ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ЕВРОПА проект

Съдържание
	ПРЕДГОВОР
	ПРЕАМБЮЛ
	ЧАСТ I: ДЯЛ I: ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ II: ОСНОВНИ ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА
	ДЯЛ III: КОМПЕТЕНТНОСТИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ IV: ИНСТИТУЦИИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ V: УПРАЖНЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VI: ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VII: ФИНАНСИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VIII: СЪЮЗЪТ И БЛИЗКОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ
	ДЯЛ IX: ЧЛЕНСТВО В СЪЮЗА

Член 9:
Основни принципи

1.  Принципът на предоставяне на правомощия определя границите на компетентностите на Съюза. Принципите на субсидиарност и пропорционалност регулират упражняването на тези компетентностите.в протокола.

2.  По силата на принципа на предоставяне на правомощия, Съюзът действа в границите на компетентностите, които държавите-членки са му предоставили с Конституцията, с оглед постигане на целите, които тя поставя. Всяка друга компетентност, която не е предоставена на Съюза с Конституцията, принадлежи на държавите-членки.

3.  По силата на принципа на субсидиарност, в областите, които на влизат в обсега на изключителната му компетентност, Съюзът се намесва единствено и доколкото целите на предвиденото действие не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите-членки, както на централно, регионално или местно равнище, но биха могли да бъдат постигнати в по-добра степен на равнището на Съюза, поради мащабността им или очаквания резултат от предвидената дейност.

Институциите на Съюза прилагат принципа на субсидиарност, съгласно Протокола за прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, приложени към Конституцията. Националните парламенти следят за спазването на този принцип, съгласно процедурата, предвидена 

4.  По силата на принципа на пропорционалност, съдържанието и формата на действието на Съюза не превишават степента, която е необходима, за постигане целите на Конституцията.

Институциите прилагат принципа на пропорционалност съгласно протокола посочен в параграф 3.

Член 10:
Право на Съюза

1.  Конституцията и законодателството, прието от институциите на Съюза в изпълнение на компетентностите, които са му предоставени, имат предимство спрямо законодателствата на държавите-членки.

2.  Държавите-членки предприемат всички общи или специални мерки, за да осигурят изпълнението на задълженията, произтичащи от Конституцията или от актове на институциите на Съюза.

Член 11:
Категории компетентности

1.  Когато Конституцията предоставя на Съюза изключителна компетентност в дадена област, той единствен може да законодателства и да приема юридически задължителни актове, самите държавите-членки могат да се ползуват от това правомощие, единствено ако са оправомощени за това от Съюза или за прилагане на актове, приети от него.

2.  Когато Конституцията предоставя на Съюза и държавите-членки съвместна компетентност в дадена област, Съюзът и държавите-членки имат правомощието да законодателстват и да приемат юридически задължителни актове в тази област. Държавите-членки упражняват своята компетентност, доколкото Съюзът не е упражнил своята компетентност или е решил на прекрати упражняването й.

3.  Съюзът разполага с компетентност с оглед насърчаване и осигуряване на съгласуваност на икономическите политики и политиките по заетостта на държавите-членки.

4.  Съюзът разполага с компетентност за дефиниране и изпълнение на обща външна политика и политика за сигурност, както и за постепенно дефиниране на обща политика на отбрана.

5.  В някои области и при условията, предвидени от Конституцията, Съюзът разполага с компетентност да извършва действия относно подкрепата, съгласуването и допълването на действията на държавите-членки, без с това да замества техните компетентности в тези области.

6.  Продължителността и условията на упражняването на компетентностите на Съюза са определени от специфичните за всяка област разпоредби на Част III на Конституцията.

Член 12:
Изключителни компетентности

1.  Съюзът разполага с изключителна компетентност за установяване на правилата за конкуренция, необходими за функционирането на вътрешния пазар, както и в следните области:

-   валутна политика, що се отнася да държавите-членки, приели еврото,
-   обща търговска политика,
-   Митническия съюз,
-   опазването на морските биологични ресурси на, в рамките на общата политика в областта на рибарството.

