МАТИАС ВИСМАН: “БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ТРЯБВА ДА УВЕЛИЧИ СВОЕТО СТАРАНИЕ ПО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПРОЕКТ НА СТРАНАТА”

Интервю на Портал Европа с председателя на Комисията по европейски въпроси в германския Бундестаг – г-н Матиас Висман.

Франция и Германия се възприемат като държавите, в които въпросът с ратификацията на присъединителния ни договор за ЕС е най-деликатен. На 27 юни френската Национална асамблея ратифицира документа, но остави крайното решение в ръцете на горната камара, а Сенатът няма да даде зелена светлина преди месец октомври.

От своя страна германският Бундестаг все още не е насрочил дата, на която депутатите да разгледат проекта на закон за ратификация на Договора за присъединяване на България и Румъния към ЕС. Очакваше се парламентът на Федералната република да насрочи дата за първото разглеждане на ратификацията след Срещата на върха на ЕС на 15 и 16 юни в Брюксел. Правителството е внесло проектозакона през втората половина на май. Предполага се, че депутатите в Германия ще разгледат въпроса след есенния мониторингов доклад на Европейската комисия.

Портал ЕВРОПА потърси за интервю Матиас Висман, председател на Комисията по европейски въпроси в германския Бундестаг: това е ресорната комисия, занимаваща се с подобен род ратификации. Припомняме, че Висман открито се обявява за задействане на защитните клаузи. Освен това той, заедно със сънародника си Елмар Брок – председател на комисията по външни работи на Европейския парламент – бе един от първите влиятелни западни политици, направили коментар на майския доклад на Оли Рен: само ден след неговото представяне Висман и Брок казаха, че решението да не се препоръча дата е разумно и правилно.

През февруари на Матиас Висман бе зададен въпрос, какво мисли за желанието на българското Външно министерство да наеме лобист на България за пред ЕС чрез обществена поръчка. “Концентрирайте се върху изпълнението на критериите за членство”, бе неговият коментар тогава. 

Правителствата на Румъния и България мислят, че Европейската комисия трябва да представи следващия си доклад за напредъка ни възможно най-бързо, защото това ще спомогне за по-бързата ратификация на присъединителния договор в националните парламенти. Мислите ли, че един по-ранен мониторингов доклад ще допринесе ратификацията да бъде включена по-напред в дневния ред на Бундестага?

Колкото по-рано бъде изготвен следващият доклад за напредъка, толкова по-малко време ще имат преди това България и Румъния да приложат реформите. Ако докладът бъде изготвен в края на септември или в началото на октомври, както обяви Комисията, ратификацията от Бундестага и Бундесрата ще може да се състои в срок. При всички случаи на нас ще ни е нужно време преди ратификацията, за да за да проверим внимателно, дали двете държави са изпълнили изцяло условията за присъединяване.

Трябва ли Европейската комисия според вас да възприеме отделни подходи към България и към Румъния в процеса на тяхното присъединяване към ЕС?

България и Румъния имат общ присъединителен договор. И двете държави трябва да изпълнят поставените условия. Все пак България и Румъния имат различни силни и слаби страни. А Комисията може в това отношение да реагира чрез индивидуален подход, като например налагането на предпазни клаузи в различни области.

Според вас коя от двете страни осъществява по-голям напредък и какво би било обяснението за това?
 
През последните години и двете държави положиха големи усилия, за да покрият изискванията за присъединяване към ЕС. И в двете страни беше постигнат решителен напредък в много области. Все пак трябва да се заяви, че в ключови области усърдието на българската страна за провеждане и прилагане на реформите сякаш отслабна и не бяха положени всички необходими усилия. Пример за това е борбата с организираната престъпност и реформата в съдебната сфера.

Лидерите на опозицията в България казват, че правителството не е достатъчно ефективно, защото е доминирано от социалистическата партия. Мислите ли, че реформаторското правителство в Румъния се справя по-добре с подготовката?

