Europe.bg
  Начало - Парламент - Анализи
  НАВИГАЦИЯ
  My.Europe.bg
  Потребител:
  
  Парола:
  
  
Регистрация
Забравена парола
Какво е my.Europe.bg
 
  Информация
Карта на сайта
Контактна информация
Партньори
Медийни партньори
    Вестник Дневник
    Actualno.com
    Expert.bg
    Радио България
    Хоризонт
    Yvelines Radio
    RFI Romania
    Радио Fresh
    LovechToday.eu
    Toute l'Europe
    Селскостопански новини
Изтегли и инсталирай
Последната актуална информация на тази версия на Europe Gateway е от 25 април 2014.
Можете да достъпите новата версия от тук.

Парламент / Анализи

  • A+
  • A-
02-02-2010

"Бъдещето на европейските региони: 2020 г. – очаквано предизвикателство" - изказване на евродепутата Филиз Хюсменова

Членът на ЕП Филиз Хюсменова (АЛДЕ-ДПС) изпрати в писмен вид своето изказване за третия панел на конференцията "Европа 2020 - гражданска визия". Поради неотложни ангажименти г-жа Хюсменова не успя да присъства лично на форума, но изрази надежда, че нейната гледна точка, формулирана в настоящото изказване, ще допринесе за ползотворния дебат по темата на Панел 3: "Солидарността в ЕС – споделена отговорност за развитие".

Предоставяме на вниманието на читателите текста на Филиз Хюсменова - заместник-председател на Комисията по регионално развитие, зам.-член на Комисията по заетост и социални въпроси в ЕП и член на Групата на високо ниво по равнопоставеност на половете.

Второто десетилетие на ХХІ в. е обект на много изследвания. Футуролозите ни предупреждават, че предстоят сериозни промени в ежедневието ни – световната мрежа ще обхване живота ни изцяло; очаква се покачване на парниковите емисии и нови климатични промени; ръст на свободните професии; смяна на семейния модел.

Очакваните промени изискват нова визия за политиките на ЕС след 2020 г., които трябва осезаемо да допринесат за социалното сближаване, за справянето с безработицата, за насърчаване на социалното включване и да гарантират добро функциониране на пазарите на труда. Трябва да се преосмисли функционирането на образователните системи и трудовите пазари, да се повиши мобилността на Европа за разгръщането на иновационния и творчески потенциал.

Вече бяха проведени няколко проучвания за нуждите на регионите след започването на второто десетилетие на ХХІ в. и дори започнаха обсъждания по тях в края на 2008 г. Основните проблемни области, за справянето с които регионите ще имат нужда от подкрепа са четири – глобализация, демографски промени, климатични промени и енергийна сфера.

Глобализацията насърчава научния и технологичен прогрес, правейки европейското измерение още по-важно за развитието на знанието, мобилността, конкурентноспособността и иновациите. Основна цел на ЕС след 2020 г. ще бъде икономиката да се трансформира в икономика на знанието, за да стане по-конкурентноспособна, свързана и екологична. Това означава и че ще продължат усилията за ограничаване на изчерпването на ресурсите, без да се спира модернизацията на промишлените сектори и по-ефективно използване на материалните фактори за постигане на по-голяма производителност. Следва да продължи работата за укрепване стабилността на еврото и ефективното функциониране на общия пазар. За да се избегне риска от нарастване на социалната поляризация в регионите и за по-лесно справяне с отрицателите ефекти на глобализацията, образователните системи трябва да се адаптират към нуждите на пазара на труда и да се продължи повишаването на квалификацията и преквалификацията.

Второто десетилетие на ХХІ в. ще наложи справяне с несъразмерната концентрация на население в ЕС и мирационните процеси в него. Очаква се населението в работоспособна възраст да намалее, както и демографски срив в някои региони. Засегнатите региони ще имат нисък потенциал за икономическо развитие заради намаляващата работна сила, което ще увеличи разликите в доходите. Регионалната политика следва да посочи път за справяне с негативните последици на урбанизацията и за териториално сближаване.
Икономическият растеж на регионите след 2020 г. ще означава и повишаване на уменията на хората, необходими за запазване на конкурентоспособността на пазара на труда, подобряване на регулаторната среда, за постигане на по-голямо териториално сближаване, по-добри условия за предприемачество и насърчаване развитието на МСП.

