28-12-2005
НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007-2013 Г.
4.1. Обща характеристика на регионалното развитие
През януари 1999 г. президентът на Република България с указ утвърди границите и административните центрове на настоящите 28-те области. Те съответстват на ниво 3 от номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS) на Евростат. С Постановление N109 от 28.05.2004 г. на Министерски съвет, бяха определени центровете на 6 района за планиране, отговарящи на ниво 2 от NUTS. Територията на районите за планиране агрегира територията на съставящите ги области.
С най-обширна територия (24,8% от територията на България) е Южният централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково. В административно отношение той се състои от най-много общини (74 от общо 264 към 31.12.2003 г.), населени места (1 511) и градове (63). Единствено по показателя "гъстота на населението" (70,7 души на кв. км.) Южният централен район отстъпва на Югозпадния, където на 1 кв. км. се падат средно 103,9 души. Първенството на Югозападния район се дължи на столицата София, на чиято територия (най-малката от всички области - 1,2% от територията на страната) живеят 896,2 души на кв.км. Областта е и с най-голям брой на населението - 1 208 930 жители към 31.12.2003 г.
Най-малкият район е Северозападният включващ областите Видин, Враца и Монтана. Това се отнася както за територията му (9,6% от тази на страната), така и за населението - 512 593 души. На територията на Северозападния район са разположени най-малък брой населени места (395) и най-малко градове (23).
Мрежата от населени места на националната територия е сравнително равномерно развита. Неравномерно е развита обаче мрежата от големи градове - опорни центрове на общото социално-икономическо развитие. Около 70% от населението е съсредоточено в 30 от общо 264 общини с население между 25 000 и 99 999 жители и 9 общини с население над 100 000 жители (между които е и София с над 1.100 000).
Останалите 225 общини имат население под 25 000, което представлява 30% от общото за страната. От общо 5532 селища над 4000 имат по-малко от 500 жители.
Централните райони (Северен-Централен и Южен-Централен) показват равномерно разпределение на градовете с 2 центъра с население около 100 000 жители и 7 с население между 25 000 и 99 999 жители. Не толкова равномерно е разпределението в Югоизточния район, където има само 1 център с над 100 000 жители. В Североизточния район, градската структура се състои от четири града с население 25 000 - 99 999 и само два центъра с население над 100 000 жители. В Северозападния район няма градове с над 100 000 жители, а само четири центъра с население между 25 000 и 99 999 жители.
Това териториално разпределение на селищната мрежа поражда проблеми от типа "център-периферия" и обуславя наличието на големи вътрешнорегионални различия (между областите и общините в районите за планиране) и незначителни междурегионални различия (между районите за планиране).
Въпреки общата картина на относителна изостаналост на българските региони в сравнение с 25-те членки на ЕС, която е фундаменталният проблем на икономическото и социално сближаване, в България определено съществуват въпроси и проблеми, които имат ясно изразено регионално измерение. Принципно, най-важни сред тях са миграцията на населението от малките градове и неградските центрове, както и появяващите се несъответствия предимно между основните градове и по-слабо урбанизираните райони. Възстановяването на по-слабо урбанизираните райони до голяма степен ще зависи от добрите резултати от обновлението на градовете. Развитието на градове с добри връзки с техните по-слабо населени прилежащи територии, в крайна сметка ще доведе до положителен ефект в райони, които понастоящем претърпяват значителен упадък и са подложени на обезлюдяване.
В този смисъл, усилията на регионалната политика следва да бъдат насочени към постигане на устойчиво и балансирано развитие на районите за планиране, като се инициират положителни промени и фокусирани интервенции, които да внесат положителен импулс в развитието, чрез осигуряване на качествена селищна среда и услуги, квалифицирани човешки ресурси и относително добри инфраструктурни мрежи, които да създадат потенциалната основа за подобряване свързаността между основните центрове и техните прилежащи територии за по-ефективно и интегрирано регионално развитие.
4.2. Районите за планиране и регионите на ЕС
По размер (измерен чрез броя на населението) районите за планиране се доближават до средните параметри за районите NUTS II в ЕС. Характеризират се с относителна балансираност (съотношението между най-големия и най-малкия по население район е 4,1), като близки, макар и по-високи стойности имат само Швеция (4,4) и Австрия (5,8).
Наблюдаваният ръст на БВП в българските райони като цяло през последните 7 години (3-7%) е по-висок от средният ръст на ЕС 15, който през 2003 г. за трета поредна година е под 1%. Въпреки системния растеж на БВП в страната различията в развитието между България и държавите членки на ЕС, остават значителни. През 2002 г. БВП (ППС) на човек е 29 % от средния за ЕС - 15 и по този показател страната е на последно място сред европейски страни-членки.
Българските райони са икономически най-слабите региони спрямо ЕС. През 2002 г. стойността на БВП на човек в най-силния район на България - Югозападен е съответно 36% от средното за ЕС - 15 и 39.8% от ЕС - 25. Останалите райони за планиране са със стойности между 22% (Южен Централен) и 24% (Северозападен) спрямо средното за ЕС15, и съответно 24-26% - за ЕС 25.
