МОНИТОРИНГОВ ДОКЛАД ОТНОСНО СТЕПЕНТА НА ГОТОВНОСТ ЗА ЧЛЕНСТВО В ЕС НА БЪЛГАРИЯ И РУМЪНИЯ 2006

Contents
	Въведение
	Обобщение на констатациите на мониторинга
	България
	Румъния
	Предпазни и други мерки
	Средства, приложими по отношение на всички държави-членки
	Средства, основаващи се на Договора за присъединяване
	Придружаващи мерки, предвидени за присъединяването на България и Румъния
	Съдебна власт и борба срещу корупцията
	Земеделски фондове
	Безопасност на храните
	Авиационна безопасност
	Заключение
	Приложение България
	Приложение Румъния

Тези средства се състоят от необходимите превантивни и оздравителни действия, които Комисията е задължена да използва за адресиране на всички недостатъци, които биха възпрепятствали правилното функциониране на европейските политики. Те включват предпазни мерки, финансови корекции на европейските фондове, мерки по отношение на политиката на конкуренция и процедури по неизпълнение на задълженията³.Те се основават на достиженията на правото на ЕС.

В допълнение, по отношение на някои въпроси, свързани с правата на човека. Европейският център за наблюдаване на расизма и ксенофобията (ЕЦНРК) ще продължи мониторинга след присъединяването на двете страни по отношение на борбата срещу расизма и свързаната дискриминацията и подпомагане на позитивната интеграция на малцинствата. Полето на действие на ЕЦНРК, което обхваща всички държави-членки, вече обхваща и България и Румъния.

Предпазните мерки, основаващи се на достиженията на правото на ЕС могат да бъдат наложени при присъединяване за всяка държава-членка в различни области на политики на ЕС (транспорт, безопасност на храните, авиационна сигурност и т.н.). Подобни мерки се прилагат дотогава, докато посочените проблеми съществуват. Процедурите по вземане на решения зависят от съответното законодателство на ЕС и затова могат да варират според различните области на политики на ЕС. Например, в достиженията на правото на ЕС се съдържат редица мерки, осигуряващи безопасността на храните в ЕС. За всяка болест по животните или по растенията различните директиви определят мерките, които следва да бъдат предприети, при положение, че някоя болест се появи в настояща или в нова държава-членка. Тези мерки много често се изразяват в забрана за износ на животни или продукти от държава-членка на вътрешния пазар, докато болестта не бъде контролирана или отстранена. Комисията може да вземе решение по отношение на мерките за безопасност на храните след получаване на положително становище от Постоянния комитет по хранителната верига и здравето на животните на ЕС чрез квалифицирано мнозинство.

Комисията може да наложи предпазни мерки във връзка с фондовете на ЕС, включително и финансови корекции. Всякакви недостатъци по отношение на правилното използване на фондовете на ЕС могат да забавят разпределянето на средствата или да дадат възможност на Комисията да изиска финансови корекции (т.е. намаляване на бъдещи плащания) или възстановяване на плащанията.

По отношение на земеделските фондове, достиженията на правото на ЕС определят различни видове контрол. Първо, държавите-членки са задължени да имат акредитирани и ефикасни разплащателни агенции, за да се осигури прозрачно управление и контрол на земеделските разходи. Второ, от държавите-членки се изисква също така да поддържат функциониращи системи за контрол, и по-специално функционираща Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), по отношение на различните плащания на земеделските стопани и за части от разходите по развитие на селските райони именно с цел да се избегнат измамните практики и неправилни плащания. Трето, ако държавите-членки не се справят с прилагането на подобни системи за контрол, Комисията, въз основа на достиженията на правото на ЕС, може да наложи последващи финансови корекции чрез процедури по изчистване на сметките. В подобен случай Комисията ще отказва да финансира части от земеделските разходи. Последно, ако Комисията заключи, че се наблюдава незачитане на правилата на Общността или неправилно използване на фондовете на ЕС, тя може да спре или временно да намали изплащането на авансови плащания за всеки отделен случай.

По отношение на Структурните фондове, достиженията на правото на ЕС предвиждат четири вида контрол, който може да доведе до финансови корекции. Първо, всяка държава-членка трябва да представи оперативни програми, показващи как фондовете ще бъдат разходвани във всеки един сектор. Тези програми следва да бъдат одобрени от Комисията преди всяко плащане. Никакви авансови плащания не могат да бъдат направени, докато Комисията не приеме формално програмите. Второ, всяка държава-членка трябва да докаже, че е създала адекватни органи за управление, сертифициране и одит. Ако Комисията не счете тези власти за ефикасно функциониращи, няма да бъдат направени никакви междинни плащания. Трето, съответното разпределение на фондове за тези програми може да бъде прекратено, спряно или отменено, ако на базата на одит, направен от Комисията тя заподозре или установи случаи на неизправности или измами, включващи корупционни практики. Последно, в допълнение на изброените предпазни мерки по отношение на европейските фондове могат да бъдат направени финансови корекции в случай на индивидуални или систематични нарушения по време на редовните последващи (ex-post) контроли.

______________
3 В допълнение, в случаите, в които законодателството не е правилно приложено в държава-членка, частни или обществени страни могат да се обърнат към националните съдилища с цел прилагане на законодателството на ЕС и като крайна стъпка – към Съда на Европейските общности, като техните правителства рискуват да бъдат осъдени.