Друго сериозно предизвикателство за ЕС след 2020 г. ще бъде справяне с последиците на климатичните промени. Очаква се те да свият икономическите, социалните и екологичните системи. За регионите, изложени на риск от наводнения, крайбрежна ерозия, изтощение на почвата и суша ЕС може да изработи стратегия за диверсификация на традиционните икономически дейности. Развитието на икономическите сектори, разчитащи на екологични услуги и естествени ресурси вероятно ще се ограничи. Следва да се продължи дискусията за реформа на общата селскостопанска политика и държавите членки да се обединят около общи приоритети и насоки за развитието й. Възможно е тя да бъде разширена и да включи и риболова като високорисков и нуждаещ се от подкрепа за развитие сектор. Не на последно място климатичните промени ще се отразят на туризма, което налага ЕС подкрепи стабилността на регионите, зависещи от него с нови решения за развитието му за гарантирана икономическа стабилност. Климатичните промени бележат и засилващото се значение на европейската политика за справяне с кризисни ситуации. Тя не само ще трябва да осигури хармонизирано действие за справяне с бедствия на територията на ЕС, но и превенция на потенциалните рискове.

Сигурната, устойчива и конкурентна енергетика е едно от основните предизвикателства за бъдещето на ЕС след 2020 г. Ограничените доставки, увеличеното световно търсене и задължението за намаляване на емисиите доведоха до нов етап в нуждата от преминаване към нисковъглеродна икономика в Европа. ЕС трябва да инвестира в технологии и знание, които могат да превърнат икономиката й в иновативна, устойчива и нисковъглеродна. Тези инвестиции ще подкрепят започването на нов бизнес и за откриване на нови работни места.

Визираната цел може да бъде постигната, като се започне с изграждането на интегриран енергиен пазар. Чрез него ще се поделят риска и негативите и ще се премине към ниско въглеродна икономика чрез намаляване на емисиите на парниковите газове. Той ще бъде гаранция и срещу очакваната променливост в цените на енергията и за доставка на устойчива, сигурна и конкурентноспособна енергия. Освен това ЕС следва да състави енергиен микс от обновяеми енергийни източници като вода, геотермални води, слънчева и вятърна енергия, биомаса и др. Тези източници трябва да са включени в обща европейска мрежа за обновяема енергия. Така ще се създаде система от обновяема енергия, която ще е ефикасна и ще повиши производителността на новите енергийни източници. Ядрената енергия също е от основно значение за енергийната независимост, въпреки че относно нея акцентът трябва да падне изцяло на четвъртото поколение станции и ядрения разпад, който няма да произвежда радиоактивни отпадъци.

Енергийните промени ще засегнат всички региони. Едни от най-засегнатите ще бъдат периферните региони на ЕС заради несигурността на доставките, енергийната ефективност на икономиката и устойчивостта на екологията. Големите градски области няма да бъдат толкова уязвими за разлика от регионите, разчитащи на енергийно поглъщащи сектори като транспорт, тежка промишленост и региони, зависещи от отдалечени пазари. Високите цени на енергията ще имат значение за икономическата стабилност, особено на най-бедните домакинства и региони.

Изложените дотук очаквани препятствия пред регионите на ЕС демонстрират ясно значението на регионалната политика за Общността. Сближаването на регионите трябва да продължи, както няма да спре и процеса на разширение на Европа. Това от друга страна означава засилено използване на интегриран подход за осигуряване на ефикасни решения на актуалните проблеми. Само заедно с останалите политики на ЕС регионалната политика ще има шанса да осигури териториално и социално сближаване отвъд предизвикателствата на бъдещето.

Международната конференция "ЕВРОПА 2020 - ГРАЖДАНСКА ВИЗИЯ" е част от инициативата „Взаимодействаме с Европейския парламент", осъществявана от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА с финансовата подкрепа на ГД „Комуникация" на Европейския парламент.

По темата

Аудио

Видео



 
Заедно
Актуално
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Радиопредавания
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Анализи
 
 
 
    Още 
Новини
 
 
 
    Още 
Доклади за напредък
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Избори 2014
 
 
 
    Още 
Специално от Портал Европа
 
 
 
    Още 
Мандат 2009-2014
 
 
 
    Още 
Новини от ЕП
 
 
 
    Още 
Мандат 2007-2009: равносметка
 
 
 
    Още 
Интерактивно
 
 
 
    Още 
Събития
 
 
 
    Още 
Портал ЕВРОПА представя
 
 
 
    Още 
Парламент
 
 
 
    Още 
Предстоящо
 
 
 
    Още 
Интервюта
 
 
 
    Още 
Фондовете за България
 
 
 
    Още 
Основни документи
 
 
 
    Още 
Най-новото в europe.bg
 
 
 
    Още 
Тема на месеца
 
 
 
    Още 
Интернет магазин
 
    Още 

Проект на Европейския институт | Център за модернизиране на политики | Институт за европейски политики |
| Общи условия на портал Европа | Copyrights © 2003-2007 Europe.bg |
Информационната система е реализирана с финансовата подкрепа на ОСИ и ФОО - София
Страницата е съ-финансирана от Европейската Комисия. Информацията, публикувана в тази интернет страница, не представя по никакъв начин мнението или позицията на Европейската комисия.