“Стари” европейци в нова Европа – ще гласуват ли за евродепутати и защо?

От 4 до 7 юни всички европейци са призовани пред урните, за да изберат новите 736 членове на Европейския парламент, единствената институция в нашия общ европейски дом, чийто състав определяме ние, самите с пряко гласуване. Без значение дали сме българи, шведи, французи или от друга националност, ние имаме шанс веднъж на пет години „да диктуваме играта” не само на родната политическа сцена, а и директно в Брюксел. Може ли, по какъв начин и струва ли си от тази възможност да се възползва европейски гражданин, който в деня на изборите се намира на територията на друга държава-член на Съюза. Това е темата на днешната ни рубрика „Взаимодействаме с Европейския парламент”, която се продуцира от Радио България, Портал ЕВРОПА и Европейския институт.

Какви са възможностите за чужденци, които пребивават в България, да упражнят правото си на глас за ЕП? Въпросът е към Елена Маркова, заместник-председател на ЦИКЕП.

“Вот за ЕП могат да упражнят само тези граждани, които имат гражданство в държава-членка на ЕС. Само те при определен ред и условия имат право да заявят своето желание да гласуват за българските кандидати за членове на ЕП и да го упражнят. Гражданин на държава-членка на ЕС, който изяви желание да гласува по временния или по настоящия си адрес на територията на Република България, е длъжен в един законово установен срок, първо да отговаря на изискванията на закона – да е навършил 18 години към изборния ден, а след това към 27 април, т. е., 40 дни преди изборния ден, да е подал заявление в съответната община, където е регистриран по адрес. Оттам тази информация се обработва и след като вече този срок и избирателният списък са затворени, аз мога да ви кажа, че в България за български кандидати за членове на ЕП ще гласуват 84 граждани на държави-членки на ЕС. Предимно това са граждани на Великобритания. Най-много са на територията на община Велико Търново, много по-малко в София и в планинските райони на Стара планина – Габрово, Ловеч, има двама и във Варна”.

Гласуващият в българските избори за Европейски парламент чужденец трябва да е отговорил и на още условия – да е живял постоянно най-малко 60 дни през последните три месеца към 7 юни 2009 г. в България или в друга държава – членка на Европейския съюз, както и да не е лишен от правото да избира в държавата – членка на ЕС, на която е гражданин.

Един от големите дискусионни въпроси в предизборната кампания за евровота е „да” или „не” на разширяването на Европейския съюз, следователно и – доколко успешни бяха предпоследното и последното разширяване, в резултат на които нови 12 държави бяха приети в Европейския съюз. С други думи казано, темата е един от големите залози в диспутите между консерватори, социалисти, либерали, зелени. И може би една от ключовите мотивации за мнозина европейски граждани да гласуват или да не гласуват. Радио България потърси няколко граждани на „стари” европейски държави като Франция, Германия и Италия, които по силата на обстоятелствата живеят и работят в България – новоприсъединила се страна-член на Европейския съюз. Броени дни преди изборите ги питаме – ще гласуват ли за евродепутати и съответно за кои листи – за българските кандидати или за кандидатите в родината им?

Патрик Сандрен е известен френски филмов продуцент, който от години живее и работи в България. “Ще гласувам във Франция за френски депутат, защото не познавам добре вашите депутати и не мога да се ориентирам достатъчно добре в техните програми”, обясни той пред Радио България.

“Лично аз гласувам на всички избори, без значение дали са европейски, национални или общински – казва той. – Упражняването на правото на глас е конституционно гражданско право на всички демократични страни, в които живеем. Така че е от огромно значение да гласуваме. Освен това във всяка държава-членка съществува бял бюлетин, който може да бъде пуснат в урните. Мисля, че и при вас е така. И дори българските граждани да не са доволни от политиците, които ги представят, хората могат да гласуват с бяло. Това също е вот.”

Какво е отношението на хората от стара Европа спрямо нова Европа?

“Когато говорите за стара и нова Европа, вие имате предвид последните 100 години, а за мен Европа е с хилядолетна история – казва Патрик Сандрен. – Така че ми е трудно да разсъждавам върху тази т. н. нова Европа, за която се говори. Не може да се каже, че има едно обобщено отношение. Например Франция има 70 милиона жители и сред тях има хора, които мислят различно. При англичаните е същото, както и при немците и т. н. Трябва да се преустанови практиката да се противопоставя един блок срещу друг. Това според мен е една недобра политика. Защото има хора в България, които мислят по същия начин като тези във Франция, Германия, Великобритания и навсякъде по света. Навсякъде има евроскептици, има и противници на присъединяването на страните от Източна Европа, но същевременно има и много хора, които подкрепят този процес. Така че не трябва да се правят обобщения, че битува скептицизъм. Що се отнася до мен, аз съм напълно „за” присъединяването на тези страни от Източна Европа към европейското пространство”.

Как си представяте бъдеща Европа?

