01-03-2005
ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ КЪМ ЕС
Списък по член 18 на Протокола:
други постоянни разпоредби
1. ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО
Договор за създаване на Конституция за Европа: част III, дял III, глава I, раздел 3, Свободно движение на стоки
СПЕЦИФИЧЕН МЕХАНИЗЪМ
По отношение на България или Румъния притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна закрила за фармацевтичен продукт, за които е подадена заявка в държава-членка към момента, когато такава закрила не би могла да бъде получена за този продукт в една от горепосочените нови държави-членки, може да се позовава на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна закрила, за да предотврати вноса и разпространението на този продукт в държавата-членка или в държавите, в които въпросният продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в тази нова държава-членка от него или с негово съгласие.
Всяко лице, което има намерение да внесе или да разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на предходната алинея, в държава-членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази закрила.
2. ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Договор за създаване на Конституция за Европа, част III, дял III, глава I, раздел 5, Правила за конкуренцията
1. Следните схеми за помощ и индивидуална помощ, влезли в сила в нова държава-членка преди датата на присъединяване и все още приложими след тази дата, се считат при присъединяването за съществуваща помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията:
а) мерките за помощ, влезли в сила преди 10 декември 1994 г.;
б) мерките за помощ, изброени в допълнението към настоящото приложение;
в) мерките за помощ, които са оценени преди датата на присъединяване от органа за контрол върху държавните помощи на новата държава-членка и са определени като съвместими с достиженията на правото на ЕС и, за които Комисията не е направила възражение на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар съобразно процедурата, предвидена в параграф 2.
Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ при присъединяването за целите на прилагането на член III-168, параграф 3 от Конституцията.
Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на помощи за транспортния сектор, нито за дейности, свързани с производството, преработката или продажбата на стоките, изброени в Приложение I към Конституцията, с изключение на рибните продукти и техните производни.
Горепосочените разпоредби не засягат също така преходните мерки относно политиката на конкуренция, предвидени в Протокола и мерките, постановени в приложение VII, глава 4, раздел Б на Протокола.
2. Доколкото нова държава-членка желае Комисията да проучи мярка за помощ по процедурата по параграф 1, в) тя предоставя редовно на Комисията:
а) списък на мерките за съществуващи помощи, които са били оценени от националния орган за контрол на държавните помощи и които са определени от този орган като съвместими с действащото общностно право, и
б) всяка друга информация, която е от съществено значение за оценката на съвместимостта на мярката за помощ, която ще бъде проучена,
съгласно определената форма на уведомление, предоставена от Комисията.
Ако Комисията не възрази срещу съществуващата мярка за помощ на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар в срок от три месеца от получаване на пълната информация за тази мярка или от получаване на официалното становище на новата държава-членка, с което тя уведомява Комисията, че счита предоставената информация за пълна, тъй като поисканата допълнителна информация не е достъпна или вече е предоставена, се счита, че Комисията не е направила възражение.
Всички мерки за помощ, за които Комисията е уведомена по процедурата, описана в параграф 1в) преди датата на присъединяване, ще бъдат предмет на горепосочената процедура без оглед на факта, че през периода на проучване заинтересуваната нова държава-членка вече е станала член на Съюза.
3. Решението на Комисията за възражение срещу мярка, по смисъла на параграф 1в) се счита за решение за започване на официална процедура за разследване по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО(1).
Ако такова решение е взето преди датата на присъединяване, решението влиза в сила от датата на присъединяване.
4. Без да се засягат процедурите относно съществуващата помощ, предвидени в член III 168 на Конституцията, схемите за помощ и индивидуалната помощ, предоставени в транспортния сектор, които са влезли в сила в нова държава-членка преди датата на присъединяване и които са приложими и след тази дата, се считат за съществуваща помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията, при следното условие:
– Комисията бива уведомявана за мерките за помощ в срок от четири месеца от датата на присъединяване. Това уведомление включва информация за правното основание на всяка мярка. Съществуващите мерки за помощ и плановете за предоставяне или изменение на помощи, за които Комисията е уведомена преди датата на присъединяване, се считат за съобщени на датата на присъединяване.
Тези мерки за помощи се считат за "съществуваща" помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията до края на третата година от датата на присъединяване.
Новите държави-членки изменят, когато това е необходимо, тези мерки за помощ, за да бъдат съвместими с принципите, прилагани от Комисията, най-късно до края на третата година от датата на присъединяване. След тази дата, всяка помощ, която е определена като несъвместима с тези принципи, се счита за нова помощ.
5. По отношение на Румъния, параграф 1, в) се прилага само за мерките за помощ, оценени от румънския национален орган по наблюдение и контрол на държавните помощи след тази дата, ако Комисията на основата на продължителен контрол върху изпълнението на задълженията, поети от Румъния при преговорите за присъединяване, реши, че правоприлагането в областта на държавните помощи в периода преди присъединяването е достигнало задоволително ниво. Такова задоволително ниво ще се счита за постигнато единствено когато Румъния е демонстрирала последователно прилагане на всеобхватен и подходящ контрол върху държавните помощи за всички мерки за помощ, предоставени в Румъния, включително приемането и прилагането от румънския орган по контрол на напълно и правилно обосновани решения, които съдържат точна оценка на характера на всяка мярка на държавната помощ и правилно прилагане на критериите за съвместимост.
Комисията може да възрази, на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта с общия пазар, на всяка мярка за помощ, която е предоставена в пред-присъединителния период между 1 септември 2004 г. и датата, определена в горепосоченото решение на Комисията, с което тя установява, че правоприлагането е достигнало задоволително ниво. Такова решение на Комисията за възражение срещу мярката се счита за решение за започване на официална процедура за разследване по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999. Ако такова решение е прието преди датата на присъединяване, решението влиза в сила от датата на присъединяване.
