Европа отвъд кризата: граждани и политици с поглед 10 години напред (радиопредаване)

В днешното предаване по проекта „Взаимодействаме с Европейския парламент” ви предлагаме различни мнения, събрани в „сърцето” на обединена Европа – сградата в Брюксел на единствената пряко избрана европейска институция – Европейския парламент. Там чрез серия от срещи и дискусии бе представена книгата „Европа 2020 – гражданска визия”, подготвена от екип експерти от Европейския институт. Тя обобщава изводите от продължилата повече от две години кампания „Взаимодействаме с Европейския парламент”. Радио България е медиен партньор на този проект, който се изпълнява от Европейския институт, Портал ЕВРОПА и Центъра за модернизиране на политики.

Насред глобалната икономическа и финансова криза през 2010 Европа е заставена да търси най-практичните решения, за да я преодолее. В същото време обединена Европа трябва да оформи дългосрочната визия за своето бъдещо развитие не само в икономически, но и в социален план. В този контекст един от най-актуалните въпроси остава по-нататъшното разширяване на Европейския съюз.

Как кризата влияе на този процес? Въпросът е към г-жа Даяна Уолис, заместник-председател на Европейския парламент.

„Ясно е, че финансовата и икономическата криза се отразяват на Европейския съюз както и навсякъде другаде. Имаме проблеми с Гърция, но не само с нея. Но по мое мнение кризата е явление, което спомага за сплотяването на хората, за да я преодолеят заедно. Европа предлага именно това на своите членове и на тези страни, които искат да се присъединят към нас. Това става ясно от изявеното желание както на Исландия, така и на други страни. Очевидно е, че икономическите трудности не трябва да бъдат причината, поради която една държава иска да се присъедини към съюза. Аз силно вярвам, че тази криза ще породи промяна и по мое мнение една нова динамичност да се продължи напред. Ако кризата породи затваряне на вратите на съюза, то тогава това би било много жалко.”

В контекста на визията за Европа след 10 години как виждате възможното присъединяването на балканските държави – Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Косово, Македония?

„Ясно е, че процесът с Хърватия е към приключване, да се надяваме – казва г-жа Уолис. – От моя гледна точка, а бих се радвала да видя всички тези страни да се присъединят заедно. Ясно е, че Хърватия ще бъде първа, но за останалите мисля, че е добре да има елемент на балансираност, който да бъде следван. Очевидно ще бъде доста трудно за някои от тези страни, но всички те имат желанието да се присъединят и ние трябва да оценим точно това и да им помогнем да напреднат.”
Новият десетгодишен план за растеж и развитие на ЕС "Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж" е изготвен от Европейската комисия и в момента се провежда неговото обсъждане в цяла Европа. Налага се обаче въпросът може ли действително Европейският съюз да планира стратегически своето развитие за цяло десетилетие напред, при положение, че настоящата икономическа и финансова криза прави трудна прогнозата дори за седмица. Очевидно е, че днес европейските граждани са загрижени за работните си места, парите и благосъстоянието си.

Как изглежда стратегията „Европа 2020” през погледа на г-жа Паскал Грюни, председател на Работната група в ЕП за Европейския социален фонд, член на Комисията по заетост и социални въпроси, както и на Комисията по петиции. Тя присъства на представянето на българската книга в Европарламента.

„По отношение на Стратегията „Европа 2020” бих казала, че съм доста удовлетворена от целите, които са залегнали в нея – посочи г-жа Грюни. – Ако човек направи сравнение между целите на Европейския социален фонд и целите, които Стратегията си поставя, ще види голямо сходство. Председателят на Европейската комисия Барозу дори формулира цел за намаляване с 20 милиона на хората, заплашени от бедност. През следващите седмици ние, евродепутатите, очакваме цифровото изражение на заложените в Стратегията цели. През юни специална работна група от Европейската комисия ще представи доклад относно Европейския социален фонд. Аз ще поискам да участвам в това представяне, защото е добре евродепутатите да са обвързани с определянето на политиката в тази сфера. Представители на Комисията редовно идват на наши заседания в ЕП, което спомага действията ни да бъдат съгласувани.”

