Изводите: "Европа 2020 - гражданска визия" - видеозаписи от заключителната сесия на 30.01

Заключения от Панел 1, представени от Малина Стефанова (ЕИ) и коментари от участници в панела.

Над 120 души от различни държави се заеха със задачата да изработят визии за бъдещето на ЕС след 10 години, която да отразява най-точно очакванията на гражданите и техните организации за утрешна Европа.

Такава беше идеята на участниците в днувневната Международна конференция "Европа 2020 - гражданска визия", проведена в София на 29 и 30 януари 2010 г. Събитието беше осъществено от Европейския институт и неговите партньори от Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА и е част от проекта "Взаимодействаме с Европейския парламент", финансиран от ГД "Комуникация" на ЕП.

Директорът на Европейския институт Любов Панайотова обобщи пред журналисти в края на конференцията изводите, направени от участниците в трите панела на конференцията - "Европейската демокрация: мисията възможна?", "Европейско културно пространство и идентичност" и "Солидарността в ЕС - споделена отговорност за развитие".

В резултат на работата на Панел 1, Панел 2 и Панел 3 бяха направени заключения и конкретни препоръки за дългосрочното развитие на ЕС в изброените сфери. Както може да се види от видеозаписите, публикувани на сайта на проекта "Взаимодействаме с Европейския парламент", бяха изтъкнати редица въпроси, отразяващи гледната точка на гражданския сектор. Те нямат претенции за изчерпателност, но представляват поучителна моментна снимка на нагласите на хората, както подчертаха участниците във форума.

Малина Стефанова от Европейския институт представя изводите от Панел 1 на заключителната сесия на конференцията.

Заключения от Панел 1:

• Европейската демокрация е дълъг път, продължаващ дебат. Тя няма да бъде постигната скоро, не е ясно, дали ще е постигната и до 2020 година. На този етап европейската идентичност не съществува и не може да бъде сформиран европейски демос. Такъв може да бъде създаден отгоре и това трябва да бъде цел за следващото десетилетие.
• Гражданската инициатива е много положително развитие и очакванията към нея са високи, вероятно твърде високи. Следователно тя трябва да се докаже с необходимата предпазливост и да се фокусира върху ясни въпроси, така че да не се изгуби ентусиазмът. Друг ключов аспект ще бъде отговорът на Европейската комисия на тази инициатива.
• Въпреки че не е държава, ЕС съществува материално в живота на европейските граждани. До 2020 г. визията е консолидиране на достигнатото. Гражданите на Европа имат множество права, но не са запознати за голяма част от тях. Желаният резултат е правата да станат ефективни и познати, изцяло изпълнени.
• ЕС е постигнал ниво на прозрачност и е желателно държавите-членки да продължат тази тенденция. Желателно е гражданските организации да се ангажират повече в екс-пост оценката на въздействието на законодателството, а не само в неговото формулиране.
• Разпространяването на гражданските права и основните свободи във всички политики все още е незавършен процес. Трябва да се обърне повече внимание върху поставянето на политиките на различни нива.
• Въпреки че не е държава, ЕС представлява мощна политическа система. Кризата в демокрацията не се корени в липсата на интерес у гражданите към ЕС и представлява не отхвърляне, а несигурност за това дали Съюзът може да опазва в достатъчна степен техните интереси и права.
• Уникалността на Съюза се състои в това, че той е съставен от демократични държави, които са се присъединили доброволно. ЕС сам по себе си не е демократична държава и едва ли ще се превърне в такава, понеже това би изисквало политическа култура, споделяна от всички хора. Инструментите на демокрацията са предоставени, сега зависи от гражданите да решат до каква степен желаят да ги използват.
• Демократизацията на ЕС изисква засилване на европейската държава. Що се отнася до институциите, те трябва да осъзнаят, че гражданите не могат да бъдат администрирани, те трябва да бъдат включени. Правото да бъдеш консултиран е нова сфера, която има добри шансове да приближи гражданите до ЕС. Що се отнася до гражданите, това означава образование от ранна възраст, което да подготвя за гражданско участие, интензивен обмен и комуникация, както междуличностна, така и между организации.
• Предизвикателството във визията към политиците на национално ниво е да поемат своята отговорност за по-добра връзка с техните избиратели и "да преведат" за тях европейските въпроси по начин, който изгражда общата идентичност.
• Някои от съществуващите механизми все още обезкуражават гражданите да вземат участие, тъй като не вярват в автентичността на резултатите от това свое участие, и съответно имат нужда от по-нататъшно регулиране и подобряване, като например лобирането.