предприятията със 100-250 души персонал.
През последните години МСП осигуряват над половината от заетостта в нефинансовия сектор, като техният дял нараства до 66.5% през 2002 г. Микропредприятията осигуряват 25.9% от заетостта, но най-съществено се покачва и приносът на малките предприятия като достига 18.9%.
Делът на МСП в брутния вътрешен продукт на страната нараства до 14.8% през 2002 г. Наблюдава се позитивна тенденция, която се изразява в по-бърз растеж на добавената стойност на МСП в сравнение с този на икономиката. През 2002 г. този ръст е 13.4% за МСП, а общо за икономиката 5.5%. Най-нисък е растежът на добавената стойност при микропредприятията (6.5%), а най-висок при малките предприятия (20.1%). Като процент от БДС на нефинансовите предприятия МСП произвеждат 46.9% от всички групи предприятия при средни стойности от 57% за Европейския съюз.
Основен проблем за МСП остава ниската производителност на труда. МСП произвеждат средно два пъти по-малко добавена стойност на един зает в сравнение с големите предприятия. През 2002 г. ръстът на производителността на труда общо за МСП е 5.9%, като изпреварва ръста на производителността на труда за цялата икономика - 4.7%, но все още остава твърде нисък. Основен проблем се явява слабата интеграция на високите технологии в производствения процес, както и недостатъчното им познаване и използване от персонала.
Българските МСП имат от 2 до 7 пъти по-нисък коефициент на производителност на труда в сравнение с новоприетите страни-членки на ЕС и 15-30 пъти по-нисък от страните в ЕС-15. Средният брой на заетите в едно микро, малко или средно предприятие е приблизително един и същ за всички държави от ЕС и за България, което означава, че заетите в българските МСП са нископлатени и в същото време създадената от тях добавена стойност е несъществена.
|
|
 голям размер |
През 2002 г. делът на МСП в преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за нефинансовите предприятия е 27.65%. Големите предприятия са привлекли значително повече чуждестранни инвестиции - техният дял в ПЧИ е 72.35%. Номиналният ръст на ПЧИ в големите предприятия е 2,5 пъти по-висок от растежа на ПЧИ в МСП.
В отрасловото разпределение на МСП преобладават предприятията от търговията и преработващата промишленост, в които е заета съответно 40.2 и 28.6% от работната сила на МСП и създават съответно 32.4 и 26% от добавената стойност в сектора.
В отрасловото разпределение на МСП преобладават предприятията от търговията и преработващата промишленост, в които е заета съответно 40.2 и 28.6% от работната сила на МСП и създават съответно 32.4 и 26% от добавената стойност в сектора.
Таблица 7: Структура на МСП с до 100 заети по икономически дейности
|
|
| голям размер |
Все още слабо представени остават МСП във външната търговия. През 2002 г. делът на частните МСП в общия износ достига 47.6%. Най-динамично разширяват износа си средните предприятия (с дял 28.9% от общия износ), което ги определя като най-конкурентноспособни на международните пазари от групата на МСП. Като основна пречка пред желаещите да осъществяват износ МСП се явява липсата на сертификация на производство, което да отговаря на изискванията за качество валидни в Европа.
Таблица 8: Дял в износа и вноса на частните МСП (сектори от С до К) за 2002 г.
|
|
| голям размер |
По отношение на разпределението на МСП по региони се запазват големите териториални диспропорции в характеристиките на малкия и средния бизнес в България. В регионален аспект най-привлекателен за развитие на малък бизнес продължава да бъде Югозападният район за планиране, като са налице всички предпоставки тази тенденция да се запази и в средносрочен план. Над 50% от броя на предприятията, заетостта и дейността на МСП са концентрирани само в два от 6-те района за планиране - Югозападен и Южен Централен.
Таблица 9: Структура на основни показатели за частните нефинансови микро и малки предприятия (1-99 заети) по райони на планиране през 2002 г., (%)
|
|
| голям размер |
3.1.2. Финансиране на МСП
Улесненият достъп на МСП е от критично значение за създаване на жизнеспособни предприятия. Редица изследвания поставят достъпа до финансиране за стартиращ бизнес сред основните проблеми на този сектор. По данни от АМСП въпреки кредитния ръст от последните години, според 71% от МСП лихвите по отпусканите банкови кредити са високи. Изискваните обезпечения по банковите кредити са друг проблем - те са високи като размер за половината МСП. Други 27% от предприемачите твърдят, че обезпеченията са приемливи като размер, но затрудняващи като вид на исканото обезпечение.
Все още в начален етап на изграждане са и източниците на алтернативно финансиране. Няма създаден национален Гаранционен фонд за гарантиране на заемите на МСП. Слабо използвани са и възможностите за държавно подпомагане на сектора. По данни от анкета на Центъра за икономическо развитие(2) едва около 7% от предприемачите са участвали в проекти на централната и местната администрация за последните три години.
3.1.3. Регулативни режими и бизнес среда
Регулативната и административна среда за бизнеса са основен приоритет на Европейския съюз в контекста на Лисабонската стратегия. Според доклада на Световния икономически форум в Давос (2004) България е сред последните 20 страни по редица основни показатели за регулативно бреме сред 103 страни. Тя се нарежда на 91 място по времето отделяно от фирмите за преодоляване на бюрократични препятствия, на 90 място по оценките на предприемачите за прозрачността и предвидимостта на политиката, на 89-о място по ефективност на данъчната система, на 87-о място по фаворизиране на определени фирми при прилагане на регулациите. По данни на социологическа агенция "Витоша рисърч" през 2004 г. над 80% от фирмите зависят от някакъв вид разрешителни, като средния брой необходими лицензи е над 2 на фирма. Най-голяма пречка са изискваните разрешения, които се издават за всяка отделна сделка.
