18-03-2008
Стартира мащабният проект "Сега - взаимодействаме с Европейския парламент"
Audio
Requires JavaScript and Adobe Flash Player.
Requires JavaScript and Adobe Flash Player.
Радиопредаване - Радио БЪЛГАРИЯ, 19 март 2008 г., емисии на български език:
За да прочетете и чуете това предаване на други езици, моля натиснете съответното "знаменце" най-отдолу!
Възможно ли е мнението ми по проблеми, които ме вълнуват и засягат живота на кръга от хора, с които съм свързан с общи интереси, да бъде взето под внимание и да повлияе при вземането на решения в ЕС? С какво Европейският парламент, за който толкова често слушам от устата на политици и журналисти, е по-различен например от Европейската комисия? Какъв е този бюрократичен език, от който нищо не разбирам? Не ни ли “хвърлят само прах в очите”, като ни ангажират с избора на евродепутати? Отговор на подобни въпроси ще даваме в поредица от 15 предавания, първото от които започва днес. Радио България има честта и голямата отговорност да бъде един от медийните партньори по мащабния проект “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”. Инициативата ще продължи до края на април 2009 г. и ще съвпадне с финалната фаза на подготовката за избиране на нов състав на Европейския парламент.
В основата на проекта, подкрепен от Европейския парламент, е една от най-влиятелните неправителствени организации в България, работещи в областта на европейската интеграция – Европейски институт. Целта е широко да се разясняват и популяризират работата и разширените правомощия на Европейския парламент. Инициаторите на проекта с основание го наричат мащабен, защото информацията по него ще надскочи националните рамки и ще обхване аудитории в 20 европейски страни, предимно членки на Евросъюза, със сътрудничеството на партньорски организации в тях. “Ще се опитаме да го направим на езика на всекидневието”, категорична е Юлиана Николова, директор на Европейския институт.
“Освен Радио България, РФИ-Букурещ и Радио Ивлин-Франция, имаме участници от още три мрежи на неправителствени организации, които се занимават със стратегически проучвания и европейски изследвания – казва тя. – Това са една мрежа от университети – казва се Challenge Project network, Белгия, също така една балканска комуникационна мрежа – Balkan Communication Network, както и PASSOS network, Чехия – една мрежа от Отворено общество, която обхваща 7 страни-членки и още 18 страни, които не са членове на ЕС.”
2008 г. е специална за Европейския парламент. На 19 март той навършва 50 години. Не случайно проектът “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент” е подкрепен от тази авторитетна институция, извървяла половинвековния път от чисто консултативен орган до реален законодател в ЕС с приемането на договора от Лисабон. Цветомир Бояджиев е зам.-директор на Информационния офис на ЕП в България. Пред Радио България той каза:
“Желанието ни в качеството на служители на Дирекция „Комуникации” на Европейския парламент е да предадем следното послание на гражданите на Европа, а то е, че всъщност с постоянното увеличаване на правомощията на Европейския парламент той се превръща в един от основните фактори, които определят една или друга насока в тяхното всекидневие. И от тази гледна точка гласуването на предстоящите изборие за следващия Европейски парламент през 2009 г. е изключително важно. Специално в България, тъй като сме членове на ЕС само от една година, хората често си мислят: „Това нас не ни засяга”. Не трябва да забравяме все пак, че ЕП е единственият демократично избран орган на ЕС чрез преки избори. България е била встрани от ЕС дълги години и европейските институции не са ни били толкова познати, тъй като не са имали влияние върху обществено-политическия живот у нас. Но е време всеки от нас да разбере, че вече важните решения се вземат на ниво ЕС. И от тази гледна точка истински се радвам, че се работи по подобни проекти, които повишават информираността на хората и предвиждат да обвържат повече медии в различни държави. Така посланието ще достигне до повече граждани, ще има възможност да се обменят различни гледни точки. Защото непознаването на културите в отделните държави може би е било една от причините за разделение между тях в миналото. А обменът на информация помежду им ще им помогне да си сътрудничат и да вземат взаимно по-добри решения на проблемите си. От друга страна, настоящият проект акцентира сериозно върху интерактивността, т. е., не върху еднопосочното подаване на информацията, а на изграждането на един своебразен диалог между граждани и институции. Това е един добър форум за мнения и реакции на гражданите, които се интересуват от европейската тематика. Те могат да предложат идеи или да споделят виждане. Освен това се радвам, че проектът беше одобрен от дирекция „Комуникации”, тъй като изборът не е основан върху квотен принцип. И фактът, че български проекти са получили одобрение, означава, че те просто са се преборили с конкуренцията на други държави, а това е похвално!”