Сравнени с други райони в ЕС районите в България също попадат сред последните. БВП в тях е между 31-36% от средния БВП в районите по Цел 1 (както са определени за 2000-2006) и 35-40% от БВП на 25те най-слабо развити райони по Цел 1.
Между самите райони в България, обаче, не съществуват фундаментални различия по отношение на БВП на човек от населението: повечето от районите са на ниво 22-24% от средното за Европа. Никоя друга страна не демонстрира такова сближаване на ниво NUTS II, което би било много приемливо при по-високо национално ниво на развитие.
4.3. Население и демографски процеси
Населението на България към 31.12.2003 г. е 7 801 273 души. Най-много жители има в Югозападния район за планиране - 27% от населението на страната. Това се дължи на факта, че в рамките на този район се включва област София (столица) с население 15,5% от това на страната. Следващите по този показател са областите Пловдив, Варна и Бургас, чийто центрове са веднага след град София. Най-малкият район е Северозападният с дял на населението само 6,6%. На негова територия е разположена и най-малката по население област в страната - Видин - с 1,6% от населението.
В сравнение с 1997 г. населението на България е намаляло с 482 хил. души, или с 6,8%. Значителната разлика се дължи на отчетената външна миграция на населението. Най-голямо е намалението в областите Кърджали и Враца - съответно с 24,3 и 17,2%, най-малко е в област София. Единствено в областите София (столица) и Варна прирастът е положителен - съответно 1,5% и 2,7%.
Продължаващите негативни тенденции в развитието на демографските процеси довеждат до големи промени във възрастовата структура на населението. Задълбочава се процесът на неговото застаряване. Върху коефицента на възрастова зависимост влияе все повече увеличаващият се дял на възрастното население на 65 и повече години. Най-високи стойности този показател има в Северозападния район - 56%, където областите Видин и Монтана са водещи за страната - съответно с 58,6 и 58,1%. Най-ниските стойности са в Югозападният район - 41,9%, и в област София (столица) -38,3%. Намаляването на населението на възраст от 15 до 65 години е резултат както за неговото естествено движение, така и на емиграцията от страната. Възпроизводството на населението в този възрастов интервал се ограничава и от намалението на населението до 15 години.
Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички райони за планиране. Най-високи отрицателни стойности се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰), които са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следван от Северния централен район (-8,6 ‰). Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.
Интензитетът на вътрешната миграция за 1997-2003 г. е около 22,5 ‰ (418 хил. души), но е налице тенденция към намаление (19,5 ‰ през 2003 г.). Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10-39 години. Като цяло при повечето райони отрицателните стойности на вътрешната миграция нарастват или се запазват, а само в Югозападния район нетната миграция е положителна и непрекъснато увеличава своя интензитет (от 2,4 ‰ през 1997 г. до 7,6 ‰ - през 2003 г.) Последният район привлича вътрешномиграционните потоци главно поради наличието на по-големите възможности в столицата за диверсифицирана заетост и гъстата мрежа на образователна инф¬раструктура (особено за висше образование).
4.4. Социални характеристики и условия на живот
През периода 1997-2003 г. се наблюдава тенденция за намаляване на икономически активното население. През 2003 г. средно за годината икономически активното население в страната е 4746,5 хил. души. Коефициентът на икономическа активност е най-висок в Югозападния район (53,3%), където за област София той е 55,0%. В Северозападния район е регистрирана най-ниската му стойност - 42,2%.
През 2003 г. средногодишният брой на заетите в страната е 2834 хиляди, а коефициентът на заетост - 42,4%. Най-високо е равнището на заетост в Югозападния район - 47,3%, като за област София (столица) има стойност 48,2%. Най-ниски стойности на коефициента на заетост се наблюдават в Северозападния район (35,3%), и по-конкретно в област Видин (31,1%).
Районите за планиране се характеризират с високо равнище на безработица, въпреки че от 2000 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление. С изключение на Югозападния район, равнището на безработица в останалите райони за планиране се задържа над средните стойности за страната. През 2003 г. най-високо е равнището на безработица в Северозападния район (23.4%). Традиционно ниската безработица в Югозападния район се дължи на влиянието на област София-град, където безработицата е около 4-5%.
През 2003 г. сравнението по паричен доход средно на лице от домакинство на районите за планиране показва голяма вариация. Най-висок доход средно на лице от домакинство се наблюдава в Югозападния район - 1862 лева. Второто място е за Югоизточния район със 1650 лева. С най-нисък общ доход средно на лице от домакинство е Северозападния район - 1452 лева. Анализът на структурата на общите доходи на лице от домакинство в районите показва, че те се дължат преди всичко на доходите от работна заплата (51,4%) и пенсии (26,5%). С най-висок дял на доходите от работна заплата е Югозападният район - 53,6%, а с най-нисък - Северозападният -47,7%. Делът на доходите от пенсии е най-нисък през 2003 г. в Югоизточен район -24,7%, а най-висок - в Северозападния - 29,6%.
