ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ЕВРОПА проект

Съдържание
	ПРЕДГОВОР
	ПРЕАМБЮЛ
	ЧАСТ I: ДЯЛ I: ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ II: ОСНОВНИ ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА
	ДЯЛ III: КОМПЕТЕНТНОСТИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ IV: ИНСТИТУЦИИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ V: УПРАЖНЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VI: ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VII: ФИНАНСИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VIII: СЪЮЗЪТ И БЛИЗКОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ
	ДЯЛ IX: ЧЛЕНСТВО В СЪЮЗА

Член 57:
Критерии за отговаряне на условията и процедура за присъединяване към Съюза

1.   Съюзът е отворен към всички европейски държави, които зачитат ценностите, посочени в член 2 и които се обвързват да допринасят за развитието на тези ценности, действувайки съвместно.

2.   Всяка европейска държава, която желае да стане член на Съюза, може да отправи молбата си до Съвета на министрите. Европейският парламент и националните парламенти на държавите-членки се информират за подадената молба. Съветът на министрите се произнася с единодушие, след консултации с Комисията и след одобрението на Европейския парламент. Условията и модалитетите за приемането се установяват чрез споразумение между държавите-членки и страната-кандидат. Това споразумение подлежи на ратифициране от всички договарящи страни, съгласно съответните им конституционни уредби.

Член 58:
Суспендиране на правата на членство в Съюза

1.   Съветът на министрите, произнасящ се с мнозинство на четири пети от членовете си, и по мотивирано предложение на една трета от държавите-членки, на Европейския парламент или на Комисията, и след одобрение отстрана на Европейския парламент, може да приеме европейско решение, констатиращо, че съществува явен риск за тежко нарушение от страна на дадена държава-членка на принципите, посочени в член 2. Преди да направи тази констатация, Съветът на министрите изслушва заинтересованата държава-членка и може да й адресира препоръки, като се произнася съгласно същата процедура.

Съветът на министрите проверява редовно дали мотивите, довели да тази констатация, са все още налице.

2.   Европейският съвет, произнасяйки се с единодушие по предложение на една трета от държавите-членки или на Комисията, и след одобрение отстрана на Европейския парламент, може да приеме европейско решение, констатиращо наличието на тежко и трайно нарушение от страна на дадена държава-членка на принципите, изложени в член 2, след като бъде поканена заинтересованата държава-членка да изложи своето становище по повдигнатия въпрос.

3.   Когато констатацията, изложена в параграф 2, е направена, Съветът на министрите, произнасяйки се с квалифицирано мнозинство, може да приеме европейско решение, коетода суспендира някои от правата, произтичащи от прилагането на Конституцията, с които се ползува заинтересованата държава-членка, в това число и правото на глас на тази държава-членка в рамките на Съвета на министрите. Съветът на министрите предприема това, съобразявайки се с евентуалните последствия от такова суспендиране по отношение правата и задълженията на физическите и юридическите лица.

Тази държава-членка остава във всички случаи обвързана със задълженията, които произтичат за нея по силата на Конституцията.

4.   Съветът на министрите, произнасяйки се с квалифицирано мнозинство, може да приеме впоследствие европейско решение изменящо или отменящо мерките, взети по параграф 3, за да се отговори на възникнали промени в ситуацията, която го е накарала да наложи тези мерки.

5.   За целите на настоящия член, Съветът на министрите се произнася, без да взема под внимание вота на въпросната държава-членка. Въздържалите се измежду присъствуващите или представени членове не представляват пречка за приемането на решенията, изложени в параграф 2.

Настоящият параграф е приложим, също така, и при суспендиране на правото на глас, в съответствие с параграф 3.

6.   За целите на параграфи 1 и 2, Европейският парламент се произнася с мнозинство от две трети от подадените гласове, представляващи мнозинството от членовете му.

Член 59:
Доброволно оттегляне от Съюза

1.   Всяка държава-членка може, съгласно нейните конституционни разпоредби, да реши да се оттегли от Европейския съюз.

2.   Държавата-членка, която желае да се оттегли, съобщава намерението си на Европейския съвет, който се сезира от това уведомление. В светлината на насоките на Европейския съвет, Съюзът преговаря и сключва с тази държава споразумение, с което се определят условията за нейното оттегляне, взимайки под внимание рамките на бъдещите отношения на тази държава със Съюза. Това споразумение се сключва от името на Съюза от Съвета на министрите, които се произнася с квалифицирано мнозинство, след одобрение на Европейския парламент.

Представителят на оттеглящата се държава не участвува нито в обсъжданията, нито в решенията на Европейския съвет или на Съвета на министрите, които се отнасят до нея.

3.   Настоящата Конституция престава да бъде приложима спрямо заинтересованата държава от датата на влизане в сила на споразумението за оттегляне, или, в други случаи, две години след уведомлението, посочено в параграф 2, с изключение на случаите, когато Европейският съвет, в съгласие със заинтересованата държава-членка, реши да продължи този срок.

4.   Ако оттеглилата се от Съюза държава поиска да се присъедини отново, нейната молба подлежи на процедурата, изложена в член 57.