ЕВРОПА СИ ПОДАРЯВА КОНСТИТУЦИЯ - АНАЛИЗ НА ВАЛЕРИ ЛЕНЕ ОТ РФИ

Европа на 25те няма да има президент, избран на всеобщи избори, но все пак ще бъде въплътена в личности, различими за 450те млн, които я съставляват. Президент на съвета, министър на външните работи и председател на комисията, излъчени от мнозинството в парламента. От своя страна, депутатите от мнозинството печелят повече власт при гласуването на закони. Следователно, разширена Европа избира да е по-прозрачна и по-демократична. Това очевидно не беше Голямата вечер, но все пак страните отчасти се отказаха от правото си на вето; въпросите в много области ще се решават с мнозинство, както всичко, което се отнася до всекидневието и околната среда, така и новите материи, като култура, право на убежище, имиграция, полицейско и юридическо сътрудничество. В замяна на това обаче, държавите не отстъпиха нищо от правото си на суверенна външна политика, отбрана и бюджет. Що се отнася до много противоречивите социални и финансови въпроси, ябълката е разрязана на две. Тези, които искат да напредват, могат да го правят, без да чакат другите и без да се съобразяват с по-нерешителните. Ако трябва да бъдем критични, битката за яснота и ефикасност не е дотам спечелена. Европейската комисия е малко скована и възможностите й да обединява са ограничени от редица прагове и рестрикции. В крайна сметка, европейският механизъм вече е по-голям, но остава все така тежък. 25те слагат началото на федерация, която ще решава повече и по-добре, но ще е ограничавана от националните идентичности. Всъщност тази конституция е точен израз на разделението, което противопоставя страните, виждащи Европа все по-могъща и страните, които приемат Европа предимно като един голям пазар. Това фундаментално противоречие личи в текста. А той минава по ръба на най-различни амбиции, без да ги води до взрив. Най-очевидният риск е да се развива една неравна Европа и така да се загуби духът на общността. Но като символ, приемането на конституцията е достатъчно ясен знак за останалата част от света за волята на европейците да се идентифицират заедно. По отношение на гражданите, които участваха толкова слабо в изборите, това е и начин да се възвърне интересът, да се пребори заплахата от депресия. Между другото, точно тези граждани ще трябва да ратифицират текста на конституцията на референдум. Но това е вече друга глава от историята.

Анализ на Валери Лене от РФИ.