Все още в начален етап на изграждане са и източниците на алтернативно финансиране. Няма създаден национален Гаранционен фонд за гарантиране на заемите на МСП. Слабо използвани са и възможностите за държавно подпомагане на сектора. По данни от анкета на Центъра за икономическо развитие(2) едва около 7% от предприемачите са участвали в проекти на централната и местната администрация за последните три години.
3.1.3. Регулативни режими и бизнес среда
Регулативната и административна среда за бизнеса са основен приоритет на Европейския съюз в контекста на Лисабонската стратегия. Според доклада на Световния икономически форум в Давос (2004) България е сред последните 20 страни по редица основни показатели за регулативно бреме сред 103 страни. Тя се нарежда на 91 място по времето отделяно от фирмите за преодоляване на бюрократични препятствия, на 90 място по оценките на предприемачите за прозрачността и предвидимостта на политиката, на 89-о място по ефективност на данъчната система, на 87-о място по фаворизиране на определени фирми при прилагане на регулациите. По данни на социологическа агенция "Витоша рисърч" през 2004 г. над 80% от фирмите зависят от някакъв вид разрешителни, като средния брой необходими лицензи е над 2 на фирма. Най-голяма пречка са изискваните разрешения, които се издават за всяка отделна сделка.
3.1.4. Качество на фирмените дейности и стратегии
Важен елемент от конкурентоспособността на фирмите е свързан с повишаване на равнището на стратегическото пазарно управление на фирмите, инструменталното маркетингово планиране, повишаване изискванията към работата и квалификацията на мениджърските екипи във фирмите и организациите, насърчаване и увеличаване на достъпа на местните производители до качествени консултантски услуги в областта на бизнес-стратегиите. Международни сравнения показват значителна изостаналост на българските фирми по качеството на фирмените стратегии и дейности. По данни от Доклада за глобалната конкурентоспособност 2004-2005, България се намира на 86-то място по този показател сред 103 страни, като изостава спрямо 2003 година.
Таблица 10: Индекс на качеството на фирмените дейности и стратегии
|
|
| голям размер |
3.1.5. Институции, подпомагащи МСП
По данни от Редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г. институционалната структура за подпомагане на МСП е недостатъчно добре развита. Основното административно звено - Изпълнителната агенция за насърчаване на МСП към Министерство на икономиката е с недостатъчен капацитет, за да изпълнява възложените й функции - планиране и провеждане на ефективна политика за развитие на сектора.
По данни на Центъра за икономическо развитие около половината от МСП не са запознати с услугите, предлагани от бизнес центровете. Преобладаваща част от компаниите, регистрирани в отдалечени райони, заявяват, че в техния регион не съществуват подобни структури. Това води до заключението, че териториалното разпределение на НПО, предлагащи услуги на бизнеса, не е оптимално. Липсва също така координация и сътрудничество между организациите, работещи в близки сфери за подпомагане на МСП.
3.1.6. Политика за интегриране в Единния Европейски пазар
Съществен проблем за българските МСП е изоставането на подготовката им за присъединяване към Единния Европейски пазар. По данни от доклада за МСП 2002-2003 г. над 45% от предприятията не са предприели никакви действия в тази насока. Едва 1/3 от тези предприятия се интересуват от целеви програми за подпомагане на МСП. Минимална част от МСП са направили оценка на разходите за изпълнение на европейските изисквания( едва 5.8%) от предприятията.
Незадоволителен е интересът към сертифициране на МСП за въвеждане на системи за управление на качеството (БДС ISO 9001:2000) и на околната среда (БДС ISO 14001) и еко-маркировки. Ниска е и информираността за същността, процедурите и ползите от тяхното въвеждане. Недостатъчен е и процентът на въведените екологосъобразни технологии, постигането на съответствие и познаването на законодателството в областта на околната среда. Причините са двустранни - непознаване на изискванията за въвеждане на системи за управление на качеството на околната среда и липса на готовност за инвестиция в тази посока.
По данни на Центъра за икономическо развитие около половината от МСП не са запознати с услугите, предлагани от бизнес центровете. Преобладаваща част от компаниите, регистрирани в отдалечени райони, заявяват, че в техния регион не съществуват подобни структури. Това води до заключението, че териториалното разпределение на НПО, предлагащи услуги на бизнеса, не е оптимално. Липсва също така координация и сътрудничество между организациите, работещи в близки сфери за подпомагане на МСП.
3.1.6. Политика за интегриране в Единния Европейски пазар
Съществен проблем за българските МСП е изоставането на подготовката им за присъединяване към Единния Европейски пазар. По данни от доклада за МСП 2002-2003 г. над 45% от предприятията не са предприели никакви действия в тази насока. Едва 1/3 от тези предприятия се интересуват от целеви програми за подпомагане на МСП. Минимална част от МСП са направили оценка на разходите за изпълнение на европейските изисквания( едва 5.8%) от предприятията.
Незадоволителен е интересът към сертифициране на МСП за въвеждане на системи за управление на качеството (БДС ISO 9001:2000) и на околната среда (БДС ISO 14001) и еко-маркировки. Ниска е и информираността за същността, процедурите и ползите от тяхното въвеждане. Недостатъчен е и процентът на въведените екологосъобразни технологии, постигането на съответствие и познаването на законодателството в областта на околната среда. Причините са двустранни - непознаване на изискванията за въвеждане на системи за управление на качеството на околната среда и липса на готовност за инвестиция в тази посока.