“Това е една Европа, която ще изисква много усилия от вас, от мен, от всички. Защото демокрацията е процес, който се утвърждава ден след ден, месец след месец, година след година. Демокрацията е постоянна борба, това е едно живо тяло и мисъл, които се развиват във времето. Така че всеки европеец трябва да помисли върху това какво може да се направи, за да се подобри животът в неговата страна. Аз имам една позитивна визия за бъдеща Европа, към която всеки може да се присъедини. Хората от стара и нова Европа трябва да положат едно интелектуално и политическо усилие, защото всички ние членуваме в един широк форум от идеи, свързани с развитието на Съюза. А Европа представлява съвкупност на всички добри идеи, които я изграждат. Така че това е един постоянен дебат, който се води ежедневно”.

Андреас фон Белов е ръководител на бюрото на Фондация „Конрад Аденауер” в София. На въпроса: “Ще гласувате ли на предстоящите евроизбори?”, той е категоричен:

“Да, разбира се. Ние сме граждани на Европа и ние трябва да решим как тя ще се развива. Така че ще гласувам. Ще гласувам за немски депутат, когото познавам много добре. Той е от област Бон, откъдето съм и аз. А в България живея от 7 години , но мисля, че ще е по-добре да гласувам за немски кандидат, защото го познавам добре и му се доверявам”.

Какво е отношението на гражданите от стара Европа към нова Европа?

“Зависи. Например немците имаха опасения, когато поляците се присъединиха към ЕС, но сега вече отношенията ни с тази съседна страна са много добри – казва Андреас фон Белов. – Поляците могат да посещават безпрепятствено Германия, тъй като Полша е в Шенгенското споразумение. Има чудесни бизнес контакти между двете страни. Нещата вървят все по-добре. Така че винаги в началото има скептицизъм, а в последствие, когато хората се опознаят, започват да се доверяват повече един на друг. Същото е и с българите. Когато у вас бъдат приети реформи в областта на съдебната система, доверието на останалите страни-членки ще се увеличи, при това много бързо!”

Как си представяте Европа в близките години?

“Като една бъдеща Европа, в която преобладават свободата и стабилността, в която границите са отворени, където ще можем спокойно на пътуваме, да развиваме бизнес и където ще сътрудничим със съседите си в приятелска атмосфера, включително и с руснаците. Убеден съм, че заедно ние можем да се превърнем в една много стабилна, благополучна и свободна общност от различни народи”.

“Още не съм решил окончателно, но ми се струва, че ще гласувам”, казва Франческо Мартино, кореспондент в София на италианския „Osservatorio balcani”. – Защото мисля, че е важно да се участва и хората да изразяват мнението си. По принцип модерната демокрация се основава върху изказването на личната позиция с помощта на вота. Знам, че имам правото да гласувам и за български кандидати, тъй като живея тук, но честно казано, смятам да гласувам за италиански кандидати, защото познавам по-добре програмите на италианските партии и защото ми се струва, че има платформи, които се доближават повече до моите лични убеждения”.

Какво според вас е отношението на старите страни-членки спрямо новите, какво преобладава – скептицизмът или доверието?

“Това е един много сложен въпрос, на който е трудно да се даде еднозначен отговор – казва Франческо Мартино. – Смятам, че наистина има елементи на скептицизъм, който се дължи най-вече на различните гледни точки. Защото изграждането на ЕС е един доста труден и сложен процес. Струва ми се, че държавите от стара Европа и тези, които наскоро се присъединиха към Съюза, все още не са се опознали достатъчно добре и оттам идват нещата”.

Съвместната работа на Радио България с партньорите от Европейския институт и Портал Европа по инициативата “Сега - взаимодействаме с ЕП” започна преди повече от година. Целта й бе да стимулира по различен и до голяма степен интерактивен начин участието на всички нас, европейските граждани в дебата за бъдещето на Европа, както и участието ни в предстоящите избори за ЕП. Днешното ни предаване дава старт на втория сезон на инициативата, но вече под името “Взаимодействаме с Европейския парламент”. Помолихме Борислав Мавров от Европейския институт да опише накратко плановете за новите съвместни радиопредавания.

“В тази втора част на нашите общи усилия ние ще насочим вниманието на слушателите и потребителите на интернет, както и на всички граждани към възможностите за развитие на ЕС и в частност към възможностите за развитие на Съюза след евентуалното влизане в сила на Договора от Лисабон. Предвиждаме съвместно с Радио България разработването на серия от тематични радиопредавания, първата част от които ще бъде насочена към европейските избори, а втората част – към работата на новия ЕП и към формирането на новата Европейска комисия. Освен това нашите интернет потребители ще имат възможност да се включат в серия от тематични он-лайн чатове, които ще бъдат проведени по различни групи – представители на академичната общност, журналисти, представители на интернет общността”.

Предвижда се и създаването на блог към сайта http://parliament.europe.bg, в който всеки гражданин на ЕС ще може на своя език да изрази своите мисли и чувства по отношение на ЕС, своето виждане и представа за развитието му. Това по думите на Борислав Мавров ще създаде възможност да се формира една неекспертна, чисто гражданска визия за това какъв трябва да бъде ЕС оттук нататък.

Уважаеми слушатели, тази рубрика се излъчва от Радио България със съдействието на Европейския институт с финансовата подкрепа на ГД „Комуникация” на Европейския парламент. Вашите въпроси, коментари и предложения са добре дошли в нашата редакция, както и на електронния адрес info@europe.bg. За повече подробности вижте уебсайта http://parliament.europe.bg

Румяна Цветкова, Венета Николова