ДОГОВОР ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КОНСТИТУЦИЯ ЗА ЕВРОПА проект

Съдържание
	ПРЕДГОВОР
	ПРЕАМБЮЛ
	ЧАСТ I: ДЯЛ I: ОПРЕДЕЛЕНИЕ И ЦЕЛИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ II: ОСНОВНИ ПРАВА И ГРАЖДАНСТВО НА СЪЮЗА
	ДЯЛ III: КОМПЕТЕНТНОСТИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ IV: ИНСТИТУЦИИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ V: УПРАЖНЯВАНЕ НА КОМПЕТЕНТНОСТИТЕ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VI: ДЕМОКРАТИЧНОСТ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VII: ФИНАНСИ НА СЪЮЗА
	ДЯЛ VIII: СЪЮЗЪТ И БЛИЗКОТО МУ ОБКРЪЖЕНИЕ
	ДЯЛ IX: ЧЛЕНСТВО В СЪЮЗА

Глава I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 32:
Юридически актове на Съюза

1.    При упражняване на компетентностите, предоставени му от Конституцията, Съюзът използва като юридически инструменти, в съответствие с разпоредбите на Част III, европейски закони, европейски рамкови закони, европейски регламенти, европейски решения, препоръки и становища.

      Европейският закон е законодателен акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.

Европейският рамков закон е законодателен акт, който обвързва по отношение на постигането на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти пълна свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

Европейският регламент е незаконодателен акт с общо приложение при изпълнението на законодателните актове и на някои специфични разпоредби на Конституцията. Той може да е задължителен в своята цялост и да се прилага пряко във всички държави-членки, или да обвързва по отношение на постигането на даден резултат държавите-членки, до които е адресиран, като оставя на националните власти пълна свобода при избора на формата и средствата за постигане на този резултат.

Европейското решение е незаконодателен акт, който е задължителен в своята цялост. Решението, което посочва онези, до които е адресирано, е обвързващо само за тях.

Приетите от институциите препоръки и становища нямат обвързваща сила.

2.    Когато Европейският парламент и Съветът на министрите са сезирани с предложение за законодателен акт, те се въздържат да приемат непредвидени в настоящия член актове в дадена област.

Член 33:
Законодателни актове

1.    Европейските закони и рамкови закони се приемат, по предложение на Комисията, съвместно от Европейския парламент и от Съвета на министрите, в съответствие с условията на редовната законодателна процедура, посочена в член III-302. Ако тези две институции не постигнат съгласие, въпросният акт не се приема.

В особените случаи, предвидени в член III-165, европейските закони и рамкови закони биха могли да бъдат приети по инициатива на група от няколко държави-членки, в съответствие с член III-302.

2.    В особените случаи, предвидени от Конституцията, европейските закони и рамкови закони се приемат от Европейския парламент, с участието на Съвета на министрите или от Съвета на министрите с участието на Европейския парламент, в съответствие със специални законодателни процедури.

Член 34
Незаконодателни актове

1.   Съветът на министрите и Комисията приемат европейски регламенти или европейски решения в случаите, посочени в членове I-35 и I-36, както и в специално предвидените от Конституцията случаи. Европейският съвет приема европейски решения в специално предвидените от Конституцията случаи. Европейската централна банка приема европейски регламенти и европейски решения, когато Конституцията й дава право.

2.   Съветът на министрите и Комисията, както и Европейската централна банка, приемат препоръки, когато Конституцията им дава право.

Член 35
Делегирани регламенти

1.   Европейските закони или рамкови закони могат да делегират на Комисията правомощието да постановява делегирани регламенти, които допълват или изменят някои несъществени елементи от закона или от рамковия закон.

Целите, съдържанието, приложното поле и продължителността на делегирането изрично се определят в законите и рамковите закони. Делегирането не може да обхваща съществените елементи от дадена област. Те се запазват за европейския закон или рамков закон.

2.   Условията за прилагане, на които е предмет делегирането, изрично се определят в законите и рамковите закони. Тези условия могат да се състоят от следните възможности:

-   Европейският парламент или Съветът на министрите могат да решат да оттеглят делегирането,
-   делегираният регламент може да влезе в сила единствено, ако в срок, определен от закона или от рамковия закон, Европейският парламент или Съветът на министрите не направят възражения.