Когато Комисията, след официалната процедура по разследване, приеме негативно решение, тя задължава Румъния да предприеме всички необходими мерки за ефективно възстановяване на помощта от получателя. Подлежащата на възстановяване помощ включва и лихва с подходящ процент, определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004(2) и дължима от същата дата.
3. ЗЕМЕДЕЛИЕ
а) Договор за създаването на Конституция за Европа, част ІІІ, дял ІІІ, глава ІІІ, раздел 4, Земеделие и рибарство
1. Публичните запаси, които се съхраняват от новите държави-членки към датата на присъединяването, и които са възникнали в резултат на тяхната политика на подкрепа на пазара, се поемат от Общността по стойността, която се определя по член 8 от Регламент (ЕИО) № 1883/78 на Съвета от 2 август 1978 г. относно общите правила за финансиране на интервенциите на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), Секция Гарантиране(3). Въпросните запаси се поемат само при условие, че за въпросните продукти в Общността се прилага интервенция и, че запасите отговарят на изискванията на Общността за интервенция.
2. Всеки стоков запас, както частен, така и публичен, който е в свободно движение на територията на новите държави-членки към датата на присъединяване и, който надвишава количеството, което може да се приеме като нормален прехвърляем запас, се отстранява за сметка на новите държави-членки.
Понятието за нормален прехвърляем запас се определя за всеки отделен продукт въз основа на критериите и специфичните цели на съответната обща организация на пазара.
3. Запасите по смисъла на параграф 1 се приспадат от количеството, което надвишава нормалния прехвърляем запас.
4. Комисията изпълнява и прилага горепосочените договорености в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика(4) или, според случая, в съответствие с процедурата по член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 30 юни 2001 г. относно общата организация на пазара на захар(5), или в съответствие с членовете на другите регламенти, уреждащи общата организация на пазарите на земеделски продукти или процедурите на съответния комитет, както са определени в приложимото законодателство.
б) Договор за създаване на Конституция за Европа, част III, дял III, глава I, раздел 5, Правила на конкуренция
Без да се засягат процедурите относно съществуваща помощ, предвидени в член III-168 от Конституцията, схемите за помощ и индивидуална помощ, предоставени за дейности, свързани с производството, преработката или маркетинга на продуктите, изброени в Приложение І от Конституцията, с изключение на рибните продукти и техните производни, отпуснати в нова държава-членка преди датата на присъединяване и все още приложими след тази дата, се считат за съществуваща помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията, при следното условие:
– мерките за помощ се съобщават на Комисията в рамките на четири месеца от датата на присъединяването. Това съобщение включва информация относно правното основание за всяка мярка. Съществуващите мерки за помощ и плановете за предоставяне или промяна на помощи, съобщени на Комисията преди датата на присъединяване, се смятат за съобщени на датата на присъединяването. Комисията публикува списък на тези помощи.
Тези мерки се считат за “съществуваща” помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията до края на третата година от датата на присъединяване.
При необходимост новите държави-членки изменят тези мерки с цел да отговорят на насоките, прилагани от Комисията, най-късно до края на третата година от датата на присъединяване. След тази дата всяка помощ, която бъде определена за несъвместима с въпросните насоки, се счита за нова помощ.
4. МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ
Договор за създаване на Конституция за Европа, част III, дял III, глава I, раздел 3, Свободно движение на стоки, подраздел 1, Митнически съюз
31992 R 2913: Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр.1), последно изменен с:
– 12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и (ОВ L 236, 23.9.2003г., стр.33);
31993 R 2454: Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр.1), последно изменен с:
– 32003 R 2286: Регламент (ЕО) № 2286/2003 на Комисията от 18.12.2003 г. (ОВ L 343, 32.12.2003 г., стр.1).
Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат в новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ ОТ ОБЩНОСТТА (ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА РАЗШИРЕНАТА ОБЩНОСТ)
1. Независимо от член 20 на Регламент (ЕИО) № 2913/92, стоките, които към датата на присъединяване са временно складирани или са под едно от митническите направления или един от режимите, посочени в член 4, параграф 15 б) и член 16 б) до ж) на този регламент, в разширената Общност, или които се транспортират в рамките на разширената Общност след като са били предмет на формалности при износ, се освобождават от митни сборове и други митнически мерки, когато се декларират за допускане за свободно обращение в рамките на разширената Общност, при условие че е представено едно от следните:
a) доказателство за преференциален произход, надлежно издадено или съставено преди датата на присъединяване съгласно едно от европейските споразумения, изброени по-долу, или еквивалентните преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки, и които съдържат забрана за възстановяване на, или освобождаване от митни сборове, прилагани за материали без произход, които са използвани за производството на продуктите, за които е издадено или съставено доказателството за произход (правило за невъзстановяване);
Европейските споразумения:
– 21994 A 1231 (24) България: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна – Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество(6);
– 21994 A 1231 (20) Румъния: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Румъния, от друга страна – Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество(7).
б) който и да е от начините за доказване на статут от Общността, посочени в член 314в от Регламент (ЕИО) № 2454/93;
в) карнет АТА, издаден преди датата на присъединяване в настояща държава-членка или в нова държава-членка.
2. За целите на издаването на доказателствата, посочени в параграф 1б) по-горе, във връзка с положението към датата на присъединяване и в допълнение към разпоредбите на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, “стоки от Общността” означават стоки:
– които са изцяло получени на територията, на която и да е от новите държави-членки при условия, идентични на тези в член 23 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и, които не съдържат стоки, внесени от други страни или територии, или
– внесени от страни или територии, различни от съответната държава и допуснати в свободно обращение в тази държава, или
– получени или произведени в съответната държава, или само от стоки, посочени във второто тире на настоящия параграф, или от стоки, посочени в първото и второто тире на настоящия параграф.
3. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 1а) по-горе, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество съгласно съответните европейски споразумения или еквивалентни преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки в срок до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти в срок до три години от датата на приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД (ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТУРЦИЯ, В РАМКИТЕ НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ, ВЪГЛИЩА И ПРОДУКТИ ОТ СТОМАНА)
4. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, доказателство за произход, надлежно издадено от трети страни или съставено в рамките на преференциални споразумения, сключени между новите държави-членки с тези страни, или издадено, или съставено в рамките на едностранно национално законодателство на новите държави-членки, се приема в съответните нови държави-членки, при условие че:
a) придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на основата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразумения или в договорености, които Общността е сключила с, или е приела по отношение на тези трети страни или групи страни, както е посочено в член 20, параграф 3 г) и д) на Регламент (ЕИО) № 2913/92; и
б) доказателството за произход и транспортните документи са били издадени или съставени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
в) доказателството за произход е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.
Когато стоките са били декларирани за допускане за свободно обращение в нова държава-членка преди датата на присъединяване, доказателство за произход, издадено или съставено впоследствие съгласно преференциални споразумения или договорености в сила в тази нова държава-членка към датата на допускане за свободно обращение, може да се приеме в съответната нова държава-членка, при условие че е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.
5. България и Румъния имат право да запазят разрешенията, с които е предоставен статут на “одобрен износител” в рамките на споразуменията, сключени с трети страни, при условие че:
a) такава разпоредба също се съдържа в споразуменията, сключени от тези страни с Общността преди датата на присъединяване, и
б) одобрените износители прилагат правилата за произход, предвидени в тези споразумения.
Тези разрешения се заменят от новите държави-членки, с нови разрешения, издадени съгласно условията на законодателството на Общността не по-късно от една година след датата на присъединяване.
6. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 4, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество на съответните споразумения и договорености. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки за период до три години от издаването на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларация за свободно обращение.
7. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, доказателство за произход, издадено впоследствие от трети страни в рамките на преференциални споразумения, сключени от Общността с тези страни, се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или са на път, или са временно складирани, или са в митнически склад или са в свободна зона в една от тези трети страни, или в тази нова държава-членка, при условие че новата държава-членка, където се извършва допускането за свободно обращение, не е имала в сила споразумение за свободна търговия с третата страна за такива стоки в момента, когато транспортните документи са били издадени и, при условие че:
a) придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на базата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразуменията или договореностите, които Общността е сключила или е приела по отношение на трети страни или групи страни, съгласно член 20, параграф 3 г) и д) от Регламент (ЕИО) № 2913/92; и
б) транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
в) доказателството за произход, издадено впоследствие, е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.
8. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 7, се прилагат разпоредбите, относно определението на понятието “стоки с произход ” и методи за административно сътрудничеството на съответните споразумения или договорености.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ НА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ В РАМКИТЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ СЪЮЗ ЕО – ТУРЦИЯ
9. Доказателства за произход, надлежно издадени или от Турция, или от нова държава-членка в рамките на преференциалните търговски споразумения, прилагани между тях, и позволяващи кумулиране на произхода с Общността въз основа на идентични правила за произход и забрана за възстановяване или суспендиране на митни сборове за тези стоки, се приемат в съответните страни като доказателство за статут, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция(8), при условие че:
a) доказателството за произход и транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
б) доказателството за произход е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.
Когато стоките са декларирани за допускане за свободно обращение или в Турция, или в нова държава-членка, преди датата на присъединяването, в рамките на преференциалните търговски споразумения, посочени по горе, доказателство за произход, издадено впоследствие съгласно тези споразумения, може също да се приеме, при условие че е представено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.
10. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 9, се прилагат разпоредбите, относно определението на понятието “стоки с произход” и методи на административно сътрудничество съгласно съответните преференциални споразумения. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение.
11. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, сертификат за движение А.ТR, издаден, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО - Турция се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или се транспортират, след като са били предмет на формалности при износ, в рамките на Общността или в Турция, или са временно складирани, или са под митнически режим, посочен в член 4, параграф 16, б) до з) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 в Турция или в тази нова държава-членка, при условие че:
a) за тези стоки не е било представено доказателство за произход, както е посочено в параграф 9, и
б) стоките отговарят на условията за прилагане на разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, и
в) транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
г) сертификатът за движение А.ТR е представен на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.
12. За целите на проверяване на сертификати за движение А.ТR, посочени в параграф 11 по-горе, се прилагат разпоредбите относно издаването на сертификати за движение А.ТR и методи за административно сътрудничество, съгласно Решение № 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция(9).
МИТНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ
13. Временно складиране и митнически режими, посочени в член 4, параграф 16, б) до з) на Регламент (ЕИО) № 2913/92, които са започнали преди присъединяването, се завършват или приключват съгласно условията на законодателството на Общността.
Когато завършването или приключването поражда митническо задължение, размерът на вносните митни сборове, който следва да се заплати е този, определен към момента на възникване на митническото задължение в съответствие с Общата митническа тарифа и заплатената сума се счита за собствени ресурси на Общността.
14. Процедурите за митническо складиране, предвидени в членове 84 - 90 и 98 - 113 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 535 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, стойността за митнически цели и количеството на вносните стоки към момента на приемане на декларацията за тяхното поставяне под режим на митническо складиране и тази декларация е била приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване.
15. Процедурите за активно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 114 - 129 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 536 - 550 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, тяхното тарифно класиране, количеството, стойността за митнически цели и произхода на вносните стоки към момента на тяхното поставяне под режима и когато декларацията за поставяне на стоките под режима е приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване;
– когато приключването поражда митническо задължение, за да се поддържа равенство между титулярите на разрешения, установени в настоящите държави-членки и тези в новите държави-членки, от датата на присъединяване се заплаща компенсаторна лихва върху дължимите вносни митни сборове, съгласно условията на законодателството на Общността;
– ако декларацията за активно усъвършенстване е приета по система с възстановяване, възстановяването се извършва при условията на законодателството на Общността, от и за сметка на новата държава-членка, когато митническото задължение, по отношение на което е поискано възстановяването, е възникнало преди датата на присъединяване.
