ЕНРИКЕ БАРОН КРЕСПО: "ЕП РАЗШИРЯВА ЗНАЧИТЕЛНО РОЛЯТА СИ С ДОГОВОРА ОТ ЛИСАБОН"

Промените в институциите на ЕС след влизането в сила на Лисабонския договор - през погледа на Енрике Барон Креспо (ПЕС), председател на Европейския парламент в периода 1989-1992 г. Разговор на Николай Карамихов от Портал ЕВРОПА с известния испански евродепутат, който е бил и председател на Групата на ПЕС в ЕП между 1999 и 2004 г.

Каква е основната промяна на положението на Европейския парламент с Договора от Лисабон?

Бих казал, че промяната се изразява основно в три пункта. Първо това е повече демокрация, понеже ние увеличаваме правомощията си в много области. До сега имахме правомощия в около 35 области, а с влизането в сила на Договора те ще станат 85. Това означава, че ще имаме законодателни правомощия в почти всички сфери на работа на ЕС. Освен това Лисабонският договдор дава повече права на националните парламенти, за да могат те да следят по-добре процесите на европейско ниво.

Второ - в бюджетната сфера се премахва съществуващата дискриминация по задължителните и незадължителните разходи. Това е голяма стъпка за нас.

На трето място Договорът създава условия и налага Европейската комисия да има по-голяма отчетност пред нас. От една страна това става чрез избирането на ръководството на комисията от нас и от Съвета, а освен това ние, парламентаристите, ще имаме и повече власт да я контролираме.

Как се променят отношенията между ЕП и националните парламенти?

Мисля, че промените ще ни позволят да работим по-добре заедно, защото националните парламенти ще получат по-големи възможности да следят законодателния процес. Трябва обаче да се отчита, че ние не сме конкуренти един на друг. Ние работим заедно с националните парламенти. Смятам, че по същество ние разширяваме сътрудничеството си.

Наскоро ПЕС прие Хартата си за предстоящите европейски избори, можете ли да ни кажете какви са основните моменти?

За нас най-важна е Европа на гражданите, социална Европа. Много е важно да се изгради баланс между икономическото развитие и социалното измерение, като се взимат предвид главните предизвикателства като климатичните промени. Целта ни е да обединим всички европейци като изградим силна демокрация, базирана не само на индивидуалните, но и на социалните права.

До сега гражданите на Европа като цяло са по активни на изборите за националните си парламенти, отколкото за ЕП. Как ще ги убедите, че Европейският парламент е важен?

Това не е лесно. Донякъде прилича на ходенето на училище. За да стане интересен един предмет, той трябва да бъде поднесен интересно и разбираемо. В същото време ние трябва да разчитаме на подкрепата не само на политическите партии, но и на гражданското общество и на медиите, които могат да са много полезни.

Днес (19 март бел. ред.) беше съобщено, че България, Хърватия и Унгария са излезли с обща декларация, че утре ще признаят независимостта на Косово. Какво е вашето мнение като испанец и видна фигура в ПЕС?

Аз съм критичен по този въпрос. Ние, европейците, сме разделени по него. Според мен в международната общност трябва да спазваме принципите на международното право. Според мен признаването на Косово създава нови проблеми, това е лесно да се види. За да се реши голям въпрос като Косово и Сърбия е нужно време. Не ни е необходимо да създаваме нови проблеми. Подкрепям тезата, че като европейци трябва да вложим време, усилия и пари да стабилизираме ситуацията. Не смятам, че взетото в момента решение е най-доброто.

Ние в ЕП имахме дебати по въпроса, но не можахме да гласуваме решение. Причината за това сигурно е, че гражданите имат основателни притеснения за случващото се, а депутатите все пак се опитват да търсят общо приемливо решение.

Аз съм наясно с факта, че коментирам този въпрос във вашата страна, защото и Сърбия ви е съсед, и Македония ви е съсед.

Цялата европейска история е за помиряване между противници, за съвместно живеене. Според мен решението не е в това разделяне на Косово и създаването на държави, които ще бъдат изолирани и проблематични.

Вие бяхте председател на ЕП в изключително важен за Европа период, в момента България е също в много важен период за членството си. Какво бихте пожелали на читателите на Портал ЕВРОПА?

Мога да кажа, че бях председател на Европейския парламент, когато свърши Студената война. Тогава ние, европейските лидери в Съвета, Комисията, всички ние съумяхме да помогнем да се обедини Европа и да се постави основата. Сега сме 27 и България е пълноправен член на клуба. Гледам напред към постигането на по-силен съюз, в който има не само мир и просперитет, но и еднакви ценности за всички нас. Надявам се България да бъде не само пълноправен член, но и да помогне осъществим тази историческа задача.

(интервюто e взето на 19.03.2008 г., при откриването на юбилейна изложба в Информационния офис на ЕП в София, посветена на 50-тата годишнина от първото заседание на ЕП. Енрике Барон Креспо бе специален гост на събитието.)