За целите на проекта е създаден и нов интерактивен сайт. Огнян Бояджиев, експерт от Европейския институт, обясни пред Радио България: “parliament.europe.bg е сайтът, на който със звук, картина и текст ще бъде описано всичко онова, което формира политически и институционално функционирането на този все по-важен орган в ЕС, това което го отличава, начинът, по който всеки гражданин може да напише петиция. Например ако има определен брой подписи, те ще бъдат приети в парламента и това може да повлияе на начина, по който ще се вземат решенията. Ние ще покажем как точно става това. Освен това са планирани редовни диалози със звук, с картина или текст с висши представители на Европейския парламент, известни в страните-членки. Дори самото начало на проекта се поставя на 19 март. На този ден е и първото излъчване на рубриката на български език на Радио България. Тогава Европейският парламент празнува и 50 години. Хубаво и символично е в деня, в който имаме история, да погледнем към бъдещето, към разширените правомощия и към все по-важната роля на Европейския парламент в Съюза. Между другото, нещо, което много впечатли нашите партньори в Европейския парламент, когато разглеждаха нашето предложение за проекта, е активността на вашата аудитория. Във всички държави, в които излъчвате, на толкова много езици, включително и в страните, които не са членове на ЕС – предаванията на турски, на албански, на руски, навсякъде винаги се получават много писма, телефонни обаждания. Ето тези хора имат въпрос, мнение или желание да видят някого на сайта и да му зададат своите въпроси, това те ще могат да осъществят чрез нашия проект. Обратната връзка започва още от днес. В края на проекта ми се струва, че нашите читатели, слушатели, зрители ще разберат, че проблемите ни, желанията и тревогите ни са едни и същи, както са еднакви и начините, по които всички ние можем да въздействаме върху бъдещето на ЕС и да участваме в процеса на вземане на решения равноправно”.
“Точно толкова равноправно колкото австрийците и шведите, защото депутатите ни в ЕП са еднакво на брой – допълва Юлиана Николова. – Тежестта на гласовете ни засега е еднаква. Надяваме се проектът тук, в България да допринесе за това хората да се интересуват повече от гласуването за евродепутати, да не стои евродепутатът като някаква екзотична фигура, на която осигуряваме една добра заплата, каквото беше усещането по време на изминалите избори. Българският гражданин си мислеше: “Защо да ходя да гласувам? Някой си ще отиде да живее в Европа на моя сметка. Няма да гласувам”. Ние искаме да покажем, че Европарламентът има своите огромни отговорности и пълномощия. Той представлява нас, европейските граждани. Европейският депутат представлява мен, гражданина, не държавата, не европейските институции, а мен гражданина и си заслужава да отида и да дам гласа си за него и да имам изисквания към него”.
След като на 1 януари 2007 г България стана член на Европейски съюз, пет месеца по-късно – на 20 май 2007 г., се проведоха и първите избори за български евродепутати. Впечатление тогава направи ниската избирателна активност на българите, която остави усещането, че в голямото си мнозинство хората не разбират важността на тази европейска институция, при това за собствения им живот. В настоящия Европейски парламент България има 18 свои представители. Радио България попита няколко софиянци какво знаят на този етап за Европейския парламент и какво очакват от работата на депутатите в него. Ето и техните отговори:
“Не съм гласувал за представителите на България в Европарламента. Не ми е много ясно как точно евродепутатите и законите, които се приемат, се отразяват на живота ми тук, в България – казва Владимир Петров. – По принцип не знам достатъчно много за работата на Европарламента, липсва ми достъпна и изчерпателна информация по тези въпроси. Не ми е ясно и доколко реално законите, които приема Европарламентът, ще бъдат прилагани у нас.”