Таблица 11: Сертификати за системи за управление на качество ISO 9001:2000 за периода 2001-2003 г.
|
|
| голям размер |
Таблица 12: Сертификати за системи за управление на околна среда ISO 14001 за периода 1998-2003 г.
|
|
| голям размер |
3.1.7. Политика на държавата за насърчаване развитие на МСП
През април 2002 г. бе приета Национална стратегия за насърчаване развитието на МСП за периода 2002-2006 г., чиято основната цел е създаването на благоприятна среда и условия за развитието на конкурентноспособен сектор на МСП. Сред приоритетите на Националната стратегия са опростяване на административната и нормативна среда за МСП, подобряване на финансовата среда, подкрепа на иновациите и технологичното развитие, подобряване на конкурентоспособността на МСП на европейските пазари, подобряване на достъпа до информационни услуги, насърчаване на предприемачески дух и умения и осигуряване на условия за балансирано регионално развитие на МСП. По оценка от доклада за МСП 2002-2003 г. националната политика по отношение на МСП е последователна, но не достатъчно активна и резултатна. Националната стратегия е очертала добре областите, в които е необходима интервенция. Основен проблем е лошото финансово обезпечение на изпълнението й, тъй като няма изрично предвидени бюджетни средства за реализация на набелязаните мерки.
3.2. Преструктуриране на естествените монополи и приватизация
Дерегулирането на естествените монополи и приватизацията е основен фактор за подобряване на производителността и ускоряване на преструктурирането на икономиката. След близо десетгодишен период процесът на раздържавяване е към своя край. През последните няколко години бяха създадени нормативни предпоставки за либерализация на инфраструктурните отрасли, изграждане на независими регулатори, преструктуриране предприятията монополисти и стартира постепенното отваряне на пазарите. Въпреки положените усилия все още съществуват множество ограничения пред навлизането на конкуренти на компаниите монополисти в отделните сектори.
Към 28.02.2005 г. са продадени 88.23 % от сумата на активите, подлежащи на раздържавяване в средносрочна перспектива и 58.27 % от активите на всички държавни предприятия. Приватизацията в основните отрасли на икономиката: индустрия, земеделие, строителство, транспорт и услуги е почти изцяло завършена, като през 2003 г. делът на частния сектор достигна 64.1% от общия БВП.
През 2004 г. бе финализирана сделката за продажба на 65% от монополиста на пазара на фискирани телефонни услуги. В началото на годината чрез фондовата борса бе продаден и остатъчния дял от компанията. След приемането на нов Закон за далекосъобщенията през 2003 г. и на Наредбата за условията и реда за взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи се създадоха условия за развитие на конкуренцията и насърчаване на инвестициите в далекосъобщителния пазар.
Регламентиран е обхватът на универсалната далекосъобщителна услуга и механизмът за нейното финансиране, което гарантира предоставянето й в условията на пълна либерализация. Към настоящия момент Комисията за регулиране на съобщенията е издала 15 лиценза за предоставяне на фиксирани телефонни услуги.
В областта на железопътния транспорт влязлото в сила през 2002 г. ново законодателство формално премахва монопола върху превозите на пътници и товари, а железопътната инфраструктура остава публична държавна собственост и се стопанисва от държавно предприятие. Сериозен проблем пред либерализацията в сектора е недостатъчна прозрачност и липса на пазарна ориентация в начина на определяне на таксите за достъп до железопътната инфраструктура, като инфраструктурните такси са едни от най-високите в Европа, което ограничава силно навлизането на нови участници на пазара на този вид транспортна услуга.
През 2004 г. започна поетапната либерализация на пазара на електроенергия с предоставяне на право за сключване на преки договори с производителите на 22% от потребителите, като до средата на 2007 г. се очаква да бъде постигната пълна либерализация. През същата година бяха успешно приватизирани седемте електроразпределителни дружества, които бяха придобити от водещи компании в електроенергийния сектор. През 2005 година предстои да бъдат финализирани 3 сделки в електропроизводствения подсектор.
Силно забавено е преструктурирането на монополиста в преработката и производство на тютюневи изделия - "Булгартабак холдинг"АД. В резултат са налице остаряла производствена техника, намалена конкурентноспособност на международните пазари и декапитализация на предприятието. Неблагоприятни са перспективите пред дружеството във връзка с приемането на страната през 2007 г. в ЕС и свързаната с това либерализация на митата и увеличаване на акцизните ставки за цигарите.
3.3. Иновации
Съгласно икономическата теория иновациите са водещият фактор за поддържане на устойчив икономически растеж в дългосрочен план. Дългосрочен проблем, пред който е изправена страната, е създаването на стимули за фирмите за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и ниската степен на сътрудничество между бизнес-наука-образование в тази област. Друг съществен проблем е слабото участие на МСП в процеса на въвеждане на иновации. Позитивни сигнали за представляват нарастващите инвестиции в информационната и комуникационната инфраструктура, както и увеличаващият се дял на завършилите научно-технологични специалности.
За повечето страни, догонващи в иновационното си развитие, критичното ниво на инвестиции, след което може да се очаква качествен скок в иновационната активност, е 25-30%. Прогнозите на АИАП предвиждат в периода 2007 - 2013 България да достигне нивото на инвестиции, което ще наложи разработването на целенасочена политика и стимули за изграждане на икономика основана на знанието.
Основна цел на Лисабонската стратегия, към която ще трябва да се придържа и България, е достигане на 3% от БВП разходи за НИРД до 2010 г., от които 2% разходи за НИРД на бизнеса(3). Разходите на бизнеса за НИРД са важен показател, който измерва оценката на предприятията за отношението риск/доходност на инвестициите в иновации. По данни на Еигореап шпоуайоп scoreboard 2004 българските предприятия са много по-слабо активни в областта на иновациите (осигуряват 35% от общите разходи за НИРД за 2002 г.) в сравнение със средното ниво на участие на предприятията в EU-25, които покриват 85% разходите на страните за иновации, срещу 15% държавно участие.