16. Процедурите за временния внос, предвидени в членове 84 - 90 и 137 - 144 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 553 - 584 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, тяхното тарифно класиране, количеството, стойността за митнически цели и произхода на вносните стоки към момента на тяхното поставяне под режима и, когато декларацията за поставяне на стоките под режима е приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване;
– когато приключването поражда митническо задължение, за да се поддържа равенство между титулярите на разрешения, установени в настоящите държави-членки и тези в новите държави-членки, от датата на присъединяване се заплаща компенсаторна лихва върху дължимите вносни митни сборове, съгласно условията на законодателството на Общността.
17. Процедурите за пасивно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 145 - 160 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 585 - 592 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– член 591, втори параграф на Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилага mutatis mutandis към временно изнесени стоки, които са изнесени временно от новите държави-членки преди датата на присъединяване.
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
18. Разрешенията, които са били издадени преди датата на присъединяване за прилагане на митническите режими, посочени в член 4, параграф 16 г), д) и ж) на Регламент (ЕИО) № 2913/92, са в сила до края на тяхната валидност или една година след датата на присъединяване, което от двете настъпи по-рано.
19. Процедурите за възникване на митническо задължение, вземане под отчет и последващо събиране, предвидени в членове 201 - 232 на Регламент (ЕИО) 2913/92 и в членове 859 - 876а на Регламент (ЕИО) №2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– събиране се извършва съгласно условията на законодателството на Общността. Въпреки това, когато митническото задължение е възникнало преди датата на присъединяване, събирането се извършва съгласно условията, в сила в съответната нова държава-членка, преди присъединяването - от нея и в нейна полза.
20. Процедурите за възстановяване и опрощаване на митни сборове, предвидени в членове 235 - 242 на Регламент (ЕИО) 2913/92 и в членове 877 - 912 на Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– възстановяване и опрощаване на митни сборове се извършва съгласно условията, предвидени в законодателството на Общността. Въпреки това, когато митните сборове, за които се иска възстановяване или опрощаване, се отнасят за митническо задължение, възникнало преди датата на присъединяване, възстановяването и опрощаването се извършват съгласно условията, в сила в съответната нова държава-членка, преди присъединяването, от нея и за нейна сметка.
други постоянни разпоредби
1. ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО
Договор за създаване на Конституция за Европа: част III, дял III, глава I, раздел 3, Свободно движение на стоки
СПЕЦИФИЧЕН МЕХАНИЗЪМ
По отношение на България или Румъния притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна закрила за фармацевтичен продукт, за които е подадена заявка в държава-членка към момента, когато такава закрила не би могла да бъде получена за този продукт в една от горепосочените нови държави-членки, може да се позовава на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна закрила, за да предотврати вноса и разпространението на този продукт в държавата-членка или в държавите, в които въпросният продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в тази нова държава-членка от него или с негово съгласие.
Всяко лице, което има намерение да внесе или да разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на предходната алинея, в държава-членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна закрила, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази закрила.
2. ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА
Договор за създаване на Конституция за Европа, част III, дял III, глава I, раздел 5, Правила за конкуренцията
1. Следните схеми за помощ и индивидуална помощ, влезли в сила в нова държава-членка преди датата на присъединяване и все още приложими след тази дата, се считат при присъединяването за съществуваща помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията:
а) мерките за помощ, влезли в сила преди 10 декември 1994 г.;
б) мерките за помощ, изброени в допълнението към настоящото приложение;
в) мерките за помощ, които са оценени преди датата на присъединяване от органа за контрол върху държавните помощи на новата държава-членка и са определени като съвместими с достиженията на правото на ЕС и, за които Комисията не е направила възражение на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар съобразно процедурата, предвидена в параграф 2.
Всички мерки, все още приложими след датата на присъединяване, които представляват държавна помощ и не отговарят на изложените по-горе условия, се считат за нова помощ при присъединяването за целите на прилагането на член III-168, параграф 3 от Конституцията.
Предходните разпоредби не се прилагат по отношение на помощи за транспортния сектор, нито за дейности, свързани с производството, преработката или продажбата на стоките, изброени в Приложение I към Конституцията, с изключение на рибните продукти и техните производни.
Горепосочените разпоредби не засягат също така преходните мерки относно политиката на конкуренция, предвидени в Протокола и мерките, постановени в приложение VII, глава 4, раздел Б на Протокола.
2. Доколкото нова държава-членка желае Комисията да проучи мярка за помощ по процедурата по параграф 1, в) тя предоставя редовно на Комисията:
а) списък на мерките за съществуващи помощи, които са били оценени от националния орган за контрол на държавните помощи и които са определени от този орган като съвместими с действащото общностно право, и
б) всяка друга информация, която е от съществено значение за оценката на съвместимостта на мярката за помощ, която ще бъде проучена,
съгласно определената форма на уведомление, предоставена от Комисията.
Ако Комисията не възрази срещу съществуващата мярка за помощ на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта на мярката с общия пазар в срок от три месеца от получаване на пълната информация за тази мярка или от получаване на официалното становище на новата държава-членка, с което тя уведомява Комисията, че счита предоставената информация за пълна, тъй като поисканата допълнителна информация не е достъпна или вече е предоставена, се счита, че Комисията не е направила възражение.
Всички мерки за помощ, за които Комисията е уведомена по процедурата, описана в параграф 1в) преди датата на присъединяване, ще бъдат предмет на горепосочената процедура без оглед на факта, че през периода на проучване заинтересуваната нова държава-членка вече е станала член на Съюза.
