БЪЛГАРИЯ ЩЕ ИМА ТРУДНОСТИ ПРИ УСВОЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ

България не е напълно готова за участие в управлението и използването на европейските фондове, посочва публикуваният вчера десети поред Национален доклад за човешкото развитие на ПРООН.

Проучванията сочат много слабости в подготовката на различните участници в развитието. Според авторите на доклада за България като нова страна-членка на ЕС предстоят трудности при ефективното използване на европейските фондове за подобряване развитието на човека.

Портал ЕВРОПА припомня, че Министерството на финансите (МФ) се подготвя да започне мащабна информационна кампания за Структурните фондове - МФ обяви обществена поръчка за тази цел, както Портал ЕВРОПА вече е писал. Ще продължим да ви държим в течение по тази тема.

Докладът за човешкото развитие на ПРООН предупреждава, че използването на средствата от фондовете крие рискове. Първият риск е парите да не бъдат похарчени. Вторият риск е финансираните от тях действия да не постигнат желания резултат. Възможно е парите на ЕС да "потънат", а тяхното използване да се превърне в неразумно и безразборно раздаване на пари. Тъй като опитът от предприсъединителните инструменти е недостатъчен, ефективното използване на структурните фондове, което е нов вид публична политика, е предизвикателство пред институциите и гражданите.

Трите групи участници в прилагането на тази политика имат разнообразни и разнопосочни очаквания, които често се разминават, в много случаи са твърде неясни или направо нереалистични. НПО и бизнесът имат самочувствие, което надвишава реалната им готовност за участие в проекти и програми, финансирани от европейските фондове. Въпреки натрупаният през последните години опит пък, общинските администрации са най-критични в своята самооценка. От една страна се смятат за добре информирани, от друга не могат да отговорят адекватно каква част от СФ ще отива директно при тях. 38 % от анкетираните общински администрации смятат, че общините ще бъдат основен получател на средства по СФ, а 23 % , - че ще получават около половината от средствата. Тази невярна представа може да е следствие от пожелателно мислене, на по-скоро е сигнал за базисно неразбиране на структурата и дейността на СФ и за все още неадекватна комуникация от страна на централните власти. Само 26 % от местните администрации заявяват,че са готови за участие в СФ, неподготвени се чувстват 15%, а за частично подготвени се самообявяват 59 %. Освен това 30% от общините нямат опит с проекти по предприсъединителните инструменти, а 8% нямат никакъв проектен опит, а26% не могат да финансират разработването на проекти

Докладът препоръчва най-спешно оказване на подкрепа за участниците в развитието и общностите с най-ограничен капацитет. От там идва и основната заплаха структурните фондове да не постигнат своята цел, тъй като тези, които са по-нуждаещи се и са по-избираеми за мерки по фондовете, са най-неподготвени да ги използват.

Бизнесът все още не е намерил своето място в общността на развитие, която ще ползва средствата от структурните фондове. Повечето бизнесмени гледат на европейските фондове като на възможност за преки инвестиции в своята дейност, което е несъвместимо с философията на СФ. Едва 14% от фирмите гледат на СФ като на възможност за развитие и постигане на ръст в страната. В същото време 86% от фирмите нямат кадри, обучени за работа със структурните фондове, а 58% от фирмите нямат специални структури за разработване и изпълнение на проекти.

Всички неправителствени организации искат да участват в използването на средствата от СФ, посочват изследванията. 3/4 от НПО искат да правят това много активно, а ¼ - до известна степен. Тези данни контрастират със сравнително ограничените възможности за участие на НПО, което се потвърждава от опита на страните-членки на Европейския съюз. Голяма част от НПО избират конфликтни роли за участие в СФ.

Според авторите на доклада, третият сектор не разбира достатъчно своята роля да насочва, наблюдава и използва ресурсите на СФ, а не да ги управлява.

В доклада се посочва, че е необходима и промяна в типа аргументация за използването на структурните фондове в посока отдаване по-голямо значение на местната и регионална проблематика за сметка на основно националните въпроси. Защото, както посочват авторите на доклада, "важно е страната да усвоява пари от структурните фондове, но също толкова е важно и Криводол да ги усвоява".

Готови ли сме за фондовете на Европейския съюз? е десетият национален доклад за човешкото развитие, изготвян по поръчка на Програмата на ООН за развитие в България от 1995 г. насам. Докладът се базира на три представителни национални проучвания за готовността на институциите и гражданите да използват структурните и кохезионни инструменти и да прилагат принципите на партньорския подход за усвояване на европейските фондове. Проведени през 2005 и 2006 г. изследванията отразяват нагласите и капацитета на общинските и областни администрации, на бизнес общността и на неправителствения сектор за работа с европейските фондове. Автори на доклада за журналистите Яна Бюрер-Тавание и Илин Станев и изследователите Васил Маринов, Васил Гарнизов и Даниела Малхасян. В специалните проучвания участват 243 общински администрации, всички 28 областни администрации, 419 неправителствени организации и 474 фирми.

Предговор и съдържание.pdf (1.53 Mb)

Въведение.pdf (213.2 Kb)

Глава 1:Общини и областни администрации.pdf (1.77 Mb)

Глава 2:Бизнес.pdf (1.62 Mb)

Глава 3:Неправителствени организации.pdf (1.58 Mb)

Глава 4:Партньорството.pdf (135.55 Kb)

Глава 5:Основни изводи и препоръки.pdf (134.3 Kb)

Междувременно висококвалифицираният експертен екип на Европейския институт с партньорството на Портал ЕВРОПА издаде наръчник в две части за това, как да успеем с предизвикателствата на структурните фондове на Европейския съюз. Първата част на книгата предоставя систематизирана обща информация за структурните фондове. Втората част на книгата дава практическа информация за структурните фондове в България, както и добрите практики в усвояването на фондовете в сегашните страни-членки.

голям размер

Можете да видите и мненията на ръководителя на мисията на ПРООН в България г-н Нийл Буне, председателя на Народното събрание г-н Георги Пирински и автори на текстове от доклада:

Мнение, Н.Буне.pdf (564.48 Kb)

Мнение, Г.Пирински

Мнение, К.Бозева.pdf (130.45 Kb)

Мнение, С.Денюлен,И.Робейнс,С.Алкире.pdf (427.44 Kb)

Мнение, С.Угас.pdf (191.55 Kb)

Мнение, сър Р.Джоли.pdf (53.6 Kb)