Таблица 13: Разходи за НИРД като % от БВП
3.3.1. Връзка бизнес - образование - наука
Въпреки високия процент на висшистите в активна възраст - 21%, който съответства на средното равнище за ЕС-15, качеството на образованието не отговаря напълно на изискванията на бизнеса, което води до проблеми с реализацията на завършилите средно и висше образование. Изключително нисък е делът на учените, работещи в предприятията - 6.7%(4) - най-нисък сред всички страни кандидатки, при средни стойности за ЕС 25 - 47.3%. Този факт разкрива значително разминаване между потенциал и използване на човешките ресурси в областта на иновациите и все още изключително слабото търсене на квалифицирани специалисти от инженерните и научните специалности от предприятията. Същевременно нараства броят на завършилите висше образование в научно-технологични специалности(5) - 11.7% - над средното равнище за новоприетите страни-членки в ЕС - което е сигнал, че в страната постепенно се изгражда потенциал за създаване на нови технологии и продукти, който все още е твърде слабо използван.
В начален стадий на развитие е и предлагането и използването на образователни услуги за преквалификация и продължаващо професионално обучение, което да компенсира несъответствието между търсене и предлагане на пазара на труда. По данни на Евростат през 2004 г. едва 1.3% от населението в трудоспособна възраст е преминало продължаващо професионално обучение при средни нива за ЕС-15 от 10.1, а за ЕС-25 9.4%.
Проблем остава и неефективната система за финансиране на държавните научни звена, която не стимулира пазарната ориентация на научните изследвания и внедряването на резултатите им в индустрията.
3.3.2. Процес на въвеждане на иновации в МСП
Въвеждането на иновации в МСП все още изостава значително в сравнение с групата на големите предприятия. Според проведено изследване на НСИ за иновационната дейност на МСП в периода 2000-2002 г. 89.3% от МСП не са въвели иновации, като основна причина за това те определят неблагоприятните пазарни условия. Голяма част от оборота на МСП остава ориентиран към местния пазар, характерен с неплатежоспособно търсене. 97.1% от предприятията попадат в категорията фирми, които изнасят не повече от 10% от своята продукция.
Институционалните източници на информация за иновации са ползвани най-слабо от предприятията. Само 24.3% от фирмите иноватори са получили информация за иновации от научноизследователски институти и само 25.7% - университети и институти.
3.4. Развитие на туризма
3.4.1. Общо състояние на туристическия отрасъл
Туристическият отрасъл играе традиционно важна роля в икономическото развитие на България. Страната ни придобива все по-широка международна известност със съчетанието си на природно и културно наследство и богата и атрактивна мрежа от природни и културни ресурси. Въпреки положителните сигнали за развитието на туризма в България през последните години, основни проблеми остават силно изразената сезонна и териториална концентрация на туристическата дейност, както и слабото развитие на алтернативните форми на туристическа дейност. Преобладава имиджа на страната ни като евтина дестинация с ниско ниво на диверсификация на туристическия продукт и на предлагане на допълнителни туристически услуги, които водят до увеличаване на добавената стойност. Забавя се и приемането на стратегия, която да определи основните насоки за развитието на отрасъла. Изостава също така и подобряването на местната инфраструктура, както и подготовката на специалисти в отрасъла.
Приходите от международен туризъм имат ясно изразена възходяща тенденция. През периода 1997-2003 г. те нарастват с 51.8%, а положителното салдо от туристическа дейност с 28.3%. Тази тенденция се запазва и през 2004 г., като се очаква приходите от международен туризъм да надхвърлят 2 млрд. долара (при 1.66 млрд. долара за 2003 г.).
Таблица 14: Туристически услуги, (млн. щ.д.)
Според данни на Националния статистически институт през 2004 г. в страната има общо 188 385 легла. Те са осигурени от 1 281 средства за подслон. В момента 80 % от легловата база е съсредоточена в 20 общини, които заемат едва 9% от територията на страната, а над 80% от приходите идват от морския туризъм (около 50% от леглата са в курортите на Черно море). Малкия брой пет-звездни хотели и ограниченото присъствие на международните хотелски вериги са показател за преобладаващо предлагане на нискокачествени и евтини услуги. Функционалните условия в много от две и три-звездните хотели често не отговарят на международните, а дори и на регионалните стандарти. Обновяването е приоритет за много нови собственици на хотели, но късите сезони и ниската възвръщаемост не осигуряват лесен достъп до кредит. Същевременно България поддържа статуковото на "евтина дестинация" и е предпочитана предимно от туристи с по-ниски доходи. В момента един турист харчи в България едва по 43 долара на ден, докато в световен мащаб средните разходи на един турист на ден надхвърлят 80 долара. Средните приходи от почивка на един чуждестранен турист в страната към момента са 420 долара, докато този показател в световен мащаб е 675 долара. Необходимо е да се търси постигането на баланс в дела на приходите от основни и от допълнителни услуги - в момента 70% от приходите идват от основните услуги -хотели, храна, транспорт. Само 20% от приходите са от допълнителни услуги. Качеството на туристическите услуги, предлагани на пазара в повечето райони, не винаги е на нужното професионално ниво. Понастоящем липсва система за стандартизация на качеството на продуктите и услугите в сферата на туризма. Опитите за организиране на курсове за квалификация в тази област са малко.
