НАДПРЕВАРАТА ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛСКИЯ ПОСТ В ЕВРОКОМИСИЯТА

Надпреварата за председателския пост в Еврокомисията, която продължава вече от няколко седмици ще приключи на 18 юни, когато държавните глави и премиерите на страните от Евросъюза ще назначат нов шеф на европейската изпълнителна власт. За първи път обаче техният избор няма да е напълно безпрепятствен, тъй като те ще трябва да се съобразят с мнозинството, което ще бъде избрано на изборите за Европарламент, няколко дни по-рано. Тази нова политическа схема, предвидена в конституцията, има за цел съобразяването с избора на гласуващите, схема, позната на всеки парламентарен режим. И въпреки всичко, процедурата по избирането на председател на Еврокомисията, си остава въпрос на задкулисна дипломация, не винаги прозрачна, а често дори и комбинативна и опорочена.

Идеалният кандидат е, разбира се, избраният с консенсус – този, който се харесва на френско-германската двойка, без това да го превръща в символ на федерализма, което  би означавало отхвърлянето му от страна на британците и техните съюзници. Той може да дойде от някоя от малките страни-членки, за да бъдат отстранени всички обвинения в опити за хегемониална власт, като разбира се, притежава всички качества, нужни за председателския пост. Или с други думи – човек пълен с идеи, добър лидер, отличен познавач на машината, наречена Евросъюз, способен да намери отговори  на нерешимите проблеми  и всичко това, поддържайки едно перфектно ниво на комуникация. За момента, никой от кандидатите не отговаря на този портрет-робот. Имайки предвид, че левите кандидатури могат да бъдат изключени предварително, защото според данните от социологическите проучвания, новото парламентарно мнозинство ще бъде дясно-центристко.  Следователно отпадат кандидатурите на бившия финландски и гръцки премиер, както и тези на настоящите еврокомисари - социалисти.

В дясно списъкът с имената на кандидатите е доста по - дълъг. Сред тях обаче са и тези, които вече са отказали да заемат поста, като премиерите на Люксембург и на Ирландия и които, за момента, не желаят да напускат страните си. Както и тези, чиито кандидатури ще бъдат отхвърлени. Като тази на австрийския премиер, съюзил се с крайната десница в страната си. Или пък тези, чийто имидж не е достатъчно висок, като премиерът на Дания, например. Що се отнася до настоящия и един от бившите  белгийски премиери, те със сигурност са прекалено близки до Париж и Берлин, по преценката на Лондон, а що се отнася до британския еврокомисар Крис Патън, той има малшанса да е представител на държава, която не участва в зоните на еврото и на шенгенската спогодба.

Много са премиерите – кандидати за председателския пост, но както вече установихме званието министърпредседател не е достатъчно само  по себе си, за да станеш добър глава на европейската изпълнителна власт.

Настоящият председател на Еврокомисията също е сред кандидатите за поста. Но в този тип надпревари, победителят е много често някой аутсайдер. Всичко, което ни остава, е да се надяваме, че 25-те няма да изберат най-малкият общ знаменател.