Избори 2009 - да избираш и да бъдеш избиран не само в родната държава
Благодарение на Договора от Маастрихт всеки гражданин на Европейския съюз може да избира и да бъде избиран на европейските и местни избори в държавата-членка по пребиваване.
Въпреки това обаче все още относително малко са били случаите, в които граждани са се кандидатирали в изборите за Европейски парламент през 2004 г в държава, различна от родната им. Каква ли ще бъде ситуацията при следващите избори? Какво мислят депутатите, избрани в държава, различна от тяхната собствена.
При последните европейски избори през 2004 г. процентът на гласуване беше 45,6 на сто. За сравнение, през 1999 г. той беше 49,8%, а през 1994 г. - 56,8%. Едновременно с това се наблюдава тенденция към нарастване на участието в гласуването на европейски граждани, упражняващи правото си на глас в страна-членка, различна от собствената - 12% през 2004 г., 9% през 1999 г. и 5,9% през 1994 година. Причините за това са лесно обясними - нарасналата мобилност в рамките на Европейския съюз и по-добрата информираност на гражданите относно техните права. От 8974 кандидати на последните избори, само 57 са се кандидатирали в държава, различна от тяхната собствена. 4-ма от тях бяха избрани.
Как и защо решихте да се кандидатирате в друга държава-членка?
Ari Vatanen (ЕНП-ЕД, финландски автомобилен рали състезател - световен шампион за 1981 г., избран във Франция през 2004 г.): "Човек не решава тези неща - просто животът ме доведе дотук".
Daniel Strož (ЕОЛ/СЛЗ, чех, избран в Германия през 2004 г.): "Отговорът е прост - по произход съм гражданин на Чешката република. След събитията през 1968 г. заминах за Германия, където работих в изгнание като журналист, публицист и издател. Поради това бях лишен от моето гражданство от режима на тогавашна Чехословакия. След 1989 г. се върнах в Чехия като "чужденец с постоянно пребиваване" и продължих дейността си в областта на политиката".
Как това се отразява на вашата парламентарна дейност, ако изобщо фактът, че сте избрани в друга страна-членка има някакво значение? Дали например участвате в срещи, организирани от вашите сънародници в групата?
Willem Schuth (АЛДЕ, холандец, избран в Германия през 2004 г.): "Все още притежавам холандския си паспорт и не бих казал, че този факт оказва някакво влияние върху парламентарната ми работа. Чувствам се у дома и в двете култури".
Monica Frassoni (Зелени/ЕСА, италианка, избрана в Белгия през 1999 г. и в Италия през 2004 г.): "Нямаше голямо влияние върху парламентарната ми дейност. Работих като експерт по конституционните въпроси преди да бъда избрана, а след като станах евродепутат продължих да се занимавам най-вече с Европейската конституция. Освен това винаги съм смятала като реална добавена стойност факта, че един европейски депутат може да работи в много европейски страни със същата легитимност".
Сравнително малко европейски граждани, пребиваващи в други страни-членки, са използвали правото си да гласуват и да се кандидатират в страната по пребиваване при последните европейски избори. Защо това е така?
Daniel Strož: "Хората, живеещи в чужди страни, обикновено нямат такъв опит и познаване на обществото. Доколкото знам, такива хора се стремят преди всичко да изградят личното си съществуване и не се включват в политическите дела на държавата-домакин. Няма съмнение, че в бъдеще това ще се промени в контекста на Европейския парламент."
Ari Vatanen: "Ниският процент на участие в изборите се дължи на ленивост и липса на осведоменост относно възможността за гласуване. Кандидатирането в друга страна-членка е почти невъзможно, тъй като политиците искат преди всичко да си опазят местата и затова на чужденците се гледа като на "крадци", а не като на полезни посланици. Мисля, че всички ние принадлежим на безграничното човешко семейство и сковаващите национални ограничения забавят прогреса на човечеството."
Willem Schuth: "Хората, живеещи в друга страна-членка, не са много наясно с националната политика, тъй като обикновено причината за смяната на държавата е професионална. Нуждаем се от ускоряване или улесняване на тяхната "политическа интеграция". Политическите партии могат да се отворят повече към гражданите на други страни-членки, живеещи в тяхната страна".
Monica Frassoni: "Мисля, че всичко е въпрос на информираност, на интерес и на познаване на политическия живот в страната-домакин, а така също и на липсата на съзнание относно "европейската" стойност на Европейския парламент".