2.  Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на даден международен договор, когато сключването на този договор е предвидено в законодателен акт на Съюза, или ако то е необходимо, за да му позволи да упражнява своята вътрешна компетентност или ако се отнася до вътрешен акт на Съюза.

Член 13:
Областите на съвместна компетентност

1.  Съюзът разполага със съвместна компетентност с държавите-членки, когато Конституцията му предоставя компетентност, която не се отнася до областите, посочени в членовете 12 и 16.

2.  Съвместните компетентности на Съюза и държавите-членки се прилагат в следните основни области:

-   вътрешния пазар,
-   пространството на свобода, сигурност и правосъдие,
-   земеделие и рибарство, с изключение на опазването на морските биологични ресурси на,
-   транспорт и трансевропейските мрежи,
-   енергетика,
-   социална политика, що се отнася до аспектите дефинирани в Част III,
-   икономическо, социално и териториално единство,
-   околна среда,
-   защита на потребителите,
-   общите проблеми по безопасността в общественото здравеопазване.

3.  В областите на научните изследвания, технологичното развитие и космоса, Съюзът разполага с компетентност да предприема действия, а именно по дефиниране и изпълнение на програми, без упражняването на тази компетентност да пречи на държавите-членки да упражняват техните компетентности.

4.  В областите на сътрудничество по отношение на развитието и хуманитарната помощ, Съюзът разполага с компетентност да предприема действия и да води обща политика без упражняването на тази компетентност да пречи на държавите-членки да упражняват техните компетентности.

Член 14:
Съгласуване на икономическите политики и политиките по заетостта

1.  Съюзът приема мерки с цел да осигури съгласуване на икономическите политики на държавите-членки, а именно като приема главните насоки на тези политики. Държавите-членки координират техните икономически политики в рамките на Съюза.

2.   Специфични разпоредби се прилагат спрямо държавите-членки, приели еврото.

3.   Съюзът приема мерки с цел да гарантира съгласуване на политиките в областта на заетостта на държавите-членки, а именно като приема главните насоки на тези политики.

4.   Съюзът може да приема инициативи с цел да осигури съгласуване на социалните политики на държавите-членки.

Член 15:
Обща външна политика и политика за сигурността

1.   Компетентността на Съюза в сферата на общата външна политика и политика за сигурността обхваща всички области на външната политика, както и всички въпроси отнасящи се до сигурността на Съюза, включително и прогресивното дефиниране на обща политика по отбрана, която да прерасне в обща отбрана.

2.   Държавите-членки подкрепят активно и безрезервно общата външна политика и политика за сигурността на Съюза в дух на лоялност и взаимна солидарност, и зачитат актовете, приети от Съюза в тази област. Те се въздържат от всякакво действие, противоречащо на интересите на Съюза, или което би могло да навреди на неговата ефективност.

Член 16:
Области на действие за подкрепа, съгласуване или допълване

1.   Съюзът може да предприема действия за подкрепа, съгласуване или допълване.

2.   Областите на действие за подкрепа, съгласуване или допълване, в техния европейски смисъл са:

-   индустрия,
-   опазване и подобряване здравето на населението ,
-   образование, професионално обучение, младеж и спорт,
-   култура,
-   гражданска защита.

3.  Юридически задължителните актове, приети от Съюза на основание специфичните за тези области разпоредби на Част III, не могат да доведат до хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки.

Член 17
Клауза за гъвкавост

1.  Ако дадено действие на Съюза изглежда необходимо в рамките на политиките, дефинирани в Част III, за да се постигне някоя от целите, определени от Конституцията, но в нея не са предвидени правомощията, изисквани за тази цел, Съветът на министрите, произнасяйки се с единодушие, по предложение на Комисията и след одобрение на Европейския парламент, приема подходящите разпоредби.

2.  Комисията, в рамките на процедурата за контролиране на принципа на субсидиарност, посочена в член 9, параграф 3, сезира националните парламенти на държавите-членки с предложенията, основаващи се на настоящия член.

3.  Разпоредбите, приети на основание настоящия член, не могат да доведат до хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби на държавите-членки, в случаите, когато Конституцията изключва такова хармонизиране.