Прегледът на структурата на разходите през 2003 г. по райони за планиране показва много по-слабо забележими разлики отколкото структурата на доходите. Най-забележими са те при разходите за домашно стопанство - от 5% за Северозападния район до 1% за Югозападния.
Тенденцията домакинствата да харчат най-много средства за храна се запазва през целия период при всички райони за планиране. През 2003 г. за храна най-много са отделяли жителите на Югозападния район - 38%, а най-малко жителите на Северен централен, които обаче за сметка на това имат най-голям дял на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди - 16,5%. Този показател е с най-ниска стойност за Югоизточен район (14,3%). По отношение на разходите за средства за свободно време, развлечения, културен отдих и образование вариацията между районите не е голяма. Все пак през 2003 г. най-много са си позволили да отделят жителите на Северен централен район - 4,2%, а най-малко - на Североизточния и Югоизточния - 3,8%.
4.5. Образование и здравеопазване
През периода 1999-2003 г. намалява броят на учебните заведения в страната. През учебната 2002/2003 г. те са общо 3370. Най-много учебни заведения има в Южния централен район - 869, а най-малко - в Северозападния - 265. От друга страна се наблюдава тенденция за повишаване образователното равнище на населението в България, която се изразява в увеличаване дела на населението със средно и по-високо образование. Отбелязаната тенденция присъства във всички райони за планиране, като и тук се проявява характерната за повечето показатели поляризация между Югозападния район (29.5% от населението са висшисти през 2003 г.) и Северозападния район (16.5%). Останалите райони имат сходни характеристики (над 17%), значително под средното за страната. Във всички райони бележат увеличение и лицата със средно образование. Образователното равнище на селското население е по-ниско от това на градското. По тази причина районите и областите с по-висок дял на селско население имат и по-голям дял на по-ниско образованите групи.
Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо обра¬зование в България е 71.7%, което е над средното равнище за ЕС (68), а делът на насе¬лението в трудоспособна възраст с висше образование е равен на средния показател за ЕС (21,8%) и по-висок от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). В същото време, столичните региони на страни като Англия, Белгия, Финландия, Франция и др. имат по-високо натрупване на население с висше образование (около и над 35%) от Югозападния район. Останалите български райони имат по-добри показатели от редица региони на Гърция, Италия, Австрия и Португалия, и от регионите на почти всички новоприсъединили се страни, но в същото време изостават значително от равнището на образование от развитите региони в ЕС.
Със стартирането на здравната реформа през юли 2000 г. се сложи началото на коренни промени в структурата и дейността на здравната мрежа. Въпреки затрудненията от методологичен характер е възможно да се откроят някои общи тенденции. През 2003 г. най-голям брой лечебни заведения, които предоставят здравни услуги има в Югозападния район (382), в частност в област София столица (254). Най-малък е броят им в Северозападния район за планиране (97). Броят на болничните легла непрекъснато намалява след въвеждането на здравната реформа както през 2003 г. техният брой достига 49171. С най-добра обезпеченост е Югозападния район (14391 легла), а с най-ниска Северозападния район (2760 легла).
4.6. Регионална икономика
Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) общо за страната през 2003 г. е 32,335 млн. лева. На Югозападния район за планиране се падат 38,7% от този обем. В този район се намира област София (столица), където е концентрирана най-голямата част от икономическата активност в страната и поради това на нея се падат 29,2% от произведения БВП. Най-малкият относителен дял от обема за страната е произведен в Северозападния район - 5.2%. Област Видин, влизаща в този район, е с най-нисък принос сред областите в БВП за страната - 1%.
През 2003 г. Югозападния район е с най-високо равнище на БВП на човек от населението (5 952 лв./ч) - с 44% повече от средното за страната (4109 лв./ч). Всички останали райони имат равнища под средното за страната, като с най-ниско е Южния централен район (20% под това за страната). Област София (столица) е с най-висока стойност на този показател сред областите - 93% повече от средното за страната. Областите Враца, Стара Загора и Варна са съответно с 11, 9.5 и 4.6% БВП на човек повече от националното ниво. Област Кърджали се нарежда на последно място сред областите по този показател с 36% под нивото за страната.
През 2003 г. дяловете на икономическите сектори запазват съотношението от предходните години. През периода 1996-2003 г. се наблюдава тенденция на увеличение на дела на услугите в брутната добавена стойност (БДС) за сметка на намаляване на дела на аграрния сектор, а индустриалният сектор запазва приблизително еднакъв относителен дял. Тези тенденции са най-силно изразени в Югозападния район за планиране, където в област София (столица) делът на услугите за 2003 година е 71% от БДС, произведена в областта. За целия Югозападен район делът на аграрния сектор за същата година е само 4% от БДС, а този на услугите - 66%. С най-висок дял на аграрния сектор е Южен централен район (15% от БДС, произведена в района). В този район се намира област Пловдив, в който делът на същия сектор е 15% от БДС, произведена в областта. В индустриално отношение най-силно развити са областите Стара Загора, Пловдив и Варна съответно с 50, 29 и 28% дял на индустрията в БДС.
