ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ЕВРОПА проект

Съдържание
	ПРЕДГОВОР
	ПРЕАМБЮЛ
	ЧАСТ I: ДЯЛ I: ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ II: ОСНОВНИ ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА
	ДЯЛ III: КОМПЕТЕНТНОСТИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ IV: ИНСТИТУЦИИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ V: УПРАЖНЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VI: ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VII: ФИНАНСИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VIII: СЪЮЗЪТ И БЛИЗКОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ
	ДЯЛ IX: ЧЛЕНСТВО В СЪЮЗА

Глава I
ИНСТИТУЦИОНАЛНА РАМКА

Член 18:
Институции на Съюза

1. Съюзът разполага с единна институционална рамка, която има за цел:

-   постигане целите на Съюза,
-   разпространение на неговите ценности,
-   обслужване интересите на Съюза, на неговите граждани и на държавите-членки,

както и за осигуряване на последователност, ефикасност и приемственост на политиките и действията, които той развива за постигане на поставените цели.

2. Институционалната рамка на Съюза включва:

Европейски парламент,
Европейски съвет,
Съвет на министрите,
Европейска комисия,
Съд на ЕС.

3. Всяка институция действа в рамките на правомощията, които са й предоставени от Конституцията, в съответствие с процедури и при условията предвидени от нея. Институциите си сътрудничат лоялно.

Член 19:
Европейски парламент

1.  Европейският парламент изпълнява, съвместно със Съвета на министрите, законодателна и бюджетна функция, както и функцията на политически и консултативен контрол, съобразно условията определени от Конституцията. Той избира Председателя на Европейската комисия.

2.   Европейският парламент се избира на основата на общо, равно и пряко избирателно право при свободно и тайно гласуване от гражданите на държавите-членки на Европейския съюз за срок от пет години. Броят на неговите членове не надвишава 736. Представителството на европейските граждани се осигурява и се изчислява по низходящ пропорционален принцип, като се фиксира минимален праг от четири представители за всяка държава-членка.

Достатъчно време преди европейските парламентарни избори през 2009 г., и ако е необходимо впоследствие, Европейският съвет приема с единодушие, въз основа на предложение на Европейския парламент и с негово одобрение, решение, с което се определя състава на Европейския парламент, при зачитане на принципите споменати по-горе.

3.   Европейският парламент избира своя председател и своето ръководно бюро измежду своите членове.

Член 20:
Европейски съвет

1.   Европейският съвет дава на Съюза необходимия стимул за неговото развитие и определя неговите основни политически насоки и приоритети.

2.   Европейският съвет се състои от държавните или правителствените глави на държавите-членки, както и от неговия председател и председателя на Комисията. Министърът на външните работи на Съюза участва в работата му.

3.   Европейският съвет се свиква всяко тримесечие от неговия председател. Когато дневният ред го налага, членовете на Съвета могат да решат да бъдат подпомагани от един министър, а председателя на комисията – от един европейски комисар. Ако обстоятелствата го налагат, председателят свиква извънредно събрание на Европейския съвет.

4.   Европейският съвет се произнася с консенсус освен в случаите, при които в Конституцията е предвидено друго.

Член 21:
Председател на Европейския съвет

1.   Председателят на Европейския съвет се избира от съвета с квалифицирано мнозинство за срок от две години и половина, може веднъж да бъде преизбран. В случай на възпрепятстване или на груба грешка, Европейският съвет може да прекрати председателския мандат следвайки същата процедура.

2.   Председателят на Европейския съвет:

-   председателства и ръководи работата на Европейския съвет,
-   съвместно с председателя на Комисията и на основание на работата на Съвета по общи въпроси осигурява подготовката и последователността на работата на Европейския съвет,
-   работи за осигуряване на единството и консенсус в Европейския съвет.
-   представя пред Европейския парламент протокол от всяко от заседанията.

        Председателят на Европейския съвет осигурява на своето равнище, външното представяне на Съюза по въпросите отнасящи се до общата външна политика и политика за сигурност, без да се накърняват компетентностите на министъра на външните работи на Съюза.

3.   Председателят на Европейския съвет не може да бъде носител на национален мандат.

Член 22:
Съвет на министрите

1.   Съветът на министрите изпълнява, съвместно с Европейския парламент, законодателна и бюджетна функция, както и функциите по дефиниране на политиките и по съгласуване при условията фиксирани от Конституцията.