За целите на предходната алинея, Европейският парламент се произнася с мнозинство от членовете му, а Съветът на министрите се произнася с квалифицирано мнозинство.

Член 36
Изпълнителни актове

1.  Държавите-членки взимат всички мерки на вътрешното право, необходими за привеждане в изпълнение на юридически задължителните актове на Съюза.

2.  В случаите, когато са необходими единни условия за прилагане на задължителните актове на Съюза, тези актове биха могли да предоставят на Комисията правомощия по правоприлагане, или в някои специфични и надлежно обосновани случаи, както и в случаите, предвидени в член 39, на Съвета на министрите.

3.  Европейският закон установява предварително правилата и главните принципи относно условията за контрол от страна на държавите-членки върху изпълнителните актове на Съюза.

4.  Изпълнителните актове на Съюза приемат формата на европейски изпълнителни регламенти или европейски изпълнителни решения.

Член 37
Общи принципи за юридическите актове на Съюза

1.  Когато Конституцията не предвижда особена разпоредба по този въпрос, институциите решават, съобразно приложимите процедури, кой вид акт трябва да приемат във всеки случай, съгласно принципа за пропорционалност, посочен в член 9.

2.  Европейските закони, европейските рамкови закони, европейските регламенти и европейските решения са мотивирани и визират предложенията или становищата, предвидени от Конституцията.

Член 38
Публикуване и влизане в сила

1.  Европейските закони и рамкови закони, приети съгласно редовната законодателна процедура, се подписват от председателя на Европейския парламент и от председателя на Съвета на министрите. В останалите случаи, те се подписват от председателя на Европейския парламент или от председателя на Съвета на министрите. Европейските закони и рамкови закони се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз и влизат в сила от датата, която те посочват, или, ако тази дата не е посочена, от двадесетия ден след тяхното публикуване.

2.   Европейските регламенти и решения, които не определят до кого са адресирани, или когато са адресирани до всички държави-членки, се подписват от председателя на институцията, която ги е приела, се публикуват в Официалния вестник на Европейския съюз и влизат в сила от датата, която посочват, или, ако тази дата не е посочена, от двадесетия ден след тяхното публикуване.

3.   Останалите решения се съобщават на тези, до които са адресирани, и влизат в сила от това уведомление.

Глава II
ОСОБЕНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 39:
Особени разпоредби относно изпълнението на общата външна политика и политиката за сигурност

1.    Европейският съюз води обща външна политика и политика за сигурност, основаваща се на развитието на взаимната политическа солидарност между държавите-членки, на точното дефиниране на въпросите от общ интерес и постигането не все по-висока степен на сближаване на действията на държавите-членки.

2.    Европейският съвет дефинира стратегическите интереси на Съюза и набелязва целите на неговата обща външна политика и политика на сигурност. Съветът на министрите разработва тази политика в рамките на стратегическите насоки, установени от Европейския съвет и съгласно условията на Част III от Конституцията.

3.    Европейският съвет и Съветът на министрите приемат необходимите европейски решения.

4.    Тази обща външна политика и политика на сигурност се изпълнява от министъра на външните работи на Съюза и от държавите-членки, използувайки както националните средства, така и средствата на Съюза.

5.    Държавите-членки съгласуват становищата си в рамките на Европейския съвет и на Съвета на министрите по всички въпроси на външната политика и политиката за сигурност, представляващи общ интерес, с цел да дефинират единен подход. Преди предприемането на каквото и да било действие от международен мащаб или всякакво обвързване, което би могло да засегне интересите на Съюза, всяка държава-членка се консултира с останалите членове на Европейския съвет или на Съвета на министрите. Държавите-членки допринасят, чрез конвергенцията на техните действия, за отстояването на интересите и принципите на Съюза на международната сцена. Държавите-членки са солидарни помежду си.

6.    Европейският парламент бива редовно консултиран относно главните аспекти и основните решения в областта на общата външна политика и политика за сигурност и бива редовно информиран за нейното развитие.

