ЕВРОПЕЙСКА АГЕНЦИЯ ЗА АВИАЦИОННА БЕЗОПАСНОСТ

Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) е агенция на Европейския съюз, натоварена със специфични контролни и изпълнителни задачи в областта на авиационната безопасност. Агенцията представлява ключов пункт от стратегията на Европейския съюз за създаване и поддържане на постоянно високо ниво на безопасност в цивилната авиация в Европа.

Агенцията е натоварена с двойна мисия. Тя предоставя техническа експертиза на Европейската комисия, подпомагайки съставянето на проекти с препоръки за авиационната безопасност в различни области, като същевременно дава и техническа оценка на заключенията на важни международни спогодби.

Освен това, Агенцията е оправомощена да извършва някои изпълнителни задачи свързани с авиационната безопасност, като например сертифицирането на въздухоплавателни продукти и организации, както и въпросите отнасящи се до тяхното проектиране, изработване и поддържане. Тези сертификати подпомагат осигуряването на съгласуваност със стандартите за пълна изправност на самолетите при излитане и защитата на околната среда.

ЕААБ сертифицира продукти от цивилната авиация като цяло, в това число авиацията за общо ползуване и бизнес-авиацията с малки летателни апарати. Важно е да се отбележи, че в компетентностите на Агенцията не е включено осигуряването на сигурността на полетите (например, превенцията на незаконни дейности спрямо цивилната авиация от типа на терористични отвличания на самолети). Обезпечаването на този вид сигурност е от компетентността на правото на Oбщността, прилагано от държавите-членки.

Законодателните органи от Общността взеха решението занапред тези компетентности да бъдат постепенно разширявани с цел да обхванат всички други области на цивилната авиационна безопасност, и по-специално въздушните операции и лицензирането на авиационните екипажи.

До потвърждаване на тези пунктове, чрез разширяване на обхвата на основните разпоредби, те остават в обсега на компетентност на националните законодателства.

ЕААБ е създадена с Регламент на Съвета (EC) No 1592/2002 и на Европейския
парламент от 15 юли 2002 г. (OJ L 240, 7.9.2002).