“Разбира се, смятам, че евродепутатите трябва най-вече да отстояват и да налагат европейските ценности – казва Нина Станева. – Според мен една от важните задачи на евродепутатите е тъкмо тази – да налагат приемането и спазването на антидискриминационни закони. Също и на такива, свързани с намаляването на вредните емисии в атмосферата и опазването на околната среда. Всички сме свидетели на ефекта от глобалното затопляне и отрицателното му влияние върху обществата по цял свят. Като жена и като майка тези неща най-много ме вълнуват”
“Да работят за това животът ни като граждани на ЕС да става по-добър – казва Елена Добрева, пенсионер. – Да се повиши жизненият стандарт на хората, особено в новоприсъединилите се страни-членки. Да се създадат по-добри условия за бизнес. Това ме интересува като майка и баба, защото искам децата ми да живеят по-добре от нас. Мисля, че тъкмо на евродепутатите е отредена ролята да се справят с такива проблеми като застаряващото население на Европа и миграцията. Необходимо е и приемането на закони за налагането на по-строги мерки по отношение на борбата с предразсъдъците, нетолерантността и неравенството.”
Какво е положението при нашите партньори в Чехия по отношение на информираността на хората за функциите и значението на Европарламента? Въпросът е към Джеф Ловит, изпълнителен директор на PASSOS(Асоциацията за отворено общество).
“Като цяло информацията за дейността на Европейския парламент е много ниска, включително и по отношение на това кои са членовете на Европейския парламент – смята той. – Това се отнася и за Чешката Република. От друга страна, много хора у нас дори не знаят, че предстоят избори за Европарламента догодина. Така че е много важно да им се обясни каква всъщност е ролята на Европейския парламент. Но и евродепутатите би трябвало да се ангажират повече в това отношение. Действително, има няколко представители на Чешката Република, които наистина работят за решаването на някои национални проблеми, за разлика от останалите. Но според мен хората не могат да разберат, че има разлика между пълномощията на техните представители в Европарламента и депутатите в националния им парламент. Истината е, че гражданите са склонни да гласуват за национални каузи, дори, когато избират свои представители в Европейския парламент. Относно степента на доверие на чехите към Европарламента, не разполагам в момента с данни от обществени проучвания. Но ако едно такова изследване се осъществи, то ще покаже наистина много ниска степен на разбиране и познания сред хората за това какво се случва в Европейския парламент. Информираността е толкова малка, че процентът на осведомените може да се окаже нищожен”.
Г-н Тоон Стрепъл е директор на Информационния офис на Европейския парламент в България. Потърсихме мнението му за проекта “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент” и очакванията от него.
“Първо ще изчакаме, за да видим, но така или иначе имаме много големи очаквания относно този проект – казва той. – Разбрах, че инициаторите на проекта се стремят да разпространяват информация за Обединена Европа и особено за това какво означава тя за всички европейци в техния всекидневен живот. И мисля, че може много неща да се кажат на тази тема. Така че приветствам тази тяхна инициатива, тъй като по този начин хората ще имат повече възможности да научат какво всъщност се случва в Европа, какъв е отзвукът на тези събития и най-вече как те се отразяват пряко върху всекидневието им. Другото, което е похвално, е стремежът на инициаторите на проекта да инициират един задълбочен публичен дебат относно ЕС, работата на Европейския парламент и пр. Факт е, че в момента тези теми не вълнуват особено хората. При това става дума не само за България, но дори за т. нар. стари страни-членки. Хората не обсъждат много Европейския парламент. И дори въпреки наближаването на европейските избори за парламент през 2009г., тази тема все още не е на дневен ред в обществото. Така че аз се надявам, че този проект ще постави началото на едно обществено обсъждане, в което да се включат и повече заинтересовани граждани на Европа. Всъщност плюсовете и минусите на този проект ще излязат наяве в края на годината, когато той ще приключи. Важно е да подчертаем, че той получи одобрението на авторитетно международно жури. И да си призная, малко съм горд, че проект, именно от България, бе избран с общо 20 различни държави. Една от причините, според мен, е, че той се отличава със своята иновативност. Предимството му е, че предвижда прилагането на модерни технологии в комбинация с интернет и радио. Така че очаквам с нетърпение резултатите. Разбрах, че и Радио България участва в реализацията на проекта именно чрез възможността да достигне по-широка аудитория чрез средствата на интернет и радиоразпръскването. Да ви призная, лично аз не съм запален радио слушател, но винаги, когато пътувам с колата си, не пропускам да си включа радиото – основен източник на актуални новини и информация, засягащи всички. И всеки ден си давам сметка колко много и важни неща човек може да научи от тази медия. В комбинация с мултимедията, това дава сериозно предимство на Радио България за разпространяване на информация в рамките на ЕС”.