2.   Съветът на министрите се състои, за всеки един от форматите си, от по един представител на равнище министри, посочен от всяка една държава-членка. Единствено този представител е правоспособен да обвързва държавата-членка, чийто представител е, и да упражнява правото на глас.

3.   Съветът на министрите се произнася с квалифицирано мнозинство, освен когато в Конституцията е предвидено друго.

Член 23:
Формати на Съвета на министрите

1.   Съветът по законодателството и общите въпроси осигурява последователност в работата на Съвета на министрите.

Когато той действува в качеството на Съвет по общите въпроси, той подготвя заседанията на Европейския съвет и осигурява продължението им заедно с Комисията.

Когато Съветът на министрите действа в качеството на законодателен орган, той заседава и се произнася съвместно с Европейския парламент по отношение на европейските закони и рамкови закони, в съответствие с разпоредбите на Конституцията. Когато той действа в това качество, представителството на всяка от държавите-членки се осигурява от един или двама други представители на равнище министри, чиито компетентности съответствуват на дневния ред на Съвета на министрите.

2.   Съветът по външните работи разработва външните политики на Съюза в съответствие със стратегическите насоки, определени от Европейския съвет и осигурява последователност на неговите действия. Той се председателства от министъра на външните работи на Съюза.

3.   Европейският съвет приема европейско решение, определящо останалите формати, в рамките на които Съветът на министрите може да заседава.

4.   Председателството на всеки от форматите на Съвета на министрите, с изключение на Съвета за външни работи, се поема последователно на ротационен принцип от представителите на всяка държава-членка в Съвета на министрите, за период от един месец до една година. Европейският съвет приема европейско решение установяващо правилата за тази ротация, съобразно с европейското политическо и географско равновесие и с многообразието на държавите-членки.

Член 24:
Квалифицирано мнозинство

1.   Когато Европейският съвет или Съветът на министрите се произнасят с квалифицирано мнозинство, то се дефинира като мнозинството от държави-членки, представляващи поне три пети от населението на Съюза.

2.   Когато Конституцията не изисква от Европейския съвет или Съвета на министрите да се произнасят по предложение на Комисията, или когато Европейския съвет или Съветът на министрите не се произнасят по инициатива на Министъра на външните работи на Съюза, необходимото квалифицираното мнозинство се дефинира като съставляващо две трети от държавите-членки, представляващи поне три пети от населението на Съюза.

3.   Разпоредбите на параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 ноември 2009 г., след провеждането на европейските парламентарни избори, съгласно разпоредбите на член 19.

4.   Когато Конституцията предвижда в Част III, че европейските закони и европейските рамкови закони се приемат от Съвета на министрите, съгласно специална законодателна процедура, Европейският съвет може, по собствена инициатива и с единодушие, след минимален срок за проучване от шест месеца, да приеме решение, разрешаващо приемането на тези закони и рамкови закони, съгласно обикновената законодателна процедура. Европейският съвет се произнася, след консултации с Европейския парламент и получаване на информация от националните парламенти.

      Когато Конституцията предвижда в Част III, че Съветът на министрите се произнася с единодушие в дадена област, Европейският съвет може, по собствена инициатива и с единодушие, да приеме европейско решение, разрешаващо на Съвета на министрите да се произнесе с квалифицирано мнозинство в тази област. Всяка инициатива, поета от Европейския съвет на основание настоящата алинея, се предава на националните парламенти поне четири месеца преди вземането на решение.

5.    В рамките на Европейския съвет, Председателят и Председателят на Комисията не участвуват в гласуването.

Член 25:
Европейска комисия

1.   Европейската комисия насърчава общия европейски интерес и взема инициативи в тази насока. Тя се следи за прилагането на разпоредбите на Конституцията и на разпоредбите, приети от институциите по силата на Конституцията. Тя следи за прилагането на правото на Съюза под контрола на Съда на ЕС. Тя разходва бюджета и ръководи програмите. Тя изпълнява функциите по координация, изпълнение и ръководство, съобразно условията, определени от Конституцията. С изключение на общата външна политика и политика на сигурност, както и на останалите случаи, предвидени от Конституцията, тя осигурява външното представителство на Съюза. Тя поема инициативите за годишното и многогодишното организиране на Съюза с цел да се постигнат междуинституционални споразумения.