Структурата на икономиката във всички райони на страната се характеризира с най-голям относителен дял и тенденция на нарастване на услугите. Изключение от тази тенденция прави Югозападният район, където този дял намалява след 1999 г. (поради по-динамичното развитие на индустриалния сектор). Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията (в резултат на бързото развитие на пазара на мобилните комуникации) и финансовите услуги. След 1998 г. с темпове, близки до средните за страната, секторът на услугите се развива в Северен централен, Североизточен район и Югоизточен район, с по-ниски темпове от средните - в Северозападен и Южен централен район, и с най-високи - в Югозападен район.
Традиционните изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой за мащабите й университети (42) и самостоятелни колежи (9), в които през учебната 2002/2003 г. се обучават съответно 211272 и 14801 студенти. Югозападният, Северният централен, Южният централен и Североизточният район за планиране се открояват с по-високата си концентрация на университети и колежи, в сравнение с Югоизточния и Северозападния район за планиране. Без университетски център е Северозападният район за планиране, а в Югоизточния район такъв е само един. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори.
Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) предлагат нови възможности за фирмите и регионите и са важен фактор за регионална конкурентноспособност, влияещ върху скоростта на промените в регионите и териториалното разпределение на икономическата активност. Интернет пазарът в България бележи стабилен ръст през периода 1997-2003 г. По данни на Министерство на транспорта и съобщенията стойността на услугите по линия на интернет е нараснал от 5,2 млн. USD (1997 г.) до 56,8 млн.USD, или над 10 пъти. Този процес е съпроводен с ръст на компютрите, падащи се на 100 д. от населението. Броят на сървърите също нараства с тенденциите на броя на компютрите, а именно - от 6800 бр. (1997 г.) на 28 700 бр. (2003 г.). Основният извод, който може да се направи, е че всички райони в страната значително изостават по технологичен потенциал за растеж, по подготвеност за използване и по използване на ИКТ. Преодоляването на изостаналостта по отношение на технологичното развитие, икономиката на знанието и информационното общество е от решаващо значение за развитието на регионалните икономики и реализиране на интензивен растеж през следващите години.
4.7. Състояние на ифраструктурата
Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от високо качество. Преобладаващата част от тези пътища в страната са изградени на територията на Юго¬западен, Южен централен и Североизточен райони за планиране (съответно 22.0%; 21.7% и 20.0% от общата им дължина). Това се обяснява с местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - София в Югозападен, Пловдив - в Южен централен и Варна - в Североизточен райони за планиране, предизвикали изпреварващото изграждане на АМ и I клас именно в тези райони. Най-малка част от първокласните пътища на страната са изградени на територията на Северозападен район (5.3%). Покритието на националната територия с пътища от висок клас е неравномерно - направленията изток-запад са по-силно развити, отколкото направленията север-юг, като е влошено обслужването на периферните територии.
Това териториално развитие на пътната мрежа определя и възможностите за транс¬портен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (здравни, образователни, културни и др.). В Южна България над 80% от населението има достъп да тези услуги в рамките на 90 минути, като за Югозападния район стойностите са над 90%, докато в Северна България достъпът е по-затруднен, като само 60% от населението на Северозападния район за планиране има този достъп в рамките на 90 минути.
Към 2002 г. близо 98,8% от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване, като в Северозападен и Южен централен райони този процент е по-нисък (съответно 96,7 и 96,9). Въпреки че след 2000 г. са изградени и реконструирани 9 водоема, 190 селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, над 100 проекта за малки обекти за питейно водоснабдяване и 40 съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, 88% от населението в област Габрово (Северен централен район), област Перник (Югозападен район) и област Смолян (Южен централен район) са на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната, относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 21,6%, като най-критично е състоянието в Северозападен район, където около половината от населението (45,5%) не е с непрекъснато водос¬набдяване. В Северен централен район този проблем се отнася за една четвърт от населението, докато в Южен централен и Югозападен показателите са близки да средния за страната. Най-малко са проблемите в това отношение в източните части на страната (Североизточен и Югоизточен райони), където относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване е доста по-нисък от средния за страната (14,4 и 13 %).
През януари 1999 г. президентът на Република България с указ утвърди границите и административните центрове на настоящите 28-те области. Те съответстват на ниво 3 от номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS) на Евростат. С Постановление N109 от 28.05.2004 г. на Министерски съвет, бяха определени центровете на 6 района за планиране, отговарящи на ниво 2 от NUTS. Територията на районите за планиране агрегира територията на съставящите ги области.
С най-обширна територия (24,8% от територията на България) е Южният централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Стара Загора и Хасково. В административно отношение той се състои от най-много общини (74 от общо 264 към 31.12.2003 г.), населени места (1 511) и градове (63). Единствено по показателя "гъстота на населението" (70,7 души на кв. км.) Южният централен район отстъпва на Югозпадния, където на 1 кв. км. се падат средно 103,9 души. Първенството на Югозападния район се дължи на столицата София, на чиято територия (най-малката от всички области - 1,2% от територията на страната) живеят 896,2 души на кв.км. Областта е и с най-голям брой на населението - 1 208 930 жители към 31.12.2003 г.