Присъединяването на една държава към ЕС е проект, който по правило продължава години наред. В такъв случай една функционираща демокрация трябва да се съобразява с възможните промени в партийното участие в правителството или в неговия състав. Затова и трябва повече на брой партии да представляват намеренията на мнозинството от населението. Решаващи са готовността за реформи и настроенията на гражданите като цяло, а не само волята на отделни партии или управляващи коалиции. Ясно е обаче, че българското правителство трябва да увеличи своето старание по европейския  проект на страната.

По-бавното темпо на реформите в България пречка ли е за румънската интеграция в ЕС?

Съвместното договорно скрепяване на присъединяването на България и Румъния бе обусловено от историческото развитие. За в бъдеще трябва да важи правилото, за всяка държава да се прилага отделен подход. В случаите с Румъния и България, Европейският съюз ще се води от индивидуалния напредък на реформите във всяка държава, когато оценява готовността им за присъединяване към ЕС, и на тази база ще си направи нужните заключения.

Неотдавна в Бундестага бе изслушан комисарят по разширяването Оли Рен. Какви са вашите усещания от това изслушване, успя ли той да ви убеди, че България и Румъния са готови за членство?

При гостуването си на Комисията по европейските въпроси към Бундестага еврокомисарят Оли Рен ясно и открито назова пропуските, които все още имат двете страни. Тук не става дума и никога не е ставало дума за емоции или за риторически умения. Има си ясни изисквания и условия, които двете страни трябва да изпълнят, и по този въпрос не може да има никакви отстъпки. Такова и мнението, което изрази Оли Рен.

Майският мониторингов доклад не съдържа препоръка за присъединителна дата на Румъния и България. Според някои наблюдатели това показва, че Комисията е твърде колеблива и избягва да поеме отговорност по един толкова чувствителен въпрос; според други, неумението на България да се реформира е довело до липса на ясна дата и за двете страни. Какво е вашето мнение за това?

Важното е България и Румъния първо да изпълнят всички поставени им изисквания и едва тогава е възможно да се вземе решение за точна дата на присъединяване. И тук става дума за факти, а не за сантименталности или избягване на отговорност.

Какви са личните ви наблюдения върху самата Европейска комисия по отношение на мониторинговите процедури – обективни ли са й и критериите?

Докладите за напредъка по много ясен начин посочват пропуските, особено в областта организираната престъпност и съдебната власт. Тази своеобразна инвентаризация на предпоставките за присъединяване на България и Румъния е основата за нашата оценка.

Мислите ли, че е реалистично да се промени Присъединителния договор в случай, че националните парламенти на страните-членки се смогнат да го ратифицират навреме?

Ние съзнаваме тази отговорност и можем да гарантираме, че ратификацията в срок ще е възможна. Предпоставка за това обаче трябва да е осезаемото и цялостно изпълнение на критериите за присъединяване.

В сравнение с България, Румъния показва по-добри умения да диалогизира с европейските институции. Според вас защо това е така?

Диалогът с европейските институции по критериите за присъединяване се базира на обективни процедури, свързани с докладите. Ето защо тук става дума възможностите на страните и напредъка на реформите, а не за способностите за водене на диалог.

Българският премиер Станишев неотдавна каза, че членството на България в ЕС ще играе ролята на своеобразна “финансова компенсация за трудностите по време на преходния период” от комунизъм към демокрация. Вие споделяте ли тази философия?

Факт е, че във всички страни от бившия Източен блок преходът от комунистическото планово стопанство към пазарно ориентирани икономически отношения продължава да е съпътстван от изключителен натиск и трудности. С присъединяването към ЕС се получава достъп до голяма икономическо пространство, което предлага големи шансове за стопанското развитие и увеличаването на благосъстоянието на една държава. Но да се използват тези шансове е отговорност на всяка отделна страна. Аз лично се надявам, че България ще използва своите европейски шансове.