Селскостопанска политика

Договорна основа: чл. 32-38 от ДЕО.
Цел: Увеличаване на производителността на селското стопанство и по то
зи начин гарантиране на подходящ жизнен стандарт на лицата, заети в сел
ското стопанство; предотвратяване на колебанията на цените; гарантиране на снабдяването и извършване на доставки за потребителите на прием
ливи цени.
Инструменти: Общи пазарни правила със силна подкрепа за цените чрез на

меса във вътрешния пазар; изравнителни такси по вноса и (особено при мля
кото и захарта) ограничаване на произвежданите количества; подобряване
на условията за производство чрез подкрепа на селскостопанските предпри
ятия и предприемане на мерки, надхвърлящи рамките на тези предприятия;
подобряване на структурата на пазара; субсидии за компенсиране на природ
но обусловените недостатъци; извънредни програми за области с неблагоп
риятни условия и за методи на производство, отговарящи на политиката за
околната среда.

Бюджет: 2000 г.: за аграрния сектор (включително риболова) са отделени
45,4 млрд. евро (51% от общия бюджет на ЕС).

Документ: Програма 2000: Един по-силен и разширен Съюз [КОМ (1997) 2000]. Литература: Ortwin Gottsmann: Der gemeinsame Agrarmarkt. Fortsetzungswerk in Loseblattform, Baden-Baden; Wissenschaftlicher Beirat beim Bundesministerium fьr Ernдhrung, Landwirtschaft und Forsten: Zur Weiterentwicklung der EU-Agrarreform. Schriftenreihe des Bundesministeriums fьr Ernдhrung, Landwirtschaft und Forsten, Reihe A: Angewandte Wissenschaft, H. 459, Bonn 1997.
Интернет: Генерална дирекция “Селско стопанство”: http://europa.eu.int/

comm/agriculture/index_de.htm;
Инициатива на Европейската общност “Leader II” за развитие на селски ра
йони: http://www.rural-europe.aeidl.be/rural-de/index.html

Съгласно чл. 32 на ДЕО Общият пазар обхваща също и селското стопанство и търговията със селскостопански продукти. Чл. 33 на ДЕО прецизира целите на Общата селскостопанска политика, чл. 34 на ДЕО описва поетапното развитие на тази селскостопанска политика и посочва няколко възможности за организацията на селскостопанските пазари, от които само въвеждането на общи пазарни правила се оказва практически използваемо. Вследствие на това селскостопанската политика и селскостопанският пазар заемат особено място в Европейския съюз. Поради високата степен на регулиране голяма част от разпоредбите в правораздаването на Общността се отнася до селскостопанския пазар. За Общата селскостопанска политика се изразходват над 50% от бюджета на ЕС (� бюджет и финанси). Големите разходи и различните национални интереси непрестанно водят до нови тежки конфликти. Опитът да се осигури на фермерите приемлив жизнен стандарт главно чрез подкрепа на цените предизвика обвинения в протекционизъм срещу Общността и доведе до нарастващи излишъци. Въпреки увеличаващите се разходи не бе постигната целта да се осигурят доходите на фермерите.