Най-малкият район е Северозападният включващ областите Видин, Враца и Монтана. Това се отнася както за територията му (9,6% от тази на страната), така и за населението - 512 593 души. На територията на Северозападния район са разположени най-малък брой населени места (395) и най-малко градове (23).
Мрежата от населени места на националната територия е сравнително равномерно развита. Неравномерно е развита обаче мрежата от големи градове - опорни центрове на общото социално-икономическо развитие. Около 70% от населението е съсредоточено в 30 от общо 264 общини с население между 25 000 и 99 999 жители и 9 общини с население над 100 000 жители (между които е и София с над 1.100 000).
Останалите 225 общини имат население под 25 000, което представлява 30% от общото за страната. От общо 5532 селища над 4000 имат по-малко от 500 жители.
Централните райони (Северен-Централен и Южен-Централен) показват равномерно разпределение на градовете с 2 центъра с население около 100 000 жители и 7 с население между 25 000 и 99 999 жители. Не толкова равномерно е разпределението в Югоизточния район, където има само 1 център с над 100 000 жители. В Североизточния район, градската структура се състои от четири града с население 25 000 - 99 999 и само два центъра с население над 100 000 жители. В Северозападния район няма градове с над 100 000 жители, а само четири центъра с население между 25 000 и 99 999 жители.
Това териториално разпределение на селищната мрежа поражда проблеми от типа "център-периферия" и обуславя наличието на големи вътрешнорегионални различия (между областите и общините в районите за планиране) и незначителни междурегионални различия (между районите за планиране).
Въпреки общата картина на относителна изостаналост на българските региони в сравнение с 25-те членки на ЕС, която е фундаменталният проблем на икономическото и социално сближаване, в България определено съществуват въпроси и проблеми, които имат ясно изразено регионално измерение. Принципно, най-важни сред тях са миграцията на населението от малките градове и неградските центрове, както и появяващите се несъответствия предимно между основните градове и по-слабо урбанизираните райони. Възстановяването на по-слабо урбанизираните райони до голяма степен ще зависи от добрите резултати от обновлението на градовете. Развитието на градове с добри връзки с техните по-слабо населени прилежащи територии, в крайна сметка ще доведе до положителен ефект в райони, които понастоящем претърпяват значителен упадък и са подложени на обезлюдяване.
В този смисъл, усилията на регионалната политика следва да бъдат насочени към постигане на устойчиво и балансирано развитие на районите за планиране, като се инициират положителни промени и фокусирани интервенции, които да внесат положителен импулс в развитието, чрез осигуряване на качествена селищна среда и услуги, квалифицирани човешки ресурси и относително добри инфраструктурни мрежи, които да създадат потенциалната основа за подобряване свързаността между основните центрове и техните прилежащи територии за по-ефективно и интегрирано регионално развитие.
4.2. Районите за планиране и регионите на ЕС
По размер (измерен чрез броя на населението) районите за планиране се доближават до средните параметри за районите NUTS II в ЕС. Характеризират се с относителна балансираност (съотношението между най-големия и най-малкия по население район е 4,1), като близки, макар и по-високи стойности имат само Швеция (4,4) и Австрия (5,8).
Наблюдаваният ръст на БВП в българските райони като цяло през последните 7 години (3-7%) е по-висок от средният ръст на ЕС 15, който през 2003 г. за трета поредна година е под 1%. Въпреки системния растеж на БВП в страната различията в развитието между България и държавите членки на ЕС, остават значителни. През 2002 г. БВП (ППС) на човек е 29 % от средния за ЕС - 15 и по този показател страната е на последно място сред европейски страни-членки.
Българските райони са икономически най-слабите региони спрямо ЕС. През 2002 г. стойността на БВП на човек в най-силния район на България - Югозападен е съответно 36% от средното за ЕС - 15 и 39.8% от ЕС - 25. Останалите райони за планиране са със стойности между 22% (Южен Централен) и 24% (Северозападен) спрямо средното за ЕС15, и съответно 24-26% - за ЕС 25.
Сравнени с други райони в ЕС районите в България също попадат сред последните. БВП в тях е между 31-36% от средния БВП в районите по Цел 1 (както са определени за 2000-2006) и 35-40% от БВП на 25те най-слабо развити райони по Цел 1.
Между самите райони в България, обаче, не съществуват фундаментални различия по отношение на БВП на човек от населението: повечето от районите са на ниво 22-24% от средното за Европа. Никоя друга страна не демонстрира такова сближаване на ниво NUTS II, което би било много приемливо при по-високо национално ниво на развитие.
