Мария Неделчева: „Сагата с ратифицирането на Лисабонcкuя договор, въпреки ирландското „ да“ все още не е свършила“

Коментар на еврородепутата Мария Неделчева /ЕНП-ГЕРБ/

С влизането в сила на Лисабонския договор, България запазва своя комисар. Представителите ни в Европейския парламент ще се увеличат с още един. По изключително важни за нас теми като земеделието, ЕП ще може да оказва влияние и да се произнася върху крайните решения.

Новият президент на ЕC и т.нар. Министър на външните работи ще позволят на Европа да има лице, да говори с един глас на международната сцена.

Президентството на Съюза от 2,5 год. ще осигури стабилност и целенасоченост в общите европейски политики. Министърът на външните работи пък ще бъде и вице-президент на Комисията, и Председател на Съвета на Министрите на външните работи. Така ще има координация във външната политика на Съюза.

Един от най-важните напредъци на Лисабонския договор e, че Европарламентът е поставен на равна нога със Съвета на министрите. Това означава, че в редица области ЕП ще има думата и реално влияние. Пример е общата селскостопанска политика, където досега ЕП имаше консултативна функция и се произнасяше само по бюджета.

Засилена е ролята на националните парламенти, гражданите получават правото на т.нар. "Гражданска инициатива ", с която при събирането на 1 000 000 подписа могат да накарат Комисията да предприеме действия в област, където те срещат трудности.

Като цяло: по-ясен статут за институциите и техните правомощия, по-прозрачна и по-бърза процедура за вземане на решения, повече близост и влияние на гражданите в общите ев.ропейски политики!

Сега всички погледи са вперени в Полша и Чехия, чийто президенти все още не са подписали законите за ратификация, приети от парламентите и на двете страни. Лех Качински, полският президент, който изчакваше резултата от ирландския референдум, би трябвало да го подпише в следващите няколко дни.

Това означава, че последната страна, която трябва да ратифицира договора е Чехия. Доста политици и анализатори в Европа се опасяват, че Клаус ще откаже да подпише до пролетта на 2010-та, когато консерваторите на Дейвид Камерън се очаква да спечелят изборите в Англия.

Самият Камерън потвърди и след ирландския референдум, че има намерение да организира референдум по този въпрос, ако дотогава Лисабонския договор не е ратифициран от Чехия.

Забавянето обаче от страна на Чехия носи няколко риска за страната. Най-напред, познатите като „ най-добрите ученици „ в ЕC от бившия Източен блок чехи ще бъдат обект на нападка, че страната им спира развитието на ЕC. Общественото мнение в Чехия подкрепя в мнозинството си Лисабонския договор и едва ли президента Клаус няма да го вземе предвид. Нека не забравяме, че легитимността на Клаус се крепи на Парламента в Чехия, който го избира. А Парламентът вече е гласувал закона за ратификацията. Трудно е да си представим, че опитен политик като Клаус би злепоставил основния си източник на легитимност.