3. Решението на Комисията за възражение срещу мярка, по смисъла на параграф 1в) се счита за решение за започване на официална процедура за разследване по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО(1).
Ако такова решение е взето преди датата на присъединяване, решението влиза в сила от датата на присъединяване.
4. Без да се засягат процедурите относно съществуващата помощ, предвидени в член III 168 на Конституцията, схемите за помощ и индивидуалната помощ, предоставени в транспортния сектор, които са влезли в сила в нова държава-членка преди датата на присъединяване и които са приложими и след тази дата, се считат за съществуваща помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията, при следното условие:
– Комисията бива уведомявана за мерките за помощ в срок от четири месеца от датата на присъединяване. Това уведомление включва информация за правното основание на всяка мярка. Съществуващите мерки за помощ и плановете за предоставяне или изменение на помощи, за които Комисията е уведомена преди датата на присъединяване, се считат за съобщени на датата на присъединяване.
Тези мерки за помощи се считат за "съществуваща" помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията до края на третата година от датата на присъединяване.
Новите държави-членки изменят, когато това е необходимо, тези мерки за помощ, за да бъдат съвместими с принципите, прилагани от Комисията, най-късно до края на третата година от датата на присъединяване. След тази дата, всяка помощ, която е определена като несъвместима с тези принципи, се счита за нова помощ.
5. По отношение на Румъния, параграф 1, в) се прилага само за мерките за помощ, оценени от румънския национален орган по наблюдение и контрол на държавните помощи след тази дата, ако Комисията на основата на продължителен контрол върху изпълнението на задълженията, поети от Румъния при преговорите за присъединяване, реши, че правоприлагането в областта на държавните помощи в периода преди присъединяването е достигнало задоволително ниво. Такова задоволително ниво ще се счита за постигнато единствено когато Румъния е демонстрирала последователно прилагане на всеобхватен и подходящ контрол върху държавните помощи за всички мерки за помощ, предоставени в Румъния, включително приемането и прилагането от румънския орган по контрол на напълно и правилно обосновани решения, които съдържат точна оценка на характера на всяка мярка на държавната помощ и правилно прилагане на критериите за съвместимост.
Комисията може да възрази, на основание на сериозни съмнения относно съвместимостта с общия пазар, на всяка мярка за помощ, която е предоставена в пред-присъединителния период между 1 септември 2004 г. и датата, определена в горепосоченото решение на Комисията, с което тя установява, че правоприлагането е достигнало задоволително ниво. Такова решение на Комисията за възражение срещу мярката се счита за решение за започване на официална процедура за разследване по смисъла на Регламент (ЕО) № 659/1999. Ако такова решение е прието преди датата на присъединяване, решението влиза в сила от датата на присъединяване.
Когато Комисията, след официалната процедура по разследване, приеме негативно решение, тя задължава Румъния да предприеме всички необходими мерки за ефективно възстановяване на помощта от получателя. Подлежащата на възстановяване помощ включва и лихва с подходящ процент, определен в съответствие с Регламент (ЕО) № 794/2004(2) и дължима от същата дата.
3. ЗЕМЕДЕЛИЕ
а) Договор за създаването на Конституция за Европа, част ІІІ, дял ІІІ, глава ІІІ, раздел 4, Земеделие и рибарство
1. Публичните запаси, които се съхраняват от новите държави-членки към датата на присъединяването, и които са възникнали в резултат на тяхната политика на подкрепа на пазара, се поемат от Общността по стойността, която се определя по член 8 от Регламент (ЕИО) № 1883/78 на Съвета от 2 август 1978 г. относно общите правила за финансиране на интервенциите на Европейския фонд за ориентиране и гарантиране на селското стопанство (ФЕОГА), Секция Гарантиране(3). Въпросните запаси се поемат само при условие, че за въпросните продукти в Общността се прилага интервенция и, че запасите отговарят на изискванията на Общността за интервенция.
2. Всеки стоков запас, както частен, така и публичен, който е в свободно движение на територията на новите държави-членки към датата на присъединяване и, който надвишава количеството, което може да се приеме като нормален прехвърляем запас, се отстранява за сметка на новите държави-членки.
Понятието за нормален прехвърляем запас се определя за всеки отделен продукт въз основа на критериите и специфичните цели на съответната обща организация на пазара.
3. Запасите по смисъла на параграф 1 се приспадат от количеството, което надвишава нормалния прехвърляем запас.
4. Комисията изпълнява и прилага горепосочените договорености в съответствие с процедурата, предвидена в член 13 от Регламент (ЕО) № 1258/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика(4) или, според случая, в съответствие с процедурата по член 42, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1260/2001 на Съвета от 30 юни 2001 г. относно общата организация на пазара на захар(5), или в съответствие с членовете на другите регламенти, уреждащи общата организация на пазарите на земеделски продукти или процедурите на съответния комитет, както са определени в приложимото законодателство.
б) Договор за създаване на Конституция за Европа, част III, дял III, глава I, раздел 5, Правила на конкуренция
Без да се засягат процедурите относно съществуваща помощ, предвидени в член III-168 от Конституцията, схемите за помощ и индивидуална помощ, предоставени за дейности, свързани с производството, преработката или маркетинга на продуктите, изброени в Приложение І от Конституцията, с изключение на рибните продукти и техните производни, отпуснати в нова държава-членка преди датата на присъединяване и все още приложими след тази дата, се считат за съществуваща помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията, при следното условие:
– мерките за помощ се съобщават на Комисията в рамките на четири месеца от датата на присъединяването. Това съобщение включва информация относно правното основание за всяка мярка. Съществуващите мерки за помощ и плановете за предоставяне или промяна на помощи, съобщени на Комисията преди датата на присъединяване, се смятат за съобщени на датата на присъединяването. Комисията публикува списък на тези помощи.