4.3. Население и демографски процеси
Населението на България към 31.12.2003 г. е 7 801 273 души. Най-много жители има в Югозападния район за планиране - 27% от населението на страната. Това се дължи на факта, че в рамките на този район се включва област София (столица) с население 15,5% от това на страната. Следващите по този показател са областите Пловдив, Варна и Бургас, чийто центрове са веднага след град София. Най-малкият район е Северозападният с дял на населението само 6,6%. На негова територия е разположена и най-малката по население област в страната - Видин - с 1,6% от населението.
В сравнение с 1997 г. населението на България е намаляло с 482 хил. души, или с 6,8%. Значителната разлика се дължи на отчетената външна миграция на населението. Най-голямо е намалението в областите Кърджали и Враца - съответно с 24,3 и 17,2%, най-малко е в област София. Единствено в областите София (столица) и Варна прирастът е положителен - съответно 1,5% и 2,7%.
Продължаващите негативни тенденции в развитието на демографските процеси довеждат до големи промени във възрастовата структура на населението. Задълбочава се процесът на неговото застаряване. Върху коефицента на възрастова зависимост влияе все повече увеличаващият се дял на възрастното население на 65 и повече години. Най-високи стойности този показател има в Северозападния район - 56%, където областите Видин и Монтана са водещи за страната - съответно с 58,6 и 58,1%. Най-ниските стойности са в Югозападният район - 41,9%, и в област София (столица) -38,3%. Намаляването на населението на възраст от 15 до 65 години е резултат както за неговото естествено движение, така и на емиграцията от страната. Възпроизводството на населението в този възрастов интервал се ограничава и от намалението на населението до 15 години.
Естественият прираст за периода 1997-2003 г. е отрицателен във всички райони за планиране. Най-високи отрицателни стойности се поддържат в Северозападния район (-11,8 ‰), които са почти два пъти по-високи от средните за страната (-5,7‰), следван от Северния централен район (-8,6 ‰). Останалите райони имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната. Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и промените в репродуктивните му нагласи, като последните до голяма степен се дължат на ниския жизнен стандарт.
Интензитетът на вътрешната миграция за 1997-2003 г. е около 22,5 ‰ (418 хил. души), но е налице тенденция към намаление (19,5 ‰ през 2003 г.). Около 2/3 от мигрантите са във възрастовия диапазон 10-39 години. Като цяло при повечето райони отрицателните стойности на вътрешната миграция нарастват или се запазват, а само в Югозападния район нетната миграция е положителна и непрекъснато увеличава своя интензитет (от 2,4 ‰ през 1997 г. до 7,6 ‰ - през 2003 г.) Последният район привлича вътрешномиграционните потоци главно поради наличието на по-големите възможности в столицата за диверсифицирана заетост и гъстата мрежа на образователна инф¬раструктура (особено за висше образование).
4.4. Социални характеристики и условия на живот
През периода 1997-2003 г. се наблюдава тенденция за намаляване на икономически активното население. През 2003 г. средно за годината икономически активното население в страната е 4746,5 хил. души. Коефициентът на икономическа активност е най-висок в Югозападния район (53,3%), където за област София той е 55,0%. В Северозападния район е регистрирана най-ниската му стойност - 42,2%.
През 2003 г. средногодишният брой на заетите в страната е 2834 хиляди, а коефициентът на заетост - 42,4%. Най-високо е равнището на заетост в Югозападния район - 47,3%, като за област София (столица) има стойност 48,2%. Най-ниски стойности на коефициента на заетост се наблюдават в Северозападния район (35,3%), и по-конкретно в област Видин (31,1%).
Районите за планиране се характеризират с високо равнище на безработица, въпреки че от 2000 г. насам се забелязва тенденция на непрекъснато намаление. С изключение на Югозападния район, равнището на безработица в останалите райони за планиране се задържа над средните стойности за страната. През 2003 г. най-високо е равнището на безработица в Северозападния район (23.4%). Традиционно ниската безработица в Югозападния район се дължи на влиянието на област София-град, където безработицата е около 4-5%.
През 2003 г. сравнението по паричен доход средно на лице от домакинство на районите за планиране показва голяма вариация. Най-висок доход средно на лице от домакинство се наблюдава в Югозападния район - 1862 лева. Второто място е за Югоизточния район със 1650 лева. С най-нисък общ доход средно на лице от домакинство е Северозападния район - 1452 лева. Анализът на структурата на общите доходи на лице от домакинство в районите показва, че те се дължат преди всичко на доходите от работна заплата (51,4%) и пенсии (26,5%). С най-висок дял на доходите от работна заплата е Югозападният район - 53,6%, а с най-нисък - Северозападният -47,7%. Делът на доходите от пенсии е най-нисък през 2003 г. в Югоизточен район -24,7%, а най-висок - в Северозападния - 29,6%.
Прегледът на структурата на разходите през 2003 г. по райони за планиране показва много по-слабо забележими разлики отколкото структурата на доходите. Най-забележими са те при разходите за домашно стопанство - от 5% за Северозападния район до 1% за Югозападния.