3.4.2. Фактори за развитието на туризма
Ресурси
България е страна с умерен климат, комбиниран с благоприятно средиземноморско влияние. Общото изобилие и голямо разнообразие на водни ресурси, включително на минерални извори, осигуряват разнообразни възможности за отдих и рекреация. Страната ни притежава богата и атрактивна мрежа от природни и културни ресурси, която включва девет обекта - седем културни и два природни - включени в Списъка на световното наследство (ЮНЕСКО), природни и културни забележителности от местно значение, както и защитени територии, които са общо 5% от площта на страната. Това разнообразие на ресурси е съсредоточено на сравнително малка територия, позволяваща достъп до много различни обекти за кратко време.
Инфраструктура и услуги
Транспортните проблеми и преди всичко състоянието на летищата са сред първите, които трябва да бъдат решавани с оглед развитието на отрасъла. Необходимо е да се извърши сериозна модернизация на летищата в Пловдив, Бургас и Варна. Трафикът до морските летища е увеличен с над 40% и модернизирането и разширяването на капацитета им е задължително условие за успешно развитие на морския туризъм. Постепенно се развива и по-сложна инфраструктура на отрасъла. От 1998 вече работи и система за резервация чрез Интернет, която обслужва най-добрите хотели в морските и планинските курорти, но базите данни, обслужващи националните системи за информация и резервации, са непълни. Все още не съществува надеждна, точна, осъвременена и лесно достъпна за широката публика информационна система за услуги, стоки и обекти, свързани с развитието на туризма.
Инфраструктурата, предназначена за развитие на алтернативните форми на туризъм, е относително слабо развита. Това са пешеходните, конните, велосипедните маршрути, семейните хотели и съпъстващите информационни услуги, като карти, пътеводители на хартиен и на електронен носител.
Човешки ресурси
Изследванията и сътрудничеството в обучението остава ограничено. От дванадесет образователни институции само една има международни програми и това е колежът в Албена. Липсва ясна връзка между предлаганото образование и нуждите на отрасъла. Оттам произтичат проблемите с липсата на професионално подготвени кадри (както на ниво обслужващ персонал, така и на средно и висше мениджърско ниво) за всички сфери на туризма.
Маркетинг и реклама
Успешното развитие на туризма в България е свързано с активната реклама на страната. Представянето на България като интересна туристическа дестинация е сред приоритетните дейности на Агенцията по туризъм. През 2005 ще започне поетапно изграждане на национална туристическа информационна система в България. Предвижда се системата да дава пълна информация за страната - природни, културни, исторически забележителности, хотели, туристически агенции, ресторанти, заведения, атракции, като ще предлага информация на различни езици. Очаква се националната туристическа информационна система да бъде част от Националния туристически информационен център, който съществува в момента. По този начин ще се засилят рекламните елементи в неговата дейност. Министерство на икономиката поддържа регистър на категоризираните от него хотели, места за настаняване и ресторанти, а така също и на лицензираните туристически агенции. Тази информация също ще бъде включена в бъдещата национална туристическа информационна система.
Фирмени стратегии
Изминалият летен сезон потвърди някои от основните проблеми, свързани с качеството на фирмените стратегии в отрасъла. Фирмите не използват в достатъчна степен предимствата на маркетинга. Влагат се огромни инвестиции в строителство на хотели, но след това собствениците и мениджърите не провеждат последователни маркетингови проучвания за възможностите за използване на базите и за оценките на клиентите. Не се правят предварителни проучвания за кого са предназначени конкретните услуги, предлагани от хотелите. Провеждането на активни маркетингови проучвания и разработването на подходящи стратегии могат да осигурят трайни конкурентни предимства на фирмите.
Финансиране на туризма
Множество донорски програми и проекти осигуряват средства за институционално развитие, разработване на продукти, маркетинг и реклама, и развитие на бизнеса в този подотрасъл. Някои донори предоставят капитал за проекти и услуги. Средствата по линията на ФАР, САПАРД и ИСПА се насочват към целите на устойчивия туризъм, като основната цел е развитието на инфраструктурата и диверсификацията на туристическия продукт. Въпреки добрите намерения и новото законодателство в сферата на туризма, почти никакви стимули не се предлагат на собствениците на малки семейни туристически фирми. Достъпът до първоначален капитал е изключително труден, почти липсват познания и умения за разработване на бизнес планове за получаване на кредити.
НПО в областта на туризма
В страната има голям брой неправителствени организации в сферата на туризма и опазването на околната среда, които образуват помежду си широка мрежа и група за лобиране. Макар възможностите на повечето организации да не са много големи и координацията и комуникацията между тях да не са на нужното ниво, самото им съществуване на национално, регионално и местно равнище е важен фактор за бъдещето на отрасъла. Все още липсва нужната професионална квалификация и възможности за наблюдение на действителни алтернативни туристически практики, което се отразява неблагоприятно на доверието в тях на местно равнище.
1.3.5. Енергоемкост на БВП и енергийна ефективност
Въпросите за повишаване на енергийната ефективност и насърчаването на енергоспестяването и въвеждането на енергоспестяващи технологии се явяват едно от най-сериозните предизвикателства в настоящия и следващия период на развитие на страната ни. Всички основни документи, касаещи приемането ни в ЕС - Редовният доклад за прогреса на България в процеса на присъединяване 2003 г., Пътната карта на България и Партньорството за присъединяване - подчертават необходимостта от целенасочени практически стъпки за намаляване на енергийния интензитет на българската икономика.
Страната ни е силно енергийно зависима, внасяйки над 70% от необходимите й първични енергийни ресурси. За целта се изразходват около 20% от БВП. Голямата енергийна наситеност се явява пречка за ускоряването на икономическия растеж поради занижената конкурентоспособност на българските стоки, изделия и услуги, допълнителните разходи за внос на първични енергоносители и необходимите инвестиции за изграждане на нови енергийни мощности.