В следващото ни предаване по проекта ще говорим за това как Договорът от Лисабон повишава правомощията на Европейския парламент. Още повече, че през 2009 г. ние, европейците ще избираме отново нашите представители в тази институция. От своя страна, и Европейският парламент е изправен пред предизвикателствата, свързани с повишаването на доверието на гражданите на Общността към него. Вашите въпроси, предложения и коментари са добре дошли в писма, по телефона или на електронния ни адрес. За повече подробности, вижте новия уеб портал http://parliament.europe.bg
Рубриката се излъчва от Радио България, РФИ – Румъния и Ивлин радио-Франция, медийни партньори по проекта “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА.
АВТОРИ: Румяна Цветкова, Венета Николова и Диана Христакиева - Радио БЪЛГАРИЯ.
“Освен Радио България, РФИ-Букурещ и Радио Ивлин-Франция, имаме участници от още три мрежи на неправителствени организации, които се занимават със стратегически проучвания и европейски изследвания – казва тя. – Това са една мрежа от университети – казва се Challenge Project network, Белгия, също така една балканска комуникационна мрежа – Balkan Communication Network, както и PASSOS network, Чехия – една мрежа от Отворено общество, която обхваща 7 страни-членки и още 18 страни, които не са членове на ЕС.”
2008 г. е специална за Европейския парламент. На 19 март той навършва 50 години. Не случайно проектът “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент” е подкрепен от тази авторитетна институция, извървяла половинвековния път от чисто консултативен орган до реален законодател в ЕС с приемането на договора от Лисабон. Цветомир Бояджиев е зам.-директор на Информационния офис на ЕП в България. Пред Радио България той каза:
“Желанието ни в качеството на служители на Дирекция „Комуникации” на Европейския парламент е да предадем следното послание на гражданите на Европа, а то е, че всъщност с постоянното увеличаване на правомощията на Европейския парламент той се превръща в един от основните фактори, които определят една или друга насока в тяхното всекидневие. И от тази гледна точка гласуването на предстоящите изборие за следващия Европейски парламент през 2009 г. е изключително важно. Специално в България, тъй като сме членове на ЕС само от една година, хората често си мислят: „Това нас не ни засяга”. Не трябва да забравяме все пак, че ЕП е единственият демократично избран орган на ЕС чрез преки избори. България е била встрани от ЕС дълги години и европейските институции не са ни били толкова познати, тъй като не са имали влияние върху обществено-политическия живот у нас. Но е време всеки от нас да разбере, че вече важните решения се вземат на ниво ЕС. И от тази гледна точка истински се радвам, че се работи по подобни проекти, които повишават информираността на хората и предвиждат да обвържат повече медии в различни държави. Така посланието ще достигне до повече граждани, ще има възможност да се обменят различни гледни точки. Защото непознаването на културите в отделните държави може би е било една от причините за разделение между тях в миналото. А обменът на информация помежду им ще им помогне да си сътрудничат и да вземат взаимно по-добри решения на проблемите си. От друга страна, настоящият проект акцентира сериозно върху интерактивността, т. е., не върху еднопосочното подаване на информацията, а на изграждането на един своебразен диалог между граждани и институции. Това е един добър форум за мнения и реакции на гражданите, които се интересуват от европейската тематика. Те могат да предложат идеи или да споделят виждане. Освен това се радвам, че проектът беше одобрен от дирекция „Комуникации”, тъй като изборът не е основан върху квотен принцип. И фактът, че български проекти са получили одобрение, означава, че те просто са се преборили с конкуренцията на други държави, а това е похвално!”