Тенденцията домакинствата да харчат най-много средства за храна се запазва през целия период при всички райони за планиране. През 2003 г. за храна най-много са отделяли жителите на Югозападния район - 38%, а най-малко жителите на Северен централен, които обаче за сметка на това имат най-голям дял на разходите за жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди - 16,5%. Този показател е с най-ниска стойност за Югоизточен район (14,3%). По отношение на разходите за средства за свободно време, развлечения, културен отдих и образование вариацията между районите не е голяма. Все пак през 2003 г. най-много са си позволили да отделят жителите на Северен централен район - 4,2%, а най-малко - на Североизточния и Югоизточния - 3,8%.
4.5. Образование и здравеопазване
През периода 1999-2003 г. намалява броят на учебните заведения в страната. През учебната 2002/2003 г. те са общо 3370. Най-много учебни заведения има в Южния централен район - 869, а най-малко - в Северозападния - 265. От друга страна се наблюдава тенденция за повишаване образователното равнище на населението в България, която се изразява в увеличаване дела на населението със средно и по-високо образование. Отбелязаната тенденция присъства във всички райони за планиране, като и тук се проявява характерната за повечето показатели поляризация между Югозападния район (29.5% от населението са висшисти през 2003 г.) и Северозападния район (16.5%). Останалите райони имат сходни характеристики (над 17%), значително под средното за страната. Във всички райони бележат увеличение и лицата със средно образование. Образователното равнище на селското население е по-ниско от това на градското. По тази причина районите и областите с по-висок дял на селско население имат и по-голям дял на по-ниско образованите групи.
Сравненията с ЕС показват, че делът на населението със средно и по-високо обра¬зование в България е 71.7%, което е над средното равнище за ЕС (68), а делът на насе¬лението в трудоспособна възраст с висше образование е равен на средния показател за ЕС (21,8%) и по-висок от този на новоприсъединилите се страни, който се оценява като изключително нисък (14,8%). В същото време, столичните региони на страни като Англия, Белгия, Финландия, Франция и др. имат по-високо натрупване на население с висше образование (около и над 35%) от Югозападния район. Останалите български райони имат по-добри показатели от редица региони на Гърция, Италия, Австрия и Португалия, и от регионите на почти всички новоприсъединили се страни, но в същото време изостават значително от равнището на образование от развитите региони в ЕС.
Със стартирането на здравната реформа през юли 2000 г. се сложи началото на коренни промени в структурата и дейността на здравната мрежа. Въпреки затрудненията от методологичен характер е възможно да се откроят някои общи тенденции. През 2003 г. най-голям брой лечебни заведения, които предоставят здравни услуги има в Югозападния район (382), в частност в област София столица (254). Най-малък е броят им в Северозападния район за планиране (97). Броят на болничните легла непрекъснато намалява след въвеждането на здравната реформа както през 2003 г. техният брой достига 49171. С най-добра обезпеченост е Югозападния район (14391 легла), а с най-ниска Северозападния район (2760 легла).
4.6. Регионална икономика
Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) общо за страната през 2003 г. е 32,335 млн. лева. На Югозападния район за планиране се падат 38,7% от този обем. В този район се намира област София (столица), където е концентрирана най-голямата част от икономическата активност в страната и поради това на нея се падат 29,2% от произведения БВП. Най-малкият относителен дял от обема за страната е произведен в Северозападния район - 5.2%. Област Видин, влизаща в този район, е с най-нисък принос сред областите в БВП за страната - 1%.
През 2003 г. Югозападния район е с най-високо равнище на БВП на човек от населението (5 952 лв./ч) - с 44% повече от средното за страната (4109 лв./ч). Всички останали райони имат равнища под средното за страната, като с най-ниско е Южния централен район (20% под това за страната). Област София (столица) е с най-висока стойност на този показател сред областите - 93% повече от средното за страната. Областите Враца, Стара Загора и Варна са съответно с 11, 9.5 и 4.6% БВП на човек повече от националното ниво. Област Кърджали се нарежда на последно място сред областите по този показател с 36% под нивото за страната.
През 2003 г. дяловете на икономическите сектори запазват съотношението от предходните години. През периода 1996-2003 г. се наблюдава тенденция на увеличение на дела на услугите в брутната добавена стойност (БДС) за сметка на намаляване на дела на аграрния сектор, а индустриалният сектор запазва приблизително еднакъв относителен дял. Тези тенденции са най-силно изразени в Югозападния район за планиране, където в област София (столица) делът на услугите за 2003 година е 71% от БДС, произведена в областта. За целия Югозападен район делът на аграрния сектор за същата година е само 4% от БДС, а този на услугите - 66%. С най-висок дял на аграрния сектор е Южен централен район (15% от БДС, произведена в района). В този район се намира област Пловдив, в който делът на същия сектор е 15% от БДС, произведена в областта. В индустриално отношение най-силно развити са областите Стара Загора, Пловдив и Варна съответно с 50, 29 и 28% дял на индустрията в БДС.