7.    В областта на общата външна политика и политика за сигурност, Европейският съвет и Съвета на министрите приемат европейски решения с единодушие, с изключение на случаите предвидени в Част III от Конституцията. Те се произнасят по предложение на някоя от държавите-членки, на министъра на външните работи на Съюза, или на този министър, с подкрепата на Комисията. Европейските закони и рамкови закони се изключват.

8.    Европейският съвет би могъл да реши с единодушие Съветът на министрите да се произнесе с квалифицирано мнозинство относно случаи, различни от тези, които са посочени в Част III.

Член 40:
Особени разпоредби относно прилагането на общата политика за сигурност и отбрана

1.    Общата политика за сигурност и отбрана е неразделна част от общата външна политика и политиката за сигурност. Тя осигурява на Съюза възможности за оперативност, опирайки се върху цивилни и военни средства. Съюзът може да прибегне до тези средства при изпълнение на мисии извън Съюза, с цел запазването на мира, предотвратяването на конфликти и засилването на международната сигурност, съгласно Хартата на Обединените нации. Изпълнението на тези задачи се извършва чрез средства, предоставени от държавите-членки.

2.    Общата политика за сигурност и отбрана включва постепенното дефиниране на една обща политика на отбрана на Съюза. Тя ще доведе до обща отбрана от момента, в който Европейският съвет вземе това решение, произнасяйки се с единодушие. В този случай, той препоръчва на държавите-членки да приемат решение в този смисъл, съгласно техните съответни конституционни уредби.

Политиката на Съюза по смисъла на настоящия член, не накърнява специфичния характер на политиката на сигурност и на отбрана на някои от държавите-членки, тя зачита задълженията, произтичащи от Северноатлантическия договор за някои от държавите-членки, които считат, че тяхната обща отбрана се изпълнява в рамките на Северноатлантическия съюз (НАТО) и е съвместима с общата политика за сигурност и отбрана, приета в тези рамки.

3.    Държавите-членки предоставят на разположение на Съюза, с цел привеждане в изпълнение на общата политика за сигурност и отбрана, цивилни и военни сили, които да допринесат за реализиране на целите, дефинирани от Съвета на министрите. Държавите-членки, които сформират помежду си мултинационални сили, могат също да ги предоставят на разположение на общата политика за сигурност и отбрана.

Държавите-членки се задължават постепенно да подобряват военните си потенциали. Учредена е Европейска агенция по въоръжаването, проучванията и военните потенциали, чиято цел е да дефинира операционните нужди, да насърчава необходимите мерки за разрешаването им и да допринася за дефинирането и, при нужда, да приведе в изпълнение всички необходими мерки за засилване на производствената и технологична база в областта на отбраната, да участвува в дефинирането на една европейска политика на тези потенциали и въоръжаване, както и да подпомага Съвета на министрите при отчитането на подобряването на военните потенциали.

4.    Европейските решения относно привеждането в изпълнение на общата политика за сигурност и отбрана, в това число и решенията отнасящи се до лансирането на дадена мисия, както е посочено в настоящия член, се приемат от Съвета на министрите, произнасящ се с единодушие по предложение на министъра на външните работи на Съюза или на някоя от държавите-членки. Министърът на външните работи би могъл да предложи да се прибегне до използуването на националните средства, както и до инструментите на Съюза, ако е нужно, съвместно с Комисията.

5.    Съветът на министрите може да повери изпълнението на дадена мисия, в рамките на Съюза, на група от няколко държави-членки с оглед защитата на принципите на Съюза и отстояването на неговите интереси. Изпълнението на тази мисия се ръководи съгласно разпоредбите на член III-211.

6.    Държавите-членки, които отговарят на критериите за висок военен потенциал и които са подписали помежду си по-стриктни обвързващи договори в тази област с цел участие в най-отговорните мисии, установяват сътрудничество, структурирано в рамките на Съюза. Това сътрудничество се регулира от разпоредбите на член III-213.

7.    До момента, в който Европейският съвет не се е произнесъл съгласно параграф 2 на настоящия член, се установява по-близко сътрудничество в рамките на Съюза в областта на взаимната отбрана. По силата на това сътрудничество, в случай че някоя от държавите участнички в кооперирането стане жертва на въоръжена агресия на собствената си територия, останалите държави участнички й оказват помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, военни и други, съгласно разпоредбите на член 51 от Хартата на Обединените нации. За установяването на по-тясно сътрудничество в областта на взаимната отбрана, държавите-членки участнички в сътрудничеството работят в тясно сътрудничество със Северноатлантическия съюз. Условията на участие и на функциониране, както и процедурите да взимане на решения, специфични за това сътрудничество, фигурират в член III-214.