Тези мерки се считат за “съществуваща” помощ по смисъла на член III-168, параграф 1 от Конституцията до края на третата година от датата на присъединяване.
При необходимост новите държави-членки изменят тези мерки с цел да отговорят на насоките, прилагани от Комисията, най-късно до края на третата година от датата на присъединяване. След тази дата всяка помощ, която бъде определена за несъвместима с въпросните насоки, се счита за нова помощ.
4. МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ
Договор за създаване на Конституция за Европа, част III, дял III, глава I, раздел 3, Свободно движение на стоки, подраздел 1, Митнически съюз
31992 R 2913: Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, 19.10.1992 г., стр.1), последно изменен с:
– 12003 T: Акт относно условията за присъединяване и промените в Договорите - присъединяване на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и (ОВ L 236, 23.9.2003г., стр.33);
31993 R 2454: Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. относно разпоредбите за прилагането на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 253, 11.10.1993 г., стр.1), последно изменен с:
– 32003 R 2286: Регламент (ЕО) № 2286/2003 на Комисията от 18.12.2003 г. (ОВ L 343, 32.12.2003 г., стр.1).
Регламент (ЕИО) № 2913/92 и Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат в новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ ОТ ОБЩНОСТТА (ТЪРГОВИЯ В РАМКИТЕ НА РАЗШИРЕНАТА ОБЩНОСТ)
1. Независимо от член 20 на Регламент (ЕИО) № 2913/92, стоките, които към датата на присъединяване са временно складирани или са под едно от митническите направления или един от режимите, посочени в член 4, параграф 15 б) и член 16 б) до ж) на този регламент, в разширената Общност, или които се транспортират в рамките на разширената Общност след като са били предмет на формалности при износ, се освобождават от митни сборове и други митнически мерки, когато се декларират за допускане за свободно обращение в рамките на разширената Общност, при условие че е представено едно от следните:
a) доказателство за преференциален произход, надлежно издадено или съставено преди датата на присъединяване съгласно едно от европейските споразумения, изброени по-долу, или еквивалентните преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки, и които съдържат забрана за възстановяване на, или освобождаване от митни сборове, прилагани за материали без произход, които са използвани за производството на продуктите, за които е издадено или съставено доказателството за произход (правило за невъзстановяване);
Европейските споразумения:
– 21994 A 1231 (24) България: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Република България, от друга страна – Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество(6);
– 21994 A 1231 (20) Румъния: Европейско споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави-членки, от една страна, и Румъния, от друга страна – Протокол 4 относно определението на понятието "стоки с произход" и методите за административно сътрудничество(7).
б) който и да е от начините за доказване на статут от Общността, посочени в член 314в от Регламент (ЕИО) № 2454/93;
в) карнет АТА, издаден преди датата на присъединяване в настояща държава-членка или в нова държава-членка.
2. За целите на издаването на доказателствата, посочени в параграф 1б) по-горе, във връзка с положението към датата на присъединяване и в допълнение към разпоредбите на член 4, параграф 7 от Регламент (ЕИО) № 2913/92, “стоки от Общността” означават стоки:
– които са изцяло получени на територията, на която и да е от новите държави-членки при условия, идентични на тези в член 23 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и, които не съдържат стоки, внесени от други страни или територии, или
– внесени от страни или територии, различни от съответната държава и допуснати в свободно обращение в тази държава, или
– получени или произведени в съответната държава, или само от стоки, посочени във второто тире на настоящия параграф, или от стоки, посочени в първото и второто тире на настоящия параграф.
3. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 1а) по-горе, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество съгласно съответните европейски споразумения или еквивалентни преференциални споразумения, сключени между самите нови държави-членки. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки в срок до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти в срок до три години от датата на приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ПРЕФЕРЕНЦИАЛЕН ПРОИЗХОД (ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ СТРАНИ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТУРЦИЯ, В РАМКИТЕ НА ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЯ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКИ СТОКИ, ВЪГЛИЩА И ПРОДУКТИ ОТ СТОМАНА)
4. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, доказателство за произход, надлежно издадено от трети страни или съставено в рамките на преференциални споразумения, сключени между новите държави-членки с тези страни, или издадено, или съставено в рамките на едностранно национално законодателство на новите държави-членки, се приема в съответните нови държави-членки, при условие че:
a) придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на основата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразумения или в договорености, които Общността е сключила с, или е приела по отношение на тези трети страни или групи страни, както е посочено в член 20, параграф 3 г) и д) на Регламент (ЕИО) № 2913/92; и
б) доказателството за произход и транспортните документи са били издадени или съставени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
в) доказателството за произход е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.
Когато стоките са били декларирани за допускане за свободно обращение в нова държава-членка преди датата на присъединяване, доказателство за произход, издадено или съставено впоследствие съгласно преференциални споразумения или договорености в сила в тази нова държава-членка към датата на допускане за свободно обращение, може да се приеме в съответната нова държава-членка, при условие че е предоставено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.
5. България и Румъния имат право да запазят разрешенията, с които е предоставен статут на “одобрен износител” в рамките на споразуменията, сключени с трети страни, при условие че:
a) такава разпоредба също се съдържа в споразуменията, сключени от тези страни с Общността преди датата на присъединяване, и
б) одобрените износители прилагат правилата за произход, предвидени в тези споразумения.
Тези разрешения се заменят от новите държави-членки, с нови разрешения, издадени съгласно условията на законодателството на Общността не по-късно от една година след датата на присъединяване.
6. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 4, се прилагат разпоредбите относно определението на понятието “стоки с произход” и методи за административно сътрудничество на съответните споразумения и договорености. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки за период до три години от издаването на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларация за свободно обращение.
7. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, доказателство за произход, издадено впоследствие от трети страни в рамките на преференциални споразумения, сключени от Общността с тези страни, се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или са на път, или са временно складирани, или са в митнически склад или са в свободна зона в една от тези трети страни, или в тази нова държава-членка, при условие че новата държава-членка, където се извършва допускането за свободно обращение, не е имала в сила споразумение за свободна търговия с третата страна за такива стоки в момента, когато транспортните документи са били издадени и, при условие че:
a) придобиването на такъв произход придава преференциално тарифно третиране на базата на преференциалните тарифни мерки, съдържащи се в споразуменията или договореностите, които Общността е сключила или е приела по отношение на трети страни или групи страни, съгласно член 20, параграф 3 г) и д) от Регламент (ЕИО) № 2913/92; и
б) транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
в) доказателството за произход, издадено впоследствие, е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.
8. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 7, се прилагат разпоредбите, относно определението на понятието “стоки с произход ” и методи за административно сътрудничеството на съответните споразумения или договорености.
ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СТАТУТ СЪГЛАСНО РАЗПОРЕДБИТЕ ЗА СВОБОДНО ОБРАЩЕНИЕ НА ПРОМИШЛЕНИ СТОКИ В РАМКИТЕ НА МИТНИЧЕСКИЯ СЪЮЗ ЕО – ТУРЦИЯ
9. Доказателства за произход, надлежно издадени или от Турция, или от нова държава-членка в рамките на преференциалните търговски споразумения, прилагани между тях, и позволяващи кумулиране на произхода с Общността въз основа на идентични правила за произход и забрана за възстановяване или суспендиране на митни сборове за тези стоки, се приемат в съответните страни като доказателство за статут, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО – Турция(8), при условие че:
a) доказателството за произход и транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
б) доказателството за произход е представено на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.
Когато стоките са декларирани за допускане за свободно обращение или в Турция, или в нова държава-членка, преди датата на присъединяването, в рамките на преференциалните търговски споразумения, посочени по горе, доказателство за произход, издадено впоследствие съгласно тези споразумения, може също да се приеме, при условие че е представено на митническите власти в срок от четири месеца от датата на присъединяване.
10. За целите на проверяване на доказателствата, посочени в параграф 9, се прилагат разпоредбите, относно определението на понятието “стоки с произход” и методи на административно сътрудничество съгласно съответните преференциални споразумения. Искания за последваща проверка на тези доказателства се приемат от компетентните митнически власти на настоящите държави-членки и на новите държави-членки до три години от издаване на съответното доказателство за произход и могат да бъдат направени от тези власти до три години от приемане на доказателството за произход в подкрепа на декларацията за свободно обращение.
11. Без да се засяга прилагането на която и да е от мерките, произтичащи от Общата търговска политика, сертификат за движение А.ТR, издаден, съгласно разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, предвидени в Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО - Турция се приема в новите държави-членки за допускане за свободно обращение на стоки, които на датата на присъединяване или се транспортират, след като са били предмет на формалности при износ, в рамките на Общността или в Турция, или са временно складирани, или са под митнически режим, посочен в член 4, параграф 16, б) до з) от Регламент (ЕИО) № 2913/92 в Турция или в тази нова държава-членка, при условие че:
a) за тези стоки не е било представено доказателство за произход, както е посочено в параграф 9, и
б) стоките отговарят на условията за прилагане на разпоредбите за свободно обращение на промишлени стоки, и
в) транспортните документи са били издадени не по-късно от деня преди датата на присъединяване, и
г) сертификатът за движение А.ТR е представен на митническите власти в рамките на четири месеца от датата на присъединяване.
12. За целите на проверяване на сертификати за движение А.ТR, посочени в параграф 11 по-горе, се прилагат разпоредбите относно издаването на сертификати за движение А.ТR и методи за административно сътрудничество, съгласно Решение № 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция(9).
МИТНИЧЕСКИ ПРОЦЕДУРИ
13. Временно складиране и митнически режими, посочени в член 4, параграф 16, б) до з) на Регламент (ЕИО) № 2913/92, които са започнали преди присъединяването, се завършват или приключват съгласно условията на законодателството на Общността.
Когато завършването или приключването поражда митническо задължение, размерът на вносните митни сборове, който следва да се заплати е този, определен към момента на възникване на митническото задължение в съответствие с Общата митническа тарифа и заплатената сума се счита за собствени ресурси на Общността.
14. Процедурите за митническо складиране, предвидени в членове 84 - 90 и 98 - 113 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 535 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, стойността за митнически цели и количеството на вносните стоки към момента на приемане на декларацията за тяхното поставяне под режим на митническо складиране и тази декларация е била приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване.
15. Процедурите за активно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 114 - 129 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 536 - 550 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, тяхното тарифно класиране, количеството, стойността за митнически цели и произхода на вносните стоки към момента на тяхното поставяне под режима и когато декларацията за поставяне на стоките под режима е приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване;
– когато приключването поражда митническо задължение, за да се поддържа равенство между титулярите на разрешения, установени в настоящите държави-членки и тези в новите държави-членки, от датата на присъединяване се заплаща компенсаторна лихва върху дължимите вносни митни сборове, съгласно условията на законодателството на Общността;
– ако декларацията за активно усъвършенстване е приета по система с възстановяване, възстановяването се извършва при условията на законодателството на Общността, от и за сметка на новата държава-членка, когато митническото задължение, по отношение на което е поискано възстановяването, е възникнало преди датата на присъединяване.
16. Процедурите за временния внос, предвидени в членове 84 - 90 и 137 - 144 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 553 - 584 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– когато размерът на митническото задължение е определен на базата на вида на вносните стоки, тяхното тарифно класиране, количеството, стойността за митнически цели и произхода на вносните стоки към момента на тяхното поставяне под режима и, когато декларацията за поставяне на стоките под режима е приета преди датата на присъединяване, тези елементи се определят от законодателството на съответната нова държава-членка, приложимо преди датата на присъединяване;
– когато приключването поражда митническо задължение, за да се поддържа равенство между титулярите на разрешения, установени в настоящите държави-членки и тези в новите държави-членки, от датата на присъединяване се заплаща компенсаторна лихва върху дължимите вносни митни сборове, съгласно условията на законодателството на Общността.
