Работата на евродепутатите е свързана с постоянно пътуване между Брюксел, Страсбург и собствената им страна, с участия в комисии и пленарни заседания, с изготвянето на закони, които засягат бъдещето на Европа, с преглед и подготовка на многобройни доклади, със срещи с граждани и лобисти. За да изпълнява тези си задължения, всеки евродепутат разполага със солиден бюджет и екип от асистенти и стажанти.

„В Европейския парламент работят общо около 4-5 хиляди служители, които могат да се разделят на няколко групи” – поясни за Радио България Маржори ван ден Брьоке – началник на Пресслужбата на ЕП. „Една част от тях се занимават с различни административни, технически и други въпроси. Друга част отговарят за поддържането на връзките с обществеността. Отделните парламентарни групи също разполагат със собствен персонал, който се занимава с политически въпроси. И накрая, самите евродепутати имат право да избират и наемат лични сътрудници” – казва г-жа ван ден Брьоке. На какъв принцип става тяхното назначаване и как им се заплаща?

„За целта Европейският парламент отпуска около 16 000 евро на месец за всеки евродепутат – обяснява г-жа Маржори ван ден Брьоке. – Депутатите могат да наемат един, двама, трима, колкото искат помощници, като разполагат със свободата сами да определят размера на възнаграждението им. При нас има данни само за онази част от сътрудниците, които работят в Брюксел и са акредитирани към ЕП. Броят им е малко повече от хиляда. Но депутатите не са постоянно в Брюксел и Страсбург. Често те работят и в собствените си страни-членки. Това е нормално, защото имат задължения към избирателите си. Затова те наемат и сътрудници в кабинетите си в страните-членки. В този случай ЕП не разполага с информация за това колко помощници на място има даден депутат. По принцип, ако един депутат е член на Бюджетната комисия в ЕП, е нормално да си избере сътрудници, които са икономисти или финансисти. Депутат, който е член на Комисията по опазване на околната среда пък, би наел биолог или еколог. Що се отнася до отговорността, тя е изцяло на евродепутата, който има задължението да следи какво вършат неговите сътрудници и да носи отговорност за крайния резултат. Системата, която ви описах, ще се промени след изборите през юни 2009 г. След това ще има два вида сътрудници. Тези, които са акредитирани към ЕП и работят в Брюксел, ще получават почти европейски заплати. Казвам „почти”, защото служителите на ЕП все пак се явяват на конкурси. Така или иначе, помощниците в брюкселските кабинети на евродепутатите ще имат отделен статут. Що се отнася до сътрудниците, които работят в страните-членки, тяхното наемане и заплащане ще се извършва през оторизирани агенции. Това са най-важните промени. Съвсем естествено е депутатите да запазят свободата си при избора на лични помощници, защото те работят ежедневно с тях и трябва да ги познават отблизо. Така че, задълженията, начинът и естеството на работа ще останат както са били досега.”

Приемането на промени в Правилника за дейността на евродепутатите беше провокирано от избухването на голям скандал, свързан с наемането от страна на някои евродепутати на роднини, които да им бъдат сътрудници. В средата на юли тази година Бюрото на Европейския парламент одобри новите мерки за приложение на правилника, които целят по-голяма прозрачност в дейността на европейския законодателен орган. Те ще влязат в сила през 2009 г. след предстоящите европейски парламентарни избори. Новите правила разясняват много детайлно какво представлява „конфликтът на интереси”. Ето какво каза по въпроса г-жа Даяна Уолис, член на Бюрото на ЕП и един от четиримата зам.-председатели на ЕП.

“Според мен този проблем има две страни. Най-напред, някой, който работи за евродепутат, очевидно трябва да му бъде близък. Необходима е връзка на доверие и следователно това се превръща в една доста лична връзка. Но от друга страна трябва да бъдем наистина прозрачни в това отношение. Аз лично, когато трябваше да наема нов асистент, публикувах информация на колкото повече места успях. И ви уверявам, че получихме около 400 кандидатури. Проведохме възможно най-открития процес за набиране и назначаване. В момента всичко това зависи от всеки отделен евродепутат и неговата лична преценка как конкретно да действа за нечие назначаване. Това, което искаме да видим от 2009 година, е една по-добре регулирана система за назначаване на асистент, за определяне на условията за назначаването им и тяхното заплащане. Технически е доста сложно. Процесът включва поставянето на асистента под нещо, ако можем да го наречем “разпореждане за личния състав”. По този начин те ще станат почти, подчертавам – почти, европейски държавни служители. Но това ще запази личната връзка между тях и евродепутата, за когото работят.”