2.   Законодателен акт на Съюза може да бъде приет единствено по предложение на Комисията, освен когато в Конституцията е предвидено друго. Другите актове се приемат по предложение на Комисията, в случаите когато Конституцията предвижда това.

3.   Комисията се състои от Колегиум, съставен от председател, министър на външните работи на Съюза, заместник-председател, както и от тринадесет европейски комисари, избирани на равнопоставен ротационен принцип между държавите-членки. Тази система се определя с европейско решение, прието от Европейския съвет, съгласно следните принципи:

а)   държавите-членки се третират на стриктно равна основа по отношение определянето на реда на участие и продължителността на присъствие на националните им представители в Колегиума; в резултат на това, разликата между общия брой мандати на националните представители на две държави-членки не може никога да превишава един мандат;

б)   без да се накърнява разпоредбата на точка а), всеки последващ Колегиум е съставен така, че да отразява в задоволителна степен демографското и географско многообразие на всички държави-членки на Съюза.

Председателят на Комисията назначава комисари без право на глас, избирани според същите критерии, както и членовете на Колегиума и представящи всички останали държави-членки.

Тези разпоредби влизат в сила на 1 ноември 2009 г.

4.    Комисията изпълнява своите задължения при пълна независимост. При изпълнение на своите задължения европейските комисари и комисарите не търсят, нито приемат инструкции от някое правителство или от друг орган.

5.    Комисията, като Колегиум, е отговорен пред Европейския парламент. Председателят на Комисията е отговорен пред Европейския парламент относно дейността на комисарите. Европейският парламент може да приеме вот на недоверие спрямо Комисията, съгласно условията в член III-243. Ако такъв вот на недоверие бъде приет, европейските комисари и комисарите трябва да колективно да подадат оставка. Комисията продължава да извършва текущите дейности до назначаването на нов Колегиум.

Член 26:
Председател на Европейската комисия

1.   Като се вземат предвид изборите за Европейски парламент и след съответни консултации, Европейският съвет, произнасящ се с квалифицирано мнозинство, предлага на Европейския парламент кандидат за длъжността на председател на Комисията. Този кандидат се избира от Европейския парламент с мнозинство от членовете му. Ако този кандидат не получи в своя подкрепа изискваното мнозинство, Европейският съвет предлага на Европейския парламент в срок от един месец нов кандидат, следвайки същата процедура.

2.   Всяка заинтересована държава-членка, опредена в съответствие с принципа на ротация, изготвя списък от трима души, сред които има представители и на двата пола, които тя счита достатъчно квалифицирани, за да изпълняват функцията на европейски комисар. Определяйки по едно лице от всеки от предложените списъци, избраният председател назначава тринадесетте европейски комисари, избрани заради тяхната компетентност и активност в европейски мащаб, и предоставящи гаранция за своята независимост. Председателят и лицата, определени за членове на Колегиума, в това число и бъдещият министър на външните работи на Съюза, както и лицата посочени за постовете на комисари без право на глас, се подлагат колективно, на одобрително гласуване от страна на Европейския парламент. Мандатът на Комисията е пет години.

3.   Председателят на Комисията:

-   определя насоките, в рамките на които Комисията изпълнява своята мисия.
-   взема решения за вътрешната й организация, с цел да осигури координацията, ефикасността и колегиалните отношения в нейната дейност.
-   назначава заместник-председатели измежду членовете на Колегиума.

Европейските комисари или комисарите следва да подадат оставка, когато председателят поиска това от тях.

Член 27:
Министър на външните работи на Съюза

1.  Европейският съвет, като се произнася с квалифицирано мнозинство, със съгласието на председателя на Комисията, назначава министъра на външните работи на Съюза. Той ръководи общата външна политика и политиката на сигурност на Съюза. Европейският съвет има право на прекрати мандата му по същата процедура.

2.  Министърът на външните работи на Съюза допринася чрез предложенията си за разработването на общата външна политика, и я привежда в изпълнение, в качеството си на пълномощник на Съвета на министрите. Той се ползува със същите правомощия, що се отнася до общата политика на сигурност и отбрана.

3.  Министърът на външните работи на Съюза е и един от заместник-председателите на Европейската комисия. Той завежда външните отношения и координирането на останалите аспекти от външната дейност на Съюза. Единствено при изпълнение на тези задачи в рамките на Комисията и само за тези си функции, министърът на външните работи на Съюза обвързан от процедурите, регулиращи работата на Комисията.