За целите на проекта е създаден и нов интерактивен сайт. Огнян Бояджиев, експерт от Европейския институт, обясни пред Радио България: “parliament.europe.bg е сайтът, на който със звук, картина и текст ще бъде описано всичко онова, което формира политически и институционално функционирането на този все по-важен орган в ЕС, това което го отличава, начинът, по който всеки гражданин може да напише петиция. Например ако има определен брой подписи, те ще бъдат приети в парламента и това може да повлияе на начина, по който ще се вземат решенията. Ние ще покажем как точно става това. Освен това са планирани редовни диалози със звук, с картина или текст с висши представители на Европейския парламент, известни в страните-членки. Дори самото начало на проекта се поставя на 19 март. На този ден е и първото излъчване на рубриката на български език на Радио България. Тогава Европейският парламент празнува и 50 години. Хубаво и символично е в деня, в който имаме история, да погледнем към бъдещето, към разширените правомощия и към все по-важната роля на Европейския парламент в Съюза. Между другото, нещо, което много впечатли нашите партньори в Европейския парламент, когато разглеждаха нашето предложение за проекта, е активността на вашата аудитория. Във всички държави, в които излъчвате, на толкова много езици, включително и в страните, които не са членове на ЕС – предаванията на турски, на албански, на руски, навсякъде винаги се получават много писма, телефонни обаждания. Ето тези хора имат въпрос, мнение или желание да видят някого на сайта и да му зададат своите въпроси, това те ще могат да осъществят чрез нашия проект. Обратната връзка започва още от днес. В края на проекта ми се струва, че нашите читатели, слушатели, зрители ще разберат, че проблемите ни, желанията и тревогите ни са едни и същи, както са еднакви и начините, по които всички ние можем да въздействаме върху бъдещето на ЕС и да участваме в процеса на вземане на решения равноправно”.
“Точно толкова равноправно колкото австрийците и шведите, защото депутатите ни в ЕП са еднакво на брой – допълва Юлиана Николова. – Тежестта на гласовете ни засега е еднаква. Надяваме се проектът тук, в България да допринесе за това хората да се интересуват повече от гласуването за евродепутати, да не стои евродепутатът като някаква екзотична фигура, на която осигуряваме една добра заплата, каквото беше усещането по време на изминалите избори. Българският гражданин си мислеше: “Защо да ходя да гласувам? Някой си ще отиде да живее в Европа на моя сметка. Няма да гласувам”. Ние искаме да покажем, че Европарламентът има своите огромни отговорности и пълномощия. Той представлява нас, европейските граждани. Европейският депутат представлява мен, гражданина, не държавата, не европейските институции, а мен гражданина и си заслужава да отида и да дам гласа си за него и да имам изисквания към него”.
След като на 1 януари 2007 г България стана член на Европейски съюз, пет месеца по-късно – на 20 май 2007 г., се проведоха и първите избори за български евродепутати. Впечатление тогава направи ниската избирателна активност на българите, която остави усещането, че в голямото си мнозинство хората не разбират важността на тази европейска институция, при това за собствения им живот. В настоящия Европейски парламент България има 18 свои представители. Радио България попита няколко софиянци какво знаят на този етап за Европейския парламент и какво очакват от работата на депутатите в него. Ето и техните отговори:
“Не съм гласувал за представителите на България в Европарламента. Не ми е много ясно как точно евродепутатите и законите, които се приемат, се отразяват на живота ми тук, в България – казва Владимир Петров. – По принцип не знам достатъчно много за работата на Европарламента, липсва ми достъпна и изчерпателна информация по тези въпроси. Не ми е ясно и доколко реално законите, които приема Европарламентът, ще бъдат прилагани у нас.”
“Разбира се, смятам, че евродепутатите трябва най-вече да отстояват и да налагат европейските ценности – казва Нина Станева. – Според мен една от важните задачи на евродепутатите е тъкмо тази – да налагат приемането и спазването на антидискриминационни закони. Също и на такива, свързани с намаляването на вредните емисии в атмосферата и опазването на околната среда. Всички сме свидетели на ефекта от глобалното затопляне и отрицателното му влияние върху обществата по цял свят. Като жена и като майка тези неща най-много ме вълнуват”
“Да работят за това животът ни като граждани на ЕС да става по-добър – казва Елена Добрева, пенсионер. – Да се повиши жизненият стандарт на хората, особено в новоприсъединилите се страни-членки. Да се създадат по-добри условия за бизнес. Това ме интересува като майка и баба, защото искам децата ми да живеят по-добре от нас. Мисля, че тъкмо на евродепутатите е отредена ролята да се справят с такива проблеми като застаряващото население на Европа и миграцията. Необходимо е и приемането на закони за налагането на по-строги мерки по отношение на борбата с предразсъдъците, нетолерантността и неравенството.”
Какво е положението при нашите партньори в Чехия по отношение на информираността на хората за функциите и значението на Европарламента? Въпросът е към Джеф Ловит, изпълнителен директор на PASSOS(Асоциацията за отворено общество).