Най-важното нещо е един асистент да бъде достатъчно квалифициран, за да бъде в състояние да помага на евродепутата в неговата ежедневна работа, смята Даниела Пенкова. Самата тя дълго време е работила в неправителствения сектор, в организации като Отворено общество и в Европейския институт, където се е занимавала с организирането на различни събития, свързани с европейската интеграция на България. По професия Даниела е инженер. Освен това е завършила и Европейска интеграция в Университета за национално и световно стопанство. В момента тя работи като парламентарен асистент в кабинета на българския евродепутат Николай Младенов.

“Колегите, а и аз, имаме образование, отговарящо на това, с което той се занимава – казва Даниела. - Двамата ми колеги са завършили икономика, единият има специализация в Париж, другият е бил в кабинета на г-жа Меглена Кунева. Аз се занимавам с европейска интеграция от 15 години, така че всички сме специалисти в тази област. Естествено езиците са изключително важни – минимумът е много добро владеене на един език, вторият е вече почти задължителен. Има колеги с по три езика, което има огромно значение при работата в парламента. В пленарна зала се говори на родните езици на всяка страна-членка, но всъщност истинската работа се извършва в коридорите, в кафенетата, извън парламентарната зала, където после става фактическото гласуване. Така че не знае ли човек езици и не се ли опитва да се социализира в този малък град, наречен ЕП, в който има между пет и седем хиляди служители в зависимост от това дали се включват и трите му седалища - Брюксел, Люксембург и Страсбург, няма как да си свърши работата. Нашият екип се получи много приятен, винаги сме били като едно семейство и се разбираме изключително добре. И тъй като програмата на Николай Младенов е много натоварена и на ден му се случват между 15 и 30 срещи, трябва да има перфектна организация между нас и работа в екип. А нашият екип се справя доста добре.”

Какви са отговорностите и задълженията на един асистент? Слушаме отново Даниела Пенкова:

“Когато депутатът е активен, той се опитва да взема повече доклади в Парламента, да прави повече поправки на законодателството, което се обсъжда и т.н. За тази работа естествено са му необходими асистенти. Защото той не може да изчете всичко това, което пристига при нас в парламента за мнение или което минава през комисиите. Г-н Младенов е член на две комисии – Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, Комисията по външна политика - подкомисия Отбрана и сигурност, и на още три делегации за връзки с Афганистан, Израел и Ирак, на която има честта да е зам.-председател. Сами разбирате, че при тези ангажименти му е нужна доста помощ. Всеки един депутат има право да си наеме асистенти в рамките на определена сума, която му се полага на месец. Ние в офиса сме трима души - двама от тях му помагат в специфичната му работа в двете комисии, на които е член, а аз отговарям за общата координация на работата, за срещите, които той има, и най-вече за дейността му в България. Всеки депутат, освен дейността си тук, трябва да работи и с избирателите си в страната, от която е избран.”

Даниела споделя, че въпреки натовареността, работата й носи много приятни моменти. Не липсват обаче и проблемите, и инфарктните ситуации. Как протича работният ден на един парламентарен асистент, в конкретния случай на Даниела?