Данните на Евростат за относителното енергийно потребление на икономиката показват, че българската икономика потребява около девет пъти повече енергийни ресурси в сравнение с ЕС25.
Таблица 15: Относително енергийно потребление на икономика(6)
Създавайки около 30% от БВП, индустрията е най-големият потребител на първични енергоносители, горива и енергия, като консумира 38.2% от крайното енергийно потребление в страната при средно ниво за ЕС-25 от 28%. Най-големите енергийни консуматори в сектора(7) са: черната металургия - 22%, химическата индустрия - 28%, производството на изделия от неметални минерални суровини - 16% и хранително-вкусовата промишленост - 9%. В повечето отрасли на икономиката са налице остарели и енергоемки технологии и оборудване. Специфичната енергийна консумация за производството на единица продукция превишава с около 15-30%, а в редица случаи и повече, тази в страните от ЕС.
_______________
(1) Анализът обхваща нефинансовите предприятия в сектори от С до К на НКИД.
3.2. Преструктуриране на естествените монополи и приватизация
Дерегулирането на естествените монополи и приватизацията е основен фактор за подобряване на производителността и ускоряване на преструктурирането на икономиката. След близо десетгодишен период процесът на раздържавяване е към своя край. През последните няколко години бяха създадени нормативни предпоставки за либерализация на инфраструктурните отрасли, изграждане на независими регулатори, преструктуриране предприятията монополисти и стартира постепенното отваряне на пазарите. Въпреки положените усилия все още съществуват множество ограничения пред навлизането на конкуренти на компаниите монополисти в отделните сектори.
Към 28.02.2005 г. са продадени 88.23 % от сумата на активите, подлежащи на раздържавяване в средносрочна перспектива и 58.27 % от активите на всички държавни предприятия. Приватизацията в основните отрасли на икономиката: индустрия, земеделие, строителство, транспорт и услуги е почти изцяло завършена, като през 2003 г. делът на частния сектор достигна 64.1% от общия БВП.
През 2004 г. бе финализирана сделката за продажба на 65% от монополиста на пазара на фискирани телефонни услуги. В началото на годината чрез фондовата борса бе продаден и остатъчния дял от компанията. След приемането на нов Закон за далекосъобщенията през 2003 г. и на Наредбата за условията и реда за взаимно свързване на далекосъобщителни мрежи се създадоха условия за развитие на конкуренцията и насърчаване на инвестициите в далекосъобщителния пазар.
Регламентиран е обхватът на универсалната далекосъобщителна услуга и механизмът за нейното финансиране, което гарантира предоставянето й в условията на пълна либерализация. Към настоящия момент Комисията за регулиране на съобщенията е издала 15 лиценза за предоставяне на фиксирани телефонни услуги.
В областта на железопътния транспорт влязлото в сила през 2002 г. ново законодателство формално премахва монопола върху превозите на пътници и товари, а железопътната инфраструктура остава публична държавна собственост и се стопанисва от държавно предприятие. Сериозен проблем пред либерализацията в сектора е недостатъчна прозрачност и липса на пазарна ориентация в начина на определяне на таксите за достъп до железопътната инфраструктура, като инфраструктурните такси са едни от най-високите в Европа, което ограничава силно навлизането на нови участници на пазара на този вид транспортна услуга.
През 2004 г. започна поетапната либерализация на пазара на електроенергия с предоставяне на право за сключване на преки договори с производителите на 22% от потребителите, като до средата на 2007 г. се очаква да бъде постигната пълна либерализация. През същата година бяха успешно приватизирани седемте електроразпределителни дружества, които бяха придобити от водещи компании в електроенергийния сектор. През 2005 година предстои да бъдат финализирани 3 сделки в електропроизводствения подсектор.
Силно забавено е преструктурирането на монополиста в преработката и производство на тютюневи изделия - "Булгартабак холдинг"АД. В резултат са налице остаряла производствена техника, намалена конкурентноспособност на международните пазари и декапитализация на предприятието. Неблагоприятни са перспективите пред дружеството във връзка с приемането на страната през 2007 г. в ЕС и свързаната с това либерализация на митата и увеличаване на акцизните ставки за цигарите.
3.3. Иновации
Съгласно икономическата теория иновациите са водещият фактор за поддържане на устойчив икономически растеж в дългосрочен план. Дългосрочен проблем, пред който е изправена страната, е създаването на стимули за фирмите за инвестиции в научноизследователска и развойна дейност, както и ниската степен на сътрудничество между бизнес-наука-образование в тази област. Друг съществен проблем е слабото участие на МСП в процеса на въвеждане на иновации. Позитивни сигнали за представляват нарастващите инвестиции в информационната и комуникационната инфраструктура, както и увеличаващият се дял на завършилите научно-технологични специалности.
За повечето страни, догонващи в иновационното си развитие, критичното ниво на инвестиции, след което може да се очаква качествен скок в иновационната активност, е 25-30%. Прогнозите на АИАП предвиждат в периода 2007 - 2013 България да достигне нивото на инвестиции, което ще наложи разработването на целенасочена политика и стимули за изграждане на икономика основана на знанието.
Основна цел на Лисабонската стратегия, към която ще трябва да се придържа и България, е достигане на 3% от БВП разходи за НИРД до 2010 г., от които 2% разходи за НИРД на бизнеса(3). Разходите на бизнеса за НИРД са важен показател, който измерва оценката на предприятията за отношението риск/доходност на инвестициите в иновации. По данни на Еигореап шпоуайоп scoreboard 2004 българските предприятия са много по-слабо активни в областта на иновациите (осигуряват 35% от общите разходи за НИРД за 2002 г.) в сравнение със средното ниво на участие на предприятията в EU-25, които покриват 85% разходите на страните за иновации, срещу 15% държавно участие.