Член 28:
Съд на ЕС

1.   Съдът се състои от Европейски съд на ЕС, Върховен съд и специализирани съдилища. Той осигурява спазването на правото при тълкуването и прилагането на Конституцията.

Държавите-членки установяват средствата за обжалване, необходими за осигуряването на ефективна юридическа защита в областта на правото на Съюза.

2.   Европейският съд се състои от един съдия от държава-членка, който се подпомага от генерални адвокати.

Върховният съд се състои поне от един съдия от държава-членка, а броят на съдиите се определя от Устава на Съда.

Съдиите и генералните адвокати на Европейския съд, и съдиите на Върховния съд, избрани измежду личности, предоставящи всички гаранции за независимост и отговарящи на изискваните в член III‑260 до III‑261 условия, се назначават по общо съгласие на правителствата на държавите-членки за срок от шест години, който може да бъде подновяван.

3.   Съдът се произнася:

-   по жалби, подадени от някоя от държавите-членки, от едно или няколко физически или юридически лица, съгласно разпоредбите на Част III;
-   по преюдициални въпроси, по искане на националните юрисдикции, относно тълкуването на правото на Съюза или относно действителността на актове, приети от институциите;
-   в други случаи, предвидени в Конституцията.

Глава II
ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ И ОРГАНИ

Член 29:
Европейска централна банка

1.  Европейската централна банка и националните централни банки образуват Европейската система на централните банки. Европейската централна банка и централните национални банки на държавите-членки, приели валутата на Съюза, еврото, водят валутната политика на Съюза.

2.  Европейската система на централните банки се управлява от органите за вземане на решения на Европейската централна банка. Основната цел на Европейската система на централните банки е поддържането на стабилността на цените. Без да се накърнява целта за стабилност на цените, тя подпомага общите икономически политики в Съюза, за привеждане в изпълнение на целите на Съюза. Тя изпълнява други задачи на централна банка, съгласно разпоредбите на Част III и с уставите на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

3.  Европейската централна банка е институция, ползуваща се със статута на правен субект. Тя има изключителното право да разрешава емитирането на еврото. Тя е независима при упражняване на своите правомощия и във финансите си. Институциите и органите на Съюза, както и правителствата на държавите-членки се задължават да спазват този принцип.

4.  Европейската централна банка предприема необходимите мерки за изпълнение на своите задачи, съгласно разпоредбите на членовете III-77 до III-83 и III-90, и съгласно условията, предвидени в уставите на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка. Съгласно същите тези разпоредби, държавите-членки, които не са въвели еврото, както и централните банки, запазват своите компетентности в областта на монетното дело.

5.  В областите, отнасящи се до нейната компетентност, Европейската централна банка бива консултирана относно всеки проект за даден акт на Съюза, както и за всеки проект за регламентация на национално равнище, и може да дава становище.

6.  Органите на Европейската централна банка, техният състав и условията на функционирането им, са определени в членове III-84 до III-87, както и в уставите на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка.

Член 30:
Сметна палата

1.  Сметната палата е институцията, която осъществява одита.

2.  Тя проверява отчетите на всички приходи и разходи на Съюза и осигурява в добро финансово управление.

3.  Тя се състои от по един гражданин от всяка държава-членка. Нейните членове изпълняват функциите си при пълна независимост.

Член 31:
Консултативни органи на Съюза

1.  Европейският парламент, Съветът на министрите и Комисията се подпомагат от Комитет на регионите и от Икономически и социален комитет, които изпълняват консултативни функции.

2.  Комитетът на регионите се състои от представители на регионалните и местни единици, които или притежават изборен мандат в дадена регионална или местна единица, или носят някаква политическа отговорност пред избрана асамблея.

3.  Икономическият и социален комитет се състои от представители на организации на работодателите, на трудещите се, както и на други основни съставни части на гражданско общество, в частност в социално-икономическата, гражданската, професионалната и културната област.

4.  Членовете на Комитета на регионите и на Икономическия и социален комитет не трябва да бъдат обвързани с никакъв задължителен мандат. Те изпълняват своята длъжност при пълна независимост в общ интерес на Съюза.

5.  Правилата относно състава на тези два комитета, определянето на техните членове, техните правомощия и тяхното функциониране са дефинирани в членове III-292 до III-298. Правилата относно състава се преразглеждат редовно от Съвета на министрите по предложение на Комисията, с цел да съответствува на икономическото, социално и демографско развитие на Съюза.