ДЕЙВИД МАРТИН: ПРОБЛЕМ ЗА ЕП Е ЛИПСАТА НА ИСТИНСКИ ОБЩОЕВРОПЕЙСКИ ПАРТИИ

Британският евродепутат от Шотландия Дейвид Мартин (ПЕС) е член на Комисията по международна търговия в Европейския парламент (ЕП) и негов зам.-председател в периода 1989-2004 г. Дейвид Мартин отговори на въпросите на Портал ЕВРОПА, във връзка с институционалните промени в Европейския съюз.

Наскоро ПЕС прие Хартата си за следващите избори. Какво според вас е най-важното в нея?

Все още детайлите в манифеста не са разработени, но приоритетите ни ще започнат с климатичните промени, защото ние вярваме, че ако Европа не поведе борбата с климатичните промени, никой друг в света няма да го направи. Така че това ще бъде начело на политическата ни програма.

На второ място разбира се ще продължаваме да се борим за социална Европа. Според нас все още балансът в европейската икономика е нарушен в полза на бизнеса. За това ние се борим за осигуряването на социална защита и сигурност на работниците. Освен това наш приоритет е и помощта за развиващите се страни и световната икономика.

Като цяло европейските граждани се интересуват повече от местните парламентарни избори, отколкото от тези за Европейския парламент. Как ще ги убедите, че е важно да гласуват за ЕП?

Големите предизвикателства, пред които се изправяме, не могат да бъдат решени самостоятелно от отделна държава-член. Някои от тях, като например глобалното затопляне, вече споменах. Борбата с този проблем се води на европейско ниво и Европа като съюз го поставя пред международната общност.

Друг пример е финансовата криза - дори огромна страна като САЩ не може да се справи сама с този проблем, така че международното сътрудничество особено на европейско ниво е особено важно.

Друг такъв въпрос е борбата срещу международната престъпност и тероризма. България до голяма степен до сега е избегнала международния тероризъм. Но сама една държава не може да открие тази заплаха, когато тя се концентрира извън границите й. За това е нужно сътрудничеството на полицейските сили в целия Съюз.

Както казах, за справяне с големите проблеми е нужна съвместна работа. Как обаче това да бъде разяснено на гражданите е голяма трудност и трябва да се надяваме, че ще успеем да предадем посланието си за европейските избори. Проблемът е разбира се и в това кой се бори на европейските избори като политически партии. Европейските партии са базирани на национални структури. Има общи европейски политически групи, но няма общоевропейски партии. Ние се наричаме Партия на европейските социалисти, но естествено сме съставени от отделни партии из държавите в ЕС. Така че е неизбежно поне в известна степен гражданите да гледат на европейските избори през националната призма. Аз наистина се надявам обаче, че ще успеем да предадем на гражданите посланието, че е наистина важно кого изпращат в Европейския парламент, защото това се отразява реално върху ежедневието им.

Според вас добре ли е, че националните парламенти в мнозинството от държавите-членки ратифицираха договора от Лисабон? ЕП вече го одобри?

Според мен това зависи от традициите във всяка страна. В Ирландия всяка промяна на конституцията, колкото и малка да е тя, трябва да бъде приета чрез референдум. Великобритания е с традиционно парламентарна форма на управление. Освен това според мен на референдум може да се поставя само въпрос, който да има ясен отговор - "да" или "не". Не може да се каже, че договорът от Лисабон може да получи прост отговор "да" или "не". Ако кажеш "не", то на коя точно част от Договора се противопоставяш? Дори и да кажеш "да", ти подкрепяш ли изцяло Договора, или имаш съмнения по някои положения в него?

Аз силно вярвам в парламентарната система на Великобритания, но ако се стигне до въпрос като приемането на еврото например, бих искал да има референдум, защото това наистина е прост въпрос, на който може да се даде ясен положителен или отрицателен отговор.

Да продължим с въпросите за ЕП. Как се променя ролята му с новия Договор?

Аз съм днес (19 март 2008 г., бел. ред.) в София като представител на Комисията по международна търговия в ЕП. Ние сме едни от големите печеливши от този Договор, защото в областта на международните търговски споразумения, които подписва ЕС, правомощията на нашата Комисия се увеличават.

Ако например ЕС като международна организация иска да сключи търговско споразумение да кажем с Корея, то това споразумение няма да влезе в сила, докато не бъде одобрено от ЕП. Това не означава просто, че ще можем да кажем "да" или "не": ЕК ще трябва от близо да следи настроенията в парламента при преговорите по подобни споразумения, за да не се обезсмисля дългият труд, като ние накрая отхвърлим споразумението. Ние ще бъдем в позиция, доста сходна с тази на американския Конгрес. Американският президент винаги трябва да следи и оценява настроенията в Конгреса, докато администрацията води преговори за търговски споразумения.

Освен това Европейският парламент получава правото на взимане на съвместно решение на практика по всички главни сфери на работа на ЕС. Този процес за увеличаване на правомощията на ЕП започна при поредица от договори като тези от Маастрихт и Ница... Сега вече остават много малки изключения, в които ЕП няма да има правомощия.

Днес стана известно, че България, Хърватия и Унгария ще признаят Косово. Великобритания вече го направи. Какво е вашето мнение по въпроса?

Първо по отношение на признаването на Косово от България и Унгария - смятам, че това е неизбежно. Просто Realpolitik го изисква. Лично аз съжалявам, че отцепването на Косово стана по този начин. Според мен най-добре беше Косово да получи значителна автономия, но все пак да запази връзките със Сърбия, основно в областта на международните организации. Нещо подобно все пак се случва и в момента, защото макар и нашите страни да признават Косово, никой няма да му предостави достъп до международни организации като например ООН. Така че, имайки предвид сложността на ситуацията , не е учудващо, че ЕП не прие декларация за Косово. Бих казал, че ние просто признахме реалността и нямаше много друго какво да се направи.

(Интервюто е взето от Николай Карамихов на 19 март при откриването на изложба по повод юбилея на ЕП)