Таблица 13: Разходи за НИРД като % от БВП
|
|
| голям размер |
3.3.1. Връзка бизнес - образование - наука
Въпреки високия процент на висшистите в активна възраст - 21%, който съответства на средното равнище за ЕС-15, качеството на образованието не отговаря напълно на изискванията на бизнеса, което води до проблеми с реализацията на завършилите средно и висше образование. Изключително нисък е делът на учените, работещи в предприятията - 6.7%(4) - най-нисък сред всички страни кандидатки, при средни стойности за ЕС 25 - 47.3%. Този факт разкрива значително разминаване между потенциал и използване на човешките ресурси в областта на иновациите и все още изключително слабото търсене на квалифицирани специалисти от инженерните и научните специалности от предприятията. Същевременно нараства броят на завършилите висше образование в научно-технологични специалности(5) - 11.7% - над средното равнище за новоприетите страни-членки в ЕС - което е сигнал, че в страната постепенно се изгражда потенциал за създаване на нови технологии и продукти, който все още е твърде слабо използван.
В начален стадий на развитие е и предлагането и използването на образователни услуги за преквалификация и продължаващо професионално обучение, което да компенсира несъответствието между търсене и предлагане на пазара на труда. По данни на Евростат през 2004 г. едва 1.3% от населението в трудоспособна възраст е преминало продължаващо професионално обучение при средни нива за ЕС-15 от 10.1, а за ЕС-25 9.4%.
Проблем остава и неефективната система за финансиране на държавните научни звена, която не стимулира пазарната ориентация на научните изследвания и внедряването на резултатите им в индустрията.
3.3.2. Процес на въвеждане на иновации в МСП
Въвеждането на иновации в МСП все още изостава значително в сравнение с групата на големите предприятия. Според проведено изследване на НСИ за иновационната дейност на МСП в периода 2000-2002 г. 89.3% от МСП не са въвели иновации, като основна причина за това те определят неблагоприятните пазарни условия. Голяма част от оборота на МСП остава ориентиран към местния пазар, характерен с неплатежоспособно търсене. 97.1% от предприятията попадат в категорията фирми, които изнасят не повече от 10% от своята продукция.
Институционалните източници на информация за иновации са ползвани най-слабо от предприятията. Само 24.3% от фирмите иноватори са получили информация за иновации от научноизследователски институти и само 25.7% - университети и институти.
3.4. Развитие на туризма
3.4.1. Общо състояние на туристическия отрасъл
Туристическият отрасъл играе традиционно важна роля в икономическото развитие на България. Страната ни придобива все по-широка международна известност със съчетанието си на природно и културно наследство и богата и атрактивна мрежа от природни и културни ресурси. Въпреки положителните сигнали за развитието на туризма в България през последните години, основни проблеми остават силно изразената сезонна и териториална концентрация на туристическата дейност, както и слабото развитие на алтернативните форми на туристическа дейност. Преобладава имиджа на страната ни като евтина дестинация с ниско ниво на диверсификация на туристическия продукт и на предлагане на допълнителни туристически услуги, които водят до увеличаване на добавената стойност. Забавя се и приемането на стратегия, която да определи основните насоки за развитието на отрасъла. Изостава също така и подобряването на местната инфраструктура, както и подготовката на специалисти в отрасъла.
Приходите от международен туризъм имат ясно изразена възходяща тенденция. През периода 1997-2003 г. те нарастват с 51.8%, а положителното салдо от туристическа дейност с 28.3%. Тази тенденция се запазва и през 2004 г., като се очаква приходите от международен туризъм да надхвърлят 2 млрд. долара (при 1.66 млрд. долара за 2003 г.).
Таблица 14: Туристически услуги, (млн. щ.д.)
|
|
| голям размер |
3.4.2. Фактори за развитието на туризма
Ресурси
България е страна с умерен климат, комбиниран с благоприятно средиземноморско влияние. Общото изобилие и голямо разнообразие на водни ресурси, включително на минерални извори, осигуряват разнообразни възможности за отдих и рекреация. Страната ни притежава богата и атрактивна мрежа от природни и културни ресурси, която включва девет обекта - седем културни и два природни - включени в Списъка на световното наследство (ЮНЕСКО), природни и културни забележителности от местно значение, както и защитени територии, които са общо 5% от площта на страната. Това разнообразие на ресурси е съсредоточено на сравнително малка територия, позволяваща достъп до много различни обекти за кратко време.
Инфраструктура и услуги
Транспортните проблеми и преди всичко състоянието на летищата са сред първите, които трябва да бъдат решавани с оглед развитието на отрасъла. Необходимо е да се извърши сериозна модернизация на летищата в Пловдив, Бургас и Варна. Трафикът до морските летища е увеличен с над 40% и модернизирането и разширяването на капацитета им е задължително условие за успешно развитие на морския туризъм. Постепенно се развива и по-сложна инфраструктура на отрасъла. От 1998 вече работи и система за резервация чрез Интернет, която обслужва най-добрите хотели в морските и планинските курорти, но базите данни, обслужващи националните системи за информация и резервации, са непълни. Все още не съществува надеждна, точна, осъвременена и лесно достъпна за широката публика информационна система за услуги, стоки и обекти, свързани с развитието на туризма.
Инфраструктурата, предназначена за развитие на алтернативните форми на туризъм, е относително слабо развита. Това са пешеходните, конните, велосипедните маршрути, семейните хотели и съпъстващите информационни услуги, като карти, пътеводители на хартиен и на електронен носител.
