НАЦИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 2007-2013 Г.

Съдържание
	АНАЛИЗ НА СЕГАШНОТО СЪСТОЯНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ - Въведение
	Макроикономическа рамка
	Производствен сектор
	Регионално развитие
	Земеделие и селски райони
	Базисна инфраструктура
	Социално развитие и качество на човешките ресурси
	Социално развитие и проблеми на социалното включване
	Изводи
	АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ, НПР 2007-2013
	ОБЛАСТИ НА НЕСЪОТВЕТСТВИЯ В РАЗВИТИЕТО НА СТРАНАТА В СРАВНЕНИЕ С ЕС
	ВИЗИЯ, ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ НА НПР - 2007-2013
	ОБЛАСТИ НА СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНТЕРВЕНЦИИ
	ОПЕРАТИВНИ ПРОГРАМИ, ЗАЛОЖЕНИ В НПР - 2007-2013
	МЕХАНИЗМИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
	ОЦЕНКА НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ИНТЕРВЕНЦИИТЕ, ЗАЛОЖЕНИ В НПР - 2007-2013
	ХОРИЗОНТАЛНИ ВЪПРОСИ
	СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ НАСОКИ НА ОБЩНОСТТА
	ПРИЛОЖЕНИЯ
	ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

През последните години се наблюдава намаляване на относителния дял на аграрния сектор в БДС - от 13.9% през 2000 г. на 10.9% през 2004 год. Същевременно, относителният дял на заетите в аграрния сектор остава висок - приблизително 25% по предварителни данни за 2004 г. Средно за 25-те членки на ЕС относителният дял на заетите в земеделието е 5.2%, а относителният дял на селското стопанство в БДС е 2.1% по данни за 2003 г. Следователно като основен проблем за сектора се очертава ниската му ефективност.

Таблица 16: Структура на БДС по икономически сектори (%)

голям размер

Таблица 17: Заети лица в сектор селско, ловно, горско стопанство и рибно стопанство

голям размер

В сравнение с европейските държави съотношението "брутна добавена стойност/брутна продукция" (БДС/БП) в сектора остава относително ниско, което е индикатор за все още незавършилото преструктуриране.










Таблица 18: Ефективност на сектори селско и горско стопанство (отношение БДС/БП) на българската икономика за периода 2000-2004 г.

голям размер

5.1. Структура и профил на земеделските стопанства

По данни от преброяването през 2003 г. на земеделските стопанства в България техният брой е 665 548, стопанисващи над 2,9 млн. ха използвана земеделска площ. По своя статут те се разпределят както следва: 6 954 са юридически лица и еднолични търговци, които стопанисват около 2 млн. ха използвана земеделска площ или 70% от ИЗП на стопанствата в страната или средно по 291,2 ха. От тях кооперации са 1 992 и обработват 40% от ИЗП или средно по около 587,0 ха.

Стопанствата на физически лица са значителни на брой 658 594, но стопанисват едва 30% от ИЗП, т.е средно по 1,3 ха.

Таблица 19: Структура на стопанствата и размер на ИЗП - 2003 г.

голям размер

Основен проблем е ниската пазарна ориентираност на голяма част от земеделските стопанства. Очертават се два типа стопанства:

• професионални стопанства, които произвеждат изключително за пазар;
• дребни земеделски стопанства, произвеждащи основно за собствена консумация и продаващи само част от продукцията си на пазара.

Земеделските стопанства от първия тип се стремят към повишаване на конкурентоспособността си с цел излизане на европейски пазари. Те търсят възможности за инвестиции, с цел достигане на европейските изисквания за хигиена и качество.

Втората група, т.нар. полупазарни стопанства, трудно могат да се характеризират като икономически жизнеспособни. Тези стопанства правят рядко инвестиции, защото им липсва финансов ресурс и доверие от страна на банките към тях. По оценки на дирекция "Агростатистика" около 200 000 от стопанствата могат да бъдат считани за полупазарни, т.е те произвеждат преобладаващо за собствена консумация и само малка част продават на пазара.
Друг сериозен проблем на аграрния сектор е ниското ниво на специализация на стопанствата. Това води до ниска ефективност, слабо равнище на прилагане на нови технологии и ниска конкурентоспособност.

Приблизително 54% от земеделските стопанства са животновъдни и голяма част от тях са с ниско ниво на специализация т.е. преобладава смесеното животновъдство. Специализацията е по-добре изразена при растениевъдните стопанства - преобладават специализираните в отглеждане на полски култури, зеленчуци или трайни насъждения. От гледна точка на специализацията физическите лица са специализирани в животновъдството, а юридическите лица и едноличните търговци в растениевъдството.

Значим проблем е и раздробеността на земеделските имоти. Разпокъсаността на земята, резултат от приключването на процеса по възстановяването на собствеността й, създава пречки за развитието на модерно и ефективно земеделие. Пазарно ориентираното и икономически жизнеспособно селско стопанство изисква наличие на окрупнена земя за ползване и притежание.

5.2. Неефективно и неустойчиво използване на природните ресурси.

Сериозен проблем пред българското земеделие е неефективното и неустойчиво използване на природните ресурси.

Ерозията на почвата е един от основните необратими деградационни процеси в България, който се изразява в намаляване на почвения профил, загуба на плодородие и замърсяване на водите. Около 80% от обработваемите земи и 15% от горските са подложени на водна ерозия, а 37% на ветрова. От иригационна ерозия потенциално са застрашени около 50% от поливния фонд на страната. Средногодишните загуби от водна ерозия са приблизително около 136 мил.т почва годишно. Друг основен източник за безвъзвратната загуба на почва е "почвеното изолиране (запечатване)", следствие на нарастване дела на населените места, транспортната инфраструктура и площите за добив на ПБ. То води до пълна деградация и трайна загуба на почвените функции -загуба на плодородие, уплътняване на почвените хоризонти, промени във въздушния и воден режим. Наличието на изоставени земеделски земи е факт нетипичен за страните от ЕС. През 2003 г. нарастват необработваните земи18 от 292 хил. ха през 2000 г. на 456 хил. ха или 7,89 % от ПССП. В някои райони този процент е по-висок и особено в райони с пасища, които са неподдържани поради намаляване на броя на животните. Наличието на бързорастящи видове върху тези пасища е признак за деградацията им.