“Един ден на Даниела Пенкова е тясно свързан с деня на Николай Младенов – разказва тя за собствения си график и ангажименти. - Сутрин обикновено идваме в осем и половина – девет. Ако г-н Младенов има по-рано комисии, което се случва понякога, сме тук още в 7.30 часа, четем документи, подготвяме каквото му е необходимо за работата му в комисиите. ЕП е една институция, в която непрекъснато текат и-мейли. Идвайки сутрин на работа, ме очакват поне 200 съобщения, които трябва да прочета, да преценя кое е спешно за деня, ако трябва да направя срещи на г-н Младенов по специфични въпроси, по които той работи. Доста време отнема четенето на тази поща. Освен това всеки един от нас, парламентарните сътрудници, има право да посещава езиков курс, който парламентът осигурява за служителите си. Така че по-голямата част от офиса изучава френски език. Обядът ми обикновено е зает с френски - 2 часа и половина. След обяд имаме срещи, особено в седмиците, в които г-н Младенов има комисии в Брюксел. Тогава той е ангажиран непрекъснато със срещи с различни заинтересовани страни. В Брюксел идват много лобисти, които искат изменения на законодателството, което минава през различните комисии, така че общо взето и аз, и колегите се опитваме да сведем неговите срещи до такива, които ще са полезни на нас и на държавата. Денят, общо взето, преминава в телефонни разговори и говорене с различни хора. Всичко това се случва докъм пет-шест часа, след което всеки поема към нещата, които обича да прави. Аз лично обичам да се разхождам. Ние доста често се събираме, въпреки мнението, че българите били разделени в чужбина. Може би сме опровержение на това. Мога да каже, че сме като едно семейство.”

Практиката показва, че един евродепутат може да наеме за свой сътрудник и представител на друга държава-членка на ЕС. Такъв е случаят с българския евродепутат Кристиан Вигенин и неговия асистент, младият французин Етиен Кюш .

“С г-н Кристиан Вигенин се срещнахме през месец юни 2007 г., малко след българските избори за евродепутати – разказва Етиен. – Ангажиментът ми към него е в резултат на общ интерес за съвместна работа. Що се отнася до мен, аз вече работех от известно време в ЕП и реших да предложа услугите си на някой депутат от новите страни- членки от Централна и Източна Европа. От своя страна, Кристиан Вигенин прояви интерес да назначи сътрудник с парламентарен опит, който идва от държава – стара членка на ЕС, съответно с перспективите, познанията и контактите на “стара” Европа. Мисля, че ние всички печелим от това да има добър диалог между Запада и Изтока, за да създадем една обединена Европа. Имах поглед и върху темите, по които той е специализирал.”

А ето какво сподели за работата си младият французин:

“Работата ми е много разнообразна и съдържа много важен аспект от политическите съвети, а това я прави много интересна. Състои се в това да помагам на Кристиан Вигенин и да го съветвам във всичките му дейности на европейски депутат. Най-важният аспект е политическият съвет, свързан с неговата работа като законодател, помагам му да бъде добре информиран, предлагам му различни инициативи и т.н. Също така и всичко свързано с политическите му ангажименти като евродепутат. Друг важен аспект е връзката с българските избиратели, защото г-н Вигенин представлява именно тях – независимо от това, че той работи и за останалите европейци. По този повод аз го подкрепям в начинанията, които имат за цел да създават интензивен контакт с България. Покани, свързани с посетители, провеждане на български културни събития в Брюксел и Страсбург, откриване на информационен център на депутата в различни градове на България, както и участие в конференции в страната.”

Носи ли удовлетворение работата на парламентарния асистент?

“Работата ми е много увлекателна и това е истинско предизвикателство, но и много ангажираща, с много малко свободно време! – казва Етиен Кюш. – Както вече споменах, политическото измерение на работата ми е важно и това я прави интересна. Но трябва също така да се знае, че екипът на един евродепутат е малък, обикновено се състои от двама или трима сътрудници, което означава, че всеки има важни отговорности. Има една непосредствена близост с депутата, което предполага голямо доверие между тях. Като резултат на това доверие, имам директен поглед и влияние върху нашата дейност и това ме привлича.”

Тази рубрика се излъчва от Радио България, РФИ-Румъния и Ивлин радио – Франция по проект: „Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт с финансовата подкрепа на Генерална дирекция „Комуникация” на Европейския парламент. Вашите въпроси, реакции, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg. За повече подробности вижте уебсайта http://parliament.europe.bg

Мая Пеловска
Ива Летникова
Елена Каркаланова
Блага Георгиева