ЕК призовава България за още реформи в съдебната система

Европейската комисия днес публикува поредния си технически доклад за напредъка на България и Румъния в правосъдието. Наред с похвалите за предприетите и планувани реформи през последните месеци, комисията препоръчва още работа и конкретни резултати.

Настоящият доклад отчита факта, че през последните шест месеца България предприе редица важни инициативи, които показват воля за реформи. Въпреки че достойнствата на тези инициативи могат да се преценят само след като те доведат до конкретни резултати, тези действия все пак сочат, че все по-ясно се признава необходимостта от съществени и далновидни реформи. Същевременно докладът се спира на все още лошите резултати по отношение на съдебната система и функциите ѝ да разследва, преследва и съди за корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност, съобщава Рапид.

Пълен текст на доклада - html.
От пресконференцията. 

В сферата на съдебната реформа България предвижда подобрения в Наказателно-процесуалния кодекс, за да съкрати и оптимизира ефективността на следствието и съдебното производство. През последните шест месеца в България продължиха проверките на съдилища и прокуратури и те доведоха до многобройни препоръки и нарастващ брой дисциплинарни производства срещу магистрати. От средата на 2009 г. насам, в отговор на препоръки на Комисията, България предприе най-вече мерки за повишаване на обективността при годишното атестиране на магистратите. Резултатите от тези мерки обаче все още не могат да бъдат оценени. Похвално е също така, че повече дела за корупция по високите етажи се следят в рамките на мониторинга на съдебната практика, но въпреки това някои важни дела все още протичат неоправдано бавно. През втората половина на 2009 г. репутацията на съдебната система бе подкопана от подозрения за тежка корупция при назначения на висши длъжности и тези случаи трябва да бъдат задълбочено проучени.

Що се отнася до борбата с корупцията и организираната престъпност, България възнамерява да бъде по-ефективна в конфискуването на имущество, придобито от престъпна дейност, като прилага конфискацията към по-широк кръг лица, свързани с престъпния свят, освен в случаите когато законният произход на имуществото може да бъде доказан. България взе решение също така да укрепи структурите на прокуратурата със създаването на съвместни екипи за разследване на корупция и организирана престъпност. Освен това България предприе структурна реформа на Националната агенция за приходите и агенция „Митници" и започна работа по всеобхватна стратегия за борба срещу корупцията и организираната престъпност. Въпреки че напоследък се докладва за редица нови разследвания и повдигнати обвинения за корупция по високите етажи на властта и организирана престъпност, забавянето при важни дела продължава, а от средата на 2009 г. не е произнесена нито една присъда по знаково дело. През януари 2010 г. бе извършено още едно улично убийство, свързано с организираната престъпност.

Комисията призовава България да активизира още повече усилията си за реформи, за да постигне конкретни, измерими и съществени резултати. Реформите, препоръчани от Комисията през юли 2009 г., следва да се превърнат в национален приоритет и да бъдат предприети в повече области, за да се постигне пълно реформиране на съдебната власт. България следва да продължи усилията си за реформиране на наказателните процедури и за по-категорични действия за конфискуване на имущество. Освен това България трябва да укрепи капацитета на съдебната власт, за да покаже конкретни резултати при знакови дела.

Комисията ще продължи да подкрепя България в това начинание и до лятото на тази година ще представи следващата си подробна оценка на напредъка.Докладите на Комисията относно напредъка по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) се публикуват два пъти годишно. Те се основават на информация, предоставена от българското правителство, службите на Комисията, държавите-членки и неправителствени организации.

В последния доклад, публикуван на 22 юли 2009 г., бе направена цялостна оценка на напредъка по всеки от шестте показателя. В него се посочва, че България е дала тласък на реформите и е постигнала първите резултати като нарастване на броя на делата за измами със средства от фондове на ЕС с последващи действия на съдебната власт, окуражаваща статистика за извършени проверки на съдилища и прокуратури, известен напредък в еднаквото прилагане на законодателството и по отношение на идентифицирането на забавяния при дела за организирана престъпност и корупция по високите етажи на властта. На фона на продължаващите улични убийства и неуспехите със задържането на известни престъпници докладът заключава, че все още липсва достатъчен политически ангажимент за по-мащабни инициативи.

Тъй като времето след публикуването на този доклад се счита за твърде кратък срок за България да преодолее тези недостатъци, а Комисията - да преразгледа оценката си, настоящият доклад съдържа само актуализирана фактическа информация за напредъка. Докладът съзнателно се въздържа от подробна оценка на постигнатите резултати по всеки показател, но прави кратък преглед на развоя на процесите от средата на 2009 г. насам.

В рамките на механизма за сътрудничество и проверка за България бяха зададени следните показатели:

• Приемане на изменения в Конституцията, които премахват всички двусмислия по отношение на независимостта и отчетността на съдебната система.
• Гарантиране на по-прозрачен и ефективен съдебен процес чрез приемане и прилагане на нов Закон за съдебната власт и на нов Граждански процесуален кодекс. Докладване за въздействието на тези нови закони и на Наказателно-процесуалния кодекс и Административно-процесуалния кодекс, преди всичко върху досъдебната фаза.
• Продължаване на реформата на съдебната власт с цел повишаване на професионализма, отчетността и ефективността. Оценяване на въздействието на тази реформа и публикуване на резултатите всяка година.
• Провеждане на професионални и безпристрастни разследвания по обвинения в корупция на високо равнище и докладване за тях. Докладване за вътрешни проверки на публичните институции и за огласяване на имуществото на високопоставени длъжностни лица.
• Вземане на по-нататъшни мерки за предотвратяване и борба с корупцията, особено по границите и в местното управление.
• Прилагане на стратегия за борба с организираната престъпност, която се съсредоточава върху тежките престъпления, изпирането на пари, както и върху системното конфискуване на имуществото на престъпниците. Докладване за нови и текущи разследвания, повдигнати обвинения и присъди в тези области