“Като цяло информацията за дейността на Европейския парламент е много ниска, включително и по отношение на това кои са членовете на Европейския парламент – смята той. – Това се отнася и за Чешката Република. От друга страна, много хора у нас дори не знаят, че предстоят избори за Европарламента догодина. Така че е много важно да им се обясни каква всъщност е ролята на Европейския парламент. Но и евродепутатите би трябвало да се ангажират повече в това отношение. Действително, има няколко представители на Чешката Република, които наистина работят за решаването на някои национални проблеми, за разлика от останалите. Но според мен хората не могат да разберат, че има разлика между пълномощията на техните представители в Европарламента и депутатите в националния им парламент. Истината е, че гражданите са склонни да гласуват за национални каузи, дори, когато избират свои представители в Европейския парламент. Относно степента на доверие на чехите към Европарламента, не разполагам в момента с данни от обществени проучвания. Но ако едно такова изследване се осъществи, то ще покаже наистина много ниска степен на разбиране и познания сред хората за това какво се случва в Европейския парламент. Информираността е толкова малка, че процентът на осведомените може да се окаже нищожен”.
Г-н Тоон Стрепъл е директор на Информационния офис на Европейския парламент в България. Потърсихме мнението му за проекта “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент” и очакванията от него.
“Първо ще изчакаме, за да видим, но така или иначе имаме много големи очаквания относно този проект – казва той. – Разбрах, че инициаторите на проекта се стремят да разпространяват информация за Обединена Европа и особено за това какво означава тя за всички европейци в техния всекидневен живот. И мисля, че може много неща да се кажат на тази тема. Така че приветствам тази тяхна инициатива, тъй като по този начин хората ще имат повече възможности да научат какво всъщност се случва в Европа, какъв е отзвукът на тези събития и най-вече как те се отразяват пряко върху всекидневието им. Другото, което е похвално, е стремежът на инициаторите на проекта да инициират един задълбочен публичен дебат относно ЕС, работата на Европейския парламент и пр. Факт е, че в момента тези теми не вълнуват особено хората. При това става дума не само за България, но дори за т. нар. стари страни-членки. Хората не обсъждат много Европейския парламент. И дори въпреки наближаването на европейските избори за парламент през 2009г., тази тема все още не е на дневен ред в обществото. Така че аз се надявам, че този проект ще постави началото на едно обществено обсъждане, в което да се включат и повече заинтересовани граждани на Европа. Всъщност плюсовете и минусите на този проект ще излязат наяве в края на годината, когато той ще приключи. Важно е да подчертаем, че той получи одобрението на авторитетно международно жури. И да си призная, малко съм горд, че проект, именно от България, бе избран с общо 20 различни държави. Една от причините, според мен, е, че той се отличава със своята иновативност. Предимството му е, че предвижда прилагането на модерни технологии в комбинация с интернет и радио. Така че очаквам с нетърпение резултатите. Разбрах, че и Радио България участва в реализацията на проекта именно чрез възможността да достигне по-широка аудитория чрез средствата на интернет и радиоразпръскването. Да ви призная, лично аз не съм запален радио слушател, но винаги, когато пътувам с колата си, не пропускам да си включа радиото – основен източник на актуални новини и информация, засягащи всички. И всеки ден си давам сметка колко много и важни неща човек може да научи от тази медия. В комбинация с мултимедията, това дава сериозно предимство на Радио България за разпространяване на информация в рамките на ЕС”.
В следващото ни предаване по проекта ще говорим за това как Договорът от Лисабон повишава правомощията на Европейския парламент. Още повече, че през 2009 г. ние, европейците ще избираме отново нашите представители в тази институция. От своя страна, и Европейският парламент е изправен пред предизвикателствата, свързани с повишаването на доверието на гражданите на Общността към него. Вашите въпроси, предложения и коментари са добре дошли в писма, по телефона или на електронния ни адрес. За повече подробности, вижте новия уеб портал http://parliament.europe.bg
Рубриката се излъчва от Радио България, РФИ – Румъния и Ивлин радио-Франция, медийни партньори по проекта “Сега – взаимодействаме с Европейския парламент”, изпълняван от Европейския институт, Центъра за модернизиране на политики и Портал ЕВРОПА.
АВТОРИ: Румяна Цветкова, Венета Николова и Диана Христакиева - Радио БЪЛГАРИЯ.
Share
Svejo
Twitter
Link4e
Pipe
Web-bg
Bghot
Lubimi
Novinitednes
Ping
Facebook
Myspace
Mix
Del.ico.us
Reddit
Digg
Stumbleupon
Myweb Yahoo
Google Bookmarks
Google Buzz
Add a comment