Структурата на икономиката във всички райони на страната се характеризира с най-голям относителен дял и тенденция на нарастване на услугите. Изключение от тази тенденция прави Югозападният район, където този дял намалява след 1999 г. (поради по-динамичното развитие на индустриалния сектор). Най-динамичните отрасли в този сектор през последните години са съобщенията (в резултат на бързото развитие на пазара на мобилните комуникации) и финансовите услуги. След 1998 г. с темпове, близки до средните за страната, секторът на услугите се развива в Северен централен, Североизточен район и Югоизточен район, с по-ниски темпове от средните - в Северозападен и Южен централен район, и с най-високи - в Югозападен район.
Традиционните изследователски центрове в България са университетите, научните институти и звена на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури. Мрежата от изследователски центрове в страната обхваща голям брой за мащабите й университети (42) и самостоятелни колежи (9), в които през учебната 2002/2003 г. се обучават съответно 211272 и 14801 студенти. Югозападният, Северният централен, Южният централен и Североизточният район за планиране се открояват с по-високата си концентрация на университети и колежи, в сравнение с Югоизточния и Северозападния район за планиране. Без университетски център е Северозападният район за планиране, а в Югоизточния район такъв е само един. Независимо от относително високия брой на образователни и изследователски центрове, няма качествен преход към приложни изследвания и трансфер на иновации и технологии към останалите сектори.
Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) предлагат нови възможности за фирмите и регионите и са важен фактор за регионална конкурентноспособност, влияещ върху скоростта на промените в регионите и териториалното разпределение на икономическата активност. Интернет пазарът в България бележи стабилен ръст през периода 1997-2003 г. По данни на Министерство на транспорта и съобщенията стойността на услугите по линия на интернет е нараснал от 5,2 млн. USD (1997 г.) до 56,8 млн.USD, или над 10 пъти. Този процес е съпроводен с ръст на компютрите, падащи се на 100 д. от населението. Броят на сървърите също нараства с тенденциите на броя на компютрите, а именно - от 6800 бр. (1997 г.) на 28 700 бр. (2003 г.). Основният извод, който може да се направи, е че всички райони в страната значително изостават по технологичен потенциал за растеж, по подготвеност за използване и по използване на ИКТ. Преодоляването на изостаналостта по отношение на технологичното развитие, икономиката на знанието и информационното общество е от решаващо значение за развитието на регионалните икономики и реализиране на интензивен растеж през следващите години.
4.7. Състояние на ифраструктурата
Териториалното разпределение на пътищата от висок ранг е от решаващо значение за мобилността на населението и транспортната достъпност до услуги от високо качество. Преобладаващата част от тези пътища в страната са изградени на територията на Юго¬западен, Южен централен и Североизточен райони за планиране (съответно 22.0%; 21.7% и 20.0% от общата им дължина). Това се обяснява с местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - София в Югозападен, Пловдив - в Южен централен и Варна - в Североизточен райони за планиране, предизвикали изпреварващото изграждане на АМ и I клас именно в тези райони. Най-малка част от първокласните пътища на страната са изградени на територията на Северозападен район (5.3%). Покритието на националната територия с пътища от висок клас е неравномерно - направленията изток-запад са по-силно развити, отколкото направленията север-юг, като е влошено обслужването на периферните територии.
Това териториално развитие на пътната мрежа определя и възможностите за транс¬портен достъп на населението до центровете, предлагащи определен тип услуги (здравни, образователни, културни и др.). В Южна България над 80% от населението има достъп да тези услуги в рамките на 90 минути, като за Югозападния район стойностите са над 90%, докато в Северна България достъпът е по-затруднен, като само 60% от населението на Северозападния район за планиране има този достъп в рамките на 90 минути.
Към 2002 г. близо 98,8% от населението на страната е свързано с публичната система на централизирано водоснабдяване, като в Северозападен и Южен централен райони този процент е по-нисък (съответно 96,7 и 96,9). Въпреки че след 2000 г. са изградени и реконструирани 9 водоема, 190 селищни водопроводни мрежи и водоснабдителни системи, над 100 проекта за малки обекти за питейно водоснабдяване и 40 съоръжения за допълнително подаване за райони с критично състояние на питейното водоснабдяване, 88% от населението в област Габрово (Северен централен район), област Перник (Югозападен район) и област Смолян (Южен централен район) са на режимно водоснабдяване. Като цяло за страната, относителният дял на населението с режим на водоснабдяване е 21,6%, като най-критично е състоянието в Северозападен район, където около половината от населението (45,5%) не е с непрекъснато водос¬набдяване. В Северен централен район този проблем се отнася за една четвърт от населението, докато в Южен централен и Югозападен показателите са близки да средния за страната. Най-малко са проблемите в това отношение в източните части на страната (Североизточен и Югоизточен райони), където относителният дял на населението с нарушено водоснабдяване е доста по-нисък от средния за страната (14,4 и 13 %).
Сподели
Svejo
Twitter
Link4e
Pipe
Web-bg
Bghot
Lubimi
Novinitednes
Ping
Facebook
Myspace
Mix
Del.ico.us
Reddit
Digg
Stumbleupon
Myweb Yahoo
Google Bookmarks
Google Buzz
