СТАНОВИЩЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ

Съдържание
	Въведение
	Цени на дребно на хранителните продукти и вътрешен пазар
	Ценова политика на големите многопрофилни фирми за търговия на дребно
	Работната сила в супермаркетите
	Концентрацията на големите многопрофилни фирми за търговия на дребно
	Цени на земеделските производители и цени за потребителите
	Условия на доставките за супермаркетите
	Въпроси, свързани с потребителите
	Въпроси, свързани със земеделските производители
	Други въпроси и заключения
	Приложение І
	Приложение ІІ

Различната степен и характер на концентрацията на пазара в различните страни-членки на ЕС е фактор, който трябва да се има предвид, когато се разглежда практиката на Големите фирми за търговия на дребно по отношение на доставчиците. Както беше посочено по-горе, тъй като потребителите придават голямо значение на цената и като се има предвид, че потребителското търсене също оказва въздействие върху офертата, върху търговците на дребно се упражнява силен натиск за намаляване на цените. В решимостта си да предоставят на потребителите ниски цени Големите фирми упражняват натиск върху доставчиците да намаляват цените. Това важи за сектора на хранителните продукти и особено за пазари, на които концентрацията е много висока. Като оръжие да изтръгнат от доставчика още по-добри условия те постоянно използват заплахата, че даден продукт ще бъде изваден от номенклатурата. Освен това много от най-големите многопрофилни фирми често преместват закупчиците си от една секция в друга, за да попречат на установяването на лични отношения между закупчиците и доставчиците. Ролята на закупчика е да продължи да се опитва да получава от доставчика все по евтини хранителни продукти. Те могат да донесат успех или провал на дадена фирма чрез изваждане на продукти от номенклатурата или предпочитане на друга фирма, особено когато доставчикът е направил големи капиталовложения за доставката на конкретна продуктова линия за една голяма многопрофилна фирма. Често доставчиците, особено малките, не разполагат с финансовите ресурси да удовлетворят исканията на големите многопрофилни фирми. Какви са възможностите на земеделския производител да получи разумни цени на пазар, на който големите многопрофилни фирми имат такава покупателна мощ?

Освен способността да се извличат намаления в сделките с доставчиците, покупателната мощ може да се прояви в договорните задължения, които търговците на дребно може да наложат на доставчиците, като такси за включване в номенклатурата, плащания за слотове, намаления с обратна сила за вече продадени продукти, неоправдано високи вноски срещу рекламните разходи на търговеца на дребно и настояване за ексклузивни доставки.

Доставчиците на хранителни продукти за Големите многопрофилни фирми за търговия на дребно често се подлагат на жесток натиск поради дългото отлагане на плащането – понякога до 120 дни (в редки случаи 180 дни) след доставката на хранителните продукти. За разлика от това потребителят плаща незабавно при покупката. Дългото отлагане на плащането допринася съществено за печалбите на Големите многопрофилни фирми, тъй като доставчиците дават безлихвени кредити.

Понякога Големите многопрофилни фирми принуждават доставчиците си през определен период да доставят хранителни продукти под себестойността, за да ги поддържат в номенклатурата на щандовете. Това може да доведе до сериозни финансови загуби за доставчиците и селскостопанските производители.

Въвеждането на система за търгове по Интернет също укрепва позициите на Големите многопрофилни фирми при намирането на източници на евтини продукти за маркиране със собствени търговски марки. При тази система Големите многопрофилни фирми търсят оферти за доставка на продукти (главно собствени/със собствена търговска марка) по Интернет. Доставчиците се конкурират помежду си за доставката на най-ниска цена.

Сред всички основни Големи многопрофилни фирми се засилва появата на собствени търговски марки. Тази тенденция от последно време е най-очевидна в Ирландия и Великобритания, а също така и на развиващите се пазари. “Високият ръст на собствени търговски марки на развиващите се пазари е пряко свързан с разрастването на световните фирми за търговия на дребно извън техните традиционни географски граници”, казва Джейн Перин от ACNielsen. С повишаването на равнището на качество на някои собствени търговски марки, търговците на дребно са в състояние да повишат неимоверно равнището на печалбите с малко разходи за реклама.

Системата на собствените търговски марки означава повече мощ на супермаркета в неговите отношения с доставчиците.

В условия, в които печелившите концепции в търговията на дребно може бързо да бъдат копирани, стратегиите на търговците на дребно за собствени търговски марки получават по-голямо значение, което помага за разграничаването на всеки един от тях от техните конкуренти.

Това изместване на силата от доставчика към търговеца на дребно се простира далеч отвъд предимствата, получавани от собствеността върху търговската площ и ползата от собствената търговска марка. С помощта на карти за лоялност към магазина търговците на дребно днес познават самоличността, профила и модела на харчене на потребителя по-добре от който и да било доставчик. Тези знания се увеличават допълнително от достъпа, който търговецът на дребно има всяка седмица до клиента.

Макар и големите многопрофилни фирми да рекламират продуктите със собствени търговски марки, потребителското търсене означава, че на щандовете трябва да се намират и продукти с добре известни търговски марки. Големите многопрофилни фирми, обаче, искат да намалят броя на своите доставчици на продукти с известни търговски марки и са въвели система за Управление на категориите. Управлението на категориите е средство, използвано от големите многопрофилни фирми за намаляване брой на отделните доставчици, от които те купуват и следователно да намалят разходите си и да увеличат нормата на печалба. Големите многопрофилни фирми избират по един водещ доставчик за всяка категория продуктови линии за доставка на всички продуктови линии, необходими за тази категория. Фирма с водеща търговска марка обикновено се избира да доставя редица други свързани продукти, за да се запазят тези продукти в номенклатурата. Например, от фирма, доставяща марково сирене чедар, може да се поиска да доставя всички други сирена, необходими на голямата многопрофилна фирма, които тя ще трябва да търси от други доставчици. Тази система благоприятствува големите фирми-доставчици, като по този начин се ограничават възможностите на малките и местни доставчици да се включат. Това също така може да намали възможностите за избор на потребителите.

Много малки и средни фирми за хранителни продукти са изключително уязвими, особено ако силно зависят от една от големите многопрофилни фирми. Големите фирми може да поискат намаление от 2% годишно през следващите три години. Неспособността да се постигнат тези цели означава, че бизнесът преминава към друг доставчик. За да останат в бизнеса малките средни фирми трябва да съкращават разходите и нормата на печалба – да намаляват цените за селскостопанските производители, по малко работници и по ниско качество на продукта за потребителя.