Човешки ресурси
Изследванията и сътрудничеството в обучението остава ограничено. От дванадесет образователни институции само една има международни програми и това е колежът в Албена. Липсва ясна връзка между предлаганото образование и нуждите на отрасъла. Оттам произтичат проблемите с липсата на професионално подготвени кадри (както на ниво обслужващ персонал, така и на средно и висше мениджърско ниво) за всички сфери на туризма.
Маркетинг и реклама
Успешното развитие на туризма в България е свързано с активната реклама на страната. Представянето на България като интересна туристическа дестинация е сред приоритетните дейности на Агенцията по туризъм. През 2005 ще започне поетапно изграждане на национална туристическа информационна система в България. Предвижда се системата да дава пълна информация за страната - природни, културни, исторически забележителности, хотели, туристически агенции, ресторанти, заведения, атракции, като ще предлага информация на различни езици. Очаква се националната туристическа информационна система да бъде част от Националния туристически информационен център, който съществува в момента. По този начин ще се засилят рекламните елементи в неговата дейност. Министерство на икономиката поддържа регистър на категоризираните от него хотели, места за настаняване и ресторанти, а така също и на лицензираните туристически агенции. Тази информация също ще бъде включена в бъдещата национална туристическа информационна система.
Фирмени стратегии
Изминалият летен сезон потвърди някои от основните проблеми, свързани с качеството на фирмените стратегии в отрасъла. Фирмите не използват в достатъчна степен предимствата на маркетинга. Влагат се огромни инвестиции в строителство на хотели, но след това собствениците и мениджърите не провеждат последователни маркетингови проучвания за възможностите за използване на базите и за оценките на клиентите. Не се правят предварителни проучвания за кого са предназначени конкретните услуги, предлагани от хотелите. Провеждането на активни маркетингови проучвания и разработването на подходящи стратегии могат да осигурят трайни конкурентни предимства на фирмите.
Финансиране на туризма
Множество донорски програми и проекти осигуряват средства за институционално развитие, разработване на продукти, маркетинг и реклама, и развитие на бизнеса в този подотрасъл. Някои донори предоставят капитал за проекти и услуги. Средствата по линията на ФАР, САПАРД и ИСПА се насочват към целите на устойчивия туризъм, като основната цел е развитието на инфраструктурата и диверсификацията на туристическия продукт. Въпреки добрите намерения и новото законодателство в сферата на туризма, почти никакви стимули не се предлагат на собствениците на малки семейни туристически фирми. Достъпът до първоначален капитал е изключително труден, почти липсват познания и умения за разработване на бизнес планове за получаване на кредити.
НПО в областта на туризма
В страната има голям брой неправителствени организации в сферата на туризма и опазването на околната среда, които образуват помежду си широка мрежа и група за лобиране. Макар възможностите на повечето организации да не са много големи и координацията и комуникацията между тях да не са на нужното ниво, самото им съществуване на национално, регионално и местно равнище е важен фактор за бъдещето на отрасъла. Все още липсва нужната професионална квалификация и възможности за наблюдение на действителни алтернативни туристически практики, което се отразява неблагоприятно на доверието в тях на местно равнище.
1.3.5. Енергоемкост на БВП и енергийна ефективност
Въпросите за повишаване на енергийната ефективност и насърчаването на енергоспестяването и въвеждането на енергоспестяващи технологии се явяват едно от най-сериозните предизвикателства в настоящия и следващия период на развитие на страната ни. Всички основни документи, касаещи приемането ни в ЕС - Редовният доклад за прогреса на България в процеса на присъединяване 2003 г., Пътната карта на България и Партньорството за присъединяване - подчертават необходимостта от целенасочени практически стъпки за намаляване на енергийния интензитет на българската икономика.
Страната ни е силно енергийно зависима, внасяйки над 70% от необходимите й първични енергийни ресурси. За целта се изразходват около 20% от БВП. Голямата енергийна наситеност се явява пречка за ускоряването на икономическия растеж поради занижената конкурентоспособност на българските стоки, изделия и услуги, допълнителните разходи за внос на първични енергоносители и необходимите инвестиции за изграждане на нови енергийни мощности.
Данните на Евростат за относителното енергийно потребление на икономиката показват, че българската икономика потребява около девет пъти повече енергийни ресурси в сравнение с ЕС25.
Таблица 15: Относително енергийно потребление на икономика(6)
|
|
| голям размер |
_______________
(1) Анализът обхваща нефинансовите предприятия в сектори от С до К на НКИД.
(2) „Малките и средни предприятия в България 2002-2003 г.”, ЦИР 2004 г.
(3) По данни на Евростат през 2003 г. разходите за НИРД са достигнали 0.5% от БВП.
(4) European innovation scoreboard 2003.
(5) Измерено на 1000 души от населението на възраст от 20 до 29 години към 2003 г., European innovation scoreboard 2004.
(6) Показателят относително енергийно потребление на икономиката измервa количеството енергийни ресурси за единица БВП(тона нефтен еквивалент/1000 евро).
(7) По данни на НСИ за 2002.
(3) По данни на Евростат през 2003 г. разходите за НИРД са достигнали 0.5% от БВП.
(4) European innovation scoreboard 2003.
(5) Измерено на 1000 души от населението на възраст от 20 до 29 години към 2003 г., European innovation scoreboard 2004.
(6) Показателят относително енергийно потребление на икономиката измервa количеството енергийни ресурси за единица БВП(тона нефтен еквивалент/1000 евро).
(7) По данни на НСИ за 2002.
Сподели
Svejo
Twitter
Link4e
Pipe
Web-bg
Bghot
Lubimi
Novinitednes
Ping
Facebook
Myspace
Mix
Del.ico.us
Reddit
Digg
Stumbleupon
Myweb Yahoo
Google Bookmarks
Google Buzz