8.    Европейският парламент бива редовно консултиран относно главните аспекти и основни решения на общата политика на сигурност и отбрана, и бива информиран за нейната еволюция.

Член 41:
Особени разпоредби относно развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие

1.    Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие:

-   чрез приемане на европейски закони и рамкови закони, целящи да сближат, доколкото е необходимо, националните законодателства в областите, изброени в Част III;
-   чрез насърчаване на взаимното доверие между компетентните власти на държавите-членки, на основата на взаимното признаване на съдебни и несъдебни решения;
-   чрез оперативно сътрудничество на компетентните власти на държавите-членки, включително полицейските служби, митническите служби и останалите специализирани служби в областта на предотвратяването и разкриването на престъпления.

2.    В това пространство на свобода, сигурност и правосъдие, националните парламенти могат да участвуват в механизмите за оценка, предвидени в член III-161 и да участват в политическия контрол на Европол и в оценката на дейността на Евроюст, съгласно членове III-177 и III-174.

3.   В областта на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, държавите-членки имат право на инициатива, съгласно член III-165.

Член 42:
Клауза за солидарност

1.   Съюзът и неговите държави-членки действуват съвместно, в дух на солидарност, в случаите когато някоя от държавите-членки стане обект на терористичен акт, на природно или причинено от човек бедствие. Съюзът мобилизира всички средства, с които разполага, в това число и военни средства, предоставени от държавите-членки, с цел:

a)  -    да се предотврати заплахата от терористични актове на територията на държавите-членки;
-   да се защитят демократичните институции и цивилното население от евентуален терористичен акт;
-   да се съдействува на дадена държава-членка върху нейната територия, по искане на нейните политически власти, в случай на терористично нападение;

b)  -    да се съдействува на дадена държава-членка върху нейната територия, по искане на нейните политически власти, в случай на бедствие.

2.  Условията за привеждане в изпълнение на тази разпоредба фигурират в член III-231.

Глава III
ЗАСИЛЕНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

Член 43:
Засилено сътрудничество

1.    Държавите-членки, които желаят да установят помежду си засилено сътрудничество в рамките на неизключителните компетентности на Съюза, могат да ползват неговите институции и да упражняват тези компетентности, прилагайки съответните разпоредби на Конституцията, в рамките и според условията, предвидени в настоящия член, както и в членове III-322 до III 328.

Засиленото сътрудничество цели да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграцията. Те са открити за всички държави-членки по всяко време съгласно член III‑324.

2.    Разрешението да се прибегне до засилено сътрудничество се дава от Съвета на министрите като последна инстанция, когато е било установено, че целите, които са им били поставени, не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло и при условие, че то събира минимум една трета от държавите-членки. Съветът на министрите се произнася съгласно процедурата, предвидена в член III-325.

3.    Само представителите на държавите-членки, участвуващи в засилено сътрудничество, участвуват в приемането на актовете в Съвета на министрите. Независимо от това, всички държави-членки могат да участвуват в разискванията на Съвета на министрите.

Единодушието се образува единствено от гласовете на държавите, участвуващи в това сътрудничество. Квалифицираното мнозинство се дефинира като мнозинството на гласовете на държави-членки, участвуващи в сътрудничеството и представляващо най-малко три пети от населението на тези държави. В случаите, когато Конституцията не изисква Съветът на министрите да се произнася по предложение на Комисията, или когато Съветът на министрите не се произнася по инициатива на министъра на външните работи, събраното квалифицирано мнозинство се състои от две трети от държавите-участнички в засиленото сътрудничество, представляващи не по-малко от три пети от населението им.

4.    Актовете, приети в рамките на засиленото сътрудничество, обвързват единствено държавите-членки, участвуващи в това сътрудничество. Те не се считат за достижения на правото на ЕС, които следва да бъдат приети от държавите-кандидатки при присъединяване към Съюза.