Няма съмнение, че с днешна дата европейските граждани желаят една по-силна Европа, която да им дава спокойствие. И че е предизвикателство за политиците и институциите да отговорят на тези очаквания. Какъв е изводът, който се налага в представената в Брюксел книга „Европа 2020 – гражданска визия”, съставена от експерти на Европейския институт?

„Активност от самите граждани – обобщи директорът на Европейския институт г-жа Любов Панайотова. – Това е изводът, ако мога с няколко думи да кажа, на нашата книга. Активност, това е моторът – доброто взаимодействие между гражданите с националните си представители в Европарламента и с тези от другите европейски страни”.

На въпроса как вижда България в европейския контекст след 10 години, г-жа Панайотова отговори:

„Моята мечта е България да бъде активен член не само в Европейския парламент, но и в комисиите и в целия процес на формиране на европейското законодателство, което ние смятаме, че ще бъде полезно на българските граждани. Това трябва да се разяснява много добре, за да могат гражданите да разберат защо точно такъв процес на приемане на решения върви и защо определени политики, които се съгласуват тук между 27-те страни, са много полезни за тези 500 милиона души, които живеят в Европейския съюз.”

На представянето на книгата „Европа 2020 – гражданска визия” в Европейския парламент присъстваха и български ученици. Ето какво казаха някои от тях след дискусията с евродепутат Паскал Грюни, за това как виждат себе си след 10 години.

„След 10 години си се представям с добра работа, добра заплата и добри условия за живеене, но това зависи главно от мен, разбира се,” казва Невена Терзиева. „Може би с едно добро образование, което мисля, че само България може да ми даде – добавя друго момиче. – Дори и да учим в Европа, ние пак трябва да се върнем, за да помогнем на страната си. След 10 години аз се виждам като лекар, тъй като искам да следвам медицина. Обаче най-важното е винаги да се връщаме в България и да помагаме за нейното развитие.”

Визията за бъдещето на Европа до голяма степен засяга отношението на съюза с трети страни. В тази връзка е и въпросът на Радио България към заместник-председателя на Европейския парламент г-жа Уолис за възможното бъдещо присъединяване на нашата съседка Турция към ЕС.

„По този въпрос нещата ги виждам по два начина – отговаря г-ж Уолис. – Първо, Турция желае да се асоциира с Европа от времето на подписването на Римския договор. Това е доста дълго време „да почукваш на вратата” на Европейския съюз. Аз смятам, че ние трябва да бъдем напълно ясни с Турция и трябва да я третираме като всяка друга държава- кандидат. Това означава, че ако Турция достигне икономическите стандарти и тези, свързани с човешките права, ние ще успеем да напредваме успешно с нейната кандидатура. Аз съм с позитивно отношение към Турция, но очевидно се чуват гласове, които са по-резервирани. Вярвам, че присъединяването на Турция към Европейския съюз ще ни помогне, ще помогне на Турция, както и на целия регион. Това също ще покаже, че Европейският съюз не е един средноевропейски и християнски клуб с ограничен достъп, а е съюз, който приветства разнообразието. Това е, към което ние трябва да се стремим.”

Специално видео обръщение за аудитория на проекта „Взаимодействаме с ЕП” направи председателят на Европейския парламент Йежи Бузек. Във връзка с представянето на книгата „Европа 2020 – гражданска визия” в Европейския парламент той каза:

„Тази забележителна колекция от предложения се докосва до концепцията за гражданството. За мен дейният гражданин е този, който не приема нещата за дадености, който подлага на въпроси властта, който играе активна роля в подобряване на обществото, в което живее, и който уважава правилата, когато те произлизат от истинска демокрация.”

Визията за бъдещето на Европа е един непрекъснат процес, в чието формулиране са поканени да участват всички граждани на обединена Европа, както и всички слушатели на Радио България. Това може да стане чрез сайта на проекта на http://parliament.europe.bg, чиято цел е да провокира активността на гражданите по всички актуални въпроси от европейския дневен ред. На този сайт можете да видите и книгата „Европа 2020 – гражданска визия”, както и видеозаписи от събитията в Брюксел.

Автор: Делян Захариев, Радио България.