17. Процедурите за пасивно усъвършенстване, предвидени в членове 84 - 90 и 145 - 160 на Регламент (ЕИО) № 2913/92 и в членове 496 - 523 и 585 - 592 на Регламент (ЕИО) № 2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– член 591, втори параграф на Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилага mutatis mutandis към временно изнесени стоки, които са изнесени временно от новите държави-членки преди датата на присъединяване.
ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ
18. Разрешенията, които са били издадени преди датата на присъединяване за прилагане на митническите режими, посочени в член 4, параграф 16 г), д) и ж) на Регламент (ЕИО) № 2913/92, са в сила до края на тяхната валидност или една година след датата на присъединяване, което от двете настъпи по-рано.
19. Процедурите за възникване на митническо задължение, вземане под отчет и последващо събиране, предвидени в членове 201 - 232 на Регламент (ЕИО) 2913/92 и в членове 859 - 876а на Регламент (ЕИО) №2454/93, се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– събиране се извършва съгласно условията на законодателството на Общността. Въпреки това, когато митническото задължение е възникнало преди датата на присъединяване, събирането се извършва съгласно условията, в сила в съответната нова държава-членка, преди присъединяването - от нея и в нейна полза.
20. Процедурите за възстановяване и опрощаване на митни сборове, предвидени в членове 235 - 242 на Регламент (ЕИО) 2913/92 и в членове 877 - 912 на Регламент (ЕИО) № 2454/93 се прилагат към новите държави-членки при спазване на следните специфични разпоредби:
– възстановяване и опрощаване на митни сборове се извършва съгласно условията, предвидени в законодателството на Общността. Въпреки това, когато митните сборове, за които се иска възстановяване или опрощаване, се отнасят за митническо задължение, възникнало преди датата на присъединяване, възстановяването и опрощаването се извършват съгласно условията, в сила в съответната нова държава-членка, преди присъединяването, от нея и за нейна сметка.
_____________
(1) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).
(2) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21.4.2004 г. за прилагането на Регламент № 659/1999 на Съвета относно установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).
(3) ОВ L 216, 5.8.1978 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1259/96 (ОВ L 163, 2.7.1996, стр. 10)
(4) OВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.
(5) OВ L 178, 30.6.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 39/2004 на Комисията (ОВ L 6, 10.1.2004 г., стр. 16).
(6) ОВ L 358, 31.12.1994 г., стр. 3. Протокол, последно изменен с Решение № 1/2003 на ЕС/ Съвет за асоцииране на България от 4.6.2003 г. (ОВ L 191, 30.7.2003 г., стр. 1).
(7) ОВ L 357, 31.12.1994 г., стр. 2. Протокол, последно изменен с Решение № 2/2003 на ЕС/ Съвет за асоцииране на Румъния от 25.9.2003 (още непубликувано в Официален вестник).
(8) Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22.12.1995 г. за прилагане на заключителната фаза на Митническия съюз (ОВ L 35, 13.2.1996 г., стр. 1). Решение, последно изменено с Решение № 2/99 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция (ОВ L 72, 18.3.1999 г., стр. 36).
(9) Решение № 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО–Турция от 28.3.2001 г. за изменение на Решение № 1/96 за установяване на подробни правила за прилагането на Решение № 1/95 от Съвета по асоцииране (ОВ L 98, 7.4.2001 г., стр. 31). Решение, последно изменено с Решение № 1/2003 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция (ОВ L 28, 4.2.2003 г., стр. 51).
(1) ОВ L 83, 27.3.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Акта за присъединяване от 2003 г. (ОВ L 236, 23.9.2003 г., стр. 33).
(2) Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21.4.2004 г. за прилагането на Регламент № 659/1999 на Съвета относно установяване на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).
(3) ОВ L 216, 5.8.1978 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1259/96 (ОВ L 163, 2.7.1996, стр. 10)
(4) OВ L 160, 26.6.1999 г., стр. 103.
(5) OВ L 178, 30.6.2001 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 39/2004 на Комисията (ОВ L 6, 10.1.2004 г., стр. 16).
(6) ОВ L 358, 31.12.1994 г., стр. 3. Протокол, последно изменен с Решение № 1/2003 на ЕС/ Съвет за асоцииране на България от 4.6.2003 г. (ОВ L 191, 30.7.2003 г., стр. 1).
(7) ОВ L 357, 31.12.1994 г., стр. 2. Протокол, последно изменен с Решение № 2/2003 на ЕС/ Съвет за асоцииране на Румъния от 25.9.2003 (още непубликувано в Официален вестник).
(8) Решение № 1/95 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция от 22.12.1995 г. за прилагане на заключителната фаза на Митническия съюз (ОВ L 35, 13.2.1996 г., стр. 1). Решение, последно изменено с Решение № 2/99 на Съвета за асоцииране ЕО-Турция (ОВ L 72, 18.3.1999 г., стр. 36).
(9) Решение № 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО–Турция от 28.3.2001 г. за изменение на Решение № 1/96 за установяване на подробни правила за прилагането на Решение № 1/95 от Съвета по асоцииране (ОВ L 98, 7.4.2001 г., стр. 31). Решение, последно изменено с Решение № 1/2003 на Комитета за митническо сътрудничество ЕО-Турция (ОВ L 28, 4.2.2003 г., стр. 51).
Share
Svejo
Twitter
Link4e
Pipe
Web-bg
Bghot
Lubimi
Novinitednes
Ping
Facebook
Myspace
Mix
Del.ico.us
Reddit
Digg
Stumbleupon
Myweb Yahoo
Google Bookmarks
Google Buzz
